№ 418
гр. Шумен, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500175 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по депозирана частна
жалба от С. ИСМ. АЛ., чрез адв. Р. М. от ШАК срещу Определение №
853/12.04.2022 г. по гр. д. № 20223630100751/ 2022 г. на Районен съд гр.
Шумен с което е отхвърлена молбата на А. да бъде овластен от съда от името
на длъжника С.Е.И. да развА. Договор за аренда на земеделска земя от
09.12.2013 г., с нотариална заверка на Нотариус с рег. № 019 на НК с район на
действие – ШРС, вписан в СВ вх.рег. №9158, акт № 153, т. 9, д. № 4306/2013
г., поради неплащане на арендни вноски .
В жалбата се излагат доводи, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд погрешно е приел, че С. А.
като кредитор на вземане за арендна цена достигнал до извод, че това не
рефлектирало върху удовлетворяването на А. като кредитор. Излагат се и
други доводи, като най- вече се сочи неплащане на арендна цена за
стопанските 2019-2020 г. и 2020-2021 г. Поради това се прави искане за
отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго с което да бъде
овластен от съда да извърши действия от името на длъжника С.Е.И., а именно
да развА. Договор за аренда на земеделска земя от 09.12.2013.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 396 ал. 1
от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, поради следното:
Съдът, след като се запозна с доводите изложени в жалбата и като
обсъди приложените по делото доказателства, установи от фактическа страна
следното:
1
С. ИСМ. АЛ. през 2009 г. придобил по наследство от баща си – И..А.М.
1/3 идеални части от следните земеделски земи в землището на с. В.п. обл.
Ш.:
1. Поземлен имот-посевна площ от 9.912 дка, 4 категория, представляваща
имот № 020023;
2. Поземлен имот-посевна площ от 9.912 дка, 4 категория, представляваща
имот № 022019;
3. Поземлен имот-посевна площ от 4.981 дка, 4 категория, представляващ
имот № 024038;
4. Поземлен имот-посевна площ от 9.975 дка, 5 категория, представляваща
имот № 027007.
С нотариален акт за дарение № ... г. С.А. придобил още 3/9 ид. части от
горепосочените земеделски земи. По този начин той станал собственик на 2/3
идеални части от горните имоти
С.Е.И. – син на починалата сестра на С.А. през 2004 г. получил по
наследство от майка си 1/9 ид. части от горните имоти.
На 09.12.2013 г. С.Е.И. сключил договор за аренда на земеделски земи с
арендатор „Тоти-74“ ЕООД представлявано от С.Е.И., по силата на който
отдал под аренда както своите идеални части, така и тези на С.А., независимо,
че е собственик само на 1/9 идеална част от тях. Договора бил сключен за
срок от 22 години, при цена 27 лв. на декар за стопанска година. Договора
бил вписан в Службата по вписванията.
След сключване на договора, арендатора „Тоти-74“ ЕООД всяка
стопанска година изплащал на С.И. А. определената с договора арендна цена,
съобразно собствените на А. идеални части от имотите. За стопанските
години 2019-2020 г. и 2020-2021 г. нито арендатора, нито С.Е.И. изплатили на
С.А. уговорената по договора арендна цена. В тази връзка С.А. търсил по
телефон С.И., за да го уведоми, че не му е платена арендата, но не успял да се
свърже с него. Изпратил му писмо с обратна разписка за същото, но И. не
получил това писмо. А. на 19.01.22 г. отправил и нотариална покана за
плащане в която посочил, че иска заплащане на дължимите му суми, както и
предупреждение за разваляне на договора, но И. не се явил на 24.01.22 г. да
получи същата.
Горното мотивирало С.А. да депозира в ШРС молба с правно основание
чл. 134 ал. 3 от ЗЗД с искане да бъде овластен от съда от името на С.И. да
развА. договора за аренда, сключен от С.И.. С атакуваното в настоящото
производство определение №853/12.04.2022 г. постановено по гр. д. № 751/22
г. ШРС отхвърлил молбата на С.А..
За преценка основателността на жалбата и законосъобразността на
определението на ШРС следва да се изяснят няколко аспекта.
На първо място - съгласно разпоредбата на чл. 134 ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато
2
неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се
касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната
преценка на длъжника. Когато кредиторът предяви иск по предходната А.нея,
призовава се като страна и длъжникът. Ако упражнението на правото не се
състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да
бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете – чл. 134 ал. 3 от
ЗЗД. Следователно, за да бъде овластен един кредитор да извърши от името
на длъжника си действието /да упражни имуществените права на длъжника,
когато той бездейства/ следва упражняването на това право да не се състои в
предявяване на иск.
На второ място – следва да се изясни въпроса – от кого може да бъде
развален договор за аренда. В настоящия случай се касае за договор за аренда
сключен на 09.12.2013 г. от съсобственик притежаващ по малко от ½ от
съсобствените имоти отдадени под аренда. Съобразно разпоредбата на чл. 3
ал. 4 от ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., всички
съсобственици са обвързани от договора, независимо от размера на дела на
сключилия договора съсобственик. Като съсобственици обвързани от
договора, макар и формално да не са страна по него, те имат правен интерес
да се освободят от обвързаността си с договора, като го развалят. Те могат да
претендират развалянето на договора поради неизпълнение от свое име, но с
косвени искове, в качеството им на кредитори на сключилите договора
съсобственици съгласно чл. 134 ал. 1 ЗЗД. В този смисъл - определение №
119/1.04.2021 г. по ч. гр. д. № 794/2021 г., IV г. о., на ВКС, Опр. № 581/
20.07.2021 г. по ч. к. д. № 2158/2021 г. І г.о. на ВКС.
На трето място - следва да се отговори по какъв начин се разваля
договор за аренда. Основанията при които един договор за аренда се разваля
/прекратява/ са уредени в чл. 27 ал. 1 от ЗАЗ, като т. 2 от тази разпоредба
предвижда, че развалянето на договора поради неизпълнение става по общия
ред, доколкото в този закон не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 28 от
ЗАЗ урежда развалянето /прекратяването/ на договор за аренда. В ал. 2 на чл.
28 от ЗАЗ е предвидено, че развалянето на договор за аренда сключен за срок
повече от 10 години или пожизнено, става по съдебен ред.. В този смисъл са
мотивите на т. 1 на ТР № 2/2015 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, Опр.
№ 662 от 10.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1789/2017 г., II т. о., Опр. №
257/13.05.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 67/2015 г., I т.о.; Опр. № 153/21.03.2016
г. на ВКС по ч.т.д. № 130/2016 г., IІ т.о., Опр. № 413/18.09.2015 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4082/2015 г., I г. о.
Предвид изложеното ШОС приема, че С. ИСМ. АЛ., като съсобственик
на земеделските земи е обвързан от договора за аренда от 09.12.2013 г.
сключен от С.И. като арендодател с „Тоти-74“ ЕООД – арендатор, макар и да
3
не е страна по договора. Като лице обвързано с договора за аренда, С.А. има
правен интерес да развА. договора при неизпълнение на същия, поради
забавяне на плащането на арендно плащане за повече от 3 месеца / чл. 28 ал. 1
от ЗАЗ/. Тъй като в настоящия случай се касае за договор за аренда сключен
за срок от 22 години, то съобразно разпоредбата на чл. 28 ал. 2 от ЗАЗ
договора може да се развА. единствено по съдебен ред – чрез предявяване на
иск. В случая не е нА.це хипотезата на чл. 134 ал. 3 от ЗЗД, тъй като става
въпрос за разваляне на договор за аренда по съдебен ред, т. е. с предявяване
на иск. В този смисъл правилен е извода на районния съд, че молбата на
Садренин Исмаил А. е неоснователна, макар и по изложените в настоящото
определение мотиви. Поради това ШОС приема, че правилно и
законосъобразно районният съд е отхвърлил молбата на С. ИСМ. АЛ. за
овластяване от съда да извърши действия вместо С.Е.И., а именно да развА.
Договор за аренда на земеделски земи от 09.12.2013 г., поради което
атакуваното в настоящото производство определение следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 853/12.04.2022 г. по гр. д. №
20223630100751/2022 г. на Районен съд гр. Шумен с което е отхвърлена
молбата на С. ИСМ. АЛ. за овластяване от съда да извърши действия вместо
С.Е.И., а именно да развА. Договор за аренда на земеделски земи от
09.12.2013 г. с нотариална заверка на Нотариус рег. № 019 на НК с район на
действие-ШРС, вписан в СВ вх. Рег. № ... г., поради неплащане на арендни
вноски.
Определението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4