№ 3623
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100511066 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.03.2021г., постановено по гр.д. № 27586/2020г. на СРС,
ГО, 140 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу А. В. Т. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД съществуването на следните вземания в полза на ищцовото дружество:
за сумата от 4 997, 48 лева, представляваща стойност на топлинни услуги, в
това число и цена за дялово разпределение в размер на 65, 90 лева, за периода
от м.05.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. София, жк “*******,
абонатен номер 333608, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2019г. до
окончателното изплащане; за сумата от 551, 80 лева – лихва за забава за
периода от 15.09.2017г. до 02.12.2019г. върху дължимата цена за топлинна
енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава до
пълния предявен размер от 563, 08 лева и за периода от 31.12.2016г. до
14.09.2017г.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
1
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника А. В. Т., в която са изложени оплаквания за неправилност на
постановения съдебен акт поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.
Поддържа се, че делото е било насрочено и проведено в открито съдебно
заседание без да са й били връчени по надлежния ред препис от исковата
молба и приложенията, с което счита че е нарушено правото й на защита в
производството. На следващо място, сочи се, че в последното проведено пред
СРС публично съдебно заседание, първоинстанционният съд е докладвал
подаденото от ответницата становище, с което същата изрично е поискала
предоставянето на срок за представяне на писмена защита в случай, че делото
се обяви за решаване. Съдът обаче изобщо не се е произнесъл по това нейно
искане, с което не била осигурена възможност на страната да изложи
съображенията си по същество на спора. Освен това в същата молба-
становище въззивницата поискала да й се предостави възможност да се
запознае и да вземе становище при представяне на доказателства от
насрещната страна. Съдът не се е произнесъл по това нейно искане, но в
същото съдебно заседание е приел писмени доказателства, ангажирани от
ищцовото дружество и представени във връзка с доказване на титулярството
в правото на собственост върху топлоснабдения имот. Счита, че с приемане
на писмените доказателства и непроизнасянето по искането на ответницата за
становище по същите, съдът е нарушил принципа на равнопоставеност на
страните в производството. Релевира и възражения, че част от приложените
към исковата молба документи са частни такива, едностранно съставени от
насрещната страна, поради което счита, че същите не се ползват с
доказателствена сила. Въпреки това те са послужили за изготвяне на
допуснатите по делото техническа и счетоводна експертиза. С оглед
изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на релевантните материално-правни
норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1
от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена
топлинна енергия и изискуемостта на вземането.
По отношение на доводите за допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с връчване на препис от исковата
молба по реда на чл. 131 от ГПК:
Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения
относно нарушаване на процедурата по връчване на препис от исковата молба
на ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 59 от 2007г., в
сила от 1.03.2008г./ страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това
задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр.
1 ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени. За да бъде предпазена от тези неблагоприятни за нея последици
поради незнание, страната следва да бъде предупредена за задължението си
по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото /чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК/.
Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел обезпечаване
3
развитието на производството, когато страната или нейният представител
отсъстват продължително. Прилагането на съобщенията по делото и
приемането им за връчени по смисъла на чл. 41, ал. 2 ГПК предполага
наличието на следните предпоставки: 1/. или страната да е посочила адрес за
призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно
съобщение по делото, в което са указани последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК; 2/.
страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически
означава в продължение на един месец лицето - адресат да е търсено
на адреса и поради отсъствието му призовката да не може да бъде връчена.
Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК се формира
въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от
месец от адреса, който само при сведение, че лицето е напуснало адреса или
отсъства от адреса през продължителен период, е длъжен да отрази
качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е
направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил
съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е
напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41,
ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти по различно време, поне
едното от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за
пребиваване на адреса.
Съгласно разясненията, дадени в т. 11 г. от Тълкувателно решение №
4/2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК, в производството
по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е
допустимо да се вземе предвид адреса на страната, посочен в заповедното
производство, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41
ГПК страната следва да е била предупредена от съда. В мотивите на
посоченото Тълкувателно решение е прието, че съображенията за това се
основават на настъпването на процесуалните последици от предявяването на
иска, считано от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Посочването на адрес на ответника във
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено по време на висящността на
процеса, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК страната
трябва да е била предупредена от съда при връчването на първото съобщение.
4
"Първото съобщение" на длъжника в заповедното производство е връчването
на заповедта за изпълнение.
В случая заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника А. В. Т.
по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление, в което са
изрично указани последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПК. Ответницата е подала
възражение по чл. 414 от ГПК, в което е посочила адрес – гр. София, жк
“*******
В образуваното пред първоинстанционния съд исково производство
съдът е разпоредил изпращане на препис от исковата молба и приложенията
на същия адрес, посочен от длъжника в подаденото в заповедното
производство възражение – гр. София, жк “******* ******* Съобщението до
ответницата не е връчено и е върнато по делото в цялост, с отбелязване от
длъжностното лице по призоваване, че е посетил адреса на 27.07.2020г., на
22.08.2020г. и на 01.09.2020г., но лицето или друг член на домакинството не е
открито. Посочено е още, че при посещенията никой не отваря входната врата
на ******* а съседите отказват съдействие, като съобщават, че не се познават.
При така установените обстоятелства първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките за приложение на фикцията по чл. 41, ал.
2 от ГПК, приложил е съобщението по делото и е приел същото за редовно
връчено.
Настоящият съдебен състав счита, че съобщението до ответницата по
чл. 131 от ГПК е надлежно оформено и съдържа необходимата информация
за приложение на фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК. Длъжностното лице по
призоваване е посещавало адреса три пъти, в продължение на повече от един
месец, едното от посещенията е в неприсъствен ден /22.08.2020г./, при които
посещения не е открило адресата или друг член на семейството, а съседите
заявили, че не се познават помежду си. Следва да се има предвид, че
въззивницата не твърди, че е пребивавала на адреса в периода, в който
призовкарят е посещавал същия. Релевираното възражение, че не са спазени
изискванията по чл. 47, ал. 1 от ГПК за залепване на уведомление, са
ирелевантни, тъй като призоваването на същата не е извършено по посочения
процесуален ред, а чрез фингирано връчване по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК –
чрез прилагане по делото на невръченото съобщение с последиците на
редовно връчване на същото.
5
По тези съображения се налага извод, че първоинстанционният съд не е
извършил нарушение на съдопроизводствените правила и релевираните от
въззивницата доводи в противен смисъл са неоснователни.
Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на произнасяне на
първоинстанционния съд по своевременно заявеното искане за предоставяне
възможност за ангажиране на писмена защита, както и за възможност за
запознаване и становище по представени от насрещната страна писмени
доказателства. Действително, ответницата е направила тези искания в молба,
която е била подадена по делото преди провеждане на последното открито
съдебно заседание, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по
същите. Визираните пороци представляват нарушение на процесуалните
правила, които обаче не са основание за отмяна на постановеното
първоинстанционно решение по причина, че непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело №
1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения допуснатите процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на страната, могат да
бъдат отстранени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез
осигуряване на страните равна възможност за разгръщане на състезателното
начало.
В настоящата хипотеза на жалбоподателя е била предоставена
възможност да участва активно във въззивното производство, в което е могъл
6
да извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които не е
могъл да реализира при първоинстанционното разглеждане на делото. А
необходимостта от такива, както и конкретните си доказателствени искания,
същият е могъл да заяви още с жалбата си, позовавайки се на хипотезата на
чл. 266, ал. 1 или ал. 3 от ГПК /каквито в случая не са заявени/.
По същество на правния спор:
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
По делото е представена Заповед № РД-41-1550 от 05.12.1988г. на
Председателя на ИК, издадена на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./, с която
ап. № 27, находящ се в гр. София, жк “******* е предоставен в обезщетение
на А. В. Т. срещу отчужден имот. Приложена е и молба от ДСК, с която е
направено искане за вписване на законна ипотека за обезпечаване
изплащането на отпуснат на 16.11.1990г. заем за жилищно строителство на А.
7
В. Т. за следния недвижим имот: ап. № ******* в сградата, находяща се в гр.
София, жк “*******. При съвкупната преценка на тези неоспорени от
ответницата писмени доказателствени средства се налага еднозначен извод,
че същата е титуляр на правото на собственост върху процесния имот за
исковия период, при съобразяване на обстоятелството, че липсват твърдения
или доказателства А. Т. да се е разпоредила с правото на собственост върху
имота преди исковия период.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за
процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,
по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане
на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично
обявени общи условия по реда на чл. 150 от ЗЕ, по който жалбоподателят,
като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова
разпоредба. Правоотношението между страните е възникнало по силата на
презюмиран договор за продажба на топлинна енергия при условията на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че А. Т. се
явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ, респ. има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В случая е несъмнено, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като
по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.
150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през
исковия период между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1
8
от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Количеството на доставената в процесния имот топлинна енергия е
установена въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническата
експертиза, което следва да се кредитира като пълно и обективно. От същото
се установява, че сумите за топлинна енергия за имота били начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В
процесния имот са монтирани четири броя топлоразпределители, с които е
отчитана топлинната енергия, потребена посредством четири броя
отоплителни тела. Ползваната топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване била отчитана въз основа на два броя водомери. Изчисленото
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в
сградата. Количествата топлинна енергия за технологичните разходи на
абонатната станция били отчитани за сметка на топлопреносното
предприятие. В заключението е посочено още, че постъпилото количество
топлинна енергия в сградата било отчитано от общ топломер, който е
преминал на първоначална и последващи метрологични проверки, като
заключението от извършените проверки е че средството за търговско
измерване съответства на техническите изисквания. Реалното количество
потребена топлинна енергия била определена след извършен отчет на
показанията на уредите и изготвяне на изравнителни сметки от фирмата за
дялово разпределение “Т.С.” ЕООД. Експертното заключение е изготвено въз
основа на приложените по делото документи, включително и при
съобразяване на изисканите от вещото лице допълнителни данни от справка
за отчет на топломера в абонатната станция, техническа характеристика на
абонатната станция, свидетелства за метрологична проверка на топломера в
абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата на имота,
ежемесечните показания на общия топломер, изравнителни сметки, отчет на
индивидуалните уреди за разпределение и водомери. Заключението на вещото
лице не е оспорено от ответницата по предвидения за това в чл. 200, ал. 3 от
ГПК ред и срок. Същото следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
обосновано. По тези съображения се налага извод, че реално доставеното в
9
имота количество на топлинната енергия е било отчетено в съответствие с
действащата в областта нормативна уредба - Наредба № 16-334/06.04.2007г.,
ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия.
Ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване, че е
начислена реално потребената топлинна енергия. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на
ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му съгласно чл. 162 ГПК. От заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че в конкретния случай дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, като начислените
на ответника суми съответстват на действително дължимите. Стойността на
реално потребената за исковия период топлинна енергия с включени
изравнителни сметки при съобразяване на неоспорения извод на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възлиза на сумата от
общо 4 931, 57 лева. Ответникът нито твърди, нито доказва да е погасил
своето задължение към топлопреносното предприятие, поради което
предявеният иск е основателен.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно,
се установява, че стойността на услугата дялово разпределение, начислена за
исковия период, е в размер на общо 65, 90 лева.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че
исковете за главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и
за периодите, посочени в обжалваното решение.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу
приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава
върху вземането за потребена топлинна енергия /конкретно относно
изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния и
крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен
състав в правоприлагащата си дейност следва да изходи от така установеното
10
от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.
Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема за
основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода,
посочен в първоинстанционното решение.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение, поради
което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния
закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл.
272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда
на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си
дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното
решение относно приетото за установено от фактическа страна относно
реалното извършване от третото лице-помагач на услугата дялово
разпределение през исковия период и нейната стойност. Задължението за
плащане на цената на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Т.С.” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007г., отм. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А
според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
По тези съображения първоинстанционното решение като правилно
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
11
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20071011 от 18.03.2021г., постановено
по гр.дело № 27586/2020г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА А. В. Т., ЕГН **********, гр. София, жк “******* да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „*******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от
50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13