Решение по дело №37/2021 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 73
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20217120700037
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Кърджали в открито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Павлина Петрова, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 37 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване „ЗЗО“. Образувано е по жалба от „Медицински център – Авицена“ ЕООД, ***, ***, ЕИК ***, подадена чрез управителя д-р Д.Х.М. срещу Заповед за налагане на санкция № РД-21-6/07.01.2021 г., издадена от директора на РЗОК-Кърджали, с която на жалбоподателя е наложена финансова неустойка, общо в размер на 650 лв., за нарушения, описани в т.1-13 от заповедта.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че дейностите в описаните случаи са действително извършени, при спазване изискванията на НРД МД 2018 и НРД МД 2020-2022, както и че са спазени изискванията за попълване на медицинската документация. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, чрез пълномощника си –адв.М., поддържа подадената жалба. Излага допълнителни съображения  за незаконосъобразност на заповедта в частите й по т. 6-10, свързани с доброволния характер на диспансеризацията, като в тази връзка сочи, че в горните случаи е налице отказ от диспансеризация, удостоверен с положения от здравноосигурените лица  подпис в Амбулаторните листове.

Ответникът – Директор на РЗОК - Кърджали, чрез процесуалния си представител - юк. С., намира жалбата за неоснователна. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, съдържаща всички изискуеми от закона реквизити, и при  посочени конкретни законови разпоредби, нарушени виновно от страна на жалбоподателя. В представено писмено становище излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият съд прие следното:

Със Заповед №РД-20-307/23.09.2020 г. на директора на РЗОК - Кърджали, е наредена пълна проверка на лечебното заведение за СИМП: Медицински център „Авицена“ ЕООД, ***, по изпълнение изискванията на ЗЗО, НРД МД 2020-2022, НРД МД 2018 и Индивидуален договор №***/*** г. Предвидено е проверката да се извърши в периода от 23.09.2020 г. до 20.11.2020 г. Със заповедта са определени поименно и трите длъжностни лица при РЗОК –Кърджали, на които е възложена проверката, измежду които и един лекар. 

 Във връзка с извършената проверка е изготвен протокол № ПП-361/20.11.2020г., в който, по отношение дейността на лечебното заведение, са констатирани нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация, описани в т.2.1 - 2.5;  нарушения  на условията и реда за оказване на медицинска помощ по диспансерно наблюдение на ЗОЛ, описани в т.4.1.1 – 4.1.5, както и нарушения  на условията и реда за оказване на медицинска помощ поради извършване на медицинска дейност извън лечебното заведение, посочени в т.4.2.1- 4.2.3. По делото е приложен и Протокол за неоснователно получени суми № РД-32-147/20.11.2020 г., за случаите по т.2.4; т.4.2.1, т.4.2.2 и т.4.2.3 от протокол № ПП-361/20.11.2020 г.  Съставен е и доклад с изх.№ДЗ-372/07.12.2020г.

Въз основа на горното и на основание чл.74, ал.5; чл.55, ал.2, т.2, т.3, т.5 и т.6б от Закона за здравното осигуряване, чл.422, ал.1, чл.414, ал.1, чл.416, ал.1 от НРД МД 2020-2022, е издадена Заповед за налагане на санкции №РД-21-6/07.01.2021 г., предмет на настоящото производство, с която на лечебното заведение - жалбоподател е наложена санкция - финансова неустойка от по 50 лв., за всяко едно от нарушенията, описани в т. 1-13 от заповедта. Заповедта е получена на 03.02.2021 г., от управителя на ЛЗ, а жалбата срещу нея е подадена на 09.02.2021 г., чрез органа, чийто акт се оспорва.

Представен е Договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център ***/*** г./Индивидуален договор/, сключен между НЗОК, като Възложител и «Медицински център-Авицена» ЕООД, като Изпълнител.

По делото е приложена и медицинската документация, относима към случаите, визирани в т.1-13 от процесната заповед.

При така описаните факти, съдът приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – директора на РЗОК Кърджали, който по силата на чл.74, ал.5 от ЗЗО, разполага с правомощието да издава заповеди за налагане на санкция.

С разпоредбата на чл.414, ал.1 от НРД МД 2020-2022, посочена като основание за налагане на санкциите за нарушенията, установени в заповедта,  е предвидено, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, да налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. Идентичен е и размерът на санкцията за изпълнител на извънболнична медицинска помощ, който наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация /чл.416, ал.1 НРД МД 2020-2022/.

В  т. 1 и т.2 от оспорената заповед са посочени нарушения на  изискванията за работа с медицинска документация, установени в чл.151, ал.4 от НРД МД 2020-2022 и чл.12, ал.4 от Индивидуалния договор – липса на екземпляр от направлението за хоспитализация на пациента, в изпращащия го специалист.  Прието е, че при вторични консултативни прегледи, отразени в Амбулаторните листове /АЛ/ на посочените две ЗОЛ, са издадени направления за хоспитализация, които не са приложени към АЛ.

Съгласно чл.151, ал.1 и 2 от НРД МД 2020-2022, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, при наличие на индикации за хоспитализация, лекарят специалист от лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, е длъжен да насочи ЗОЛ за хоспитализация. В тези случаи към направлението за хоспитализация специалистът прилага амбулаторния лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в т.ч. и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Специалистът вписва в амбулаторния лист от прегледа на пациента, издаването на направлението за хоспитализация и диагнозата, с която пациентът се насочва за диагностика и лечение в болнични условия. Според чл.151, ал.4 от НРД МД 2020-2022, по един екземпляр от направлението за хоспитализация и от амбулаторния лист за прегледа на пациента се съхраняват в изпращащия го специалист.

От приложената по делото медицинска документация, касаеща ЗОЛ Г. Ю. М. и ЗОЛ Ю. Х. А. /л. 29-53/ се установява, че последните лица са били хоспитализирани в МБАЛ «Д-р Атафовски» АД ***, в периода *** г. – *** г., съответно: *** г. – *** г., като екземпляр от направлението за хоспитализация е приложен към История на заболяването /ИЗ/, т.е. към документацията, съхранявана от ЛЗБП. Не се установи обаче, такъв екземпляр от направлението за хоспитализация, да се съхранява при изпращащия специалист - д-р Ю., в нарушение на изискването на чл.151, ал.4 НРД МД 2020-2022, поради което санкцията, наложена за нарушенията, описани в т.1 и т.2 от заповедта, се явява законосъобразна.

В т.3 и т.4  от процесната заповед са визирани нарушения  на изискванията за работа с медицинска документация, установени в чл.219, ал.1, вр. с чл.217, чл.218, ал.1 и чл.215 от НРД МД 2020-2022, както и на чл.58, ал.1, вр. с чл.14 и чл.51 от сключения Индивидуален договор. Според посоченото в заповедта,  нарушенията се изразяват в изготвяне на АЛ с невярно съдържание - невярно посочена дата на извършения преглед /т.3/ и невярно отразяване на преглед, без да е извършен такъв  /т.4/.

Според посочените като нарушени разпоредби на чл.219, ал.1, вр. с чл.217, чл.218, ал.1 НРД МД 2020-2022,  документите по чл. 218, ал. 1 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2 /чл.219, ал.1/; документацията, която е длъжен да води и съхранява всеки ИМП, включва първични медицински и финансови документи съгласно приложение № 2 и глава десета /чл.217/, като в чл.218, ал.1 са изброени видовете първични медицински документи, измежду които е посочен и "Амбулаторен лист" (бл. МЗ-НЗОК № 1). В т. 4 от указанията за попълване на първичния медицински документ „Амбулаторен лист“ /Приложение №2 към НРД/ е предвидено последния да съдържа датата и часа на прегледа, като видно от приложените по делото АЛ №** /*** г. /на л.54/ и АЛ №** /*** г. /на л.57/, последните съдържат информация както за датата, така и за часа на прегледа.

От своя страна, съгласно чл.215 от НРД МД 2020-2022, за неверни данни, посочени в отчетите и справките, изискуеми по договора, ИМП носят отговорност съгласно условията на НРД. От съдържанието на тази разпоредба е видно, че същата е препращаща и касае отговорността за неверни данни, посочени в отчети и справки. Тази разпоредба не е относима за данните в изготвяните първични медицински документи, какъвто е АЛ и за каквото деяние е санкциониран ИМП.  Както беше изложено по-горе, нарушенията по т.3 и т.4 от заповедта, според посоченото в същата, се изразяват в изготвяне на амбулаторни листове с невярно съдържание. При тези данни съдът намира, че така описаните две деяния, не нарушават разпоредбите нито на чл.219, ал.1, вр. с чл.217, чл.218, ал.1, нито на чл.215 от НРД МД 2020-2022, визирани  в оспорения акт и поради това, в тази й част, заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. 

В т.5 от заповедта е описан случай на отчетен първичен медицински документиНаправление за медико-диагностична дейност, в който липсва подпис, положен от пациента, удостоверяващ вземането на биологичен материал. Прието е нарушение на чл.219, ал.1, вр с чл.217, чл.218, ал.1, т.4 и ал.2, т.IV.1 от НРД МД 2020-2022.

Съгласно предвиденото в чл.218, ал.1 и ал.2, т.IV.1, вр. с чл.219, ал.1 от НРД МД 2020-2022, "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4) е първичен медицински документ, изготвян съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2. В т. 7 от указанията за попълване на този медицински документ се съдържа изискване, в него да се впише датата, на която пациентът с подписа си удостоверява, че е взет биологичен материал или е извършено образно изследване. Предвидено е направлението за медико-диагностична дейност за извършване на МДИ да се издава в един екземпляр от изпълнител на ПИМП/СИМП и да се изпраща на медико-диагностичната лаборатория чрез пациента. /чл.218, ал.2, т.IV.1/.

Видно от приложеното Направление за медико-диагностична дейност на ЗОЛ, визирано в т.5 /л.60/, последното не съдържа подпис на пациента, в нарушение на посочените по-горе изисквания на НРД МД 2020-2022, поради което санкцията, наложена за нарушението, описано в т.5 от заповедта, се явява законосъобразна.

В т. 6- 10  от процесната заповед са констатирани нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради неспазване на изискванията за диспансеризация съгласно Приложение13 към НРД МД 2020-2022, в нарушение на чл.158, ал.7; чл.30, т.1 и т.2, вр. с чл.158,  ал.1 от НРД МД 2020-2022, както и на чл.7, т.1, т.2 и т.11 и чл.15, ал.1 и ал.7 от Индивидуалния договор, сключен с ЛЗ. Прието е, че в горните случаи е налице несъответствие между договорената и предоставена медицинска помощ.

Според чл.158, ал.1 и ал.7 от НРД МД 2020-2022, видът и честотата на дейностите по диспансеризация са посочени в приложение № 13 и в съответствие с Наредба № 9 от 2019 г. и Наредба № 8 от 2016 г. В случаите, в които при прегледа от лекаря специалист на база издадено от ОПЛ "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3) се установи, че се касае за заболявания, включени в Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 13 или приложения № 8 и № 13, ЗОЛ подлежат на диспансеризация, като диагнозата, МКБ кодът на заболяването и видът на прегледа се отразяват в амбулаторния лист. Идентично е и съдържанието на чл.7, т.1 и т.2 и чл.15, ал.1 и ал.7 от сключения с ЛЗ индивидуален договор.

Действително, според чл.30, т.1 и т.2 от НРД МД 2020-2022, посочени и в заповедта, изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, както и да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената.

Съгласно чл.5, ал.2 от  Инструкция РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО обаче, при осъществяване на контрол върху ИМП длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, които нямат образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), нямат правомощията по чл. 73, ал. 1, т. 7 от ЗЗО. Последната разпоредба регламентира правомощията на контролните органи по чл. 72, ал. 2, да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в ЗЗО.

По аргумент от горните разпоредби, съответствието на дейността на ИМП с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, следва да бъде проверявано само от длъжностни лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, с образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар). Такова  изискване се съдържа и в чл.400, ал.3 от НРД МД 2020-2022. Респ., контрольорите без образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар) нямат правомощия да констатират факти и обстоятелства, свързани с критериите за качество и достъпност на оказаната медицинска помощ по чл. 59в от ЗЗО.

Нарушенията, визирани в т.6-10 от заповедта, издадена въз основа на констатираното в т.4.1.1 4.1.5 и т.4.2.1- 4.2.3. от съставения протокол № ПП-361/20.11.2020г. и доклад  се отнасят до качеството на оказаната медицинска помощ, поради което проверката е следвало да се извърши от контрольори с образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар).

В случая, в нарушение на горното правило, в състава на проверяващия екип присъства само един лекар – д-р Г., като останалите две длъжностни лица, нямат такава образователно-квалификационна степен, поради което проверката в тази й част е извършена от длъжностни лица без необходимата компетентност. Последното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед, в частта й по т.6-10, тъй като последната е основана на констатации, извършени от лица без необходимата компетентност.

Незаконосъобразна се явява заповедта и в частта по т.11-13, касаеща нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, поради извършване на медицинска дейност извън адреса на ЛЗ, посочен в сключения договор с НЗОК/РЗОК, квалифицирани като нарушения по чл.30, т.1 и т.2, вр. с чл.117, т.2, чл.109, чл.118, т.1, т.2 и т.3  от НРД МД 2020-2022,  както и на чл.7, т.1 и т.2 от Индивидуалния договор.

Безспорно е, че съгласно чл.117, т.2 и чл.118, лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия е регистриран в ИАМН/РЗИ адрес, на който се осъществява дейността, подават заявление по образец, утвърден от управителя на НЗОК, към което прилагат  удостоверение за регистрация на лечебното заведение в ИАМН/РЗИ, както и други документи. В случая няма спор, че ЛЗ е подало такова заявление, към което е приложило и необходимите документи, както и че дейността се осъществява на адрес в ***, ***.

Според следващата, посочена като нарушена разпоредба на чл.109 от НРД МД 2020-2022, лечебно заведение за СИМП, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване и обзавеждане съгласно приложение № 10 "Изисквания за сключване на договор с лечебни заведения за оказване на СИМП". Този текст, тълкуван във вр. с чл.30, т.1 и т.2 НРД МД 2020-2022 и фактическото описание на деянията по т.11- 13, води до извода, че ЛЗ е санкционирано за това, че не осигурява на ЗОЛ, медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, във връзка с наличието на функциониращо медицинско и техническо оборудване и обзавеждане на адреса, на който са извършени прегледите, и който е различен от този, посочен в сключения договор.

На първо място, видно от приложените анкетни карти /л. 73, л.75 и л.77/, за проведени по телефон анкети на трите ЗОЛ, в последните не е посочена каквато и да е дата на извършените първични и последващи амбулаторни  прегледи, за да се установи, че тъкмо прегледите, за които са съставени АЛ №№**/*** г., №**/*** г. и №***/*** г., визирани в заповедта, са извършени извън адреса на дейност на ЛЗ, поради което последните нарушения не са безспорно доказани.

На следващо място, като взе предвид посочените в заповедта фактически и правни основания, съдът намира, че осигуряването на медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, във връзка с наличието на функциониращо медицинско и техническо оборудване, се отнася до съответствието на дейността на ИМП с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, по смисъла на чл.59в, т. 2 ЗЗО. Това съответствие, както бе изложено и по-горе, следва да бъде проверявано само от длъжностни лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, с образователно-квалификационна степен магистър по медицина (лекар), а несъблюдаването на последното правило, какъвто е случаят, е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, в частта по т.11-13, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед на директора на РЗОК - Кърджали, в частта й по т.3, т.4 и т.6-13, за наложените финансови неустойки, общо в размер на 500 лв. По отношение на останалата част по т.1, т.2 и т.5, не са налице основанията по чл. 168, ал.1, във вр. с чл. 146 АПК, за отмяна на оспорения акт, поради което жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход на делото и направените от страните искания за присъждане на разноски, такива, в размер на 15,50 лв., следва по компенсация да бъдат присъдени на жалбоподателя. При направени от жалбоподателя разноски в размер на 50 лв., за внесената д.т., на последния се следват разноски в размер на 38,50 лв., съобразно уважената част от жалбата. Направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение възлизат на 100 лв. и съобразно отхвърлената част от жалбата, на ответника се следват разноски в размер на 23 лева.

Ето защо и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция № РД-21-6/07.01.2021 г., издадена от директора на РЗОК-Кърджали, в частта й, с която на Медицински център „Авицена“ ЕООД, ***, са наложени финансови неустойки в размер на 500 лв., за нарушенията, описани  в т.3, т.4 и т.6-13 от заповедта.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Медицински център „Авицена“ ЕООД, ***, в останалата й част.

ОСЪЖДА РЗОК, гр.Кърджали да заплати на Медицински център „Авицена“ ЕООД, ***, разноски по делото в размер на 15,50  лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: