№ 7
гр. Велико Търново, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500351 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260106/29.06.2021 година по гр. д. № 917/2021 година на Окръжен
съд Плевен е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 260
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по иск на Министерство
на отбраната против Т. М. Х., че последният дължи на Министерство на отбраната по
Договор за военна служба № 1-25-36/426/14.08.2010 година, сключен между страните,
следните суми:
30 953.13 лева – разходи за издръжка, обучение и квалификация и/или
преквалификация за времето на обучението в НВУ „Васил Левски“, изчислени по реда на
Наредба № Н-I/14.01.2013 година пропорционално на срока на неизпълнение на
задължението за изпълнение на военна служба, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.01.2020 година, до
окончателното ѝ изплащане;
2 820.40 лева – мораторна лихва върху главницата от 30 953.13 лева за периода
8.03.2019 година – 29.01.2020 година,
част от сумите, за които е издадена Заповед № 252/30.01.2020 година за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
1
466/2020 година на Районен съд Плевен.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Министерство на отбраната
против Т. М. Х. иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 260 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България за разликата над 30 953.13 лева до 38 217.64 лева
(за 7 264.51 лева) поради извършено прихващане с насрещни парични вземания на
ответника Т. М. Х., от които: 5 251.56 лева, дължими на основание чл. 227, ал. 1; чл. 228, ал.
1 и чл. 234 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; 450 лева –
полагащ се и неусвоен годишен лимит за вещово доволствие за 2018 година; 62.47 лева –
полагащ се и неусвоен годишен лимит за вещово доволствие за 2018 година; 1 500.48 лева –
дължими на основание чл. 199 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България като парично обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2018
година, като неоснователен.
С посоченото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от
Министерство на отбраната против Т. М. Х. иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 86
от Закона за задълженията и договорите за разликата над 2 820.40 лева до 3 492.61 лева (за
672.21 лева) – обезщетение за забавено плащане на непогасената главница на обезщетението
по чл. 260, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за
времето от 8.03.2019 година до 29.01.2020 година.
Със същото решение Т. М. Х. е осъден да заплати на Министерство на отбраната
направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 466/2020 година по описа на Районен
съд Плевен разноски за държавна такса в размер на 675.70 лева, разноски в исковото общо в
размер на 1 117.94 лева съобразно уважената част от исковете.
С посоченото решение Министерство на отбраната е осъдено да заплати на
адвокат И.К. сумата 338.45 лева за адвокатско възнаграждение по делото при оказана
безплатна правна помощ съобразно отхвърлената част от исковете на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И.К. – пълномощник на
Т. М. Х., против Решение № 260106/29.06.2021 година по гр. д. № 917/2021 година на
Окръжен съд Плевен. В жалбата се сочи, че съобразно Решение № 470/28.02.2014 година по
гр. д. № 3253/2013 година, IV г.о. на Върховен касационен съд на Република България
ответник по искове за възнаграждения и обезщетения, свързани с изпълнението на военна
служба, е поделението, разпоредител с бюджетни кредити, в което военнослужещият е
назначен от министъра на отбраната. По аргумент от противното исковете срещу
военнослужещите за обезщетения и възнаграждения следва да се предявят от поделението –
второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Първостепенният съд неоснователно е
приел, че тази практика не касае настоящия случай, а е налице трудово правоотношение.
Излагат се подробни аргументи в защита на тезата, че исковете във връзка с възнаграждения
и обезщетения следва да се претендират от учреждението, в което е изпълнявана службата.
2
Ищецът не е легитимирана страна по иска и производството по делото подлежи на
прекратяване.
Не е спорно обстоятелството, че напусналият военнослужещ принципно има
задължение съгласно чл. 260 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България. Нормата е препращаща и сама по себе си не обосновава конкретния претендиран
размер на обезщетение. Наредбата за изчисляване на обезщетенията, дължими от
военнослужещите, е отменена. Не може обезщетението да се определя без конкретни
правила, които да са ясно посочени за всяка от страните по договора за военна служба.
Изводът на съда, че независимо от отмяната на наредбата се дължи обезщетение в
посочения размер на основание чл. 260 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България, е неправилен. В случая съдът не може по собствена преценка на
основание чл. 162 от ГПК да определи дължимия размер.
Първостепенният съд е нарушил принципа на концентрационното начало –
страните са длъжни да изчерпят всички доказателствени искания до приключване на
съдебното дирене. Не е следвало да се дава възможност на процесуалния представител на
ищцовата страна след даване ход на устните състезания да прави нови искания и да се
допускат същите. Всички искания и възражения е трябвало да се направят до приключване
на съдебното дирене съгласно чл. 147 от ГПК, срокът е преклузивен. Претенцията е
недоказана и подлежи на отхвърляне.
Направено е искане да се отмени Решение № 260106/29.06.2021 година по гр. д.
№ 917/2021 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които са уважени исковете, и да се
постанови друго такова, с което да се прекрати производството като недопустимо, при
условията на евентуалност – да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан; в полза на
жалбоподателя да се присъдят направените разноски за двете инстанции, както и
възнаграждение за двете инстанции съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
С писмена молба процесуалният представител на Министерство на отбраната
оспорва въззивната жалба, изразява становище по съществото на спора.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 917/2020 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415 от ГПК от Министерство на отбраната против Т. М. Х. с посочено правно основание чл.
260, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, във връзка с
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че на
3
основание чл. 142, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е
бил сключен Договор за военна служба № 1-25-36/426/14.08.2010 година между Т. М. Х. и
Началника на НВУ „Васил Левски“ (упълномощено от министъра на отбраната длъжностно
лице) за срок от десет години след завършване на обучението. Изпълнението на военната
служба е започнало на 24.07.2015 година. С МЗ № КВ-29/23.01.2019 година договорът за
военна служба на ответника е прекратен на основание чл. 163 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (с предизвестие от военнослужещия до министъра
на отбраната). Съобразно чл. 260, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163
от закона преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5 от
същия закон, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Издадена е Наредба
№ Н-1/14.01.2013 година за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерство на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската
армия (отм., ДВ бр. 63/17.07.2020 година, в сила от 17.07.2020 година). Сумата, дължима от
Т. М. Х., пропорционална на неизпълнения първоначален срок на военна служба, е 38 217.64
лева. Удържани са обезщетения и вземания общо в размер на 7 264.51 лева. На 8.02.2019
година на ответника е връчена покана за доброволно плащане на остатъка от сумата –
30 953.13 лева, в едномесечен срок, което той не е сторил. Издадени са Заповед №
252/30.01.2020 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 466/2020 година на Районен съд Плевен, по
което е постъпило възражение от длъжника.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че Т. М. Х. дължи на Министерство на отбраната сумата 38 217.64 лева –
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на
обучението му в НВУ „Васил Левски“, изчислени по реда на Наредба № Н-1/14.01.2013
година пропорционално на срока на неизпълнението; мораторна лихва върху главницата от
изпадането на ответника в забава – 8.03.2019 година, до датата на завеждане на иска;
законна лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
С Молба с вх. № 260114/7.01.2021 година е уточнено, че дължимата от Т. М. Х.
мораторна лихва за периода 8.03.2019 година – 30.01.2020 година е в размер на 3 492.98
лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
адвокат И.К. – процесуален представител на Т. М. Х., в който излага съображения за
недопустимост на исковете, при условията на евентуалност – за тяхната неоснователност.
Пред първостепенния съд пълномощникът на Т. М. Х. развива аргументи за
недопустимост на исковете и за тяхната недоказаност.
4
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260106/29.06.2021 година по гр. д. № 917/2021 година на Окръжен
съд Плевен е валидно.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
съдът смята, че предявените по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК от
Министерство на отбраната против Т. М. Х. искове са с правни основания чл. 260, ал. 1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите.
Доводите на процесуалния представител на Т. М. Х., че Министерство на
отбраната не е надлежна страна по исковете са неоснователни. По исковете по чл. 260, ал. 1
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за възстановяване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на
срока на неизпълнението, материалноправната легитимация принадлежи на учреждението,
от чиито бюджет същите са били заплатени. Съгласно чл. 142, ал. 2 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България средствата за обучение се осигуряват от бюджета
на Министерство на отбраната. Следователно надлежна страна по спора по чл. 260, ал. 1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е Министерство на
отбраната (в този смисъл Определение № 60318/18.10.2021 година по ч. гр. д. № 2896/2021
година, IV г. о. на Върховен касационен съд на Република България). Цитираното във
въззивната жалба Решение № 470/28.02.2014 година по гр. д. № 3253/2013 година, IV г. о. на
Върховен касационен съд на Република България касае исковете за възнаграждения и
обезщетения, свързани с изпълнението на военната служба, и е неприложимо в случая. По
изложените съображения, съдът приема, че Решение № 260106/29.06.2021 година по гр. д. №
917/2021 година на Окръжен съд Плевен е допустимо в обжалваните части.
С иска, предявен по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, се установява
съществуването на вземане, за което в полза на кредитора са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Със Заповед № 252/30.01.2020 година за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 466/2020 година на Районен съд Плевен
е разпоредено Т. М. Х. да заплати на Министерство на отбраната сумите: 38 217.64 лева –
главница, 3 492.61 лева – мораторна лихва за периода 8.03.2019 година – 29.01.2020 година –
датата на постъпване на заявлението в съда, законна лихва от 29.01.2020 година до
изплащане на вземането; 834.20 лева – разноски за държавна такса. Издаден е изпълнителен
лист за посочените суми.
На 12.10.2020 година по ч. гр. д. № 466/2020 година на Районен съд Плевен е
постъпило възражение от Т. М. Х., че не дължи вземането по издадената заповед за
изпълнение.
5
С Разпореждане № 261857/13.10.2020 година по ч. гр. д. № 466/2020 година на
Районен съд Плевен е указано на Министерство на отбраната, че в едномесечен срок от
уведомлението може да предяви иск относно вземането. Препис от разпореждането е връчен
на Министерство на отбраната на 28.10.2020 година. Исковете, въз основа на които е
образувано производството по гр. д. № 917/2020 година на Окръжен съд Плевен, са
предявени в регламентирания от законодателя едномесечен срок.
Не е спорно, а и от данните по делото е видно, че на основание чл. 142, ал. 2 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е бил сключен Договор за
военна служба № 1-25-36/426/14.08.2010 година между Т. М. Х. и упълномощено от
министъра на отбраната длъжностно лице (Началника на НВУ „Васил Левски“) за срок от
петнадесет години, от които: пет години обучение по учебния план за придобиване на висше
образование, десет години след завършване на обучението.
Със Заповед № КВ-29/23.01.2019 година на министъра на отбраната на основание
чл. 146, точка 2; чл. 161, точка 2; чл. 163, във връзка с чл. 168 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България – предизвестие от страна на военнослужещия
(Рапорт с рег. № 30-22-4/7.01.2019 година) е прекратен договора за военна служба,
освободен е от длъжност, военна служба и е зачислен в запаса старши лейтенант Т. М. Х.;
разпоредено е последният да заплати на Министерство на отбраната обезщетение в размер
на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието; на основание
чл. 260, ал. 1 и ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
командирът на Военно формирование 28000 – Граф Игнатиево да удържи от обезщетението
и другите вземания, които лицето има да получи, сумата за направените разходи за
издръжка, обучение, квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението.
Със Заповед на командира на Военно формирование 28000 № ЛС-18/17.02.2019
година във връзка със Заповед № КВ-29/23.01.2019 година на министъра на отбраната Т. М.
Х. е отчислен от списъчния състав на формированието; разпоредено е: да му се изплатят
парични обезщетения общо в размер на 7 264.51 лева, подробно изброени в точка 2 от
заповедта; Т. М. Х. да възстанови в Служба „Финанси“ на формированието обезщетение за
неспазения срок на предизвестието – 3 334.40 лева; констатирано е, че първоначалният срок
на договора за военна служба е за 3 653 дни, а неизпълнения срок от същия е 2 358 дни на
стойност 38 217.64 лева; разпоредено е на основание чл. 18 от Наредба № 1/14.01.2013
година за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация
и/или преквалификация на военнослужещите от Министерство на отбраната, структурите на
пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с
възстановяването им в случаите по чл. 260, ал.ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и
въоръжените сили да се прихване сумата по точка 2 от заповедта; на основание чл. 20, ал. 1
от посочената наредба да се връчи на Т. М. Х. покана за доброволно плащане на остатъка от
сумата в размер на 30 953.13 лева в едномесечен срок от връчването ѝ.
Покана за доброволно плащане на сумата 30 953.13 лева е връчена на Т. М. Х. на
8.02.2019 година.
6
В чл. 260, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България е визирано, че военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.
163 и чл. 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5,
чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на
разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на
срока на неизпълнението. Съобразно чл. 260, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България министърът на отбраната определя реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация.
На основание чл. 260, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България е издадена Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите
по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от
министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 8/29.01.2013 година. Наредбата е отменена с Решение
№ 17460/19.12.2019 година, I отделение на Върховен административен съд на Република
България, обн., ДВ, бр. 63/17.07.2020 година, в сила от 17.07.2020 година.
Посочената наредба е подзаконов нормативен акт. Съдебното решение, с което се
отменя подзаконов нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба
или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по
който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му (чл. 194 от
Административнопроцесуалния кодекс). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс).
Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от министъра на отбраната
е била в сила към момента на прекратяване на Договор за военна служба № 1-25-
36/426/14.08.2010 година и издаването на Заповед на командира на Военно формирование
28000 № ЛС-18/17.02.2019 година, в която е посочена подлежащата на възстановяване сума
от Т. М. Х.. Наредбата е действаща и към 28.01.2020 година, когато е депозирано чрез
пощенски оператор заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
Министерство на отбраната против Т. М. Х., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
466/2020 година на Районен съд Плевен. Следователно нормите на посочената наредба
следва да се приложат при изчисляване на разходите, подлежащи на възстановяване от Т. М.
Х. на Министерство на отбраната, както е сторено със Заповедта на командира на Военно
формирование 28000 № ЛС-18/17.02.2019 година. Доводите на пълномощника на Т. М. Х. за
неприложимост на разпоредбите на цитираната наредба поради нейната отмяна на
7
17.07.2020 година са неоснователни – наредбата е в сила към релевантния момент –
прекратяването на договора за военна служба.
В съдебно заседание, проведено на 6.04.2021 година по гр. д. № 917/2020 година
на Окръжен съд Плевену е приключено съдебното дирене и е даден ход на делото по
същество. В хода на устните състезания процесуалният представител на Министерство на
отбраната е направил искане за допускане на експертиза от едно вещо лице, което да
отговори на въпроса дали претендираната сума е изчислена в съответствие с Наредба № Н-1
от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската
армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България от министъра на отбраната (отм.), а
пълномощникът на Т. М. Х. е заявил, че няма възражения. Първостепенният съд е приел
искането за изслушване на експертиза за релевантно, възобновил е съдебното дирене и е
допуснал съдебна експертиза от едно вещо лице, което да изчисли размера на сумата,
подлежаща на възстановяване от Т. М. Х. на Министерство на отбраната. Доводите на
процесуалния представител на Т. М. Х. за допуснато от състава на Окръжен съд Плевен
съществено процесуално нарушение с отмяната на хода на устните състезания, недоказаност
на претенцията поради несвоевременно заявено искане за изслушване на съдебна експертиза
са несъстоятелни. Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключение на вещо лице. От данните по делото е видно, че претенцията за
възстановяване на разходите по чл. 260, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България е установена в своето основание – договорът за военна служба на Т. М.
Х. е прекратен предсрочно с отправено от него предизвестие по чл. 163, ал. 1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България до министъра на отбраната. При
доказано основание на иска съдът не може да го отхвърли поради неустановяване на
неговия размер, а при необходимост следва да назначи и служебно съдебна експертиза в
съответствие с чл. 162 от ГПК, включително да отмени дадения ход на устните състезания
при констатация, че делото не е изяснено от фактическа страна, и да допусне изслушване на
вещо лице.
От заключението на експерта Т. Ц. И., което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, се установява, че разходите за обучение за пет курса за един курсант за времето
от 14.08.2010 година до 24.07.2015 година са общо в размер на 59 206.54 лева. Т. М. Х. не е
изпълнил договора за военна служба за 2 358 дни за времето от 8.02.2019 година до
24.07.2021 година. Пропорционалната сума на неизпълнения срок на военна служба за 2 358
дни е 38 249.04 лева.
Не спорно, че Министерство на отбраната е дължало на Т. М. Х. сумата 7 264.51
лева. Първостепенният съд е направил заключение, че на основание чл. 104 от Закона за
задълженията и договорите насрещните вземания на страните са погасени при условията на
8
чл. 104 от Закона за задълженията и договорите до размера на по-малкото от тях, поради
което в полза на Министерство на отбраната съществува вземане към Т. М. Х. в размер на
30 953.13 лева. Дължимата законна лихва върху сумата 30 953.13 лева за времето от
8.03.2019 година до 29.01.2020 година е в размер на 2 820.40 лева. Във въззивната жалба не
са изложени конкретни оплаквания относно размера на сумите, приети за дължими от Т. М.
Х. на Министерство на отбраната с обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените по реда на чл. 422,
във връзка с чл. 415 от ГПК от Министерство на отбраната против Т. М. Х. искове с правни
основания чл. 260, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите са основателни и доказани съответно до
размер на 30 953.13 лева и 2 820.40 лева.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260106/29.06.2021 година по гр. д. № 917/2021 година на Окръжен съд
Плевен в обжалваните части е правилно – не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни разпоредби от първоинстанционния съд, във въззивната жалба не са
изтъкнати пороци, които да обуславят неговата неправилност, поради което на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Т. М. Х. следва да бъде
осъден да заплати в полза на Министерство на отбраната сумата 100 лева – възнаграждение
за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260106/29.06.2021 година по гр. д. № 917/2021
година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части.
ОСЪЖДА Т. М. Х., с ЕГН **********, от гр. Плевен, ЖК „Сторгозия“, *******,
със съдебен адрес: гр. Ловеч, ******* – адвокат И.К., да заплати в полза на
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ 3 сумата 100 (сто)
лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10