№ 10
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600594 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Определение № 5007/20.09.2021г. по нохд № 4076/21г. състав на
Пловдивския районен съд е одобрил споразумение между прокурор от
Районна прокуратура Пловдив и адв. У., по силата на което осъденият П. Д.
М. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“, вр.
чл.26, ал.1 НК и му било наложено наказание четири години лишаване от
свобода при първоначален „ строг“ режим.
Срещу влязлото в сила определение е постъпило искане от осъдения.
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.3 НПК. Оплакванията са насочени към нарушения на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Претендира се възобновяване на делото, отмяна на определението за
одобряване на споразумението и връщане на делото за ново разглеждане на
фазата на съдебното следствие или намаляване на размера на наложеното
1
наказание.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че законът е приложен
правилно и претенциите за неправилното му приложение са неоснователни.
Не съзира и нарушения в процесуалната дейност на съда.
Защитата на осъдения поддържа искането си по изложените в него
съображения. С доводи за неправилна правна квалификация на деянията на
осъдения се обосновава нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и се претендира
възобновяване на делото, отмяна на атакуваното определение и връщане на
делото на досъдебното производство или на фазата на съдебното следствие.
Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание и се претендира
намаляване на размера му.
Осъденият поддържа адвоката си и иска делото да бъде
възобновено. Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация, искането е неоснователно.
Необходима предпоставка за сключване на споразумение е
привлеченото към наказателна отговорност лице да признае вината си в
извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен, като
признанието следва да е направено доброволно, без волята на лицето да е
опорочена чрез някаква форма на принуда и то да е направено съзнателно, т.е.
лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави
самопризнание. Тази предпоставка за решаване на делото със споразумение
се удостоверява чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на
обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от
съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления.
В настоящето производство описаната предпоставка за решаване на
делото със споразумение, заложена в разпоредбата на чл.382, ал.4 НК и
2
съставляваща задължително условие за редовността на споразумението е била
изпълнена. Отразените в протокола от съдебно заседание на 20.09.2021г.
изявления на осъдения М., че разбира условията и последиците на
споразумението, както и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред
на контрадикторното производство, сочат на валидно и доброволно
формирана воля у осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото
му обвинение и за декларирано желание за провеждане на тази
диференцирана процедура. При това положение решаващият съд не е
допуснал нарушение на процедурата, което да я опорочи до степен, че
съдебният акт да бъде отменен. Точно обратното, развитието на процеса,
описано в неоспорения от страните протокол от проведеното съдебно
заседание сочи, че изискванията на процесуалния закон са изцяло спазени.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите,
посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК.
Лишена е от основание тезата, че деянието, за което е постигнато
споразумението е неправилно квалифицирано. Фактическите
обстоятелства, обосноваващи обвинението и очертани с обвинителния акт са
надлежно доказателствено обезпечени до степен, че да бъде изключено
каквото и да било съмнение и предположение, че осъденият М. е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна престъплението, за което се е
признал за виновен и е била ангажирана следващата му се наказателна
отговорност.
Неоснователно е твърдението в искането, че квалификацията „кражба“ е
приложима само и единствено за отнетия л.а. „Ф.“ с рег. № ****, а останалите
автомобили са отнети от осъдения М. само с намерение да ги ползва.
Това е така, защото от данните по делото се установява, че след
отнемането на съответния автомобил касаторът го оставял на различни места
в околностите или извън град П. за няколко дни, за да провери дали в
автомобила няма проследяващо устройство и едва след това го продавал.
Точно по този начин М. е действал при отнемането на л.а. „Ф.“ с рег. № ****,
който продал след няколко дни на св. И.Д.. Така е процедирал и с другите
МПС. Именно тази система от действия, еднаквия механизъм при отнемането
на всяко едно от инкриминираните МПС, укриването им по един и същи
3
начин на отдалечени от местопрестъпленията места и осъществявания надзор
за евентуално намиране на автомобила чрез поставено в него проследяващо
устройство очертават по един категоричен начин волевото му отнасяне към
процесните МПС не да ги употреби и използва, а да ги присвои, като трайно
прекъсне тяхната връзка със собствениците им и след това да се разпореди с
тях. Така той е осъществил от субективна страна престъпния състав на
престъплението „кражба“.
По делото липсват каквито и да било данни противозаконно отнетите
МПС да са били използвани единствено и само за предвижване от една точка
до друга и след постигане на тази цел те да са били изоставяни без надзор,
поради което деянието не може да бъде квалифицирано като „противозаконно
отнемане на МПС“ по смисъла на чл.346 НК, в каквато насока са
възраженията на защитата.
Тук е местото да се отбележи, че разгледано в принципен план
споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани
процедури, която е въведена като приемлив компромис между интересите на
държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на
престъпление от общ характер. Последният признава фактите по обвинението
и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказан с наказание,
договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се
отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е
длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиненият очаква по-
благоприятно наказателноправно третиране.
В случая, след като касаторът е считал, че не е извършил точно това
престъпление, за което е обвинен с обвинителния акт, а друго, пред него е
съществувала процесуалната възможност да не се съгласи с предложеното
споразумение и да предпочете пътя на открития състезателен процес, в който
разполага с целия иниструментариум от процесуални средства за оборване на
обвинителната теза и обосноваване на защитната си позиция, за сметка на
привилегиите и ползите, които би извлякъл от диференцираната процедура.
Очевидно съзнавайки тези последици, осъденият М. доброволно е предпочел
делото да не протича по общия ред, а по разписаните в глава двадесет и
девета НПК правила и възползвайки се от законовите бонуси и позитиви на
диференцираното производство той се е съгласил да понесе и негативните
4
последици от него.
С оглед на изложеното, възраженията в искането за неправилно
приложение на материалния закон са неоснователни. Не е налице
основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на атакувания съдебен
акт.
Неоснователно е поднесеното в искането оплакване по чл.348, ал.1, т.3
НПК, тъй като не води до извод, че определеното наказание на осъдения П.М.
е явно несправедливо.
Настоящият състав не намира основание за корекция на санкцията,
определена от първоинстанционния съд.
Твърдението на осъдения, че не са отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства оказаното от него съдействие при
възстановяване на щетите и така обществената му опасност като деец е ниска
се опровергава от обстоятелствата по делото. Предишните му осъждания
извън тези обуславящи правната квалификация и проявената престъпна воля
при осъществяване на деянията в рамките на продължаваното престъпление
завишават в значителна степен личната му обществена опасност и
предполагат значителна по обем и степен наказателна репресия, с оглед
постигане целите по чл.36 НК и спазване на принципа за справедливост на
наказанието по чл.35, ал.3 НК.
Поради това наказанието в одобреното споразумение в никакъв случай
не може да бъде определено като явно завишено, в каквато насока са
претенциите на касатора. Точно обратното, вън от вниманието му е останал
фактът, че този размер на наказанието, ориентиран към минимума, предвиден
в приложимата материално правна норма е резултат единствено и само на
дадените от закона позитиви и бонуси за по-благоприятното му
наказателноправно третиране при това диференцирано производство. При
разглеждане на делото по общия ред и при спазване на принципите на
индивидуализация на наказанието касаторът определено не би могъл да
разчита на такава снизходителност.
Ето защо определеното наказание в размер на четири години лишаване
от свобода отговаря на заложените от характера на производството по глава
двадесет и девета НПК специфични критерии за справедливост и не следва да
бъде коригирано в посока неговото намаляване.
5
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваното определение.
Поради това искането на осъдения П. Д. М. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. М. за възобновяване
на нохд № 4076/21г. на V-ти н.с. на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6