Решение по дело №1448/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на П.Г.П., ЕГН ********** против Решение № 692/05.05.2023 г. по АНД № 57/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 540/30.11.2022 г., на Заместник- кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на П.Г.П., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че приетата от въззивния съд фактическа обстановка е неправилна. Сочи се, че липсват доказателства относно местонахождението на автомобила в кръстовището или на по-малко от 5 м. от него. Изтъква се, че на кръстовището липсват поставени пътни знаци № В27 и В28, които забраняват престоя и паркирането. Според жалбоподателя неправилно е репатриран автомобилът, тъй като тази репресивна мярка нарушавала негово конституционно право на частна собственост. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени НП.

Ответникът – Заместник кмета на Община Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

На 02.11.2022 г. П.П. паркирал собствения си лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № В 3530 ВА на ул. „**“ в района на кръстовището с ул. „**“ /посочено в НП „Ю.В. “/. На посочената дата в изпълнение на служебните си задължения свидетелят М.Я.  – инспектор репатриране към Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, извършвайки обход със служебен автомобил, констатирал извършеното неправомерно паркиране - в района на кръстовището между ул. „Ю.В. “ и ул. „**“ на по-малко от 5 метра. Нарушението било установено около 16:20 часа. Като приел, че така паркираният автомобил създава опасност за останалите участници в движението, Я. съставил Констативен протокол № 0071008/02.11.2022 година. Местоположението на лекия автомобил било заснето и вследствие същият бил репатриран. Срещу П., от полицай Д.П., на същата дата бил съставен АУАН, въз основа на установеното в констативния протокол. Актът бил предявен и надлежно връчен на П., като същият при подписването му посочил, че има възражения. В законоустановения срок, уреден в чл. 44 от ЗАНН санкционираното лице подало писмени възражения. Последните били приети за неоснователни и на 30.11.2022 г. заместник кметът на Община Варна издал НП № 540, с което на основание 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от същия закон.

За да потвърди обжалвания административен акт Районен съд – Варна приел, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, предвид приложените в административнонаказателната преписка Заповед № 0506/07.02.2020 г. и Заповед № 4129/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна, в сроковете, регламентирани в чл. 37 от ЗАНН, както и че същите съдържат формално изискуемите реквизити, уредени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Въззивният съд е обосновал извод, че макар и да не е пълно съответствието между АУАН и НП, с оглед местоположението на паркирания лек автомобил – в самото кръстовище в НП, а в АУАН на по-малко от 5 метра от кръстовището, същото не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не обуславя наличието на друго по вид нарушение. Решаващият състав при Районен съд – Варна е приел, че дадената квалификация на нарушението напълно съответства на посочената правна норма.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 221 ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях.

Не може да бъде споделено изложеното в касационната жалба, че лекият автомобил е паркиран извън кръстовището между ул. „**“ и ул. „**“. По категоричен и непротиворечив начин по делото е доказано, че автомобилът е спрян в самото кръстовище, видно от представения с административнонаказателната преписка снимков материал. Този извод не се променя и от събраните в хода на съдебното производство пред въззивния съд свидетелски показания на М.Я.  – свидетел при констатиране на нарушението и при репатрирането на лекия автомобил, който категорично е заявил, че автомобилът е бил паркиран точно на ул. „**“, където се образува кръстовище с ул. „**“.

На следващо място, съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата, че липсват поставени знаци В27 и В28, забраняващи престоя и паркирането. Престоят и паркирането са забранени на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него, по арг. от чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП. Като притежател на валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, собственикът на автомобила е бил длъжен да знае, че е забранено паркирането на кръстовище или на по-малко от 5 метра от него, като не е необходимо да има поставени знаци В27 и В28, тъй като самото кръстовище не го позволява.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от този изход на спора, съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е направено искане за това.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 692/05.05.2023 г. по АНД № 57/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: