Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-187
29.07.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на тридесети юни
две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия
Майска
в.гр.дело номер 901 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД с ЕИК-*********,
заявена чрез пълномощника гл.юк.Д.Златева против Решение № 303/23.12.2019г. по
гр.д. № 483/2019г. по описа на РС-Карнобат.
С
обжалваното решение е отхвърлена претенцията по чл.422 ГПК на въззивника да
бъде прието за установено по отношение на
И.Б.Д. с ЕГН-********** от с.К., общ.К., обл.Б., че същата в качеството й на
длъжник по договор за ползване на ВиК услуги дължи сума в размер на 221,76лв.- главница,
което задължение произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период от
01.11.2014г. до 25.04.2016г. , за което задължение е издадена фактура №
**********/25.05.2016г. от Водоснабдяване и канализация гр. Бургас, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху горепосочената
главница в размер на сумата от 58,95 лв. дължима се за периода от 25.06.2016 г. до
07.02.2019 г. , както и че дължи
законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК №
161 от 21.02.2019 г. по ч. гр.д. № 237 / 2019 година по описа на Районен съд Карнобат – 20.02.2019
година до окончателното изплащане на
горепосочената главница от 221, 76 лв. като неоснователен и недоказан изцяло , като
отхвърля и искането за присъждане на разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 237 / 2019 година в размер на сумата от 75 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство
съдебни разноски, както и
отхвърля и искането за присъждането на съдебни разноски направени от
ищцовото дружество по настоящото гр. дело № 483/ 2019 г. по описа на Районен
съд Карнобат в размер от 485 лв. като неоснователно.
Във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. По-конкретно се навежда неправилност на изводите на съда, че
е останало недоказано твърдението, че ответницата е била потребител на
предоставяните от въззивника услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на
вода, че действително е ползвала тези услуги, въпреки че е приел, че тя е
съсобственик на процесния имот и оператора е извършил действия по приспадане на
половината от потребеното количество вода за имота за процесния период.
Въззивника посочва, че е безспорно по делото, че към момента на закупуване на
процесния имот, той вече е бил водоснабден
и купувача Д. е вече потребител на услугата, закупувайки водоснабден
имот, като от този момент между страните е възникнало валидно облигационно
отношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на вода със съответните
права и задължения на страните. На следващо место се посочва, че е установено
по делото, че цялото претендирано количество вода е преминало и отчетено от
измервателното устройство на ответницата, поради което и дори при нередовно съставен
първичен документ, дори и при липса на междинен отчет, задължението не може да
се погаси, като в този смисъл цитира съдебна практика. Посочва се в жалбата, че
в обжалваното решение не са обсъдени събраните гласни доказателства,
установяващи, че имотът е бил обитаван, но до 2016г. шахтата в която е монтиран
водомера е била затрупана с боклуци и едва от пролетта на 2016г. шахтата и
намиращият се в нея водомер са били
приведени в състояние да бъде отчитан измервателния уред от инкасатора.
Твърди се, че фактът, че вода е била потребявана в процесния обект не се
оспорва от ответника, поради което се счита, че съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл.162 ГПК, но това неоснователно не е било сторено. В този
смисъл е цитирана съдебна практика. Оспорват се като неправилни изводите на
съда за неоснователност на претенцията поради погасяването й по давност с
насрещен аргумент, че длъжникът следва да заплаща дължимите суми за потребена
вода в 30-дневен срок считано от датата на фактурирането им, като от този
момент длъжникът изпада в забава. Така настъпването на падежа на насрещното
задължение на потребителя за заплащането на цената е обусловено от издаването
на фактурата, а процесната такава е издадена на 25.05.2016г. и следователно
30-дневния срок до настъпването на падежа изтича на 25.06.2016г, поради което и
3-годишният срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на подаване на исковата молба.
При
тези аргументи въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови ново решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира за
присъждане на разноските, сторени пред двете инстанции. Не сочи доказателства.
Няма доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице,
което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата И. Д., чрез пълномощника адв.Минка Колева, с
който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че
въззиваемата е закупила имота в с.Козаре на 16.07.2015г., подала е заявление за
смяна на партидата на 20.07.2015г., а първото отчитане на водомера е било през
месец април 2016г. в нейно отсъствие, като за отчетеното значително според Д.
количество вода е била уведомена на оставения от нея телефонен номер в
заявлението за промяна на партидата. По повод жалби на потребителя водомерът е
свален и проверката е установила несъответствие на същия. Посочва се че е
спорна представената от въззивника фактура с отчетен период от 01.11.2014г. до
25.04.2016г., както с оглед датата на прехвърляне на собствеността на
имота поради закупуването му от
ответницата, така и поради това, че е установено, че последното предходно
отчитане на водомера е било извършено на 31.10.2014г., поради което и липсва
яснота какво всъщност е потребеното количество вода именно от въззиваемата.
Изложени са съображения и досежно погасителната давност, изтекла за вземания
преди 21.02.2016г., като се цитира и съдебна практика. Въззиваемата страна моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение, намирайки го за правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на разноски. Не се сочат
доказателства. Не са сторени доказателствени искания.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи
съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Карнобатски
районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86 ЗЗД. От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
По заявление
на „ВиК“ ЕАД е издадена Заповед №
161/21.02.2019г. по ч.гр.д. № 237/2019г. по описа на КРС по реда на чл.410 ГПК
против ответницата И.Д. за сумата от 896,26лв.-главница и 238,53лв. лихви за
периода от 25.06.2016г. до 07.02.2019г. за доставена, отведена и пречистена
вода за водоснабден имот в с.Козаре, общ.Карнобат с абонатен № 825100.
Против
заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, с което е оспорено именно
това само вземане от 221,76лв. и лихвите по него, предмет на настоящото
производство, поради което и в законния срок е подадена настоящата искова молба,
с която обаче са пертендирани всички суми по заповедта.
В срока за
отговор ответницата Д. е посочила, че с възражението е оспорила частично
размера на задълженията, като поради постъпилата искова молба за цялата сума, с
молба вх.№ 2592/28.05.2019г. изрично заявява че оттегля частично подаденото
възражение в частта за претендираната главница от 674,50лв., ведно със
законната лихва и мораторни лихви от 179,58лв. и моли за прекратяване на
производството в тази му част, поради влизане в сила на заповедта.
Постъпил е в
законовия срок и писмен отговор от ответницата, с който претенцията в
останалата й част за сумата от 221,76лв.-главница по фатура №
**********/25.05.2016г. с отчетен период от 01.11.2014г. до 25.04.2016г. и
съответната лихва от 58,59лв. за периода от 25.06.2016г. до 07.02.2019г. се
оспорва като неоснователна. Твърди, че за част от отчетния период ответницата
не е била собственик на имота; вземането е погасено по давност; водомерът е бил
повреден; не са издавани ежемесечни фактури от ВиК при наличие на консумация
или при служебно начисляване на количества.
С
определение № 471/15.07.2019г. по реда на чл.140 ГПК съдът е прекратил частично
производството, като е докладвал делото по спорните вземания за сумата от
221,76лв.-главница по фактура № **********/25.05.2016г. с отчетен период от
01.11.2014г. до 18.10.2018г. и съответната лихва от 58,59лв. за периода от
25.06.2016г. до 07.02.2019г.. Определението в прекратителната му част не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
С
обжалваното решение КРС е отхвърлил исковата претенция като недоказана по
своето основание и частично погасена по давност, като за непогасената част по
давност е приел, че не може да се установи какъв е точно остатъкът от
вземането, който остатък също е намерен недоказан по основание.
Безспорно е,
че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.
Страните не
спорят, а и от заявление вх.№ 34-171/20.07.2015г. за прехвърляне на партида ,
подадено от ответницата Е. Д. с приложен към него нот.акт. № **, том*, рег.№ ****,
нот.дело № ***/16.07.****г./л.30/ е видно, че между ищецът и ответникът е бил
сключен договор за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води,
за обект – къща с двор в с.Козаре, общ.Карнобат, поради което и ответната
страна има качеството на потребител по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от
ЗРВКУ, който дължи заплащане на предоставените му ВиК услуги по цени, утвърдени
от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и
разпределено по реда на чл. 23, чл. 29 и чл. 31 от Общите условия.
От
показанията на св.И.С.-и. към ищцовото дружество, в чиито район на отчитане е и
процесния обект се установява, че поради отсъствието на собствениците
отчитането на водомера на този имот е било затруднено, тъй като шахтата се
намирала в двора на къщата. В последствие била затрупана с множество вехтории,
които било невъзможно да бъдат повдигнати за да се отчете водомера. В
последствие св.С. разбрала, че има нови собственици в лицето на ответницата, но
нямала връзка с нея. Едва през пролетта на 2016г. ответницата осигурила достъп
до шахтата и било извършено отчитане с мобилно устройство на изразходваната
вода, а след това отчитане започнало с баркодове. При отчитането водомерът
работел нормално, като установеното количество преминала през него вода било
около 300кубика. От показанията на св.Й.Ж.- с. на ответницата, се установява,
че последната е закупила имота през 2015г., после е заминала за Испания, поради
което и около година имотът е бил необитаем до завръщането й през месец април
2016г.. Тази свидетелка потвърждава, че в имота имало натрупани множество вещи,
а дворът бил разграден, в последствие ответницата почистила двора и започнала
да си обработва градината.
От
показанията на св.М.П. – е. п. в ищцовото дружество се установява, че по жалба
на ответницата с изразено несъгласие за размера на потребената вода е извършена
проверка от оператора на 11.05.2016г. при която е осигурен достъп до шахтата и
водомера, установено е че измервателното устройство е в изправност и няма
течове. Този свидетел сочи, че при закупуването на имота от ответницата на
16.07.2015г. всички задължения за вода са били заплатени от предходния
собственик, като плащането е било извършено на датата на продажбата на имота,
но е било за отчетен период 31.10.2014г.. По повод жалбата на ответницата,
оператора е извършил допълнителна проверка и преизчисление на задълженията,
които съгласно показанията на водомера са били за 336кубика, като е извел
средномесечното потребление и е начислил за съответния период, от който
ответницата е собственик на имота задължение за заплащане на 168 кубика общо за
9 месеца за периода от придобиването на имота от ответницата-16.07.2015г. до
26.04.2016г. или средно по .По този именно начин оператора е извършил
редуциране на дължимите от ответницата суми за потребена вода за периода, в
която тя е била собственик на имота. В последствие е извършена нова проверка и
за 3 месеца периода от 26.04.2016г. до 26.07.2016г. е отчетено потребено
количество в обекта от 116 куб.м. вода. Така видно от приложенията е последвало
проконтролиране на водомера и на 27.07.2016г. водомера е демонтиран и е
изпратен за проверка в независима лаборатория за проверка на техническата му
изправност, като резултата от извършената проверка показал неизправност на
измервателното средство. Видно от приложеното свидетелство за проверка/л.32/
измервателното средство отчита при минимален разход по-малко от действително
потребената вода, като при максимално допустима грешка от 5% за трите вида
разход, водомера отчита -11,6%, при преходен разход, -5,06% при преходен разход и +1,09% при максимален
разход. След демонтажа на водомера за проверка е монтиран в обекта оборотен
водомер, който е отчетен контролно на 28.09.2016г. и е установено средномесечно
потребление от 42 кубика вода.
От
представените по делото документи и от приетата СТЕ се установява, че обекта
представлява дворно място с изградена в него масивна жилищна сграда с
пристройка, находящи се в с.Козаре, общ.Карнобат, за който е открита партида с
абонатен № 825100. При посещение на место на вещото лице не е осигурен достъп до обекта поради отсъствие на
собственика, поради което и експертизата не е могла да извърши оглед на
монтираното измервателно устройство. Въпреки това в заключението е посочено, че имотът видимо е поддържан, а
съседи посочили, че собственичката живее за постоянно в гр.Карнобат, но в
дворното место семейството отглежда зеленчуци. Така при проверката в базата
данни на ел.устройство-ел.карнет е установено, че за процесни период през
измервателното устройство, монтирано в обекта са съхранени данни за преминала
през него и доставена 649куб.м.вода, които са били преизчислени от оператора
съобразно датата и периода на промяната в собствеността на имота и на
ответницата са записани 168куб.м., чиято стойност се претендира в настоящото
производство. Експертизата посочва, че е изискала допълнителни сведения и за
предходни периоди от оператора и е установила, че изчисленията са математически
верни, като са пропорционално разпределени между стария и новия собственик.
От
заключението по счетоводната експертиза се установява, че издадените от водния
оператор фактури са редовно осчетоводени, счетоводните записвания, отразяващи
стопанските операции по процесните фактури са правилно съставени и редовно
отразявани по съответните счетоводни сметки, а лихвата е съобразно изчисленията
на експерта, отразени в таблична форма за процесната фактура възлизат на
63,43лв. за периода от 24.06.2016г. до 19.04.2019г..
При така
установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира следното:
За
основателност на иска, в тежест на ищеца е да установи, че ответника е
потребител не ВиК услуги за процесния имот, че между страните и вазникнало валидно
облигационно правоотношение, по което ищецът е изправна страна, за посочените
периоди са начислени описаните суми за ползвани услуги, като ответника следва
да установи възраженията си вкл. и правопогасителното си възражение – че е
изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги
на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В
и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Съгласно
чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени
имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за
който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.
Безспорно е, че ответникът е потребител на ВиК услуги
за собствен имот – представляващ дворно место с изградена в него масивна
жилищна сграда с пристройка.
Налице са и доказателства, че
потребителят-ответник не е осигурила достъп до водомера на отчетника/инкасатора
на ВиК за засичане на потребената вода след подаването на заявление за промяна
на собствеността и партидата на имота, тъй като шахтата, в която се намира
водомерът е разположена в дворното место и е била затрупана с множество
непотребни вещи, а ответницата не е приемала обажданията на служителите на ВиК,
съгласно показанията на свидетелите П. и С.. От събраните гласни
доказателства, се установява също така и
че дворът е бил с частично паднала ограда, в него е имало множество нахвърляни
стари вещи; ответницата със семейството си живее в гр.Карнобат; в дворното
место е имало и има работеща чешма, а монтираният водомер е отчитал по-малко от
действително преминаващата през него вода.
В
нормативната база, регламентираща отчитането и заплащането на потребеното количество
вода е предвиден ред, по който следва да се осъществява отчитането. Основният начин за отчитане на потребената вода
съгласно чл. 30 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, е посредством - отчитане на водомера на водопроводното
отклонение. В този смисъл е и чл. 20 на
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор. За да може да се осъществи законосъобразно отчитане по този ред
обаче, безспорно техническото средство за измерване (водомерът) следва да е
съответен и да отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, във връзка със Закона за измерванията. Нещо повече, видно от
разпоредбата на чл. 23, ал.5 от Общите Условия – неизправността на водомера е
приравнена по последици на неговата липса – т.е. с приемането на общите условия
страните са се съгласили, че в случай на повреда на измервателното средство,
количеството доставена вода ще се определя все едно водомер въобще не е
поставен. Другият възможен начин за отчитане на количеството доставена вода,
който е намерил регламентация в Наредба № 4/14.09.2004г. е този по реда на чл.
37 - в случаите на нерегламентирано присъединяване, който обаче е неприложим
към настоящия казус. В конкретния случай, процесният водомер е бил несъответен,
т.е. – техническото му състояние не е
отговаряло на стандартите, съответно показанията на същият не могат да се
взимат предвид при отчитане на количеството потребена вода и това е установено
от независима лаборатория по поръчка на ищцовото дружество. Всичко казано
по-горе, относно невъзможността за отчитане на потреблението по технически
негодно средство за измерване, важи напълно и по отношение на този водомер,
поради което и няма как да се приеме за достоверно, количеството отчетено по
водомера. Фактът, че индивидуалният водомер на ответника е бил повреден, поради
което показанията не могат да послужат за отчитане на количеството изразходвана
вода, не освобождава потребителя от задължението да заплаща водата, която е
била изразходвана в имота. Следователно искът е доказан по основание, поради
което съобразно чл.162
от ГПК съдът е длъжен да определи неговия размер. Както е прието в Решение № 124
от 9.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2014 г., IV г. о., ГК, - в чл. 35,
ал. 6 и чл. 37,
ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е уреден начинът на
определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и
противоправно - при извършването на незаконно присъединяване. Когато
ползвателят няма вина (както е в случая) и при липсата на достатъчно
доказателства за определяне на количеството ползвана вода, обезщетението се
определя по преценка на съда съгласно чл. 162 ГПК. В Решение №191/06.10.2015 по дело №496/2015 на ВКС, ГК, III г.о. пък е
застъпено, че в такъв случай следва да се приложи разпоредбата на чл.39, ал.5
от Наредбата, според която при липса на водомер при нетоплофицирано жилище се
начисляват по пет куб.м. месечно количество за всеки обитател. В същия смисъл е
и клаузата на чл.24, ал.2 във връзка с чл.23, ал.5, т.1 от Общите условия. Тази
клауза предвижда, че при повреждане на индивидуален водомер на
потребителя количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.23, ал.5
от Общите условия-като при липсващ водомер. Въпросната разпоредба, обаче визира
„жилище“, като изчисляването на количество вода е обвързано с броя на
обитателите. Поради това, настоящата инстанция счита, че съобразно спецификата
на имота, както и с оглед консумацията, обективирана в другите фактури за
сходен период, заключенията по СТЕ и ССчЕ и съобразно реда по чл. 162 ГПК, за
целия отчетен период по процесната фактура, правилно е начислено потребление в
размер на 168 куб.м., който размер се явява справедливо определен с оглед конкретиката по делото. Видно от
единичната цена, отразена във фактурата – за така определените 168 куб.м. се
дължи сума в размер на 221,76 лева с ДДС. За пълнота на изложението следва да
се посочи, че неподписването на отчетните документи би повлияло на тяхната
доказателствена стойност, но не би могло да освободи потребителя от
задължението му да заплати потребеното количество вода. В случая са налични доказателства
за отчетените количества потребена вода включително и заключенията по СТЕ и ССчЕ, поради което и доводите за
недължимост са неоснователни.
В заключение, настоящият състав на БОС счита, че ищецът е доказал
дължимостта на претендираната сума от 221,76лв. с ДДС по фактура
№**********/25.05.2016г.. С оглед основателността на претенцията за главницата,
липсата на доказателства за погасяване на вземането, основателна се явява и
акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане за периода от
25.06.2016г. до 07.02.2019г. в размер на 58,95лв., съобразно изчисленията на
СИЕ.
По отношение възражението за изтекла
погасителна давност:
Процесните главни задължения касаят
съответно начисляване на 25.05.2016г.. В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че
потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от
датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40
от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване
на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
По делото се установява, че за
задълженията за главница от 221,76лв. лева е издадена фактура №********** /л.46 / на дата 25.05.2016г..
Вземанията за В и К услуги са такива
за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касаят
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е
необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната /Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 год. на ВКС,
ОСГК/. В случая, 30 – дневният срок след фактурирането е изтекъл на 25.06.2016
г. Вземането е станало изискуемо и от тази дата до предявяване на заявлението
по чл.410 ГПК – 20.02.2019г. –
тригодишният давностен срок не е изтекъл, поради което и възражението за
изтекла погасителна давност не е основателно.
Предвид горното претенцията се явява
основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъда отменено.
С оглед изхода по делото и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се понесат от
ответника.
В
заповедното производство ищецът е сторил разноски от 75лв., от които 25лв. за
заплатена д.т. и 50лв. за юк.възнаграждение. В първоинстанционното производство
са сторени разноски за общо 455лв., от които 25лв. за д.т., 150лв. за съдебно
икономическа експертиза, 200лв. за съдебно-техническа експертиза, 30лв. за
свидетел и 50лв. за юк.възнаграждение. Не се възприема изразеното от ищцовото
дружество становище по разноските, че ответницата с подаденото възражение е
станала причина ищецът да претендира цялото вземане по исков път, поради което
и нему се дължи пълната заплатена държавна такса от 75лв. за завеждане на иска.
Това е така, тъй като видно от приложеното в заповедното производство
възражение, длъжникът е оспорил само вземането от 221,76лв.-главница и лихвите
по нея, като исковото производство в останалата му част/за присъдените суми до
пълния размер от 896,26лв.-главница и лихви е било поради липса на възражение в
тази част-недопустимо и то не по вина на длъжника.
За
въззивното производство ищецът е сторил разноски за 37,50лв.-заплатена д.т. и
50лв. за юк.възнаграждение.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 303/23.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 483/2019 г. по описа на Карнобатски районен съд, с което
е отхвърлен предявения иск от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД с
ЕИК: *********, против И.Б.Д. с ЕГН-**********,
за признаване за установено че съществува вземането на „Водоснабдяване и
канализация" ЕАД с ЕИК: *********, гр.Бургас, по Заповед № 161/21.02.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 237/2019г. по описа на КРС,
за сумата в размер на 221,76 лева,
представляващо незаплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода
по фактура № ********** от 25.05.2016г., ведно с лихва в размер на 58,95лв. за периода от 25.06.2016г. до
07.02.2019г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: *********, че И.Б.Д. с ЕГН-**********,
дължи на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сумата
от 221,76 лева, представляващо
незаплатено задължение за доставена, отведена и пречистена вода по фактура №
********** от 25.05.2016г., ведно с лихва в размер на 58,95лв. върху главницата за периода от 25.06.2016г. до
07.02.2019г., за които вземания е издадена Заповед № 161/21.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 237/2019г. по
описа на КРС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК -20.02.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 от ГПК, И.Б.Д. с ЕГН-********** да ЗАПЛАТИ на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 75 лева /седемдесет и пет/
лева– разноски в заповедното производство пред РС-Карнобат.
ОСЪЖДА на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 от ГПК, И.Б.Д. с ЕГН-********** да ЗАПЛАТИ на
"Водоснабдяване и канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 455 лева /четиристотин петдесет и пет/лева – разноски сторени
в исковото производството по гр. д. №
483/2019г. на КРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 от ГПК, И.Б.Д. с ЕГН-********** да ЗАПЛАТИ на "Водоснабдяване
и канализация" ЕАД с ЕИК: ********* сумата от 87,50 лева /осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ – разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: