№ 8
гр. Благоевград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Ек. Т. Д.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600587 по описа за 2021 година
Производството по делото пред Окръжният съд е образувано по въззивната жалба на адв.Х.,
в качеството й на защитник на подсъдимия ХР. Г. ТР. от град П., и е за проверка на
невлялата в сила присъда №8151 от 16.03.2021 год., постановена по нохд №254 от 2019 год.,
по описа на РС П..
С цитираната присъда подсъдимия ХР. Г. ТР. от град П. с ЕГН **********, е признат за за
виновен в това, че на 26.11.2018г. около 22:40 часа в сН.К., общ. П. е управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350 Д“, с рег. № СВ 22 -29
ВК, собственост на „ДСК Оперативен лизинг“, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1.65 промила на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно
Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство – дрегер
„Алкотест 7410“ с фабр.№ АRSM-0171, поради което и на основание чл.343б, ал.1 НК, във
вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК , районният съд го е осъдил да изтърпи наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. На основание
чл.66, ал.1 от НК , решаващият съд е отложил изтърпяването на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 (три) години., а на основание чл.343г. НК,
вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 8 (осем) месеца.
Подсъдимият е осъден да заплати и сторените по делото разноски от 304.50 лв.
Недоволен от така постановената присъда в срока за обжалване подсъдимия Т., чрез
1
защитника си- адв.Х. атакува осъдителната присъда, като твърди в жалбата си и в
допълнението към нея, че присъдата е неправилна и незаконосъобраза, постановена в
противоречие с доказателствения материал по делото и в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че деянието е несъставомерно, като се излагат съображения, че е нарушен реда за
установяване на алкохол в кръвтта на подсъдимия, поради това, че не е уведомен за
възможността да провери резултата от теста с техническото средство дегер „Алкотест“ с
изследване с доказателствен анализатор, а здравословните му проблеми са тези, които му
попречили да даде кръв за изследване. Твърди се, че показателя на техническото средство-
дрегер „Алкотест“ е дал положителен резултат, поради това, че минути преди изпробването,
подсъдимия е използвал вода за уста, която съдържа алкохол.
Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимия Х.Т. да бъде оправдан
по така повдигнатото му обвинение. Доказателствени искания подсъдимия и защитника
нямат.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Намира, че обвинението е
доказано по несъмнен начин от събраните доказателства по делото, че при установяване
количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия е спазен „надлежния ред“, установен с
правилата на Наредба № от 19.07.2017 год., поради което и намира, че присъдата следва да
бъде потвърдена.
В съдебно заседание подсъдимия Т. се явявя лично и с адв.Х.. Поддържат жалбата и
направеното с нея искане, излагат подробни съображения, с твърдение, че не е спазен реда
за установяване на алкохола в кръвта на Т. на инкриминираната дата.
Подсъдимия Т. в право на лична защита твърди, че преди да се качи да управлява
автомобила си не е употребил алкохол и трикратно е използвал вода за уста, като само 2
минути след това е спрян за проверка и му е извършено изследването с техническо средство.
Моли да бъде оправдан.
Окръжният съд, в настоящия състав като въззивна инстанция по делото, след като се запозна
с изложеното в жалбата на адв.Х. и допълнението към нея, доводите на страните и
събраните доказателства, и след като извърши цялостна проверка на атакуваната присъда и
извън основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от
НПК, намира следното:
Фактите по делото правилно са изяснени от РС, тъй като почиват на вярна интерпретация на
събраните доказателства и доказателствени средства, събрани по предвидения в НПК
процесуален ред , възприемат се и от въззивния съд и са следните:
Подсъдимия Х.Т. е от гр.П., български и гръцки гражданин, има висше образование е,
пенсионер, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Има къща в сН.К., която също обитава. Същият е и
правоспособен водач на моторно превозно средство с категории „В“, „М“ „АМ“, с издадено
на 03.05.2010г. СУМПС № *********. Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 18-0314-001330/27.11.2018г., влязла в законна сила на
2
30.04.2019г. му е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Издаденото му СУМПС № ********* е обявено за невалидно, като на
18.11.2020г. му е издадено ново СУМПС № *********.
На 26.11.2018 г. подсъдимия Т. пътувал със самолет от М., И. за Ат. ,Г.. След това със
самолет от Ат. за С. и от там се прибрал в къщата му находяща се в с.Н.К.. Същият ден,
негов приятел- свидетеля Д.Ц., който също живее в сН.К., поканил подсъдимия на вечеря.
От дома си до този на свидетеля Ц. /който е на разстояние около 300-500 метра/,
подсъдимия се придвижил, управлявайки лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350
Д“ с рег. № СВ **** ВК. По време на вечерята подсъдимия Т. изпил около четири чаши
вино, след което решил да се прибира и се качил в лекия си автомобил и потеглил. Около
22:40 часа бил спрян за проверка от свидетелите К. З. и В.Т. – полицейски служители от РУ
– П., които били дежурни на работа. Свидетеля Т. спрял движещия се срещу тях лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № СВ 2229 ВК със „стоп“ палка по образец, представил
се на водача и му потърсил документи на автомобила и тези за правоспособност. Т. не носил
исканите документи и заявил това на проверяващите, поради което и последните го
поканили да отиде до полицейския автомобил, където да му бъде извършена справка за
установяване на самоличността му. При близкия контакт с полицейските служители,
последните усетили мирис на алкохол, поради което го попитали дали е употребявал
алкохол. Т. им отговорил, че е изпил четири чаши вино. Последвала проверка за
самоличността на подсъдимия, от полицейските служители, които констатирали, че водача е
точно подсъдимия Х.Т.. Поради това, че полицейските служители усетили миризма на
алкохол, предпприели действия по тестването му с техническо средство за употреба на
алкохол. Това сторил свидетеля К. З., който същевременно разяснил на подсъдимия и
правото да откаже да бъде тестван, както и какви са последиците от това. Отначало Т. не
бил съгласен да бъде тестван, но в последствие се съгласил. Свидетеля К. З. извършил
проверка с техническо средство дрегер „Алкотест 7410” с фабр. № ARSM – 0171.
Първоначално подсъдимия не издишвал достатъчно въздух, за да бъде извършено
изследването и едва на четвъртия път дал качествена проба, при която техническото
средство отчело положителен резултат от 1,65 промила на хиляда в издишания от Т. въздух.
Резултата от пробата бил показан на подсъдимия Т., след което му бил съставен от
свидетеля З. акт за установяване на административно нарушение серия Д № 0370104 от
26.11.2018г., в който отразил, че водача е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от
ЗДвП, чл. 100, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от подсъдимия без възражения.
Връчен му е и талон за медицинско изследване № 0032795 от 26.11.2018г., в който било
посочено мястото и времето, в което подсъдимия следва да се яви във ФСМП – гр. П..
Полицейските служители придружили подсъдимия до ФСМП - гр. П.. Там на работа
дежурна била свидетелката- д-р Соня Великова. Същата съставила протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози, като вписала датата- 26.11.2018 год., часа- 23:38 часа и
данните за самоличността на подсъдимия и поради това, че Т. отказал да даде кръв за
3
изследване, отбелязала със знак “ Z“, че не попълва останалите данни на протокола.
Подсъдимият се подписал под изречението „отказвам да дам кръв за проба за алкохол“, като
явяването му в ФСМП и отказа да даде кръв са отразени в Амбулаторен дневник- под №
8492 и в Книга за алкохолни проби и протоколи-в 23:38 часа. След това Т. бил отведен в РУ
– П., където бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа. На следващия ден е издадена
и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0314-
001330/27.11.2018г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП на Т. била наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление
на МПС“ до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца. Препис от
заповедтта е връчена на подсъдимия лично срещу разписка на 15.04.2019г.
Подсъдимият дава обяснения пред първата инстанция, в които твърди, че не е употрябавал
алкохов в инкриминираната вечер, а вода за уста- „Еудрил“, като се нажабурил
неколкократно и то една минута преди тестването му с техническо средство. За проверката
на тези обяснения е назначена и изготвена от вещото лице- д-р Б.М., съдебен токсиколог в
Химикотоксикологична лаборатория ВМА, София, токсикохимична експертиза. От
заключението на същата се установява, че отчетеното количество алкохол в издишания от
подсъдимия Т. въздух от 1,65 промила на хиляда, извършено с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“, не се дължи на изплакване на устната кухина с вода за уста
„Еудрил“, прием на медикаменти и/или заболяване, а е в резултат единствено и само на
прием на алкохолна напитка.
Така изясненото от РС, напълно се споделя и от въззивния съд, защото фактите са
установени въз основа на верен доказателствен анализ и при противоречие между тях -на
съображения относно кредитиране на показанията на двамата полицейски служители, а не
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Ц..
На първо място следва да се посочи, че по несъмнен и категоричен начин са установени и
мястото и времето на деянието и авторството на същото. Това се изяснява по несъмнен
начин от показанията на двамата полицейски служители- З. и В.Т. и не се оспорват и от
самия подсъдим. Последния с обясненията си също твърди, че именно той, като водач на
МПС е лицето спряно за проверка от полицейските органи. Този факт е изяснен и в хода на
извършваната му проверка, поради факта, че подсъдимия не е носил нито документи за
самоличност, нито тези на автомобила, нито за правоспособност. Двамата полицейски
служители чрез дежурния в РУП П. са извършили проверка и са констатирали по несъмнен
начин самоличността на подсъдимия като водач на спряното МПС. Това се потвърждава и
от показанията на свидетеля Ц., който също изяснява, че Т. и пристигнал у тях с автомобила
си и е тръгнал, управлявайки същият. Основният факт, който се оспорва от подсъдимия и
неговия защитник е твърдяното от тях неспазване на „надлежния ред“ за установяване
алкохола в кръвтта му, каквото е и обвинението му. В тази връзка по делото безспорно е
установено, че на подсъдимия е извършена проверка за алкохол, като това е станало
посредством техническо средство-„Алкотест 7410” с фабр. № ARSM – 0171. Резултата на
тази проба е установен на 1,65 промила на хиляда. Следва да се посочи, че Т. не оспорва
4
този резултат, но оспорва той да е получен в резултат на употраба на алкохол, като твърди,
че това е станало в резултат на употреба на вода за уста „Еудрил“, която ползвал, поради
това, че страда от диабет и бил в състояние на кетоацидоза, поради което и с дъх на ацетон в
устата. Тези обяснения правилно не са кредитирани от решаващия съд, поради това че
противоречат както на показанията на двамата полицейски служители- З. и Т., пред които
подсъдимия е заявил, че е изпил четири чаши вино, така и на заключението на
токсикохимичната експертиза, изготвена и приобщена в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, поради което и следва да бъдат разглеждани само като защитна теза на
подсъдимия, а не като начин на изясняване на обективната истина по делото. От
заключението на експертизата, която е изготвена от вещо лице с необходимото образование
и научна степен, поради което и въззивния съд също намира, че е задълбочена, пълна,
обоснована и ясна, се установява, че отчетеното количество алкохол в издишвания от
подсъдимия въздух от 1,65 промила на хиляда не може да се дължи на употреба на вода за
уста „еудрил“, на медикаменти и/или на заболяване, а само на прием на алкохолна напитка.
В обстоятелствената част на това заключение е даден пълен анализ на алкохолната
концентрация на посочената от подсъдимия вода за уста, на това, че тя не е годна за
директна употреба, а само за разреждане /подсъдимия твърди, че в автомобила преди да
потегли се е жабурил неколкократно/ и на обстоятелството, че фалшиво положителен и/или
завишен резултат при използване на техническо средство, би могъл да се получи при
наличие на алкохолни пари от устната кухина, които не са от издишвания въздух, само ако
изследването е извършено непосредствена след употребата на продукта, който съдъжа
алкохол. От доказателствата по делото- показанията на полицейскиту служители се
установява, че при спирането на подсъдимия за проверка са извършени обичайните за това
действия от полицейските служители- провеждане на разговор с водача, при който се
изискват документи, в случая обяснение от Т., че не носи такива. Последвало е излизане на
подсъдимия от управлявания от него автомобил, извършване на проверка от З. и Т., чрез
дежурния в РУП П. за установяване на самоличността на водача и едва след това действия
по разясняване на Т. за начина на извършване на пробата с техническото средство.
Последвали са и три неуспешни опита на изпробване и чак след това качествената проба.
Всичко описано идва да покаже, че от момента на спиране на подсъдимия до даване на
пробата е изминал период от време, който обичайно отнема минимум 10- 15 минути, поради
което и съгласно заключението на експертизата дори и да се приеме, че подсъдимия се е
жабурил с вода за уста, това категорично нямаше да рефлектира върху резултата от
изследването. Нещо повече- от показанията на двамата полицейски служители се
установява, че пред тях Т. е заявил, че е изпил четири чаши вино, а от заключението на
вещото лице се установява, че максималната концентрация на етанол в кръв, след прием и
пълна обсорбация /30-60 мин/ на 800 мл. червено вино, от мъж с тегло 75 кг е 1,8 промила на
хиляда, т.е. концентрация близка до отчетената с техническото следство. Ето защо съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на полицейските служители, че пред тях Т. е
заявил, че е пил вино, а не обясненията на самия подсъдим и тези на свидетеля Т., в частта в
която се твърди, че подсъдимия не е употребявял алкохол процесната вечер.
5
С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно е установено по делото, че 26.11.2018г.
около 22:40 часа в сН.К., подсъдимия е изпробван с годно техническо средство- -„Алкотест
7410” с фабр. № ARSM – 0171, отчело концентрация на алкохол от 1.65 промила на хиляда.
Основното възражение на защитата , че не спазен „надлежния ред“ за установяване на
алкохол в кръвта на подсъдимия, поради което и деянието е несъставомерно, не се споделя
и от въззивния съд, така както е изложил съображения и решаващия съд. Този надлежен ред
е установен в разпоредбите на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. След изпробването на водача с техническо средство, полицейските служители са
изпълнили задълженията си по тази наредба и съгласно чл.6,ал.2 от нея са съставили акт за
установяване на административно нарушение, в който са описали и необходимите
реквизити, съобразно цитирания текст на наредбата, като са уведомили Т. до колко часа
следва да се яви м ЦСМП П., за вземане на кръвна проба. Полицейските служители, видно
от самите техни показания не са разяснили на подсъдимия възможността да поиска
количеството на алкохол да се установи с доказателствен анализатор, а са разяснили само
възможността това да стане чрез кръвна проба, поради което и са го отвели в ЦСМП П..
Поначало разпоредбата на чл.6,ал.4 от Наредба №1 предвижда алтернативна възможност за
водача, за установяване на алкохола в кръвта му, след като техническото средство е дало
положителен резултат и той е над 1,2 на хиляда, и това са – изпробване с доказателствен
анализатор или медицинско изследване на кръвна проба, поради което и задължения на
полицейските служители да разяснят на водача двете алтернативи. Безспорно това не е
сторено, поради липса на годен доказателствен анализатор в РУП П., което както сочи
защитата не може да се вменява като тежест на подсъдимия. Това нарушение на правилата
на Наредба №1 обаче според настоящия състав не е съществено и това е така, тъй като
законодателят е предвидил алтернативни възможности за проверка на резултата от
техническо сродство и макар те да не са разяснени и двете, а само едната от тях, то този
факт не опорочава по съществен начин процедурата по установяване на алкохол в кръвта на
водача, защото едната от тези процедури- с медицинско изследване е предложена на водача
и реално същият е имал ефективна възможност да стори това. Бил е отведен в ЦСМП но е
отказал да даде кръв. Подсъдимия сочи, че причина за това е заболяване, при което е
необходимо да се извършат определи действия- приемане на медикамент и заемане на
легнало положение преди вземането на кръв, което е мотивирало отказа му. Видно от
разпита на свидетелката д-р Соня Великова, която била дежурна същата вече в ЦСМП и
която попълнила протокола за вземане на кръв с отбелязването, че подсъдимия отказва,
такива оплаквания подсъдимия пред лекар не е правил същата вечер. На следващо място се
касае за вземане на кръв в ЦСМП- здравно заведение, където при наличието на твърдяното
заболяване е единственото място на което може да се вземе кръв, съобразно данните за
такова заболяване и особеностите при вземането на кръв. В случая обаче се касае за отказ, за
който подсъдимия се е подписал, не е направил писмени бележки за причините за това, не ги
е заявил на лекаря, поради което и съгласно разпоредбата на чл.6,ал.4 от Наредба №1, а
алкохола в кръвтта на водача се установява от показанията на техническото средство.
6
С оглед на изложеното, въззивния съд намира, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, а „надлежният ред“ за установяване на алкохол в кръвта на вода е спазен, поради
което и правилно и законосъабразно подсъдимия Х.Т. е осъден по така повдегнатото му
обвинение по чл.343б,ал.1 от НК.
По наказанието:
И в тази част атакуваната присъда е правилна, тъй като решаващия съд е наложил едно
справедливо наказание, поради това, че е отчел правилно наличие на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липса на отегчаващо такова. По
делото са събрани доказателства, от които се установява, че подсъдимия е личност с
изключително занижена степен на обществена опасност- същият е мъж на 68 години и до
настоящият момент не само е неосъждан, но и няма данни за други негови
противообщестевни прояви. Наред с това е пенсионер, но въпреки това е ангажиран и
помага в бизнеса на децата му, което го разкрива като личност отдаден на семейството си.
Липсата на отегчаващо отговорността му обстоятелство, правилно е мотивирало РС да
приеме, че са налични многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, при което и най-леко предвиденото в закона наказание ще се окаже
несъразмера тежко за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от
НК. Наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, и глоба в размер на 200 лева
са съобрази с постигането на специалната и на генералната превенция. Размера на така
наложеното наказание „лишаване от свобода“ – под три години, чистото съдебно минало и
възможността целите на наказанието да се реализират, без ефективно наказание, правилно са
мотивирали РС да приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК и да отложи изтърпяването на
наказанието за срот от три години от влизане на присъдата в сила.
Относно продължителността на наказанието „ лишаване от право“ да управлява МПС,
наложено на Т. от осем месеца, въззивния съд също не намира основание за промяна на
същото. Съобразено е с данните на Т. като водач на МПС и концентрацията на алкохола в
кръвтта му.
При служебната проверка на присъдата, въззивния съд не намери основание за нейното
изменяване или отмяна, поради което и на основание чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №8151 от 16.03.2021 год., постановена по нохд №254 от 2019
год., по описа на РС П..
РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8