Решение по дело №48/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 192
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20232230200048
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Сливен, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230200048 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от П. К. К. с ЕГН **********
от гр. София, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
6349307 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява в
с.з.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в
което се изразява становището по съществото на делото и моли издадения
електронен фиш да бъде потвърден.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 14.08.2022 год. в 13,34 часа в Област Сливен, гр. Сливен по бул. „Цар
Симеон“ до Фрукто, при общо ограничение до 50 км./ч. за населено място,
въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км./ч., с
автоматизирано техническо средство TFR1-M 638, разположено към центъра,
било заснето движение на лек автомобил „АУДИ А3”, с рег. № *****, със
скорост от 88 км./ч. – над разрешената скорост от 50 км./ч.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, серия К № 6349307, в който като нарушител бил вписан собственика,
на когото е регистрирано МПС - П. К. К. от гр. София (л. 27 – 28 от делото). В
издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ К/5538672, както и че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800,00
лева.
От приложеното по делото заверено копие от Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, серия К № 5538672 на ОД на МВР – Търговище и справки от
АИС АНД - Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен се установява, че
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 5538672 на ОД
на МВР – Търговище е връчен на 24.01.2022 год., влязъл е в сила на
08.02.2022 год., както и че е заплатено наложеното административно
наказание „Глоба“ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП (л. 15 - 16 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от
13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
2
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП
законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат
да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.),
издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за
ползването им.
В настоящия случай видно от представените по делото писмени
доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а
именно: било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M 638,
одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по
надлежния ред (л. 12 - 14 от делото) и е бил попълнен протокол за
използването на мобилно АТСС за контрол (л. 9 от делото). Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба, съгласно която
мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи
трябва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и
документирано със снимка, е отменена с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от
16.01.2018 год. Поради което към датата на извършване на нарушението –
14.08.2022 год., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е приложима.
Освен това с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е отменена й разпоредбата на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи.
3
От приложеното към преписката копие на клип № 9794, безспорно се
установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от
разрешената, а именно 91 км./ч., като с електронния фиш е приспаднат
толеранс от 3 км./ч.. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е
извършил нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да
понесе предвидената административнонаказателна отговорност.
Съгласно § 4, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Безспорно се установи, че нарушението извършено на 14.08.2022 год. е в
условията на повторност, тъй като на 08.02.2022 год. е влязъл в сила
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 5538672 на ОД
на МВР – Търговище, с което жалбоподателят е наказан за същото по вид
нарушение, а именно за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Възражението в жалбата на жалбоподателя, че е изтекъл давностния срок и
не е съобразена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е неоснователно. В
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН законодателят е предвидил, че не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В
настоящия случай тази разпоредба е неприложима доколкото се касае за
издаване на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, а не за съставяне на АУАН
и съответно издаване на НП. Следва да се отбележи, че в настоящия случай не
е изтекла погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност, т. е. изтеклата давност е обстоятелство, което изключва
наказателната отговорност. В ЗАНН не са предвидени разпоредби, касаещи
4
абсолютната давност, поради което в случая следва да се вземат предвид
разпоредбите, уреждащи давността в НК. Давността за наказателно
преследване погасява наказателната отговорност на дееца - той не може да
бъде осъден, като му се наложи наказание за извършеното престъпление. При
съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК следва да се приеме, че от
момента на извършване на административно нарушение – 14.08.2022 год. до
датата на подаване на жалбата - 20.12.2022 год. (л. 3 от делото), предвидения
в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, общ четири години
и шест месеца давностен срок не е изтекъл, тъй като деянието е извършено
след влизане в сила на измененията в НК, обн. ДВ, бр. 26/06.04.2010 год. С
изтичането на този срок е изключена възможността за
административнонаказателно преследване, но в настоящия случай този срок
не е изтекъл. Следва да се отбележи, че не е приложима разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като съгласно тази разпоредба наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение
на три години за всички останали случаи, т.е. когато
административнонаказателното производство не е възбудено в този срок. В
настоящия случай административнонаказателното производство е образувано
с издаването на електронния фиш, а абсолютната давност не е изтекла (в този
смисъл Решение № 184/26.11.2019 год. по КАНД № 180/2019 год. по описа на
СлАС и Решение № 55/09.06.2020 год. по КАНД № 48/2020 год. по описа на
СлАС).
Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, който съдържа всички необходими
реквизити по ЗДвП.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е в
предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на
допуснатото нарушение. В тази връзка следва да се отбележи, че
административното наказание е наложено на жалбоподателя на основание чл.
189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП законодателят е предвидил, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е предвидено, че водач, който превиши разрешената скорост в населено
5
място, се наказва за превишаване от 31 до 40 км./ч. – с глоба 400,00 лева.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. №
1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалвания електронен фиш, в
частта относно основанието за налагане на административното наказание,
като го преквалифицира на чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от
ЗДвП (в този смисъл Решение № 5/27.01.2023 год. по КАНД № 268/2022 год.
по описа на Административен съд - Сливен).
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 6349307
на ОД на МВР – Сливен, с който на П. К. К. с ЕГН ********** от гр. София, с
които за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 800,00 (осемстотин) лева на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като преквалифицира основанието за
налагане на наказанието от чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП на
чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6