РЕШЕНИЕ
№ 2043
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110203469 по описа за 2022
година
Производството е образувано по жалба на СТ. П. В. против електронен
фиш серия К № ...., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят посочва, че в ЕФ не са
посочени редица обстоятелства - технически параметри на камерата,
снимката, с която е заснета превишената скорост, информация за начало и
край на работата на техническото средство, разположението на същото в
служебен или друг автомобил или на участък от пътя, географски координати
на мястото на контрол. Твърди, че липсват протоколи за използване на АТСС
и снимки на местоположението на конкретния апарат по време на
заснемането, както и доказателства за техническата му изправност. Счита, че
скоростта не е отразена правилно, както и не е приспадната максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС. Излага доводи за допуснати
нарушения при използването на мобилно АТСС по време на движение,
разположено в цивилен автомобил, от контролни органи в цивилни дрехи и
1
извън работното им време. Посочва, че липсва обозначение със съответен
знак Е24 на мястото за видеоконтрол. Твърди, че в ЕФ не е посочено пред кой
съд и в какъв срок подлежи на обжалване, не е предоставен снимков материал
и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което е ограничило правото му на
защита. Моли електронният фиш да бъде отменен.
В съдебното заседание жалбоподателят, поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, като в допълнение посочва, че камерата е
била разположена между паркирани автомобили с цел целенасочено
санкциониране на граждани.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 23.08.2021 г. в 14.24 ч. в гр. София, на бул. „Р.“, до блок №...., с
посока на движение от ул. „....“ към бул. „.....“ с мобилна система за
видеоконтрол „TFR1-M“ с радар № 506 била засечена скорост на движение на
МПС марка и модел „..........” с рег. № ............, от 87 км/ч (след отчитане на
допустима грешка в полеви условия) при ограничение на скоростта от 50 км/ч
в населено място, т.е. превишение на скоростта от 37 км/ч. В посочения пътен
участък не е имало поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта,
различна от общовалидната в рамките на населено място. Мобилна система
„TFR1-M“ № 506 е преминала последваща периодична техническа проверка
на 28.01.2021 г. като срокът на валидност на проверката е една година.
Към 23.08.2021 г. СТ. П. В. бил собственик на посочения лек автомобил.
Въз основа на тези данни и предвид начина на установяване на нарушението,
на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП бил издаден ЕФ серия К № ........, с който на
собственикът на МПС СТ. П. В. на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП било
2
наложено наказание глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
протокол за използване на АТСС рег. № 4332р-43839/24.08.2021 г., ежедневна
форма на отчет, протокол № 2-38-21/28.01.2021 г. на лаборатория
„Полицейска техника”, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835; писмо рег. № 3286р-12416/12.03.2020 г., снимков материал,
свален на хартиен носител, на клип № 16733; справка-картон на водача В.,
заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи;
снимков материал на разположението на АТСС, разписка, справка за
собственост на МПС с рег. № ........
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и
описана по-горе фактическа обстановка.
От приложения към делото снимков материал - клип № 16733 (заснет с
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M“, тип 4835, радар № 506), се
установява, че на процесната дата - 23.08.2021 г. в 14:24:18 ч., с отразени
координати, е измерена скорост на движение от 90 км/ч, като са записани
датата, часа (включително и секундите), посоката на движение и е сниман
регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този,
регистриран на жалбоподателя като собственик. На приложения снимков
материал е видим друг автомобил в лентата за движение, в която се намира
лек автомобил „........” с рег. № ........... единствено на един от кадрите, който
онагледява приближаването на процесното МПС. На останалите кадри, на
които е обозначен и моментът на извършване на замерването, не са налични
други моторни превозни средства, поради което за съда не възникват
съмнения, че е засечена правилно скоростта на МПС с рег. № ....... и то
именно на мястото, обозначено на приложението към клипа, описано и в
обжалвания ЕФ.
От снимката на разположение на АТСС се установява, че същото е
било позиционирано в автомобил с необходимата видимост към
контролирания пътен участък. От приложената по делото ежедневна
ведомост и протокола за използване на АТСС се установява, че последното е
3
било ситуирано в служебен автомобил с рег. № .........., отразено е началото и
края на работа на техническото средство и конкретните полицейски
служители, осъществили видеоконтрола. В тази връзка неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че АТСС е било използвано по време на
движение, разположено в цивилен автомобил, от контролни органи в цивилни
дрехи и извън работното им време.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”,
№ 506 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези
системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” и
по-конкретно радар № 506 е преминала проверка на 28.01.2021 г.
Следователно същата е представлявала годно техническо средство към
23.08.2021 г.
От приложения по делото протокол № 2-38-21/28.01.2021 г. на
лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, № 506 отговаря на изискванията и дава допустима
грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100
км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на
уреда.
Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС и
снимковия материал, изготвен към него, в контролирания участък не е имало
поставен пътен знак за ограничение за скоростта. Жалбоподателят също не
излага твърдения за разрешена скорост в процесния участък, различна от
общовалидната за населено място.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на
обжалвания електронен фиш. От външна страна атакуваният фиш отговаря на
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания и съответства на утвърдения
със заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г от министъра на вътрешните работи
образец. Видно от съдържанието на електронния фиш са налице всички
изискуеми от закона реквизити: посочени са териториалната структура на
4
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точен
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на заснетото
МПС, неговият собственик, описание на нарушението. От своя страна същите
данни са инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с
процесната радарна система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на МПС. В конкретния случай ясно е
посочено и в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. От съдържанието на електронния фиш недвусмислено се
извежда ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и
скоростта на движение на лекия автомобил, инкорпорирано е наименованието
на техническото средство, с което същата е установена. Мястото на
извършване на нарушението е посочено с необходимата конкретика. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че въведените
във фиша данни са напълно достатъчни за пълното индивидуализиране на
нарушението. Не е необходимо в ЕФ да бъдат описани сочените от
жалбоподателя обстоятелства, а именно - технически параметри на камерата,
снимката, с която е заснета превишената скорост, информация за начало и
край на работата на техническото средство, разположението на същото в
служебен или друг автомобил или на участък от пътя, географски координати
на мястото на контрол. Посочените обстоятелства се извеждат от материалите
по административнонаказателната преписка, надлежно приобщени в
съдебното производство, като не представлява нарушение на процесуалните
правила непредявяването им на нарушителя ведно със самия електронен фиш.
На следващо място, жалбоподателят не е подал декларация по 189, ал.5 от
ЗДвП, за която възможност изрично му е указано в ЕФ. Същевременно е
упражнил правото си на обжалване пред настоящата инстанция, поради което
не е ограничено правото му на защита, както се твърди в жалбата.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M“ с радар № 506,
което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по
контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за
установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или
системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
5
регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа, засечената
скорост на движение и регистрационния номер на автомобила представлява
годно доказателствено средство, изготвено по предвидения в закона ред. В
приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело извършеното
нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано техническо
средство, посредством което е установено нарушението. От
доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип,
нарушението е констатирано, след като конкретното техническо средство е
преминало през надлежна първоначална и последваща периодична проверка и
не възниква съмнение, че посредством него е заснета действителната дата, час
и скорост на движение на автомобила. Следва да се отбележи, че към датата
на атакувания електронен фиш, нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, не само при използване на стационарни технически
средства, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол, като за въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното техническо средство Наредбата
въвежда нарочен ред, който отговарят на изискванията залегнали
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ОС на ВАС. С оглед на това
съдът приема, че към момента на твърдяното нарушение, не само
стационарните, но и мобилните технически средства могат да бъдат
използвани за установяване на нарушения, които да бъдат санкционирани
чрез издаване на електронен фиш.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила, собственост на жалбоподателя, е била 90 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3км/ч, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 87 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на
електронния фиш е съобразен т. нар. „толеранс” и е отчетено превишение от
37 км/ч, което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това
6
превишение същият е бил санкциониран.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за опорочаване на
производството предвид липсата на поставен пътен знак Е-24, тъй като към
момента на извършване на нарушението това изискване, уредено в чл.7 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., е било отменено, считано от 16.01.2018 г.,
и не е било приложимо при осъществяване на контрол за спазване на
правилата за движение по пътищата.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е превишил ограничението на
скоростта от 50 км/ч в рамките на населено място. Движейки се на
посоченото в електронния фиш време и място, със скорост от 87 км/ч.,
жалбоподателят е нарушил забраната за движение със скорост до 50 км/ч,
превишавайки разрешената скорост с 37 км/ч. От субективна страна
нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази
поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост
за пътния участък.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДВП, като за размера на конкретното превишение
от 37 км/ч в населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т.4 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лв. С оглед на това АНО
правилно е определил санкцията, чийто размер е абсолютно определен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е
значително, а именно с 37 км/ч., което е повишило опасността от реализиране
на ПТП. Ето защо обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка
на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира
основания за неговата отмяна или изменение. Поради това същият следва да
бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
7
уважение като неоснователна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5258099, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на
СТ. П. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8