Р Е Ш Е Н И Е №438/9.3.2023г.
гр. Пловдив, 09.03.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря Станка Журналова, като разгледа докладваното Председателя адм. дело №
3019 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Оспорва
се заповед
за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-3958/04.10.2022 г. на началник отдел „Контрол“ РД „Автомобилна
администрация“ гр. Пловдив.
Жалбоподателят
А.Н.Й.,
ЕГН **********, чрез адв. И.П.,***, моли да се отмени мярката, като незаконосъобразна.
В жалбата неправилно е посочено като оспорвано решението на горестоящия
административен орган,постановено в хода на административното обжалване, като с
доклада по делото неяснотата е отстранена. Твърди се липса на извършено нарушение. Възразява,че
в конкретния случай не е извършван таксиметров превоз и не са налице
предпоставките по чл. 106а от ЗАвтП за налагане на ПАМ. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като разгледа становищата
и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок - след проведено
обжалване по административен път и постановяване на решение, с което е отхвърлена
жалбата против процесната заповед, за което решение не са представени
доказателства за връчването му, което налага извод за подаване на жалбата в
срок.
За
жалбоподателя, в качеството му на водач на процесния автомобил,
посредством който е извършено нарушението, но
не и на собственик на същия, е налице право на жалба по отношение на наложената с оспорваната заповед ПАМ по т. 2, а именно по чл. 106а ал. 1, т. 7 б. „б“ във вр. с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП.
По отношение на т. 1 от процесната заповед, с която, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „б“ във вр.
с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтП – временно
е
спряно от движение МПС „Дачия Логан“ чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен
номер **** и отнемане на свидетелството ѝ за регистрацията, част II № ****,
до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, за жалбоподателя липсва правен интерес от така
направеното оспорване, защото с това
по никакъв начин не се засяга правната му сфера. Тук ПАМ е насочена не към извършителя (в случая водача на
МПС), а към средството, с което е извършено нарушението, поради което и адресат
на упражнената административна принуда е не нарушителят, а собственикът на
спряното от движение МПС, независимо че поведението на първия е дало основание
за приемане на акт с подобен правен резултат. Поради
това само собственикът на спряното от
движение МПС или лицето упражняващо
на някакво основание фактическа власт върху превозното средство, може да оспорва законосъобразността на мярката. Не е спорно по
делото, че собственик на лек автомобил „Дачия
Логан“
с рег. № ****, с който е
извършено нарушението, довело до налагането на процесната ПАМ, е „Елма“ ООД, ЕИК *********,
като не се твърди, нито се представят доказателства относно наличието на правно основание, на което
жалбоподателят да държи спряното от движение превозно средство. Затова и в тази
част той не е адресат на административния акт и жалбата му е недопустима.
Това налага в тази част жалбата
да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Разгледана по същество по отношение на другата приложена с оспорваната
заповед мярка, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се от фактическа страна, че при извършена на 03.10.2022 г. проверка от
инспектор К.К.при РД“АА“ Пловдив, лицето
А.Н.Й. управлявал таксиметров автомобил марка „Дачия Логан“ с рег. № ****,
собственост на фирма „Елма“ ООД, ЕИК: ********* и извършвал превоз на пътници
без да притежава Разрешително за извършване на таксиметров превоз на пътници,
на чиято територия извършва превоза – община Пловдив.
Затова е приложена и ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7,
б.“б“ от ЗАвтП - временно отнемане на удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“ на водача до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца.
ЗНПАМ е оспорена по административен ред и със свое решение
№ РД -14-3958/3/09.11.2022 г. директорът на РД АА – Пловдив я е потвърдил.
Съдът намира,
че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изпълнение на предоставените
му по закон правомощия, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП и
Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА
"Автомобилна администрация", представена по делото от
административния орган.
Същата е издадена в установената от закона писмена
форма съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана, съобразно изискването на
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП – в нея са изложени фактическите и
правните основания, обуславящи издаването й.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Фактическите основания за
издаването ѝ са изведени от АУАН № 324845 от 03.10.2022 г., съставен
срещу оспорващия от компетентен държавен орган – инспектор в РД
"Автомобилна администрация" – Пловдив, съгласно чл. 92, ал. 1,
изречение 1 от ЗАП, в кръга на службата му, съгласно чл. 91, ал. 3 и ал. 4 от
ЗАП, и по установения от закона ред и форма. Жалбоподателят Й. не е оспорил
отразените в АУАН констатации. ЗНПАМ е издадена след като са изяснени всички
обстоятелства от значение за случая и са събрани всички необходими
доказателства.
Неоснователно е твърдението на оспорващия за липсата
на мотиви за прилагане на мярката. При прилагане на мерките по чл. 106а от ЗАП
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед
императивния характер на разпоредбата. Това означава, че винаги, когато е
установено административно нарушение, посочено в някоя от хипотезите на чл.
106а от закона, административните органи са длъжни да приложат съответните
мерки. Следователно, за да е мотивирана заповедта, е нужно и достатъчно в нея
да е посочено установеното административно нарушение.
Заповедта не противоречи и на материалния закон.
Релевантните предпоставки за налагането на процесната
ПАМ в конкретния случай са налице.
Мярката е от вида на преустановяващите. За прилагането й е необходимо да е осъществено административно
нарушение - извършване на таксиметров превоз на пътници с пътно превозно
средство, без да е налице разрешително за извършване на таксиметров превоз на пътници
издадено от съответната
община.
Доказателства за налично такова
разрешително
не са представени
нито на контролните
органи към датата на извършване на проверката, нито пред
съда.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая. В случая административният орган е
пристъпил към прилагане на ПАМ, след като е изяснил действителния характер на извършения превоз. Органът
е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства,
удостоверяващи по несъмнен начин характера на превоза и е изградил извода си за
извършване на превоз на пътници срещу заплащане, при липса на факти,
установяващи това. В конкретния случай жалбоподателят е имал качеството на водач на
автомобил марка „Дачия Логан“,, с рег. № ****, като изчаквайки
пътници на паркинга на
Централна ЖП гара (място общоизвестно в града като
нерегламентирана стоянка за таксита) е осъществявал обществен превоз на пътници. Превозното средство, управлявано
от жалбоподателя е имало съответните обозначителни белези на таксиметров
автомобил, както и работещ таксиметров апарат, от
който е изведен фискален бон № 8953/03.10.2022 г., за извършваните по-рано през
деня превози. Въпросните
обстоятелства са установени с АУАН, представен като доказателство по делото.
Неоснователни
са поради това възраженията на жалбоподателя, че не е извършван таксиметров
превоз. От легалната дефиниция дадена в Парагаф 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП,
се извежда, че “ таксиметров превоз“ се осъществява включително
когато
и водачът на автомобила го
поддържа в готовност за извършване на самия превоз, като не е необходимо и
задължително автомобилът да е в движение и да е с клиент в него. Или в обобщение, доколкото процесният
автомобил е бил със съответни обозначения съобразно изискванията за таксиметров
такъв, и към момента на проверката е бил приведен в готовност, доколкото
водачът е изчаквал на таксиметрова стоянка, безспорно се доказва, че
жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз. След като се установи, че на
процесната дата и място жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз с
процесният автомобил, то и
приложената ПАМ е законосъобразна.
По делото не се ангажираха доказателства, които да
наведат съда на извод, различен от този, че са налични предпоставките за
налагане на процесната ПАМ макар и съдът да е указал разпределението на
доказателствената тежест още с разпореждането за насрочване на делото.
Предвид изложеното,
съдът намира, че жалбата е неоснователна в частта ѝ по т. 2 от заповед за налагане на ПАМ № РД-14-3958/04.10.2022 г. на началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ Пловдив.
Водим от
горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Н.Й., ЕГН **********, против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № РД-14-3958/04.10.2022 г. на началник отдел „Контрол“ РД“АА“ гр. Пловдив в
частта ѝ по т. 1, с която, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1 б. „б“ във вр. с чл.
106а, ал. 7 от ЗАвтП – временно е спряно от движение МПС
„Дачия Логан“ чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер **** и отнемане на свидетелството ѝ за регистрацията, част II № ***,
до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело
№ 3019/2022 по описа на
Административен съд Пловдив за 2022 г. в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Й.,
ЕГН **********, против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № РД-14-3958/04.10.2022 г. на началник отдел „Контрол“ РД“АА“ гр. Пловдив в
частта ѝ по т. 2,в която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 7 б. „б“ вр. с чл.106а,ал.7 от ЗАвтП е постановено временно отнемане на
удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил“ за срок от една година.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
В частта, в която се
прекратява производството, решението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: