Р Е Ш Е Н И Е № 329
гр. ВРАЦА, 31.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 29.10.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора Асен Пашански
секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 601 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 28, ал. 6 от
ЗЗДетето и във вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д "Социално подпомагане" гр. Бяла
Слатина, чрез директора И.П.П. срещу решение на районен съд гр. Бяла Слатина №
238/30.08.19 г. постановено по гр. дело № 744/19 г. по описа на същия съд, с
което районен съд е ОТХВЪРЛИЛ молбата на дирекцията въззивник за продължаване
срока на настаняване на детето Т.К.Ц. родена на *** г., с родители Ц.П.А. и К.Ц.К.,
в ЦНСТ с. ***, обл. гр. Враца за срок от една година или до промяна на
обстоятелствата, считано от датата на издаване на временна заповед №
ЗД/Д-Вр-065/09.05.19 г. на директора на Д "СП" гр. Бяла Слатина.
Със същото решение настаняването на детето в ЦНСТ с. *** е ПРЕКРАТЕНО и
детето Т.Ц. е РЕИНТЕГРИРАНО в семейството на биологичните му родители - Ц.П.А.
и К. Ц.К. на адрес ***.
В жалбата се излагат подробно обстоятелствата, които са наложили
настаняване на детето Т. в специализирана институция /ЦНСТ с. ***/, също и тези
мотивирали дирекцията въззивник да поиска продължаване срока за настаняване на
детето. Според дирекцията не са налице предпоставките /създаване на сигурна и
материално обезпечена среда за отглеждане на детето Т., полагане на усилия и
реално подобряване родителския капацитет от страна на родителите на детето/,
които да обосноват прекратяване настаняването на детето в специализирана
институция и съответно реинтеграцията му в биологичното семейство. Изводът в
обратния смисъл на районен съд, според въззивника е неправилен и постановен в
противоречие с данните по делото.
При така заявените оплаквания, дирекцията моли за отмяна на атакуваното
решение, като окръжен съд допусне настаняване на детето Т. *** *** за поискания
от дирекцията срок.
Дирекцията представя писмени доказателства в подкрепа на жалбата
си.
Заинтересованите страни в производството - родителите на детето Т.,*** ***,
редовно уведомени, не представят становище по жалбата.
В проведеното на 29.10.19 г. открито съдебно заседание се явява лично
бащата на процесното дете, който оспорва жалба. Желае да се грижи за детето си
и намира, че има нужните финансови възможности и морални качества на
възпитател. Явява се и представител на ЦНСТ село *** в лицето на Н.К., която
намира, че детето Т. се чувства добре в центъра, посещава училище и няма
проблеми с възпитанието й. През лятото родителите посещавали детето около 2/3
пъти на месец. Представителят на Д "СП" гр. Враца Х.А. намира, че
жалбата е основателна. Дирекцията поддържа констатациите и изводите изложени в
представения по делото социален доклад, като намира, че не би било в интерес на
детето да бъде интегрирано в биологичното си семейство, тъй като родителите не
са създали условия за правилното отглеждане на детето.
Участващият представител на окръжна прокуратура гр. Враца счита, че
жалбата е основателна, доколкото по делото няма доказателства, от които да се
установи, че връщане на детето в биологичното му семейство, съответно
прекратяване настаняването му в специализираната институция, би било в негов
интерес.
Производството по делото пред Районен съд гр. Бяла Слатина е образувано
въз основа на депозирана молба от Агенция за социално подпомагане - Дирекция
"Социално подпомагане" – гр. Бяла Слатина, с която се претендира да
бъде постановено решение, по силата на което да бъде ПРОДЪЛЖЕН срокът, за който
малолетната Т.Ц.П., с майка – Ц.П.А. с постоянен адрес *** поле и баща – К.Ц.К.
с адрес ***, е настанена в Център за настаняване от семеен тип село *** за срок
от една година или до промяна на обстоятелствата, считано от настаняването по
административен ред - временна заповед № ЗД/Д-ВР-БС-065/09.05.19 г. на Д
"СП" гр. Бяла Слатина.
По делото е представено решение № 275/04.10.18 г. на районен съд гр.
Бяла Слатина постановено по гр. дело № 788/18 г., с което на осн. чл. 28 от ЗЗД
малолетната Т.Ц.П. родена но 15.03.08 г. от майка Ц.П.А. и баща неизвестен е
настанено в ЦНСТ - село *** за срок от една година считано от датата на
издаване на временна заповед №
ЗД/Д-ВР-080/09.05.18 г. на Директора на Д"СП" гр. Враца или до
настъпване на законни основания за прекратяване на настаняването.
По делото е представено Удостоверение за раждане, изд. от Община Червен
Бряг, обл. гр. Плевен, от което е видно, че детето Т.К.Ц. е родена на *** ***,
от майка – Ц.П.А. и от баща – К.Ц.К.. По делото не се спори, че К.Ц.К. е
припознал малолетната Т. след постановяване на съдебния акт по гр. дело №
788/18 г., посочен по-горе.
На основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето може да
бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в хода
на социалното проучване е констатирано, че родителите на малолетната Т. нямат
сключен гр. брак. От съжителството им са родени пет деца - В. на 17 години, С.
на 15 години, В. на 14 години, Т. на 11 години и Й. на 7 години. По отношение
на детето В. е предприета мярка за закрила "настаняване в специализирана
институция", като по-късно родителите са лишени от родителски права и
детето е осиновено. Семейството живее в село ***, общ. гр. Враца, ул. *** в
къща собственост на бащата на К.К.. Тя представлява двуетажна постройка, като
на първия етаж има стая и коридор, а втория етаж се състои от коридор и две
стаи. Хигиенно битовите условия са лоши, къщата не е електрифицирана и няма
течаща вода. Между родителите често има
конфликти и раздели. През м. април 2018 г. майката напуска село *** и оставя
при бащата децата С., Т. и Й.. Бащата оставя през деня децата сами или на
грижите на своите родители, които са болни и не са в състояние да контролират
децата. Те се скитат по улиците безпризорни. Детето Т. не посещавала редовно училище. От Д
"СП" гр. Враца е констатирано, че детето Т. е дете в риск, тоест по
смисъла на пар. 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗД съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. Ето защо със заповед № ЗД/Д-ВР-080/09.05.18 г. на Д
"СП" гр. Враца Т. *** *** заедно с брат си Й.. Мярката е потвърдена от районен съд гр. Бяла Слатина с влязло в
сила решение, постановено на осн. чл. 28 от ЗЗД, № 275/04.10.18 г., за което е
реч по-горе. В изготвените социални доклади е отразено, че детето Т. е
адаптирано към условията в ЦНСТ, посещава редовно училище и се чувства добре.
Поради изтичане на срока за настаняване е издадена нова заповед от Д
"СП" гр. Бяла Слатина № ЗД/Д-ВР-БС-065/09.05.19 г., с която срокът за
настаняване на детето Т. *** *** е продържен до произнасяне на съда с решение
по чл. 28 от ЗЗД. Към настоящия момент, едно от децата на Ц.А. и К.К. - В. се е
установило да живее при майката в село село ***, общ. гр. ***. Децата Т. и Й.,
както се посочи, са настанени в ЦНСТ
село ***, а непълнолетния С. живее с баща си К.К.. В представените социални доклади
е констатирано еднозначно, че К.К. и
сина му С. често сменят местоживеенето си, като периодично се установяват в
село *** или в село *** за неустановени периоди от време. Пред социалните
работници бащата твърди, че работи на граждански договор при земеделски
производител, като дава различна информация за получаваните доходи, пред
социалния работник извършил изследването заявява, че получава около 400 лв. Пред
окръжен съд, в проведеното открито съдебно заседание твърди, че работи с.
Сухаче при земеделския производител Н.К. и получава възнаграждение от 480 лв. Пред
районен съд гр. Бяла Слатина е представена служебна бележка /стр. 49/, без да е
видно от кого е издадена и кога, като в същата се твърди, че К.К. работи като
общ работник във фирма "*** 2017" и получава месечно сумата 800 лв. След
първото настаняване на детето Т. *** *** през 2018 г., бащата К.К. е подавал
няколко молби с искане за реинтеграция на детето в семейна среда, с твърдения,
че в дома в село *** има нормални условия за живот и той има постоянно
местонахождение и работа. В тази връзка с родителите са насочени към ползване
на социална услуга предлагана от ЦОП гр. Враца. Специалистите са провеждали
психологически консултации с бащата и разширеното семейство за подобряване
психо-климата в семейството, осъзнаване родителските функции и отговорности,
съобразяване с възрастовите и индивидуални особености на децата, включително и
осъзнаване от родителите на образователните потребности на децата, включително
и процесното дете Т.. Работата на специалистите от ЦОП била затруднена поради
липса на съдействие от страна на родителите. Бащата не спазвал поетите
ангажименти, не съдействал за провеждане на консултации на повишаване на
родителския му капацитет. След изтичане срока на направлението, той не пожелал
да подаде заявление за продължаване консултациите в ЦОП гр. Враца. В
представените социални доклади еднозначно е посочено, че при периодичното
проследяване случаите на децата Т. и брат й Й. е установено, че бащата К.К. не
полага адекватни грижи за тях - не разполага с подходящи битови условия, в
жилището няма ток и вода, липсват родителски умения, които да осигурят социално
и битово условия за задоволяване най-насъщните нужди на децата. Липсват сигурни
доходи, които да осигурят пълноценното им хранене и лечение при нужда. Бащата
проявявал неглижиране към образователните нужди на децата, като не ги допускал
да посещават училище и детска градина. Пред социален работник детето Т.
споделила, че се страхува от баща си и предпочита да живее при майка си. При
бащата се налагало да върши цялата домакинска работа, да готви, пере и чисти. С
брат си Й. по цял ден придружавали баща си в планината при събиране на билки и
орехи. При извършване на социалното изследване, соц. работници са констатирали,
че майката е напуснала семейството поради влошени отношения с К.К. и догогодишни
семейни скандали, на които ставали свидетели и децата. Към момента тя не живее
с бащата, живее в село *** и рядко се връща в село ***. Обясненията й пред
районен съд, че с К.К. са заживели заедно като семейство в село ***, не се
подкрепя от доказателството по делото. Изследвана е и възможността бащата да
получи помощ при отглеждане на децата от своите родители в село ***.
Установено, е че неговите родители са в много тежко здравословно състояние и
двамата имат определена от ТЕЛК намалена работоспособност - бащата Ц.Ц. 82 %, а
майката В.Ц. 100%, поради което те са в невъзможност да окажат подкрепа на сина си К. при
отглеждане на децата.
Изслушаните пред окръжен съд социални работници потвърждават
констатациите в представените социални доклади. Социален работник А. твърди, че
посещава и към момента всеки месец село ***, ул. ***, където живее бащата на
детето Т., тъй като осъществява наблюдение спрямо детето С., което живее при
бащата. При посещенията й къщата в село *** била винаги заключена. По данни от
съседи бащата се прибирал понякога вечер. Социалният работник А. потвърждава,
че майката на децата живее в село *** с дъщеря си В.. По сведение от бащата К.К.,
към момента на провеждане на съдебното заседание, майката била в болницата в
гр. Мездра, тъй като претърпяла операция.
Пред първостепенния съд е изслушана малолетната Т., която дава
обяснения, че иска да живее при мама и тате в село ***, които според нея
живеели заедно. Детето споделя, че не е ходило в село *** откакто е настанено в
центъра в село ***, където родителите са го посещавали.
По делото не са представени доказателства, гласни или писмени, които да
са в подкрепа на тезата, че е налице промяна от първоначалното настаняване на
детето Т. в специализирана институция в село *** през м. май 20198 г., в посока
подобряване условията, при които детето се
отглежда, респективно възпитателския капацитет на родителите на детето,
конкретно родителите на малолетната Т. да са осигурили необходимите битови
условия за нормален живот, да живеят заедно, да се подкрепят и имат установено
местоживеене и сигурни доходи. Данни в тази връзка не се съдържат и в
представените социални доклади.
Както се посочи, по-горе, на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за
закрила на детето може да бъде настанено извън семейството дете, чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат
грижи за детето.
По делото бе установено, че няма подобрение в родителския капацитет на
двамата родители на детето Т.. Той продължава да е занижен, родителите живеят
разделени в различни населени места, майката не е трудово ангажирана без данни
за изградени каквито и да е трудови навици; има данни от бащата, че тя има
заболяване, но писмени доказателства в тази връзка не са представени; данните за
трудовата заетост и възнаграждение на бащата са противоречиви и произхождат
единствено от него; по делото не е представен трудов или граждански договор, от
който да е видно при какви условия и къде полага труд бащата и какво е
възнаграждението му; По данни от социалните доклади бащата често сменя местопребиваването
си - село ***, село ***; обитаваната къща в село ***, ул. *** е без електричество и вода. Къщата в същото
село, ул. ***, в която бащата декларира, че ще отглежда детето Т. е с по-добри
битови условия. Тя е собственост на неговите родители. Те живеят в къщата, но
са в много лошо здравословно състояние и не могат да оказват помощ при
отглеждане на детето Т.. По делото се твърди от бащата К.К., че след
настаняване на детето в специализирана институция, той се опитал да внесе
някаква промяна в своя живот, но по делото няма каквито и да е обективни данни
за това – не са представени писмени трудови договори; няма данни, че родителите
са подобрили отношенията си, живеят заедно и са положили усилия да подобрят в
някаква степен битовите условия в дома си в село ***, ул. ***. Няма
доказателства и твърдения и през 2019 г. имотът в село *** да е снабден с вода
и електричество, при което следва да се приеме, че не могат да бъдат задоволени
елементарните хигиенни нужди на детето Т., както и потребността от отопление
през зимния период.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото се
установява фактическа обстановка, която налага извода, че се касае за дете в
риск по смисъла на § 1, т. 11, буква "в" от ДР на Закона за закрила
на детето, предвид обстоятелството, че неговите родители не могат да му
осигурят стабилна и спокойна семейна среда.
Родителите на процесното дете не са успели да повишат своя родителски
капацитет, като в тази връзка не са установили, че има трайна промяна в поведението
им и не са доказали със своите действия, че са осъзнали необходимостта да
съобразят поведението си с нуждата детето им да расте в спокойна и стабилна семейна
среда, за да се изгради като пълноценна личност.
Изрично в делото се установява, че работата с родителите на детето Т.
от страна на специалистите от Д "СП" гр. Враца и ЦОП гр. Враца не е
дала резултати поради липса на съдействие от тяхна страна. Въпреки положените
усилия от специалистите, родителският им капацитет не е повишен, както и не са
усвоени положителни методи на възпитание, което е още една причина, за да се приеме,
че твърдяната от бащата на детето Т. промяна в поведението му в рамките на
настоящото производство не отговаря на истината. Твърдението на бащата и
майката на малолетната Т., че имат поведение насочено към грижа за отглеждане и правилно възпитание на
дъщеря им, по делото не е доказано по един категоричен и несъмнен начин, за да
може да се приеме, че е отпаднала опасността детето да е в риск по смисъла на §
1, т. 11, буква "в" от ДР на ЗЗД.
От друга страна, по делото се установява, че малолетното дете Т. се
чувства добре и е спокойна в Центъра за настаняване от семеен тип, поради което
и съдът намира, че е в интерес на детето е да остане в Център за настаняване от
семеен тип село *** за срок от една година, считано от настаняването му по
административен ред.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на
настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които е направил районният
съд в атакуваното първоинстанционно решение, окръжен съд гр. Враца намира, че
то следва да бъде отменено, като се постанови решение по същество, с което
искането на Д "СП" гр. Бяла Слатина бъде уважено изцяло.
На основание чл. 28, ал. 6 от
Закона за закрила на детето настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд гр. Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 238 от 30.08.2019 г., постановено по гр. дело №
744/2019 г. по описа на Районен съд Бяла Слатина и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРОДЪЛЖАВА настаняването на детето Т.К.Ц. с ЕГН ********** родено на
15.03.08 г. в гр. ***, обл. гр. Плевен от майка Ц.П.А. и баща К.Ц.К. *** за
срок от една година или до промяна на обстоятелствата, считано от датата на
издаване на временна заповед № ЗД/Д-ВР-065 от 09.05.2019 г. на Директора на Д
"Социано подпомагане" гр. Бяла Слатина.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за сведение.
Председател ..... Членове 1...... 2........