Решение по дело №374/2024 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касационно анд № 374/2024г. е образувано по касационна жалба на Н. Х. М. от [населено място] против Решение № 14 /26.09.2024г. по нахд № 23/2024г. на ТРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К№ 8855033 от 06.03.2024г. издадено от ОД на МВР, Хасково, с който на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата касаторът сочи, че не е доволен от решението на ТРС и иска неговата отмяна и отмяна на ЕФ. Намира издадения фиш за незаконосъобразен и недостоверен, за което излага съображения.

В съдебно заседание касаторът Н. Х. М. редовно и своевременно призован, явява се лично. Заявява, че не е бил никога в селото, посочено в ел.фиш в продължение на 5 години. Посочва, че [улица]започва от южния край до северния край на селото, а се движил по главен път ІІ-76, видно от снимката, и там ограничението на скоростта е до 90 км/час, а той се е движил с 68 км, поради което счита, че няма нарушение.

Ответната страна редовно и своевременно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

Представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение като законосъобразно и правилно.

Счита, че Електронният фиш е издаден съобразно изискванията за това от автоматично средство, съдържа необходимите реквизити и установеното в него се подкрепя и от останалите събрани по делото доказателства. Санкцията е в предвидените размери – 50 лева за превишаване на скорост от 11 до 20 км/час.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 14 /26.09.2024г. по нахд № 23/2024г. на ТРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К№ 8855033 от 06.03.2024г. издадено от ОД на МВР, Хасково, с който на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

За да постанови своя съдебен акт, ТРС е приел за установено от фактическа страна, че на 06.03.2024 г., в 14:43 часа в [населено място], общ.Тополовград, по [улица], при ограничение на скоростта за населено място 50 км./ч, АТСС насочено в посока [населено място], с толеранс минус 3 км. е заснело МПС – лек автомобил, [Марка] с рег. № [рег. номер], за което е установена стойност на скоростта 68 км./ч, собственост на Н. Х. М. от [населено място], видно от приложената справка за регистрация на автомобила. Съответно издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К с № 8855033, в което е записано, че е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена „глоба“ на нарушителя в размер на 50,00 лева. Към преписката са приложени: протокол за използване на АТСС, снимков материал на последното, както и на автомобила, протокол за проверка на АТСС, справка за регистрация на автомобила и справка за нарушител/водач.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, не са оспорени от страните. ТРС е приел, че по безспорен начин по делото се установява, че от обективна и субективна страна жалбоподателя е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От приложените писмени доказателства, съдът намира че в действителност се доказва извършено нарушение за скорост, като автомобила собственост на жалбоподателя се е движил със скорост с 18 км/ч над допустимата, касае се за населено място според JPS-координатите, изписани на снимките и местонахождението на заснетото превозно средство попада в обхвата на населеното място – [населено място], приел е че се касае за участък в рамките на населеното място.

ТРС е посочил, че съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално допустимата скорост в населено място, без да е необходимо да има поставен знак В26 е 50 км/ч. Приел е, че от приложените към преписката документи безспорно се установява и това, че АТСС е изправно, спазени са всички правила за неговото поставяне, отчитане, както и правилата за заснемане. Спазени са всички изисквания на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, тъй като електронния фиш е издаден законосъобразно, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, наложена е глоба в размер, определен за съответното нарушение, електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Изводът на ТРС е, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и с оглед разпоредбата на чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно която за превишаване на скоростта от 11 до 20 км/ч, се налага глоба-50лв, поради което следва да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност.

Решението е правилно.

Електронният фиш е законосъобразен от материалноправна страна. Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на касатора, тъй като от съвкупния им анализ несъмнено се установява, че на посочените по-горе дата, място и час, в населено място, същият е управлявал със скорост на движение от 81 км/ч (при толеранс от 3 км/ч, с оглед допустимата грешка при измерване на скоростта от 3 км/ч), надвишаваща с 31 км/ч максимално допустимата такава за движение в населено място, а именно – 50 км/ч. Съдът намира за безспорно установени, както авторството на деянието, така и скоростта на движение на автомобила, тъй като същата е установена с автоматизираното техническо средство, преминало успешно последваща проверка и отговарящо на метрологичните изисквания, за което е представен официален документ-протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол като установените в него обстоятелства се ползват с доказателствена сила. В този смисъл ЯАС не споделя изложените в кас. жалба възражения в насока, че касатора не се е движил в населено място с ограничение на скоростта 50 км/ч.

В случая, както е посочил и ТРС е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство,т.е.идентифицира превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е автомобила на касатора.

Предвид изложеното ЯАС споделя извода на ТРС, че е безспорно установено, че касатора е извършил описаното в електронния фиш адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждащ за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в населено място от 11-20 км/ч, като санкцията е в предвидения за това размер.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице твърдяните в жалбата касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване правото на защита на касатора.

Не са налице касационни основания за отмяна на решението на ТРС.

По изложените съображения, ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на осн. чл.221, ал. 2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав,

 

 

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 /26.09.2024г. по нахд № 23/2024г. на Тополовградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.