№ 205
гр. Враца, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно
наказателно дело № 20211400200507 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от К. М.
Г., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване
от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора
гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък,
доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на осъдения К.Г.. От л.св. Г. се представят 4 броя
удостоверения за раждане, 1 бр. удостоверение за сключен граждански брак и Експертно
решение на ТЕЛКомисия по отношение на А. В. Р., във връзка с твърденията му за тежко
семейно положение.
В съдебно заседание осъденият лично и чрез назначеният му служебен защитник адв.
Г.А. от ВрАК поддържат молбата с изложените в нея доводи и правят искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата,
като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето
поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и
размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
1
С определение по ЧНД №379/21г. по описа на PC Смолян, спрямо л.св. К. М. Г. на
основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание измежду
наложените му по НОХД №585/20г. на PC Смолян, НОХД № 2619/19г. на PC Стара Загора,
НОХД № 1343/19г. на PC Дупница, НОХД № 376/20г. на PC Варна и НОХД № 764/21г. на
PC Стара Загора, в размер на най - тежкото, а именно 8 месеца лишаване от свобода. По
същото дело на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказание по НОХД
№ 284/19г. по описа на PC Монтана в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
Определеното общо наказание се явява изтърпяно поради зачитане на изтърпяно наказание
„Пробация“ в размер на 1 година 7 месеца в съотношение 2 дни пробация за 1 ден лишаване
от свобода по НОХД № 2619/19г. и 1 ден задържане под стража. С начало 30.06.2021г. е
приведено в изпълнение наказание по НОХД № 284/19г. по описа на PC Монтана в размер
на 6 месеца. Със заповед № Л - 2606/26.07.2021г. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС
изтърпяното наказание лишаване от свобода в размер на 1 месец 16 дни над срока от 8
месеца е зачетен при изпълнение на наказанието по НОХД № 284/19г. на PC Монтана. До
момента л.св. Г. е изтърпял фактически 3 месеца и 11 дни, като зачетен период по чл.179
ЗИНЗС е 1 месец и 16 дни, а от работа му се зачитат 6 дни или общо 5 месеца и 3 дни. Към
момента неизтърпяната част от наказанието е в размер на 27 дни.
При това положение, осъденият Г. е изтърпял
фактически по- голямата част от наложеното му
наказание, така както изисква разпоредбата на чл. 70,
ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е
видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив отчита средни стойности- 41т.
Причините и детерминиращите фактори допринесли за извършване на престъплението са
ниско правно съзнание и некритично отношение към криминалните си действия.
Проблемните зони маркирани при изготвяне на оценката на риска са: Криминална история -
осъждан на основание чл. 345, чл. 343в НК, а също и по чл.209 от НК неколкократно.
Втората проблемна зона е свързана с отношението му към правонарушението- поема
формална отговорност за извършеното престъпно деяние, не осъзнава напълно мотивите за
криминалното си поведение и вредите, които е нанесъл с поведението си. Ниското ниво на
уменията за мислене е третата дефицитна зона, която има негативен ефект върху действията
на лишения от свобода Г.. Рискът от вреди е отчетен със средни стойности спрямо
обществото. Настоящето правонарушение и криминалното минало на л.св.Г. са отчетени
като индикация за риск от вреди към обществото, който е насочен към случайни лица.
Последното престъпление, за което л.св. Г. излежава присъда е отново за престъпление по
чл.209 от НК.
Като цели в плана на присъдата са заложени формиране на самокритичност към
2
престъпните си действия и поемане на отговорност при възлагане на конкретни трудови
задачи. Осъзнаване на вредните последици, настъпили от правонарушението, повишаване на
уменията за мислене и формиране на ясни и реалистични цели в живота.
В доклада по чл.155 от ЗИНЗС към настоящият момент е отчетен рискът от извършване
на бягство със средни стойности, поради факта, че л.св. Г. излиза да работи на външен
работен обект, като рискът от рецидив запазва средните си стойности. Риска от вреди
спрямо обществото също остава среден, поради многобройните осъждания за идентични
престъпления. Рискът от вреди спрямо другите лишени от свобода е с ниски стойности. Не
са регистрирани агресивни и враждебни нагласи към околните или при попадане в
конфликтни ситуации.
Л.св. Г. е постъпил в затворническото общежитие от открит тип „Враца“ на 15.07.2021г.
След изтичане на 1 месец адаптационен срок е преминал на разпределителна комисия за
назначаване на работа на външни работни обекти. Назначен е на работа на осн. чл.80 от
ЗИНЗС да полага безплатен доброволен труд. Поради честите пътувания за дела и
провеждане на процесуално-следствени действия, трудовата ангажираност на л.св. Г. е
епизодична и с кратковременен характер. Не се наблюдава активно участие в трудов процес.
Това обстоятелство, определя и ниската степен на поправяне и превъзпитание към момента.
Администрацията на затворническото общежитие уточнява, че все още не наблюдава
прояви на осъзнато разкаяние и реална преоценка на престъпното си поведение. Липсата на
деструктивни прояви и наложени дисциплинарни наказания не се отчитат все още като
трайна промяна в модела, манталитета и стереотипа на мислене и поведение у л.св. Г..
Лишеният от свобода Г. не е склонен под влияние на околните и на предишните осъждания
да промени вижданията и принципите си. Уменията му за мислене не са на необходимото
ниво, поради факта, че системно повтаря едни и същи грешки. Планът на присъдата не е
изпълнен в пълен обем и в своята цялост. Криминалното мислене е основният
детерминиращ фактор при извършване на престъпленията и е свързан с криминалната му
история. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на
законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения
в затворническото общежитие.
Средния риск от вреди за обществото е обусловен от криминалното минало, а
многократните осъждания за едно и също престъпление показват, че проявява на престъпна
упоритост, самонадеяност и склонност към импулсивни и безразсъдни действия. Според
затворническата администрация л.св. Г. не осъзнава тежестта на извършените
закононарушения и няма критично отношение към престъпните си действия. Омаловажава
извършеното престъпление и не разпознава факторите допринесли за богатото криминално
минало и за продължаващата престъпна дейност. Полагането на труд по чл.80 от ЗИНЗС и
демонстрираното относително добро поведение в затворническото общежитие не
елиминира констатацията, че рискът от вреди запазва средните си стойности. Л. св. Г. не е
3
постигнал необратимата точка на поправяне и превъзпитание, която ще позволи
безпроблемна ресоциализация в обществото.
В заключение затворническата администрация смята, че на този етап от изтърпяване на
наказанието липсват убедителни и неопровержими доказателства за поправяне на осъдения
и в тази връзка е необходимо корекционната работа да продължи в условията на
затворническото общежитие до постигане на трайна положителна промяна и реализиране на
целите по чл.36 от НК.
В обобщение на горното, следва да се посочи, че според затворническата администрация
към настоящият момент К.Г. не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК. Обосновава се
необходимостта от продължаване на корекционната работа с л.св. Г. в условията на затвора
за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата за
поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на
приложените по делото доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от
компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна
положителна промяна у лишения от свобода Г..
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за
УПО, а именно Г. е изтърпял фактически по- голямата част наложеното му наказание, но
същият с поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от
доклада за оценка на риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в плана
продължават да се усвояват, като са налице препоръки за индивидуално- корекционната
работа с Г., насочени към настъпване на трайна положителна промяна и постигане на целите
по чл.36 от НК. В действителност с л.св. Г. е провеждана корекционна дейност едва 3
месеца, през което време същият е пребивавал в пенитенциарното заведение. От друга
страна следва да се отбележи, че тежкото семейно положение на л.св. Г. не е от категорията
обстоятелства, които да компенсират необходимостта от трайна положителна промяна и
постигане на целите по чл.36 от НК по отношение на осъдения.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно императивната норма на закона осъденият не може да подаде нова молба за
УПО преди изтичане на 6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.
4
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. М. Г., роден на *** в гр.
София, с постоянен адрес гр. ***, ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание
"лишаване от свобода" в размер на 6 месеца, с остатък от 27/двадесет и седем/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок, в който осъдения К. М. Г. не може да подаде нова
молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5