РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20212120106183 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
****, представляван от ******, действащо чрез пълномощник юрисконсулт *****,
против Й. Г. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ******, с
която се претендира установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1471/24.06.2021 г., издадена по ч.гр.д. №
4476/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 322. 05 лева, от
които 306. 93 лева, представляваща главница, включваща стойността на доставена и
потребена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 23.10.2020 г. до
22.12.2020 г. за обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, *****, с ИТН ****,
клиентски номер **********, ведно с обезщетение за забавено плащане върху
главницата в размер на 15. 12 лева за периода от 11.12.2020 г. до 22.06.2021 г. /като
такава не е начислява за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително/ и
законна лихва върху главницата от 23.06.2021 г. до изплащането й. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществуващо между страните облигационно отношение, свързано с продажбата на
1
електрическа енергия при публично известни общи условия, изпълнение на
задължения на продавача за доставка на енергия по партидата на клиентски номер
**********, отнасящ се за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в гр. Бургас,
*****, като същият не е изпълнил задължението си за заплащане стойността на
доставени в обекта ел. енергия и мрежови услуги за периода от 23.10.2020 г. до
22.12.2020 г. в общ размер от 306. 93 лв., която се търси със съответните лихви.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК -
адвокат Ц.С., с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковете. Твърди се, че не е доказано, че ответникът има качеството на собственик,
ползвател или наемател на обекта, за да се ангажира отговорността му, още по-малко
наличието на сключен договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди.
Недоказано било и потребеното количество енергия.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно е от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 4476/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за търсените в настоящото производство суми от
ответника. В хода на заповедното производството длъжникът не е бил открит по
постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия,
поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящото производство.
Съгласно фактура № **********/30.11.2020 г. за отчетния период от 23.10.2020 г.
до 22.11.2020 г. за процесния обект е изразходена енергия на стойност от 147. 41 лв. с
ДДС. Съгласно фактура № **********/31.12.2020 г. в отчетния период от 23.11.2020 г.
до 22.12.2020 г. за процесния обект е изразходена енергия на стойност от 159. 52 лв. с
ДДС или общо главница в периода на претенцията от 306. 93 лв. с ДДС. Във фактурите
се съдържа и детайлна разпечатка за изразходените кВтч ел. енергия и съответно
стойността й.
Видно от изисканите данни от Община Бургас, се установява, че ответникът е
придобил правото на собственост върху процесния имот през 2012 година по
наследвяне, като е представена в тази връзка Декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
2
При тези данни се налага извода, че в периода на претенцията от 23.10.2020 г. до
22.12.2020 г. ответникът се легитимира като собственик на процесния обект, при все че
липсват данни и подкрепящи ги доказателства да се е разпоредил с притежаваното от
него право на собственост. Всъщност това е регистрираният постоянен и настоящ
адрес на лицето.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
В съответствие с възложената доказателствена тежест, ищцовото дружество
следва да установи съществуването на облигационно правоотношение между страните,
свързано с продажбата на електрическа енергия, доставяна до посочения обект, както и
размера на задължението на ответника за главницата и дължимата мораторна лихва.
В тази връзка съдът намира, че по делото е установено съществуването на
облигационно правоотношение между страните. На първо място съгласно
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон за сключването на търговска сделка,
каквато е продажбата на електрическа енергия, не е необходима писмена форма.
Съгласно чл. 98а от Закон за енергетиката крайният снабдител, какъвто е ищцовото
дружество, продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Към
процесния период /23.10.2020 г. до 22.12.2020г./ действат Общите условия на „ЕВН
България Електроснадбяване” АД, одобрени с Решение № ОУ-013 от 10.05.2008
година на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 35, ал. 1
от Общите условия на „ЕВН България Електроснадбяване” АД, Общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. Общите условия на „ЕВН България
Електроснадбяване” АД влизат в сила на 27.06.2008 година, след като са публикувани
на сайта на дружеството. В изпълнение на задълженията си на краен снабдител по
смисъла на Закона за енергетиката и съгласно чл. 13 от действащите в процесния
период общи условия от 10.05.2008 г., ищецът е длъжен да снабдява с електрическа
енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към
електроразпределителната мрежа, а според установеното в чл. 1 т. 4 от общите
условия, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Така ищецът
доставил на ответника – собственик на такъв обект, в периода от 23.10.2020 г. до
22.12.2020 г. електрическа енергия на обща стойност 306.93 лв. В чл. 27 от приетите с
Решение № ОУ-013 от 10.05.2008 на ДКЕВР Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД е предвидено, че
за забавено плащане на дължими суми за електрическа енергия, клиентът заплаща
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума от деня на забавата до
деня на плащане на сумата.
При това съдът намира, че исковете като основателни и доказани следва да бъдат
3
уважени.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са направените в заповедното производство разноски в размер на 75
лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищцовото
дружество за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 325 лв.,
включваща заплатената за производството държавна такса от 75 лв., заплатен депозит
за особен представител в размер на 150 лв. и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическа и правна сложност по делото
При това общата дължима сума за разноските е в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че Й. Г. Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: гр. Бургас, ******, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, представляван от ******,
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1471/24.06.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 4476/2021 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 306.93 лева - главница, представляваща стойността на
доставена електрическа енергия за периода от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г. по
партидата на клиентски номер **********, отнасящ се за обект на потребление в гр.
Бургас, *****, с ИТН ****, ведно с мораторна лихва в размер на 15.12 лева върху
главницата за периода от 11.12.2020 г. до 22.06.2021 г., и законната лихва върху нея от
подаване на заявлението – 23.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Й. Г. Б. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Бургас, ******, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ****, представляван от ******, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/ за направените по делото разноски, от които 75 лв. за ч.гр.д. №
4476/2021 г. и 325 лв. за гр.д. № 6183/2021 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
4
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5