Решение по дело №332/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			04.12.2020 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	27  октомври		2020

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		332		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

               Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

И.Б.Г., с ЕГН **********,*** е обжалвал Наказателно постановление № 20-0332-000129 от 06.03.2020 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Кюстендил, РУ Рила, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 лева за извършено административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Пледира същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си и в писмени бележки. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от процесуалния си представител адв. В. С., който поддържа жалбата. Не претендира деловодни разноски.

          Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо е изразила становище за неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

 При проверка относно спазването на процесуалните изисквания за издаване на обжалвания електронен фиш съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения,  предвидени за издаването му. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на предвидения от закона срок за обжалване, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 13.02.2020г. около 17:00 часа И.Ц., на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР Кюстендил, РУ Рила и свидетеля при установяване на нарушението, съставянето и предявяван на АУАН-  -И.С. ***, на кръстовището на ул. „Аверики Попстоянов“ и ул. „Христо Михайлов“, жалбоподателя И.Г., като водач на лек автомобил – „Нисан Патрол”, с рег.№  КН 6193 ВА, лична собственост във връзка с чието притежаване и използване няма  сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г. АУАН е съставен в момента на нарушението, с което е описано, че е извършил: „Физическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.“

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 06.03.2020г., в което АНО е възприел същата фактическа и правна обстановка. Същото е издадено от Йордан Тасев- Началник Група към ОД на МВР гр. Кюстендил, РУ Рила, изрично упълномощен  по силата на Заповед № 277з-1610/04.10.2019 г.

По делото е приложено Удостоверение, издадено от  Областна дирекция  на МВР Кюстендил, Сектор „Пътна полиция“, от което е видно, че  регистрацията на описания в АУАН и НП процесен автомобил е собственост на жалбоподателя и същата е прекратена на 23.05.2017 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, според който текст „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“

В хода на съдебното следствие са  разпитани актосъставителя  и свидетеля по акта, показанията на които са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се подкрепящи установената фактическа обстановка. И двамата свидетели заявяват, че при направената проверка водачът не е представил полица на задължителна застраховка „ГО“, при направена справка се установило, че автомобила е бил дерегистриран.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем. В настоящият случай, актът за установяване на нарушението и атакуваното наказателно постановление са съставени от материално компетентни лица разполагащи с материална компетентност, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.  Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовата разпоредба, която е нарушена. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Наказващият орган правилно е заключил, че жалбоподателят е управлявал на инкриминираните място и време процесното МПС без да е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което е нарушил разпоредбата на  чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането, съгласно която договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което  притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Нарушението е извършено, установен е неговия извършител в лицето на жалбоподателя, водач на МПС, както и неговата вина.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля, така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви, неоспорени от страните и взаимоподкрепящи се.

В тази връзка съдът намира, че несъмнено от събраните и проверени по делото доказателства се доказа, че жалбоподателят Г. е извършил нарушението, за което е бил наказан с обжалваното наказателно постановление. На първо място той е годен субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се установява, че Г.  е бил собственик на процесното МПС към датата на деянието. На следващо място от обективна страна се доказа че регистрацията на лекият автомобил – „Нисан Патрол”, с рег.№  КН 6193 ВА, поради обстоятелството, че е не сключена  задължителна застраховка „ГО“, е служебно прекратена, за което  собственика е бил уведомен. Следователно процесното МПС не е било спряно от движение към датата на констатиране на нарушението и спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка от справка Гаранционен фонд се доказа, че към датата на проверката – 13.02.2020 г., жалбоподателят Г. е нямал сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като към 23.05.2017г. лек автомобил – „Нисан Патрол” с рег.№ КН 6193 ВА е бил вече със служебно прекратена регистрация. Следователно към момента на проверката – 17:00 часа на 13.02.2020 г. жалбоподателят е нямал сключен застрахователен договор. Прекратяването на регистрацията поради неплатена ГО е видно и от приложеното по делото удостоверение и е станало още на 23.05.2017г., което пък безспорно доказава само по себе си и неизпълнението на задължението за сключен договор по смисъла на чл. 638, ал. 1 от КЗ . Това е така, тъй като от датата на прекратяването занапред застрахователят престава да носи застрахователния риск, което може да доведе до препятстване възможността за евентуално имуществено удовлетворение на трети, пострадали от ПТП лица. Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на  жалбоподателя, че не се дължи сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС. В разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ законодателят визира МПС-та, които са регистрирани и не са спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани по пътищата отворени за обществено ползване, тоест под спряно от движение МПС законът визира такова, което изобщо няма възможност да се движи (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства). След като обаче в конкретния казус водачът е управлявал на процесната дата своето МПС без за същото да е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и прекратяването на регистрацията, поради несключена застраховка Гражданска отговорност“ не би го освободило от задължението за сключване на такава застраховка след като реално той се е движил по републиканската пътна мрежа.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и поради някаква причина жалбоподателят да не е узнал за прекратяването на застрахователния договор, то той е могъл и е бил длъжен да стори това, още повече, че от приложеното по делото удостоверение става ясно, че още на 23.05.2017г. жалбоподателят е бил уведомен от Гаранционен фонд за прекратяване на регистрацията на горепосоченото МПС поради липса на гражданска отговорност, вследствие което деянието му отново е съставомерно от субективна страна.

Настоящият съдебен състав, счита че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Действително по делото не се установяват предходни нарушения на жалбоподателя на правилата за движение. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.

Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. – за физическо лице.”. Тоест законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е определен в законоустановения такъв. Същият е законодателно фиксиран, поради което нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

              Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0332-000129 от 06.03.2020 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Кюстендил, РУ Рила, с което на     И.Б.Г., с ЕГН **********,***, на основание чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл. 461, т.1 от Кодексът по застраховането КЗ) му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилски административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: