ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………….
гр. София, 04.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XІI въззивен състав, в закрито
съдебно заседание на ,четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ
КЕХАЙОВА
Мл.с.ПАВЕЛ
ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Панов
ВНЧД № 3956 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII НПК, вр. с чл. 270 от НПК.
Образувано е по частна
жалба от 12.09.2019г., подаден от подсъдимия И.А., срещу протоколно определение
от 03.09.2019г. постановено по НОХД № 4832/2019г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 136-ти състав, с което молбата на подсъдимия за изменение на взетата
спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ е оставена без
уважение.
В частната жалба
се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен
акт. Жалбоподателят счита, че задържането му продължава неразумно дълъг срок. Сочи,
че необосновано дългото отлагане на делото е нарушение на презумпцията за невиновност.
Моли съда да отмени атакуваното определение и да измени мярката му за
неотклонение в по-лека.
Препис от частната
жалба е изпратен на СРП, като становище в срок не е постъпило.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите,
отразени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа
страна следното:
В хода на
досъдебно производство № 2343/2018 г. И.А. е бил привлечен в качеството му на
обвиняем с постановление от дата 10.12.2018 г, като същото му е било предявено и
е проведен разпит на обвиняемия.
На 12.12.2018 г.
е внесено искане от СРП за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо обвиняемия, като с протоколно определение на СРС, 2-ри състав,
постановено по НЧД № 20821/2018 г., спрямо И.С.А. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С определение от 20.12.2018 г. на СГС, V въззивен
състав, по ВНЧД № 5734/2018 г. е потвърдено определението на СРС.
С постановление
за привличане на обвиняем от 26.02.2019 г. е повдигнато обвинение на И.А. за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1, б. „А“ и „Б“ от НК.
Производството
по НОХД № 4832/2019г. по описа на СРС, НО, 136 ти състав, е образувано по
внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу И.С.А.. На подсъдимия е
повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК.
На 13.06.2019 г.
е проведено разпоредително заседание, в което първоинстанционният съд е
потвърдил мярката за неотклонение на подсъдимия, като това определение е било
предмет на въззивна проверка. С Определение от 04.07.2019г. определението на
СРС е било потвърдено.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна, в срока по чл.342, ал. 1 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният
състав я намира за допустима. Разгледана по същество обаче същата е частично основателна
по следните съображения:
На първо място,
с оглед актуалната редакция на чл. 270 НПК, за продължаване на прилагането на
най-тежката мярка за неотклонение следва да се провери дали е налице обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Доколкото наказателното производство е едва в своята
начална фаза и не е започнало съдебното следствие, контролиращият съд следва да
изгради една прелиминарна преценка дали обвинението е подкрепено от
доказателствата, събрани на досъдебната фаза. В този смисъл към момента не се
разколебава преценката на съда за наличие на съпричастност на подсъдимия А. в
извършване на инкриминираното деяние. До този извод съдът достигна като
съобрази събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
другите приложени по делото книжа. Налични по делото са показания на свидетели,
които на този етап на развитие на производството са достатъчни да формират у
съда обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние. Предвид фазата, в която се намира наказателния процес
предстои попълването на доказателствената маса. В допълнение следва да се посочи,
че след последното разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение не са
събрани доказателства, които да разколебават обоснованото предположение за
съпричастността на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Необходимо е да се уточни, че процесът по събиране и проверка на доказателства
в централната фаза на наказателния процес дори не е започнал, съответно не е
имало възможност приобщените в хода на досъдебната фаза доказателства да бъдат
проверени и съответно опровергани от защитата, за което страните ще имат
възможност в хода на съдебното следствие. Подозрението и съответно формалното и
категорично установяване на вината на лицето не следва да се третират като
идентични понятия, поради което наличието на обосновано предположение не може и
не следва да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на
деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл
настоящият състав, с оглед събраните до момента доказателства, намира, че е
налице обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия А. в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Както приема и
първоинстанционният съд, не е налична по делото опасност подсъдимият да се
укрие, доколкото същият е с известен по делото адрес, може да бъде призоваван
на него, като същевременно няма и данни подсъдимият да е имал недобросъвестно
процесуално поведение и да е правил опити да се укрие.
Налице е обаче опасност
подсъдимият Николов да извърши престъпление. До този извод съдът достигна като съобрази
обстоятелството, че видно от приложената по делото справка за съдимост, И.А. е
многократно осъждан, като преобладават осъдителните присъди за престъпления
против собствеността. Именно предходните осъждания на подсъдимия са обусловили
и по-тежката правна квалификация на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато
обвинение – кражба в условията на опасен рецидив - 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК. Настоящият състав приема,
че наложените и търпени предходни наказания не са постигнали своите цели,
съответно те не са способствали подсъдимият да изгради трайни критични нагласи
към предходното си противоправно поведение. В този смисъл е изводима реална
опасност подсъдимият да извърши престъпление, като въззивният съд намира тази
опасност за налична, а не за хипотетична.
Към
настоящия момент целите на чл.57 от НК не могат да бъдат постигнати с по-лека
мярка за неотклонение. Настоящият състав не намира основание да измени така
търпяната мярка в по-лека, независимо, че подсъдимият е задържан от декември
2018г. В съдебната фаза на наказателното производство няма максимално определен
срок, в рамките на който може да се търпи мярката „задържане под стража“. Макар
и подсъдимият да е задържан за малко повече от 9 месеца, този срок не е
непропорционален и не се явява неразумен. За този период се наблюдава активност
както от страна на разследващите органи в хода на досъдебното производство,
така и от съда след внасянето на обвинителен акт срещу лицето. Проведено е
разпоредително заседание, съответно делото е насрочено за разглеждане по
същество. Не могат да бъдат споделени оплакванията, че задържане за такъв срок
е равнозначно на изтърпяване на наложено наказание.
Не могат да бъдат
споделени и оплакванията, че с насрочване на делото за разглеждане по същество
за декември 2019 е нарушена презумпцията за невиновност. Неотносимо към
предмета на настоящето производство е оплакването, че делото е насрочено от юни
месец за декември.
По изложените
съображения настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че
към настоящия момент липсват основания за изменение на действащата спрямо
подсъдимия И.С.А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека.
Въззивният
съд обаче намира, че определението на СРС следва да бъде отменено в частта, в
която на подсъдимия е определен двумесечен срок, в който не може да отправя
ново искане до съда за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение,
като такова искане е направено от СРП в проведеното открито съдебно заседание.
Действително такава забрана НПК допуска да се наложи, но единствено и само в производство
по чл.65 от НПК, който урежда съдебния контрол върху задържането под стража в
досъдебното производство. Съгласно чл.65 ал. 6 НПК, когато искането е направено
от обвиняемия или неговия защитник и с определението по ал. 4 се потвърждава
мярката за неотклонение, съдът може да определи срок, в който ново искане на
същите лица е недопустимо. Този срок не може да бъде повече от два месеца от
влизане в сила на определението и не се прилага, когато искането се основава на
влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. Следва да се има предвид
обстоятелството, че конкретното дело е в своята съдебна фаза и чл.65 ал.6 от НПК не намира приложение. Целта на тази забрана е при множество неоснователни
искания за изменение на мярката за неотклонение от страна на обвиняемия, същият
да не може да отправи ново искане с цел да се даде възможност на разследващите
органи да извършват необходимите процесуални действия. Когато обаче делото се е
пренесло в следващата фаза на наказателния процес, за изменението на мярката за
неотклонение се прилага процедурата по чл.270 от НПК. Съгласно чл.270, ал.1 от НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по
всяко време на съдебното производство. Ново искане по мярката за неотклонение в
съответната инстанция може да се прави при промяна на обстоятелствата. Няма
предвидена в следващите алинеи разпоредба, която да предоставя възможност за
налагане на забрана да се иска изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за
неотклонение. Недопустимо е да се прилага по аналогия и чл.65 ал.6 от НПК, още повече,
че това би било във вреда на подсъдимия. Настоящият състав приема, че такова
искане от страна на СРП е недопустимо, както и самото налагане на такава
забрана от страна на съда. На второ място съдът е допуснал процесуално нарушение
като изобщо не е изложил мотиви защо счита, че следва да уважи искането на
прокуратурата. По този начин се накърняват правата на подсъдимия, който не може
да узнае аргументите за ограничаването на процесуалните му права, което от своя
страна затруднява защитата му пред въззивната инстанция досежно излагане на
съображения в частната жалба. Поради това атакуваното определение следва да се
отмени в тази част.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 03.09.2019г. постановено
по НОХД № 4832/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав, в частта, в която на подсъдимия
е определен 2-месечен срок, в който не може да прави ново искане за изменение
на взетата мярка за неотклонение.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.09.2019г. постановено
по НОХД № 4832/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав в
останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.