МОТИВИ към НОХД №2728/2009 г.:

Обвинението е против подсъдимата В.М.Я. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК.

Подсъдимата се обвинява за това, че на 09.11.2001 г. в гр. П., след предварителен сговор с К. Й., В. А. и Д. А., като случаят е немаловажен, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнела чужди движими вещи на обща стойност 320 лв. от владението на С.И.К. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимата В.Я. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 09.11.2001 г. подсъдимата В.Я. се срещнала със свидетелите К. Й., В. А. и брата на последния Д. А.. Свидетелят Васил Асенов предложил да отидат до къща в гр.Пазарджик, в която знаел, че няма никого и да откраднат нещо. Всички се съгласили и тръгнали към къщата на свидетелката С.К.. При пристигането на мястото всички минали от задната страна на къщата, разбили входната врата с ритници и влезли вътре. От там изнесли 1 бр. велосипед, 3 бр. одеала, 1 бр. кожух от заешка кожа, механичен часовник, 2 бр. пътеки за коридор, меден котел, четири метра плат „Солей”, черно-бял телевизор, детски копринен костюм.

След това свидетелят В. А. и подсъдимата Я. се качили на велосипеда и отишли в с.Л., където продали велосипеда на свидетеля П. С..През това време свидетелите К. Й. и Д. А. занесли другите вещи в дома си в с.Б..

При прибирането си в дома си свидетелката К. установила извършената кражба и сигнализирала полицията. При извършения оглед били открити и иззети дактилоскопни следи, оставени върху бутилка уиски.

Видно от заключението на дактилоскопната експертиза намерената следа е била оставена от десен среден пръст на свидетеля К. Й..

С протокол за доброволно предаване свидетелят Д. А. върнал 2 бр. пътеки и 1 бр. одеало, а свидетелят П. С. предал 1 бр. велосипед. Вещите били върнати на свидетелката К. срещу разписка.

Според назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно оценъчна експертиза, стойността на вещите предмет на деянието е 320 лева, като е приспаднато съответно овехтяване.

Към момента на извършване на деянието свидетелят Д. А. е бил малолетен, поради което с постановление на РП от 07.12.2001 г. спрямо него е отказано образуване на наказателно производство.

Поради изтекла давност за наказателно преследване, с постановление на РП от 04.12.2009 г. наказателното производство е било прекратено и спрямо В. Ю. А. и К. И.Й., които са били непълнолетни към датата на извършване на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите  С.К., П. С., В. А., Д. А., К. Й., заключенията на оценъчната и дактилоскопната експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата В.М.Я. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.3 и 5 от НК, като в на 09.11.2001 г. в гр. Пазарджик, след предварителен сговор с К. Й., В. А. и Д. А., като случаят е немаловажен, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот е отнела чужди движими вещи на обща стойност 320 лв. от владението на С.И.К. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

При извършване на деянието подсъдимата Стоянова е действала при пряк умисъл, като извършител, като е налице предварително сговаряне за извършване на кражбата със свидетелите В. А. и К.А.. Сговарянето е предварително, защото съгласието е постигнато преди започване на престъпната дейност, с предварително набелязване на обекта на престъплението. Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано впоследствие в участие на подсъдимата и свидетелите в извършване на деянието. Подсъдимата е имала представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, включително и квалифициращите и е искала от така съчетаната дейност да настъпят общественоопсаните последици.

Установи се от събраните доказателства, че за да проникнат в къщата на свидетелката К. подсъдимата Я. е разбила входтата врата с ритници. С оглед на това съдът прие, че се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, като за преодоляване на преградата, здраво направени за защита на имота, подсъдимата са разрушили целостта на същата, използвайки физическа сила.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата Я. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина на извършване и проявената престъпна упоритост.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните данни, които са негативни.

Като смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието, съдействието за изясняване на фактите по делото с направените самопризнания, изразеното критично отношение, изминалото дълго време от датата на извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност, а като отегчаващи – последващите осъждания.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимата В.М.Я. да се наложи наказание при приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимата Я., както и обстоятелството, че след 2002 г. до момента подсъдимата няма извършени други престъпления и това, че същата в момента работи, съдът счете, че за нейното поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. 

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата В.Я. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 45 лева.

Причините за извършването на престъплението е ниското обществено съзнание на подсъдимата и стремежът й да се обогати по неправомерен начин.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: