Присъда по дело №729/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 729 / 2021 г. по описа на ВОС, постановена на 02.03.2022 г.
На 07.07.2021 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла във ВОС обвинителен акт
ПД № 63 / 2021 г., въз основа на който е образувано производство пред първа инстанция,
като с него е повдигнато обвинение срещу Ж. АТ. П. - роден на 21.10.1973г. в гр.Варна,
живущ в гр. Варна, ж.к. ......... български гражданин, с основно образование, неженен, работи
като строител, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл.
18, ал.1 от НК а именно за това, че на 10.10.2020 г., в село Разделна, обл. Варненска в ЗО
Разделна, в условията на посредствено извършителство – чрез Д. Д. В., без надлежно
разрешително е направил опит да разпространи на ИВ. Р. СТ. високорисково наркотично
вещество – хероин с общо нетно тегло 9,83 грама, разпределено в 12 бр. пликчета, на обща
стойност 638,95 лева, като деянието останало недовършено по независещи от него причини.
В разпоредителното заседание, подсъдимият П. и неговият защитник адв. И. са
направили искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията
на чл. 371, т. 1 от НПК, като са изразили съгласие да не се провежда разпит на част от
лицата, разпитани като свидетели в досъдебното производство, а именно: П.Т. С.А., И. Т., Б.
Т., Р. И., М.С., З. И., С.Б., Н.К., С.С., В.Й., М.К., В.Д., А.А., С. Р., както и на вещото лице
П.М. изготвила ДНК експертизата, а при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертно заключение от
досъдебното производство. На основание чл. 372, ал. 3 от НПК съгласието им е одобрено от
съда и са призовани останалите свидетели и вещи лица от списъка към обвинителния акт.
След проведеното съдебно следствие, в хода по същество представителят на ВОП
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че извършеното от същия
деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на производството доказателства.
Изразява становище за налагане на наказание лишаване от свобода в минималния размер,
предвиден в закона предвид чистото му съдебно минало.
Защитникът на подсъдимия, адв. И. застъпва становище, че деянието не е доказано
по несъмнен начин, както и че липсват доказателства, които да сочат, че описаното в ОА
деяние е извършено от подс. П.. Визира, че освен дефицита на доказателства, критика търпи
и процесуалната дейност на водещите разследването при извършване следствените действия
по събиране на доказателствата. Пледира за оправдаване на подс. П., тъй като една
осъдителна присъда не следва да почива на предположения.
Подсъдимият П. дава обяснения пред съда относно действията си и разговорите си
по отношение на процесните маратонки, като споделя версия, че няма нищо общо с
установените наркотични вещества. В последната си дума отправя искане за признаването
му за невинен.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
През Октомври 2020 година свид. ИВ. Р. СТ. излежавал наказание „лишаване от
свобода“ в ЗО Разделна. На 09.10.2020 г. той помолил друг лишен от свобода,
излежаващ присъда в ЗО Разделна – свид. ИЛХ. Х. М. да му помогне с организиране на
придвижването на негов багаж от гр. Варна до гр. Белослав. Свид. И.М. се съгласил,
като му казал, че някой трябва само да занесе багажа до дома на майка му – свид. Д.Х.
в гр. Варна. След като получил съгласие от свид. Р., свид. И.М. се обадил от мобилен
телефон ********** на мобилен телефон **********, ползван от подс. Ж.П. и му казал
да отиде до дома на майка му - свид. Дж. Х., която живеела в съседния вход в гр. Варна
и да вземе едни маратонки, които да занесе в гр. Белослав и да предаде на едно момиче
на име Д. с телефонен номер **********. След този разговор свид. И.М. се обадил на
майка си свид. Дж. Х., която ползвала мобилен номер **********, за да й каже, че ще
й бъде донесен багаж, който по-късно подс. Ж.П. ще вземе от нея. На 09.10.2020 г.
непознато за свид. Дж. Х. лице е занесло до дома й една торбичка с чифт маратонки в
1

нея. На същия ден около обяд подс. П. взел маратонките от свид. Дж. Х..
Междувременно на 09.10.2020 г. около 15,00 часа свид. И. Р. С. позвънил от
мобилен телефон ********** на мобилен телефон **********, ползван от братовчедка
му свид. Д.В. и я помолил да му отиде на свиждане в ЗО Разделна, за да му занесе
колет, който щял да й бъде предаден от лице, което предстои да я потърси по телефона.
Дал й указания да попълни документите така, че колетът да е за неговия съкилийник Д.
Т. СТ., който също излежавал присъда в ЗО Разделна.
Около 15,30 часа на същия ден подс. Ж.П. се свързал със свид. Д. В., като й
обяснил, че има да й предава пратка за ЗО Разделна и се разбрали да се срещнат в
центъра на гр. Белослав. Около 16,00 часа се срещнали на центъра в гр. Белослав и
свид. В. получила от подс. П. процесната торбичка с маратонки. На срещата
присъствала и свид. Д.Г..
На следващия ден - 10.10.2020 г. преди обяд свид. Д.В., заедно с брат си свид.
В.В. посетили ЗО Разделна, с цел В. да остави пратката, предадена й от подс. П. и
предназначена за свид. И.С.. При попълването на документите, тя е посочила, че
пратката е предназначена за лишения от свобода Д. Т. СТ.. При проверка на колета от
служител на ЗО Разделна – свид. СТ. К. К., е установено, че пратката съдържа
маратонки, като в подметката на лявата обувка са открити 12 бр. пликчета с кафяво
прахообразно вещество.
Служителите на ЗО Разделна сезирали органите на МВР и при тези констатации
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.
В хода на образуваното ДП са разпитани множество лица в качеството им на
свидетели, извършени са действия по разпознаване на лица, претърсване и изземване
от частни домове, изискани са справки от мобилните оператори за конкретни лица и
периоди от време, предадени са видеозаписи от Община Белослав, изследвани са
иззетите веществени доказателства, снети са сравнителни материали, изготвени са
няколко вида експертизи, всички, преценени от органите на ДП, действия, насочени
към изясняване обстоятелствата по делото.
В хода на ДП 2367/2020г. по описа на IV РУ Варна е изготвена Физико-химична
експертиза, обект на която е било изследването на кафявото прахообразно вещество,
съдържащо се в дванадесетте пликчета, поставени в подметките на маратонките,
описани в протокол за доброволно предаване от 10.10.2020 г. и приобщени като
веществено доказателство по делото. Видно от заключението на ФХЕ изследваното
вещество, открито в тях, представлява хероин с технологични примеси с общо нетно
тегло 9.83 гр., разпределени както следва: 1 брой по 0,95 гр., 1 брой по 0,54 гр., 1 брой
по 0,82 гр. 1 брой по 0,64 гр., 1 брой по 0,79 гр., 1 брой по 0,75 гр. 1 брой по 0,85 гр., 1
брой по 0,94 гр., 1 брой по 1,13 гр., 1 бр. по 0,60 гр., 1 брой по 0,80 гр. и 1 брой по 1,02
гр.
Съдържанието на активен, наркотично действащ компонент: диацетилморфин в
изследваното вещество в следните пликчета -1 брой по 0,95 гр., 1 брой по 0,54 гр., 1
брой по 0,82 гр. 1 брой по 0,64 гр., 1 брой по 0,79 гр., 1 брой по 0,75 гр. 1 брой по 0,85
гр., 1 брой по 0,94 гр., 1 брой по 1,13 гр., 1 бр. по 0,60 гр. и 1 брой по 0,80 гр, е 15,83%.
А съдържанието на активен, наркотично действащ компонент диацетилморфин в
изследваното вещество в един брой пликче от 1,02 гр. е 15,75 %.
Както е известно, хероинът представлява високо рисково наркотично вещество, няма
легална употреба, пазар и производство, поставен е под контрол и е включен в Списък I
/Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
2

Съгласно цените, посочени в Постановление № 23 на Министерски съвет от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, към 10.10.2020 г. стойността на горепосочените количества високо
рискови наркотични вещества е 638.95 лв. (протокол за оценка на наркотични вещества - л.
176, т. 1 от делото).
Изготвена е и Съдебно видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза,
обективирана в Протокол № 140/29.10.2020 г. /стр. 138-164, том I от ДП/. Предмет на
експертното заключение е било изследването на видеозаписи, предоставени от оператор-
обслужване при Община Белослав, в които са заснети лицата, срещнали се на указаното
място и време. След снемане на сравнителен материал от подс. Ж.П. и свид. Д.В. и
анализиране на видео материалите, експертите заключават, че не е изключена възможността
заснетите лица да са именно Ж. АТ. П. и Д. Д. В..
Назначени и изготвени са съдебно-технически експертизи, които изследват
съдържащата се информация в иззетите мобилни устройства. /ДП, том I, стр. 129-138/.
С извършената ДНК експертиза са изследвани и сравнени иззетите натривки от
веществените доказателства – 11бр. прозрачни полиетиленови пликчета (обект №1) и 1 бр.
чифт маратонки - лява и дясна (обект №2) с клетъчните материали, дадени от Д. Д. В., ЕГН
**********, В. Д. В., ЕГН ********** и Ж. АТ. П., ЕГН **********.
Видно от експертното заключение по ДНК експертизата при изследването на обект №
1 /обтривки от полиетиленови пликчета/ не се установява ДНК профил. При изследването на
обект № 2 /обтривки от лява и дясна маратонка/ се установява смес на клетъчен материал в
близко съотношение от повече от две лица, поради което не може да се отдиференцира
индивидуален ДНК профил и така полученият профил на смес от биологичен материал е
определен като негоден за интерпретация и сравнение с ДНК профилите от Националната
ДНК база данни и/или с клетъчния биологичен материал, даден от посочените лица.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събрания доказателствен материал и съвкупния му анализ.
В хода на Досъдебното производство са събрани множество гласни доказателства,
като в качеството на свидетели са разпитани няколко групи лица. В едната група спадат
лицата, които изтърпяват наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО Разделна, към втората –
лицата, участвали по някакъв начин в организирането и доставянето на колета,
предназначен за внасяне в ЗО Разделна, а в третата – служителите на затворническото
общежитие, установили внасянето на пратката.
При изслушването на свидетелите в съдебното производство от първата група –
лицата, които са изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в ЗО Разделна, а именно:
свид. И.П., свид. Я.Х., свид. И.М., свид. Д.Т. /вкл. и прочетените и приобщени показания по
реда на чл. 281, ал.1, т. 1, вр. ал. 5 от НПК, дадени в хода на ДП стр. 75/, свид. Х.Х., свид.
В.Т., свид. Д.Р. /вкл. и прочетените и приобщени показания по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.1,
т. 1 от НПК, дадени в хода на ДП стр. 70/, свид. П.И., свид. В.Д., се установява, че те
свидетелстват и описват организацията и условията в затворническото общежитие, както и
за обстоятелството, че л. св. ИВ. Р. СТ. се занимава с употреба и разпространение на
наркотици. За реален адресат на пратката повечето свидетели сочат именно него, а не
декларирания – Д.С. Т., и описват тази практика на получаване на пратки от свид. И.Р.,
използвайки различни получатели, като системна. От събраните гласни доказателства, се
извлича и обстоятелството, че именно свид. И. Р. С. е помолил свид. И.М. да организира
транспортирането на пратката от гр. Варна до гр. Белослав, което последният е сторил, като
се е свързал със своя приятел и съсед - подсъдимия Ж.П. с молба да транспортира 1 бр.
торба с маратонки от дома на майката на свид. И.М. до гр. Белослав и по-конкретно - до
братовчедката на свид. И.С. – Д.В.. Свид. И.М. описва своя принос към организацията за
пренасяне и доставяне на колета и в показанията му, съотнесени с другите доказателства по
делото, липсват противоречия относно пътя на пратката и извършените организационни
3

действия. Неизяснен остава въпроса, както от неговите, така и от показанията на останалите
свидетели относно обстоятелството кое лице е подготвило съдържанието на пратката с
високорискови вещества и кои лица от пренасящите са знаели за това.
Тази първа група от свидетелски показания съдът кредитира, като намира същите за
обективни и в синхрон помежду си. Въпреки, че те не установяват особено богата
фактология относно очертания предмет на делото, в тях прозира единство и
последователност относно обстоятелството, че в пратката са открити наркотични вещества и
те твърде вероятно да са били предназначени за свид. ИВ. Р. СТ. поради дейността, която
развива в ЗО Разделна. Данни за съпричастността на подсъдимия липсват, а и преки такива е
почти невъзможно да бъдат открити, след като лицата са лишени от свобода.
Единствено в противоречие със свидетелските показания на посочените лица от
първата група са тези на свид. ИВ. Р. СТ. /вкл. и показанията му, дадени в ДП, л. 76,
прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, който
първоначално твърди, че пратката е била предназначена за свид. И.М., а в последствие
посочва свид. Д.Т.. Той същевременно дава противоречиви и непоследователни сведения
относно знанието си за наличието на процесните маратонки в колета и за откритите
наркотични вещества в тях, както и за участието си в тяхното транспортиране, което не
кореспондира с останалите свидетелски показания и установените писмени доказателства –
справки от мобилни оператори. Поради това съдебният състав не кредитира същите като
обективни и годни доказателства, които да допринасят за изясняване на фактите по делото.
Във втората група гласни доказателства съдът постави тези на свид. Д. В., свид. В.В.
/брат на свид. Д. В./, свид. И. А. И. /шофьор/, свид. Д.Х. /вкл. и показанията й, дадени в ДП,
л.69, приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, свид. С.Я.
/баща на свид.М.И./, свид. М.И., свид. Г.С., свид. Р.Х. /вкл. и показанията му, дадени в ДП,
л.86, приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, свид. Д.Г. /вкл.
и показанията й, дадени в ДП, л. 55, приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 от НПК/, свид. СТ. Р. Р., свид. И. Г. И. /вкл. и показанията му, дадени в ДП, л. 84,
приобщени и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, прочетените и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК свид. показания на свид. С.Х., които
дават непротиворечива информация относно характеристичните данни за И. Ст. Р., по
прякор „М.а“ и както и относно това как, кой от тях и до каква степен е участвал в
организацията по транспортирането, пренасянето, съхранението и предаването на
процесната пратка. В допълнение, от изложеното от свид. Д. В. пред съда, както и от
показанията й, дадени в ДП, които са прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал.1, т. 1 от НПК, става ясно, че тя е имала уговорка с ИВ. Р. СТ. да му носи пратки в
мястото, на което изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ срещу заплащане за всяка
такава. От свид. показания на свид. Г.С. (майка на свид. И.С.) и от тези на свид. Д.Г. се
прокарва едно предположение и опасение, че тези пратки може да не са съвсем изрядни,
поради което и последните предупреждават свид. В.. Съвсем логично, никой от тях не
свидетелства за установено наличие на наркотични вещества в маратонките.
Съдебният състав прие свидетелските показания от втората група свидетели също за
годни да допълнят и дооформят очертаната от първата група фактическа обстановка.
Показанията на свид. С. К. и свид. В.Г., служители при ЗО Разделна, кредитирани
изцяло от съда, свидетелстват за начина, по който са забелязали наличието на 12 бр.
пакетчета, скрити в подметката на внасяните маратонки, за състоянието им и за лицата,
които са установени да ги предават.
Предвид реда, по който се разглежда съдебното производство, е дадено съгласие
свидетелите: П.Т. С.А., И. Т., Б. Т., Р. И., М.С., З. И., С.Б., Н.К., С.С., В.Й., М.К., В.Д., А.А.,
С. Р., както и вещото лице П.М. изготвила ДНК експертизата, да не бъдат призовавани в
съдебно заседание, като описаните доказателства да бъдат приобщени и при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за
разпит и експертно заключение от досъдебното производство. Тези доказателства са
приобщени към материалите по делото и са обект на анализ, редом с останалия
4

доказателствен материал. По своята същност свидетелските показания не дават сведения за
предмета на доказване, говорят само и единствено за извършените претърсвания в килиите
на разпитаните лица и откритите мобилни устройства в тях, а заключението на ДНК
експертизата не разкрива никакви връзки, с което и да е лице, тъй като материалът, открит
върху изследваните предмети е негоден за идентифициране и съотнасяне към някого.
Изготвените експертни заключения, подробно коментирани по-горе, са защитени от
вещите лица в съдебно заседание и са приобщени към материалите по делото. От СХЕ се
установява съдържанието на процесните пакетчета с наркотичното вещество херион -
високо рискови наркотични вещества и откритото количество в съответната концентрация, а
с протокол за оценка на наркотични вещества стойността на горепосочените количества е
определена в размер на 638.95 лв.
Свид. Р.Я., служител на Община Белослав предоставя на разследващите органи
направени видеозаписи от монтираните общински камери, които са заснели действията по
предаване на торбата с маратонките от подс. П. към свид. В. на процесното място и време
/от центъра на гр. Белослав, 09.10.2020 г., 16,00 часа/. При анализ и изследване на тяхната
достоверност и съдържание съдебно видео-техническата и лицево-идентификационна
експертиза, след като констатира липса на манипулации по видеоматериалите, отговаря и на
поставената задача относно това, дали заснетите лица на видеозаписите са идентични със
сочените – свид. Д. Д. В. и подс. Ж.П. с отговора: „не се изключва възможността това да са
лицата“. Въпреки невъзможността за постигане на категоричност в експертното заключение,
това обстоятелство не е спорно и никой от свидетелите или подсъдимия не сочи нещо
различно. Срещата между лицата е безспорно установена, така както и нейната цел и
достигането й. Това което остава неизяснено е, дали наркотичните вещества са били в
предадените вещи и знаели ли са това подателя и получателя.
В ДП също са осъществени разпознаване на лица по фотоснимки от свидетелките,
които са се срещнали с подсъдимия в гр. Белослав, при които свид. Д.Г. сочи подс. Ж.П. за
лицето, с което са се срещнали и е предало на свид. В. пратката, а свид. Д. В. посочва М. СТ.
ИЛ.. Това противоречие се отстранява от останалия доказателствен материал по делото –
показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, данни от мобилните оператори.

Извършени са действия по претърсване и изземване в домовете на:
1. М. СТ. ИЛ., където са открити и иззети: оръжия, мобилни телефони, пакетчета за
опаковане на наркотични вещества, пари, оборудване за отглеждане на марихуана;
2. Р. АН. ХР., където са открити и иззети мобилен телефон и СИМ карти;
3. ИВ. Г. ИВ., където са открити и иззети мобилни телефони и зарядни устройства;
4. Д. Д. В., където не са открити и иззети веществени доказателства, свързани с делото;

По някои от предметите по т. 1 и т. 3 са установени следи от наркотична субстанция
тетрахидроканабинол.
В хода на ДП са събрани и множество справки от мобилните оператори, от които
може да се проследи комуникацията по отношение на организиране и предаване на пратката
с маратонките, които са в подкрепа с установените от свидетелските показания факти и
обстоятелства.
В хода на съдебното следствие са разпитани посочените свидетели, а противоречията
между дадените на ДП и тези пред съда са отстранени чрез прочитането им. Изиска се
справка от ЗО Разделна за това посещаван ли се л.св. ИВ. Р. СТ. от подсъдимия или от свид.
В.. В същата е отразено, че подобни записи за такива посещения липсват.
В кориците на делото не се съдържат други преки или косвени доказателства и
доказателствени средства, които могат да обосноват извод, различен от достигнатия,
а именно да се обоснове обвинителната теза, че подсъдимият е реализирал престъплението,
за което е предаден на съд. При така установените факти съдът от правна страна прие, че
5

подсъдимият Ж.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение с внесения в съда обвинителен акт и постанови настоящата оправдателна
присъда, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по повдигнатото му
обвинение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да отговори на един от основните въпроси по чл. 303, ал. 1 от НПК, а именно дали
подсъдимият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря, съдът обсъди
всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за
установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на събраните
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обуслови извод за
несъмнена доказаност на авторството на подсъдимото лице в извършване на
инкриминираното престъпление.
В настоящия случай съдебният състав е ангажиран с разглеждането на обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 пр. 5, вр. чл.18 ал.1 от НК - разпространение на
високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително в условията на
посредствено извършителство, завършило във фазата на опита, насочено срещу подс. Ж.П..
От обективна страна, са засегнати обществени отношения, свързани с охраната и
защитата на живота и здравето на гражданите, с режима за контрол на наркотичните
вещества и риска, който същите създават за човешкото здраве.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 пр. 5 НК се изразява в
разпространение на наркотични вещества, в случая установени като хероин, които според
критериите на ЗКНВП се явяват високорискови такива без надлежно разрешително за това.
Хероинът представлява високо рисково наркотично вещество, няма легална употреба, пазар
и производство, поставен е под контрол и е включен в Списък I /Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Съставомерността на деянието
изисква и деецът да не притежава надлежно разрешително за това, който законодателят е
въвел, за да защити живота и здравето на обществото. Както се установи, в конкретния
случай няма данни да е издадено надлежно разрешение по смисъла на чл. 32 от ЗКНВП.
Транспортирането, преминаването им през няколко лица и предаването им към
мястото ЗО Разделна обосновават наличие у някого на намерение за тяхното
разпространение. Разпространението като форма на изпълнително деяние по чл. 354а, ал. 1
от НК се изразява в отчуждаването на наркотичното вещество от дееца на трето лице/а. В
случая процесните наркотични вещества са преминавали от владение във владение на
различни лица, с цел да достигнат крайния си адресат – пребиваващо в затворническото
общежитие лице. Разпространението е осъществено няколкократно – при всяко едно
отделно предаване, но за да се превърне в престъпление, то следва да е налице и
субективната му страна. Без особено значение е установяването на получателя, в каквато
насока бяха усилията на болшинството свидетели, тъй като изпълнителното деяние се
извършва с трансформиране на собствеността върху наркотичните вещества без престъпния
състав да държи сметка за особени качества на реципиента.
В действителност от обективна страна е налице деяние, въздигнато в престъпление по
българското наказателно право. Но от субективна страна авторството на това престъпление
не може да бъде обосновано. Извършителят на престъплението следва с действията си да
цели разпространение на наркотичните вещества с предаването им на трето лице. За да има
тази специална цел деецът трябва да действа умишлено, като съзнава фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъпното деяние. И по-конкретно - субект
на престъплението, за което е инициирано настоящото производство, може да бъде само
лице, което знае, че в процесните маратонки има наркотични вещества и въпреки знанието
6

си ги предава другиму.
По делото безспорно е установено, че процесните маратонки са предадени от подс. П.
на свид. В., които последната е опитала да внесе в ЗО Разделна. В подметките им са открити
високорискови наркотични вещества, чието разпространение се е целяло без издадено
надлежно разрешение. Тези установени факти обаче не стигат, за да изведат извода, че
именно подсъдимият е разпространил наркотичните вещества. Това разпространение е
следвало да се докаже безспорно и категорично. Като възможни хипотези следвало да се
изследват – поставил ли е подсъдимият тези вещества в маратонките, а ако не ги е поставил,
поне знаел ли е за съдържанието им. Ако един от тези факти бе установен по пряк или
косвен, но убедителен начин, за някое от лицата, предавали пратката, то вероятно целеният
резултат на наказателното производство да се достигне до разкрИ.е на автора на
престъплението, щеше да е налице. По пътя на пратката са участвали много лица, в чието
владение е била торбичката с маратонките. Всички те са установени, с изключение на
първоизточника й – лицето, което ги е предал на свид. Д.Х.. С цел установяване на
извършителя е изследван и биологичният материал, открит върху опаковките, но
резултатите на изследването сочат, че той принадлежи на няколко лица и това не позволява
да бъде отдиференциран техният източник. За съда не стана ясно въз основа на кои
доказателства обвинението сочи подсъдимият за извършител, след като за всяко едно лице,
имало съприкосновение до процесната пратка, е съществувала възможността да извършва
действия с нея – като напр. я отвори, провери или допълни и пр., а в дома на свид. В. тя дори
е останала за цяло едно денонощие, без да е била под постоянен надзор. Следвайки логиката
на обвинителната теза, всяко едно от лицата, установили владение върху торбата с
маратонките, е можело да се озове в качеството на обвиняем/подсъдим, но произволът е
определил Ж.П.. В подкрепа на това - от проведеното наказателно производство, не се
установиха притежаването на наркотични вещества у подсъдимия, нито неговата свързаност
с такива лица, или пък съответно криминално минало, последното видно от справката му за
съдимост.
Обстоятелствената част на обвинителния акт се крепи на събрани доказателства по
отношение на обективната страна на престъплението, но по отношение на сочения субект
липсват както преки, така и косвени такива. Вярно е, че съдът по същество няма
процесуално задължение да използва единствено и само преки доказателства и
постановяването на осъдителна присъда въз основа на косвени доказателства не е
процесуално недопустимо, но при такова положение от анализа и оценката на
доказателствената съвкупност следва да е налице единствено възможния и безпротиворечив
извод за авторството на престъплението. При липсата на преки доказателства, наличните
косвени, следва да са в такава неразривна връзка и последователност, че да не будят каквото
и да е съмнение относно извършителя на деянието. Не такива обаче са тези по делото – нито
свидетелските показания, нито изготвените експертизи или пък писмените доказателства са
в състояние да доведат до обоснован и непротиворечив извод относно установяване
авторството на престъплението. Соченият извършител е вероятна хипотеза на държавното
обвинение.
Основният въпрос, на който в наказателното производство се търси отговор относно
кой е субектът на това деяние и от кои данни може да се съди за това, остава отворен.
Очевидно е разкрито намерение процесните наркотични вещества да стигнат до адресата им
в ЗО Разделна, но по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да изобличат
изпращача им. Обвинителната теза се основава на предположения, че подсъдимият, понеже
е един от участниците по веригата на предаване на пратката, е именно деецът на
престъплението без обосновка за това как и защо е прието това. Единствено обвинителните
съображения за авторството се осланят на данните, че подсъдимият е разговарял с лице от
ЗО Разделна, което е негов съсед и приятел, от когото е помолен да помогне с
транспортирането на багаж. Това че подсъдимият познава и помага на лице, лишено от
свобода, не може да обоснове престъпни намерения и съответно действия.
Престъплението се твърди да е извършено чрез посредствения извършител – свид. Д.
7

В.. В решение № 439 от 23.VIII.1977 г. по н. д. № 443/77 г., I н. о. ВС е приел, че
посредствено извършителство има, когато деецът използува наказателно неотговорни лица,
каквито са малолетните, невменяемите лица или заблудени лица, участващи в деянието при
незнание на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението /чл.
14 НК/, които действат като оръдие на дееца, без да съзнават противоправността и
наказуемостта на деянията си. В случая и тази част от обвинителната теза за наличието на
наказателно неотговорното лице съдът намира за разколебана. Въпреки недължимостта на
коментар на този въпрос, съдът не може да подмине отбелязване на някои от причините за
това. От свидетелските показания се установиха действия по предходно внасяне от страна
на свид. В. на забранени предмети (СИМ карти) в мястото за изтърпяване на лишаване от
свобода за свид. С.. А от друга страна свидетелските показания на някои лица /макар
роднинската връзка за някои от тях със свид. И.Р./ сочат, че свид. И. Р. С. разпространявал
наркотици и изразяват дори съмнения в законността на съдържанието на процесната пратка.
Поради тази причина се твърди, че свид. В. е направила проверка на маратонките, която е
последваща по време спрямо предаването на пратката от подсъдимия и сам по себе си този
факт също е в състояние да опровергае предположенията на прокуратурата за авторството
на деянието.
В заключение може да се обобщи, че обвинителната теза се крепи в едната си част на
установени факти и обстоятелства – от обективна страна, но в останалата си част –
субективната, е доразвита теоретично и хипотетично. Едно законосъобразно обвинение не
може да се основава на теории и вероятности, тъй като с него се ангажира наказателната
отговорност на едно лице и по този начин се стига до нарушаване и ограничаване на негови
основни права и свободи. По същество твърденията в обвинителния акт съставляват една от
възможните, но не и единствена хипотеза за изясняване въпроса за авторството на деянието.
Съгласно Решение № 182 от 31.08.2015 г. на ВКС по н. д. № 272/2015 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Галина Захарова истината като отражение на външно проявени човешки
действия обаче е обективна и конкретна, а не вероятна и възможна. Следва да се отбележи
и решение № 228/95 г. по н. д. № 231/95 г. на ВКС, ВК, в което е изрично изтъкнато, че в
наказателния процес са допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на
разследването, но правно значение имат единствено онези, които са проверени и подкрепени
с конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си на
предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на такива
доказателства хипотезата остава едно от възможните предположения за събитието на
престъплението, какъвто е и разглежданият случай. От безспорно установените по делото
факти, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна логическа връзка, не може да
се направи категоричен и еднозначен, изключващ всякакво съмнение извод за авторството,
поради което се извежда заключение за недоказаност на обвинението. Съдебният състав,
съобразявайки се и с трайната съдебна практика на ВКС /намерила израз в: Постановление
№ 6 от 4.V.1978 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г.; Р. № 412 от 8.12.2011 г.
на ВКС по н. д. № 1965/2011 г., II н. о., НК; Р. от 17.03.2006 г. на ВКС по н. д. № 697/2004 г.,
III н. о. и др./, а именно, че един законосъобразен осъдителен съдебен акт не може да може
да почива на предположения, а подсъдим може да бъде признат за виновен в извършването
на дадено престъпление, само и единствено, когато обвинението е доказано по несъмнен и
безспорен начин, намира, че осъдителен акт не би бил обоснован и законосъобразен изход
на делото. За да постанови осъдителна присъда, съдът е длъжен въз основа на обоснованата
оценка и анализ на доказателствения материал да направи несъмнен извод, че има
извършено престъпление и че автор е подсъдимият, на когото е повдигнато обвинението.
Престъпление безспорно е налице, но събрания доказателствен материал и резултатите от
извършените процесуални действия не успяват да променят факта, че ако се приеме за автор
на деянието подсъдимият Ж.П., това би означавало постановяване на съдебен акт, основан
само на една вероятна хипотеза, която въпреки усилията на държавното обвинение не е
успяла да се превърне в единствения и възможен извод, ненарушаващ презумпцията за
невиновност.
Поради всичко изложено досега, съдът прие, че от материалите по делото не може
8

да бъде направен категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Ж. АТ. П. е извършил
инкриминираното деяние по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и затова на
основание чл. 304 от НПК и го призна за невиновен и го оправда.
Съдът постанови унищожаването на ВД, които попадат в обхвата на чл. 354а, ал. 6
от НПК, а останалите запази по делото.
С оглед изхода на делото, направените в хода на производството разноски следва
да останат в полза на държавата.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

9

Номер на акта:	14
Дата:	2 март 2022 г.
Съдия:	Асен Владимиров Попов

Дело:	20213100200729
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 юли 2021 г.

Присъда по дело №729/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите