РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Карлово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101630 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес:
гр.С.. ул. „Д. С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.** против П. Л. Ц., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „Г. Н.“ №*.
Ищецът твърди, че на 18.03.2020 г. сключил с ответницата П. Л. Ц.
устен договор за заем със следните параметри: безлихвен; за срок от една
година, начин на погасяване: цялата сума в рамките на една година, т. е. до
18.03.2021 г. В изпълнение на уговореното, на 18.03.2020 г. предоставил, а П.
Л. Ц. получила, сумата в размер на 5 000 лева, чрез банков превод, извършен
на тази дата, с посочено основание „заем, срок за връщане 18.03.2021“ по
сметката на ответницата с IBAN: *********************. Съгласно
уговореното между страните П. Л. Ц. следвало да върне на ищеца заетата
сума в срок до една година след получаването й, т. е. до 18.03.2021 г. Тъй като
ответницата не върнала сумата, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр.д. 1239/2021 г. на PC -
К. и била издадена заповед за изпълнение. П. Л. Ц. не била намерена на
регистрирания й адрес и ищецът получил указания от съда да предяви
установителен иск за вземането си.
1
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи сумата от 5000 лева по устен договор за
заем от 18.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска, до окончателното й изплащане, за което по ч. гр. д.
№1239/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. При условията на евентуалност, моли съдът да
осъди ответницата да му заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата
от 5 000 лева, с които неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването
на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане
на иска – 03.11.2021 г., до окончателното плащане. Претендират се
направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Ответницата, чрез особения си представител адв. Р.Г., намира иска за
допустим. Моли съда да се произнесе съобразно доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч. гр. д. 1239/2021 г. по описа на РС К. се установява,
че по заявление на ищеца на 17.08.2021 г. е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
(ответник в настоящото производство) П. Л. Ц. да му заплати, следните суми:
5000 лева – главница и 100 лева – разноски по делото за внесена държавна
такса. В заповедта е посочено, че вземането произтича от сключен между
страните на 18.03.2020 г. договор за заем в размер на 5000 лева, с уговорен
падеж за връщане на сумата – 18.03.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на ищеца
(тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок
от съобщението иск срещу нея.
Искът е предявен в законовия срок, като същият е с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.
79, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Заемът за потребление е реален договор, който се
2
счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните
по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато
такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката
не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1
ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни
средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора.
С исковата молба е представено заверено копие от платежно нареждане,
издадено от „П. б.“ АД, с което се установява, че на 18.03.2020 г. ищецът В. Г.
Р. е превел на ответницата П. Л. Ц. по сметка IBAN:
************************* сумата от 5000 лева. Като основание за
паричния превод е посочено: „заем, срок за връщане 18.03.2021 г.“. Вземайки
предвид това писмено доказателство, съдът приема за доказано, че между
страните е налице валидно договорно правоотношение, по което ответницата
дължи на ищеца връщане на дадената в заем сума от 5000 лева. Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за връщането й до датата на
уговорения падеж – 18.03.2021 г., съдът приема иска за основателен и следва
да го уважи за претендираната сума от 5000 лева.
Претенцията за законна лихва върху главницата от датата на завеждане
на иска до окончателното й изплащане е недопустима, тъй като такава не е
била присъдена със заповедта по чл.410 ГПК. Ето защо производството в тази
част следва да се прекрати.
Предвид основателността на главния иск, съдът не следва да се
произнася по еветуалния такъв.
При този изход на правния спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на
ищеца следва да се присъдят направените разноски, които в заповедното
производство възлизат на 100 лева, а в исковото – на 680.00 лева.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното
възнаграждение в полза на особения представител адв. Г. в размер на 580
3
лева.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Л.. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Г. Н.“ №*, че дължи на В. Г. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр.С.. ул. „Д. С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 5000 лв.
/пет хиляди лева/ по устен договор за заем от 18.03.2020 г., за което по ч. гр.
д. №1239/2021 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК,
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството В ЧАСТА, в
която В. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.С. ул. „Д. С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**
моли да бъде признато за установено, че П. Л. Ц., ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., ул. „Г. Н.“ №* му дължи законна лихва върху главницата от 5000 лева
по устен договор за заем от 18.03.2020 г., считано от датата на завеждане на
иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. Л. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Г. Н.“ №*, да
заплати на В. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр.С.. ул. „Д. С.“ №*, вх.*, ет.*,
ап.**, разноски по делото в размер на общо 780.00 лв. /седемстотин и
осемдесет лева/, от които 680.00 лева – разноски в исковото производство и
100.00 лева – разноски в заповедното производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р.Г. разходен
касов ордер за сумата от 580.00 лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок
от връчването му на страните, а в прекратителната му част – с частна жалба в
едноседмичен срок. Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4