Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осми
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9139 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от А.П.Г. искова молба, с която моли ответникът З. „Л.и.“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 11.08.2013 г. претърпял ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Мерцедес“,
модел „Вито“ с ДК № *******В.М.З.. Ищецът бил пътник в л.а. „Хюндай И 30“ с ДК
№ *******. В района на км 279+400 на АМ „Тракия“ З.предприела изпреварване в
най-лява лента на движещия се в средната лента л.а. „Хюндай“. Тъй като не
осигурила достатъчно странично отстояние между двете МПС и изгубила контрол над
л.а. „Мерцедес“, управляваният от нея автомобил се насочил надясно и реализирал
страничен удар в л.а. „Хюндай“. Удареният автомобил започнал да се плъзга
надясно, при което напуснал пътното платно, разкъсал монтираната предпазна
метална ограда, преобърнал се и преустановил движението.
В
резултат на произшествието А.Г. получил средни телесни повреди и бил откаран по
спешност в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД – гр. Ямбол.
По
образуваното НОХД № 1500/2016 г. по описа на РС – гр. Ямбол В.М.З. била
призната за виновна в нарушаване на правилата за движение по пътищата, от което
ищецът получил телесни увреждания: контузии по корема, гръдния кош и главата,
хлузвания по лицето и хематом на лява мишница, контузии, кръвонасядания и
дълбоки ожулвания по ръцете, хълбоците и краката.
През
първите два месеца след изписването от болничното заведение ищецът продължил да
изпитва интензивни болки по цялото тяло, и особено в областта на лява ключица и
гръден кош. В продължение на един месец Г. бил на легло и приемал обезболяващи.
Налагало се да разчита на чужда помощ в извършване на ежедневните битови
дейности.
Произшествието
се отразило негативно на пострадалия и в професионален план. Г. работел като
оператор на видео камера на свободна практика и това изисквало определени
физически усилия. Обездвижването и изпитваните болки възпрепятствали
възможността да упражнява професията си през първите няколко месеца след
инцидента. Пет години след произшествието все още изпитвал болки в областта на
левия горен крайник при натоварване.
Водачът
на л.а. „Мерцедес“ имал сключена валидна към 11.08.2013 г. застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. З. „Л.и.“ АД
бил сезиран с претенция за заплащане на обезщетение на 24.11.2017 г., но
застрахователното дружество не изплатило обезщетение на Г., поради което моли
съдът да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 30 000
лева.
Ответникът
е подал отговор, в който заявява, че на 11.05.2018 г. с ответника сключили
споразумение и на 09.07.2018 г. му било изплатено обезщетение в размер на
20 000 лева. Според договореното между страните А.Г. се отказвал от бъдещи
претенции спрямо З. „Л.и.“ АД по повод процесното ПТП. Счита размерът на
претендираното в настоящото производство обезщетение за прекомерен. Оспорва и
претенцията за законна лихва и началната дата, от която същата се дължи.
В
допълнителната искова молба ищецът признава, че с ответника са сключили
споразумение, но тъй като сумата не била платена в 30-дневния срок от датата на
подписването му, с молба от 26.06.2018 г. отправил покана до З. „Л.и.“ АД да
заплати дължимото по споразумението и че ако в 7-дневен срок от уведомлението
не го заплати, ще счита договора от 11.05.2018 г. за развален. До 03.07.2018
г., когато изтичал срокът за плащане ответникът не погасил задължението си по
споразумението, поради което договорът бил развален.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая съдебно
предявените претенции с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се
основават на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Мерцедес“, модел „Вито“ с ДК № *******и
З. „Л.и.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. С
определение от 24.01.2019 г. между страните в производството е отделено като
безспорно обстоятелството, че към 11.08.2013 г. за управлявания от В.З.автомобил
е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със З. „Л.и.“ АД.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца беше да докаже осъществяване на всички елементи от фактическия състав на
генералния деликт - противоправно поведение на застрахования,
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице и вредите и
техния размер.
С влязла
в сила на 24.04.2017 г. присъда от 16.01.2017 г. по НОХД № 1500/2016 г. по
описа на РС – гр. Ямбол В.М.З. е призната за виновна в това, че на 11.08.2013
г., около 19.10 часа на автомагистрала „Тракия“, км 279+400, в близост до с.
Дражево, обл. Ямбол, при управление на МПС - лек автомобил марка и модел
„Мерцедес Вито“ с регистрационен № PA 1438 ВН, собственост на Г.З.З., е
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на ЗДвП, а
именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл. 42, ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което при
извършване на маневра изпреварване е предизвикала ПТП с лек автомобил марка и
модел „Хюндай И 30“ с регистрационен № *******, при което по непредпазливост е
причинила телесна повреда на повече от едно лице, сред които А.П.Г. - престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 от НК.
Влязлата в
сила присъда, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за граждански съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че З.е извършила посоченото деяние, съставляващо по
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него вреди,
включително вината на водача на увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.).
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД) и се обуславя от характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява по безспорен начин, че в резултат на ПТП на 11.08.2013 г. А.Г. е
получил контузия на корема с кръвонасядания, контузия на гръдния кош и главата,
охлузвания по лицето, счупване на лява ключица, хематом на лява мишница,
контузии, кръвонасядания и дълбоки ожулвания на двете ръце, двата хълбока и
двата крака. През периода на лечение ищецът търпял болки и страдания за срок от
2-3 месеца, като те били с по-висок интензитет през първия месец. Към момента
на устните състезания Г. бил изцяло възстановен и липсвали трайни последствия
за здравословното му състояние.
Като
свидетел по делото е разпитана майката на ищеца – В.Г., която разказва, че след
седмичен престой в болницата в гр. Ямбол синът й бил на легло за домашно
лечение в продължение на един месец. Хранел се в легнало положение, а за
хигиенно-битовите си потребности имал нужда от нейната помощ. Оплаквал се от
силно главоболие, болки в гръдния кош и ключицата. На работа се върнал в края
на декември 2013 г. А. имал и проблеми със съня и изпитвал страх да шофира.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 33 г. към датата на ПТП, политравматичния
характер на увредите, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, отражението им върху начина на живот на пострадалия, но и
настъпилото пълно възстановяване, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението е 20 000 лева. Тази сума съответства на конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 11.08.2013 г., когато е настъпило
процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Не се спори, че ответникът е извършил плащане на сумата
от 20 000 лева на 09.07.2018 г., което обаче не е в изпълнение на
споразумението от 11.05.2018 г., тъй като ищецът е упражнил надлежно правото си
да го развали поради неизпълнение на задължението на З. „Л.и.“ АД да извърши
плащане в уговорения срок, включително след отправена покана. На 03.07.2018 г.
е изтекъл 7-дневния срок, след който договорът от 11.05.2018 г. е развален.
Плащането обаче не е без основание. Установи се, че
ответникът дължи обезщетението в определения от съда размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал.2 КЗ застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител.
За периода от 11.08.2013 г. до датата на плащането –
09.07.2018 г. ищецът има право на законните лихви върху сумата от 20 000
лева, които възлизат на 9 977.40 лева.
Предвид извършеното в хода на производството плащане,
разноски се дължат на ищеца съразмерно на приетия за дължим размер на
обезщетението. А.Г. е бил представляван от адвокат, на който е била оказана
безплатна правна помощ. На адв. Д. Н. се дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 981.93 лева.
На ответника се дължат разноски съразмерно на
неоснователната част от съдебно предявената претенция – 150 лева юрисконсултско
възнаграждение.
З. „Л.и.“ АД дължи да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 800 лева и 200 лева депозит за експертиза по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.П.Г., ЕГН ********** срещу З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от
30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на
11.08.2013 г., поради извършено в хода на производството плащане на сумата от 20 000
лева, а за горницата от 10 000 лева – като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на А.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
9 977.40 лева, представляваща законна лихва върху главницата от
20 000 лева за периода 11.08.2013 г. – 09.07.2018 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З.
„Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат
Д.Й.Н., с адрес ***, офис 101 сумата от 981.93 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.П.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 150 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 800 лева държавна такса и 200 лева депозит за експертиза по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: