№ 64501
гр. София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20231110122640 по описа за 2023 година
Заявителят претендира сумата от 836,56 лв. – възнаграждение за пакет
допълнителни услуги и сумата от 30 лв. - разходи за извънсъдебно събиране по договор за
потребителски кредит от 13,11,2018 г. с Е. Г. Т..
Съдът намира, че заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането противоречи на закона или на добрите нрави; когато се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това. Разпоредбите, които установяват нищожност на договорите или на отделни клаузи
от тях, са императивни и за тях съдът следи служебно. Съдът намира, че относно това
вземане съществува вероятност да се основава на нищожна като противоречаща на
морала и добрите нрави норма, както и неравноправна норма.
Претендира се възнаграждение за услуги, свързани с разглеждането на искането за
кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер има
претендираното вземане. Също така според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителни такси
за разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът определя дължимо юрк възнаграждение за цялата искова претенция от 50 лв.
По изложените мотиви СРС
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 118567 от 28.04.2023 г., депозирано от „..........................“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от
836,56 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги и сумата от 30 лв. - разходи
за извънсъдебно събиране по договор за потребителски кредит от 13,11,2018 г. с Е. Г.
Т., както и в частта за разноските, съразмерно, а именно за 17,33 лв дт и 16,85 лв юрк
възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен
срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2