РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 31.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 870 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от А.Б.“
ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, чрез процесуалния представител адв. *** срещу ***, ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца обща сума в размер на 2373,27 лева, от които сума в размер на 2087,50
лева за незаплатена далекосъобщителна услуга и сума в размер на 285, 77 лева,
представляващи законна лихва, изчислена
върху сумата от 1554,13 лева за периода от 29.07.2016 г. до 21.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал
заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда е
предявен настоящия иск. Твърди
се, че между страните по делото са сключени Договор № М4806924/ 16.12.2015 г. и
Договор № М3799535/ 20.09.2013 г., които договори са с рамков характер и имат
за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Излага се,
че отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите.
Сочи се, че номерата на договори - М4806924 и М3799535, представляват
индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът,
като съгласно ОУ на един клиентски номер може да се предоставят множество
услуги. Твърди се, че другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер, с
който клиентът се въвежда в системата на оператора и, под който номер се
завеждат всички договори и приложения, сключени между страните. Излага се, че в
настоящия случай ответникът фигурира в системата на ищеца под индивидуален
абонатен номер № *********. Сочи, че към Договор № ********* (М4806924) от
16.12.2015 г. е подписано Приложение № 1 - Условия за ползване на тарифни
планове Мтел безкрай, с който е избран тарифен план за телефонен номер
**********, с месечна такса е в размер на 50,00 лева и срок на ползване на
услугата 24 месеца. Излага се, че посоченият
договор изтича на 16.12.2017 г. Твърди
се, че към Договор № ********* (М4806924) от 16.12.2015 г. е подписан и Договор
за продажба на изплащане от 16.12.2015 г., по силата на който, продавачът - А1
България е прехвърлил
на купувача - А.Т.В., правото на собственост върху мобилен телефон – апарат
iPhone6s 128GB Space Grey SBC MAT 50, а последният се е задължил да му заплати
уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и
сроковете по договора. Излага, че в настоящия случай срокът на договора е 23 месеца,
като са уговорени 23 месечни вноски, като всяка е в размер на 49,56 лв. Сочи
се, че първоначалната вноска е платима при подписването на договора, а всяка
следваща е описана в погасителен план в Приложение № 2 към Договора за продажба
на изплащане. Твърди се, че към Договор № ********* (М3799535) от 20.09.2013 г.
е подписано Приложение № 1 към същия - Условия за ползване на тарифни планове
Мтел Smart, с който е избран тарифен план за телефонен номер ***, с месечната
такса в размер на 30,00 лева, със срок на ползване на услугата от 24 месеца.
Излага се, че към сключения договор е сключен и договор за лизинг на пакет Sam
Galaxy S3 Mini Blue+SIM64U Промо 23м., по силата на който, лизингодателят - А1
България е предоставил за ползване на лизингополучателя - А.Т.В. посочената
вещ, а последният се е задължил да му заплати възнаграждение под формата на
лизингови вноски - 23 броя, всяка в размер на 19,90 лв. с ДДС, съобразно
уговореното в погасителния план. Твърди се, че за неуредените в индивидуалния
договор въпроси следва да се прилагат ОУ за взаимоотношенията между „Мобилтел“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
"Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които имат задължителна
сила за абонатите. Излага, че съгласно т. 26.4 от ОУ и в изпълнение на
задълженията си по посочените договори ищецът е издал ежемесечни фактури за
предоставяните услуги и продукти на абоната. Сочи, че ответникът не е изпълнил
своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на
продуктите. Твърди, че в настоящия случай са налице незаплатени задължения по
горепосочените договори в общ размер 1 554.13 лв., както следва: По Договор №
********* (М4806924) от 16.12.2015 г. - по фактури за периода от 13.07.2016 г. до 13.03.2017 г., както следва: Фактура №:
*********/ 13.07.2016 г. с падеж -
28.07.2016 г., в размер на 76,67 лв.; Фактура №: *********/ 13.07.2016 г. с
падеж - 28.07.2016 г., в размер на 49,56 лв.; Фактура №: *********/11.08.2016
г. с падеж - 26.08.2016 г., в размер на 50,00 лв.; Фактура №:
*********/11.08.2016 г. с падеж - 26.08.2016 г., в размер на 49,56 лв.; Фактура
№: *********/13.09.2016 г. с падеж - 28.09.2016 г., в размер на 49,56 лв.;
Фактура №: *********/11.11.2016 г. с падеж - 26.11.2016 г., в размер на
100,01лв.; Фактура №: *********/11.11.2016 г. с падеж - 26.11.2016 г., в размер
на 49,56 лв.;Фактура №: *********/12.12.2016 г. с падеж - 27.12.2016 г., в
размер на 15,52 лв.; Фактура №: *********/12.12.2016 г. с падеж - 27.12.2016
г., в размер на 49,56 лв.; Фактура №: *********/12.01.2017 г. с падеж -
27.01.2017 г., в размер на 545,16 лв.; По Договор № ********* (М3799535) от
20.09.2013 г. - по фактури за периода от 20.02.2017г. до 18.08.2017 г., както
следва: Фактура №: *********/10.02.2017 г. с падеж - 12.03.2017 г., в размер на
35,50 лв.; Фактура №: *********/10.02.2017 г. с падеж - 12.03.2017 г., в размер
на 37,00 лв.; Фактура №: *********/20.03.2017 г. с падеж - 09.04.2017 г., в
размер на 31,49 лв.; Фактура №: *********/20.03.2017 г. с падеж - 09.04.2017
г., в размер на 37,00 лв.; Фактура №: *********/20.04.2017 г. с падеж -
10.05.2017 г., в размер на 30,00 лв.; Фактура №: *********/20.04.2017 г. с
падеж - 10.05.2017 г., в размер на 37,00 лв.; Фактура №: *********/19.05.2017
г. с падеж - 08.06.2017 г., в размер на 30,00 лв.; Фактура №:
*********/19.05.2017 г. с падеж - 08.06.2017 г., в размер на 37,00 лв.; Фактура
№: *********/20.06.2017 г. с падеж - 10.07.2017 г., в размер на 30,00 лв.;
Фактура №: *********/20.06.2017 г. с падеж - 10.07.2017 г., в размер на 30,00
лв.; Фактура №: *********/19.07.2017 г. с падеж - 08.08.2017 г., в размер на
17,42 лв.; Фактура №: *********/19.07.2017 г. с падеж - 08.08.2017 г., в размер
на 30,00 лв. и Фактура №: *********/18.08.2017 г. с падеж - 07.09.2017 г., в
размер на 17,42 лв. Твърди се, че процесните задължения са станали изискуеми,
тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на
абоната 15- дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в
нея сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по
реда на ГПК. Сочи, че издадените фактури относно задълженията на потребителя за
процесния период не са били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите
условия.Твърди, че договорите за продажба на изплащане се прекратяват при
неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача, като всички суми, дължими до края на срока на гореописания договор за
продажба на изплащане стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във
фактурата срок - чл. 12.3. от съответния договор за продажба на изплащане.
Излага се, че договорът се счита за прекратен от датата на фактурата, като
прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Сочи, че поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на
предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги са прекратени
едностранно от страна на А1 България, съгласно т.40.ж, във връзка с т.54.1 от
Общите условия. Твърди се, че в тази връзка е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на основание чл.92 от ЗЗД, както и чл.5.3.1 от Приложение №1 към
Договор № ********* (М4806924) от 16.12.2015 г. и чл.5.3.1 от Приложение № 1
към Договор № ********* (М3799535) от 20.09.2013 г. Сочи се, че размерът на
неустойката се определя на база всички стандартни месечни абонаментни такси,
дължими от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за
неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Твърди се,
че неустойката за предсрочно пекратяване на договора е начислена за всяка от
предоставяните услуги за съответните телефонни номера, както следва: сума в
размер на 458,37 лв. (11 оставащи месечни вноски х 41,67 лв.) — за мобилни услуги за телефонен номер ********** по
Договор № ********* (М4806924) от16.12.2015 г. по сметка № ********* от
18.12.2016 г. и сума в размер на 75,00 лв. (3 оставащи месечни вноски х 25,00
лв.) - за мобилни услуги за
телефонен номер ***5 по Договор № ********* (М3799535) от 20.09.2013 г. по сметка № ********* от
03.08.2017 г. Претендира лихва за забава, считано от датата, следващата датата
на настъпване на падежа на всяка от фактурите до датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в общ размер на 285,77 лева. Сочи, че в настоящия случай ответникът не е изпълнил
задължението си по договора, паради което моли
съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба моли съда
да уважи исковата претенция като основателна и доказана. Твърди, че
възраженията на ответника за изтекла давност и за заплащане на сумите са
неоснователни и недоказани, за което развива и подробни съображения.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е упражнил процесуалното си
право да подаде отговор на исковата молба.
Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че задълженията по договорите
са платени, но касовите му бонове са нечетливи.Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните главница и законна лихва за
забава.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 8566/2018 г. по описа
на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение
№5371/23.11.2018 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора
– ищец по настоящето дело следните суми: сума в размер на 2087,50 лева главница; лихва за забава в
размер на 285,77 лева, изчислена върху сума от 1554,13 лева за периода
29.07.2016 г. до 21.11.2018 г. и законната лихва върху главницата, считано от
22.11.2018 година до изплащане на сумата, както и сумата 47,47 лв. разноски по
делото.
От приложения по
делото Договор № *********/16.12.2015 г., сключен между страните по делото се
установява, че страните са сключили Договор, по силата на който операторът се е
задължил да предостави на абоната електронни далекосъобщителни услуги чрез една
или няколко далекосъобщитетлни мрежи, при условията на настоящия договор и ОУ.
Договорено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число
срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения,
неразделна част от Договора. Договорено е и, че промяната на условията по
Договора се извършва с подписване на анекс, нов договор или приложение.
Установява се от представеното по
делото Приложение №1 към Договор *********/16.12.2015 г., че между страните е
сключен Договор по силата, на който на ответника са предоставени услуги по
тарифен план Мтел Безкрай 50, с месечна такса в размер на 50,00 лева и срок на
договора от две години.
Приобщен като доказателство по делото
е и Договор за продажба на изплащане №*********/16.12.2015 г., от който се установява, че продавачът –„
А1 България“ АД е прехвърлил
на купувача - А.Т.В., правото на собствеността върху
мобилен телефон – апарат iPhone6s 128GB Space Grey SBC MAT 50, а последният се
е задължил да му заплати уговорената цена на вноски -23 броя при разсрочено плащане.
От приложения по
делото Договор № *********/20.09.2013 г., сключен между страните по делото се
установява, че страните са сключили Договор, по силата на който операторът се е
задължил да предостави на абоната електронни далекосъобщителни услуги чрез една
или няколко далекосъобщитетлни мрежи, при условията на настоящия договор и ОУ.
Договорено е, че договорът урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани
от абоната, като всяка избрана от него услуга или пакет от услуги, в това число
срок на ползване, ценови и други условия на ползване се описват в приложения,
неразделна част от Договора. Договорено е и, че промяната на условията по
Договора се извършва с подписване на анекс, нов договор или приложение.
Установява се от представеното по
делото Приложение №1 към Договор *********/20.09.2013 г., че между страните е
сключен Договор по силата, на който на ответника са предоставени услуги по тарифен
план Мтел Start 1, с
месечна такса в размер на 24,90 лева и срок на договора от две години.
Приобщен
като доказателство по делото е и Договор за лизинг №*********/16.12.2015
г., от който се установява, че продавачът –„
А1 България“ АД е прехвърлил
на купувача - А.Т.В., правото на собствеността върху
пакет Sam Galaxy S3 Mini Blue+SIM64U Промо 23м, а последният се е задължил да
му заплати уговорената цена на вноски -23 броя
при разсрочено плащане.
Установява се от
приложените по делото фактури с №№: Фактура №: *********/ 13.07.2016
г. с падеж - 28.07.2016 г., в размер на 76,67 лв.; Фактура №: *********/
13.07.2016 г. с падеж - 28.07.2016 г., в размер на 49,56 лв.; Фактура №:
*********/11.08.2016 г. с падеж - 26.08.2016 г., в размер на 50,00 лв.; Фактура
№: *********/11.08.2016 г. с падеж - 26.08.2016 г., в размер на 49,56 лв.;
Фактура №: *********/13.09.2016 г. с падеж - 28.09.2016 г., в размер на 49,56
лв.; Фактура №: *********/11.11.2016 г. с падеж - 26.11.2016 г., в размер на 100,01лв.;
Фактура №: *********/11.11.2016 г. с падеж - 26.11.2016 г., в размер на 49,56
лв.;Фактура №: *********/12.12.2016 г. с падеж - 27.12.2016 г., в размер на
15,52 лв.; Фактура №: *********/12.12.2016 г. с падеж - 27.12.2016 г., в размер
на 49,56 лв.; Фактура №: *********/12.01.2017 г. с падеж - 27.01.2017 г., в
размер на 545,16 лв.; Фактура №: *********/10.02.2017 г. с падеж - 12.03.2017
г., в размер на 35,50 лв.; Фактура №: *********/10.02.2017 г. с падеж -
12.03.2017 г., в размер на 37,00 лв.; Фактура №: *********/20.03.2017 г. с
падеж - 09.04.2017 г., в размер на 31,49 лв.; Фактура №: *********/20.03.2017
г. с падеж - 09.04.2017 г., в размер на 37,00 лв.; Фактура №:
*********/20.04.2017 г. с падеж - 10.05.2017 г., в размер на 30,00 лв.; Фактура
№: *********/20.04.2017 г. с падеж - 10.05.2017 г., в размер на 37,00 лв.;
Фактура №: *********/19.05.2017 г. с падеж - 08.06.2017 г., в размер на 30,00
лв.; Фактура №: *********/19.05.2017 г. с падеж - 08.06.2017 г., в размер на
37,00 лв.; Фактура №: *********/20.06.2017 г. с падеж - 10.07.2017 г., в размер
на 30,00 лв.; Фактура №: *********/20.06.2017 г. с падеж - 10.07.2017 г., в
размер на 30,00 лв.; Фактура №: *********/19.07.2017 г. с падеж - 08.08.2017
г., в размер на 17,42 лв.; Фактура №: *********/19.07.2017 г. с падеж -
08.08.2017 г., в размер на 30,00 лв. и Фактура №: *********/18.08.2017 г. с
падеж - 07.09.2017 г., в размер на 17,42 лв.,
че ищецът е издавал фактури на ответника за претендираните суми.
В раздел
”Отговорност” на сключените договори е
предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово искане или вина
Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките
на определения срок на ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
По делото са
приобщени и ОУ на ищеца, действащи към датата на подписване на процесния
договор.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на валидно възникнало
вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по процесния договор;
да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и към
датата на подаване на исковата молба; Да докаже договорна уговорка за
неустойка, виновно неизпълнение от неустоечния вид, както и размера на
неустойката.
В тежест на
ответника е да докаже плащане на дължимите суми, както и евентуално направените
възражения.
Установява се от
приложените по делото доказателства /договори и приложенията към тях/, че между
страните е била налице валидна облигационна връзка по силата, на която ищецът е
предоставил далекосъобщителни услуги на ищеца срещу задължението същият да
заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него услуги.
Установява се от
приложените по делото доказателства и, че ищецът е издавал фактури за
ползваните от ответника услуги.
На доказване по
делото подлежи и факта дали ответникът дължи заплащане на претендираните суми.
Въпреки, че ищецът
не е посочил дата, от която счита, че договорът между страните е бил прекратен,
то такова прекратяване, след незаплащането на задълженията от страна на потребителя на услуги, безспорно е
настъпило и то се дължи именно на неизпълнение на задълженията на ответника да
заплаща дължимите суми по фактурите.
С оглед на
представените по делото доказателства съдът приема за доказано, че на ответника
са предоставени конкретни услуги на определена стойност, които същият е
следвало да заплати, съобразно уговореното в договора.
По делото не са
представени доказателства от ответника, въпреки разпределената доказателствена
тежест, че е изпълнил задължението си да плати процесните суми, поради което
съдът приема за доказано, че дължи сумите, претендирани като главница за доставено,
но незаплатена далекосъобщителна услуга. С оглед приетото от съда, че
ответникът дължи процесната сума за доставени и незаплатени суми за
предоставени далекосъобщителни услуги съдът счита, че следва да се произнесе и
по направеното възражение за изтекла погасителна давност. При разглеждане
на въпроса за приложимата давност по отношение на вземанията – за главница, за
договорни възнаградителни лихви и за обезщетение за забава в размер на
законовата лихва следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК. Съгласно посоченото
решение периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са
"вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага
тригодишна давност. Понятието "периодични плащания" се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно плащане притежава посочената
по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. " . По делото не е спорно, че
претендираните суми за предоставени далекосъобщителни услуги, както и, че
същите имат характер на периодични плащания и вземанията по тях се погасяват с
кратката тригодишна давност. Видно е от приобщеното по делото заповедно
производство, че заповедното производство е образувано в съда на 22.11.2018 г.
С оглед приетото, че като периодично плащане вземането на ищеца се погасява с тригодишна
давност, същият може да претендира като непогасени по давност суми, чиято
изискуемост е настъпила след 22.11.2015 г. Безспорно по делото е, че
изискуемостта по отношение на процесните суми е настъпила в по късен етап,
поради което и съдът приема, че към датата на исковата молба процесното вземане
не е погасено по давност.
С оглед на
основателността на иска за главница на ищеца следва да се присъди
притендираната лихва за забава.
По отношение на
претендираната неустойка по чл.92 ЗЗД
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена
(глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо
същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо
да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и
неизпълнение на главното задължение.
За нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират
правния спор, съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на
точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; е
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; е налице противоречие с
добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., е
налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
В настоящия случай, съгласно раздел 5.3 на Приложение №1 от договорите
-”Отговорност” е предвидено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от Приложението, Договора или Общите условия, в т.ч.ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без остатък/,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016
г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88,
ал. 1, изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността ѝ се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства,
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Уговорката за неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в
размер на дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за
предоставения телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката
да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване на оператора
спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за срока на
договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с всякакви
разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен това така
уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ответника има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла
на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително
дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Съдът намира клаузата за нищожна –
изначално към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в
тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да
било размер. Оттук следва, че съдът не следва да разглежда налице ли са били
основанията предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на
ответника на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира искът за неустойка за
неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 36,80 лв. за заплатена държавна такса, съобразно
уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 66,69 лв.,съобразно
уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ***, ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „А.Б.“ ЕАД /с
предишно наименование „Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сума в общ размер на 1839,90 лева, от които 1554,13 лева представляващи главница
за незаплатена далекосъобщителна услуга и сума в размер на 285, 77 лева,
представляващи законна лихва за забава
върху главницата за периода от 29.07.2016 г. до 21.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното плащане, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1. и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв. *** срещу ***, ЕГН **********, с адрес: *** иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 533,37 лева, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги, ведно със
сторените в заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, с адрес: *** на „А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“/
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв. *** сумата от 36.80
лв., представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 8566 по
описа за 2017 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.Б.“ ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез
процесуалния представител адв. *** сумата от 66,69
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: