Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 17.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 16212/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално
и субективно активно и пасивно съединени искове по чл., 26, ал.1, пр. първо, по
чл. 26, ал.1, пр. трето ЗЗД, чл. 26, ал.2, пр второ
ЗЗД и чл. 135 ЗЗД .
Ищците И.П.С. и И.Л.С. твърдят, че са наследници по закон на П.С., починал на 28.02.2013 г. Сочат, че П.С.бил едноличен собственик на капитала на дружества „И.“ ЕООД, в което Г. С.К.чрез симулативна сделка придобил дялове и станал съдружник, а след смъртта на С.Г. С.К.поел дяловете му. Твърдят, че решенията за придобиване на дяловете от капитала на „И.“ ЕООД от Г. С.К.са обжалвани от тях. Също така твърдят, че имат вземане за равностойността на дружествения дял на техния наследодател по чл. 125, ал.3 ТЗ в размер на 2 169 000 лева. Сочат, че едноличния собственик на капитала на „И.“ ЕООД Г. С.К.извършил поредица от действия с цел да избегне удовлетворяването на претенциите им. Първото от тях е прехвърляне на всички дружествени дялове на Н.И.Р., което впиване е обявено за вписване на несъществуващо обстоятелство по т.д. № 360/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд. Второто – че се е разпоредил с всички налични в дружеството парични средства. Третото – че се е разпореди с основните производствени сгради на дружеството, в което то осъществявало дейността си с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М.Г., а именно сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 2644 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., построени в поземлен имот 68134.4084.1594, с адрес гр. София, район Младост, кв. Горубляне. Твърди, че така сключената сделка е нищожна, поради липса на съгласие като в тази връзка сочи, че лицето Н.И.Р., който взел решението за продажба на имота като едноличен собственик на капитала му и като негов управител не е бил нито едноличен собственик в дружеството, нито негов управител според решение на Пловдивски окръжен съд по т.д. № 360/2013 г. по описа на ОС – гр. Пловдив. Излага и доводи, че в упълномощителната сделка липсва изрично упълномощаване за продажба на недвижимия имот. Твърди също така, че сделката е нищожна поради противоречието й със закона, тъй като в нотариалния акт не е посочено, нито при сключване на договора са налице доказателства за плащане на продажната цена по банков път, както е изискването на чл. 3, ал.1, т.1 ЗОПБИПТС и чл. 25, ал. 9 и ал. 10 ЗННД. Твърди и че сделката е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като пълномощникът е договарял във вреда на дружеството продавач – продажната цена е значително по-ниска от данъчната оценка на имота, а и разпореждането е с основната производствена и административна сграда на дружеството.
Иска да бъде установено по отношение на ответниците, че договорът е нищожен на посочените основания, евентуално – да бъде обявена относителната му недействителност на основание чл. 135 ЗЗД, тъй като към момента на сключването му в полза на ищците била наложена възбрана като обезпечение на предявения от тях иск по чл. 125, ал.3 ТЗ по т.д. № 1357/2013 г. на СГС, по което е предявен частичен иск за сумата от 400 000 лева, вписана в имотния регистър под № 37975/08.08.2013 г., от което обстоятелство извеждат знанието за увреждане. Сочи, че според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК предявяването на такъв установителен иск от кредитора на обезпечено с възбрана вземане върху имота е допустимо, като в тази връзка сочи да е решение № 133/15.02.2010 г. по т.д. № 667/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС. В исковата молба сочат, че правния си интерес от предявяване на исковете извличат и от качеството си на съдружници в дружеството.
Ответникът „И.“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че сключената между страните сделка не противоречи на закона, тъй като изискванията относно начина на плащане и удостоверяването му не са условия за валидността й, като също така твърди, че уговорената в договора цена е платена. Оспорва и сделката да противоречи на добрите нрави. Излага доводи за недопустимост на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като относителната й недействителност следва от нормативен акт – чл. 452, ал.2 ГПК. Оспорват и допустимостта на предявените искове за нищожност на сделките.
Ответникът „М.К.“ ЕООД твърди, че исковете са недопустими. Оспорва сделката да противоречи на закона и добрите нрави, както и същата да е сключена с единствена цел на страните по нея да ги увредят, като в тази връзка оспорва да е имало знание за увреждане.
В допълнителната искова молба ищците обосновават интереса си установителните искове за нищожност на сделката с качеството си на кредитори на първия ответник, като твърдят, че нормата на чл. 40 ЗЗД предвижда особен вид нищожност поради противоречие с добрите нрави, поради което твърдят да е допустим както пряк, както и че е допустим косвен иск за установяване на тази нищожност. На второ място, сочат, че при уважаване на предявения в друг процес иск по чл. 29 ЗТР за признаване на установено, че Г. С.К.не е собственик на дружествени дялова в „И.“ ЕООД те биха имали качеството съдружници в дружеството. Сочат, че имат интерес от водене на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като наложената в тяхна полза възбрана е само по отношение на част от вземането им по чл. 125, ал.5 ТЗ като твърдят, че именно предявяването на Павлов иск е способът за защита на правата на обезпечения кредитор. Твърдят, че сделката е сключена при липса на упълномощителна сделка за упълномощаване на лицето, действало от името на „И.“ ЕООД, евентуално оспорват авторството на пълномощното.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът „И.“ ЕООД ответникът оспорва допустимостта на иска по чл. 40 ЗЗД, тъй като ищците нямат качеството представляван, като страна по сделката, която единствено има право да предявява иска по чл. 40 ЗЗД.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът „М.К.“ ЕООД ответникът оспорва допустимостта на иска по чл. 40 ЗЗД, тъй като ищците нямат качеството представляван, като страна по сделката, която единствено има право да предявява иска по чл. 40 ЗЗД. Твърдят да е налице надлежно изрично упълномощаване за сключването й, както и да е заплатена продажната цена по нея.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетото по делото удостоверение за наследници, че ищците И.П.С. и И.Л.С. са наследници по закон на П.С.С., който е починал на 28.02.2013 г.
На 14.03.2013 г. от ищците И.П.С. и И.Л.С. е подадена искова молба срещу „И.“ ЕООД, с която е предявен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата от по 100 000,00 лева представляваща равностойност на наследствен дружествен дял на наследодателя на ищците П.С.С., като с определение от 31.05.2013 г. размера на иска е увеличен на сумата от по 250 000,00 лева, /частничен иск от сумата от по 1 250 000,00 лева/ и е допусната възбрана до този размер на собствения на дружеството недвижим имот – цех за ксероксни барабани с площ от 2592 кв.м., находящ се в поземлен имот пл. № 32 от кадастралната карта на гр. София, кв. Горубляне, ул. Самоковско шосе №2.
С решение № 470/16.10.2013 г. на Пловдивски окръжен съд по т.д. № 360/2013 г., е признато за установено несъществуването на вписаните с рег. № 20130521154113 по партида на „И.“ ЕООД обстоятелства – а именно заличаване на Г. С.К.като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството и вписване като едноличен собственик и управител на дружеството на Н.И.Р., като това обстоятелство, видно от вписванията в Търговския регистър е вписано на 20.01.2014 г.
По делото е прието като доказателство решение на едноличния собственик на капитала на „И.“ ЕООД – Н.И.Р., с нотариална заверка на подписите от дата 30.10.2013 г. за това дружество „И.“ ЕООД да сключи с пълномощника си Г. С.К.договор за покупко-продажба пред нотариус, по силата на който да продаде на купувача „М.К.“ ЕООД недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, ул. ****, с идентификатор 68134.4084.1594.33, разположена в поземлен имот 68134.4084.1594 със застроена площ от 3311 кв.м., представляваща цех за селенови, копирни барабани със застроена площ от 2592 кв.м., заедно със сутерен под сградата и пристройка към нея.
Видно от пълномощно с нотариална заверка на подписа на Н.И.Р. от същата дата Н.И.Р., като управител на „И.“ ЕООД е упълномощил Г. С.К.да продаде на „М.К.“ ЕООД посочения по-горе имот.
С нотариален акт № 3/12.11.2013 г. „И.“ ЕООД, представлявана от управителя си Н.И.Р., действащ чрез пълномощника си Г. С.К., продава на „М.К.“ ЕООД следните собствени на дружеството недвижими имоти, находящи се в гр. София, кв. Горубляне, ул. **** – сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, срещу заплащане на цена в размер на общо 1 050 280 лева, която цена продавачът е заявил, че е получил напълно, по банков път в евро, преди подписване на договора.
На 27.08.2014 г. в имотния регистър е вписана сделка – покупко-продажба на процесния недвижим имот от дружество „М.К.“ ЕООД на „М.И.** “ ЕООД, като на същата дата е вписана законна ипотека върху имота в полза на „Моникс Комерс“ ЕООД за дължимата продажна цена върху имота.
С решение № 22/28.04.2017 г. по
т.д. № 23/2017 г. по описа на ОС гр. Хасково е открито производство по
несъстоятелност на дружество „М.И.**“ ЕООД.В производството по несъстоятелност
с обявление от 31.08.2017 г. е обявена продажба на имотите, предмет на процесната сделка, като за купувач е обявено дружество СД
„ХИК – П.и С.**“.
От влязло в сила на 18.09.2017 г. решение по т.д. № 1357/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-15 състав е видно, че „И.“ ЕООД е осъдена да заплати на И.П.С. и на И.Л.С. сумата в размер на по 300 000,00 лева, представляваща част от стойността на дружествения дял на П.С.С.от капитала на „И.“ ЕООД, придобита по наследствено правоприемство след смъртта на С., настъпила на 28.02.2013 г., ведно със законната лихва от 08.03.2013 г. до изплащане на вземането.
Установява се от заключението на приетата по делото счетоводна експертиза, че на 11.11.2013 г. банковата сметка на „И.“ ЕООД е заверена със сумата от 1 050 280,00 лева, представляваща продажба цена по нотариалния акт, като плащането, както и отписването на сградата са осчетоводени в счетоводството на дружеството.
Според заключението на приетата първоначална съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на имота, предмет на нотариален акт № 3/12.11.2013 г. към датата на продажбата е 2 084 000,00 лева, като в отговорите си вещото лице в о.с.з., проведено на 05.02.2019 г. сочи, че е оценило сградата според предназначението й описано в нотариалния акт и оценителната експертиза изготвена към момента на сключване на договора, както и че при оценката не е взело предвид наличието на вписана възбрана върху имота.
Според допълнителното заключение на оценителната експертиза вещото лице сочи, че в първоначалното заключение е допуснало грешка в площта на сградата, като е взело предвид погрешна площ от 3672 кв.м., вместо правилната 2592 кв.м. и при тази площ пазарната стойност на сградата към 12.11.2013 г. е 1 167 700 кв.м..
Според заключението на приетата повторна оценителна експертиза пазарната стойност на сграда с идентификатор 68134.4084.9439.33 /стар идентификатор 68134.4084.1594.33/ към м. ноември 2013 г. е в размер на 1 798 500,00 лева, а на сграда с идентификатор 68134.4084.9439.32 /стар идентификатор 68134.4084.1594.32/ е в размер на 697 000,00 лева. В заключението на вещото лице е посочено, че върху пазарната стойност при оценка на имотите наложените възбрани не се отразяват, но в случай на продажба, на продажната цена този факт се отразява като продажната цена се договоря около разликата между пазарната стойност и размера на възбраната.
Съдът не обсъжда заключението в частта относно стойността на сградата към момента на изготвяне на експертизата, тъй като този въпрос е неотносим към предмета на делото.
Установява се от приетата по делото съдебнографическа експертиза, подписът положен в нотариално заверено пълномощно от 30.11.2013 г. и решение на едноличния собственик на капитала на „И.“ ЕООД за Н.И.Р. са положени от лицето Н.И.Р.. В този смисъл е и заключението на приетата повторна експертиза със същия предмет на изследване.
При така установеното от
фактическа страна от правна страна съдът намира следното:
По делото безспорно се установява, че ищците са кредитора на ответника „И.“ ЕООД на вземане с правна квалификация по чл. 125, ал.3 ТЗ, което за част от вземането в размер на по 250 000,00 лева на всеки ищец е съдебно установено, като вземането е възникнало и станало изискуемо със смъртта на наследодателя на ищците на 28.02.2013 г.
По допустимостта на установителните искове за нищожност на договора за
покупко-продажба на недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Исковете за прогласяване нищожност на договор на основание чл. 26, ал.2, предл.второ ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал.1, пр. първо и второ ЗЗД са установителни. Нищожният договор не поражда действие от момента на сключването си, както по отношение на страните по него, така и по отношение на третите лица. Иск за становяването на нищожността на договор може да се иска от всеки заинтересуван. Съдът намира, че кредиторът на вземане, което не удовлетворено и не е обезпечено в пълен размер, към момента на сключване на договора, прогласяването на чиято нищожност се иска има интерес от установяване на тази нищожност, тъй като по този начин се установява обема на имуществените права, върху които може да бъде осъществено евентуалното принудително изпълнение. С оглед твърденията в исковата молба за съществуване в полза на ищците към момента на сключване на договора на необезпечено и неудовлетворено вземане срещу продавача по сделката съдът намира така предявените искове за допустими.
Не така стоят нещата при установителния иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и установителния иск по чл. 40 ЗЗД. В тези случаи законодателят е установил недействителност на договора, на която не може да се позовава всеки. В този смисъл в мотивите по т. 2 и т.3 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че установителен иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и по чл. 40 ЗЗД може да бъде предявен само от мнимо представлявания/представлявания, от техните наследници или универсални правоприемници. Тези видове недействителност са създадени единствено за защита на ненадлежно представляваната страна по сделката, но не и на трети лица, поради което предявяването на тези искове от трети лица е недопустимо. Доколкото предявяването на тези искове е предоставено на волята на мнимо представлявания/представлявания, то те не могат да бъдат предмет и на косвен иск по чл. 134 ЗЗД, допустимостта на който изрично е изключена по отношение на строго личните права, каквито именно са тези две хипотези.
По иска за нищожност на договор за
продажба на недвижим имот от 12.11.2013 г. поради липса на съгласие, с правна
квалификация чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД.
Липсата
на съгласие като основание за нищожност на договора е налице, в случаите когато
е изразена съзнателна воля, но тя не е насочена към постигане на целените с
изявлението последици – при обективиране на изявление
на шега, като пример, при упражнено физическо насилие и др. подобни.
Следователно, за да е налице тази форма на нищожност е необходимо да е
обективирано изявление от дееспособно лице.
Волеобразуващият
и волеизявителен процес при юридическите лица се
различава от този при физическите лица. При дружества с ограничена отговорност,
каквото е първият ответник тези два процеса се осъществяват от законния им
представител – управителя. В настоящия случай, от вписванията в Търговския
регистър се установява, че към момента на сключване на процесния договор
вписаният управител на „И.“ ЕООД е лицето Н.И.Р.. Обстоятелството, че е
проведено успешно производство по иск за установяване несъществуването на това
обстоятелство, приключило с влязло в сила решение преди сключване на процесната
сделка е от значение във вътрешните отношения между дружеството и Н.И.Р., но в
отношенията с трети лица, каквито са ищците и съдоговорителят
по сделката, управител на дружеството се счита Н.И.Р. – арг.
чл. 141, ал.6 ТЗ. В този смисъл според мотивите на т.3 от Тълкувателно решение
№ 1/06.12.202 г. по т.д. № 1/2002 г. ОСТК успешното провеждане на
установителния иск за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство
действа занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено, като заличаването
няма обратно действие. Ето защо съдът намира, че упълномощителната
сделка, обективирана в пълномощно от 30.10.2013 г., изходящо от Н.И.Р.,
в качеството му на управител на дружеството обективира
както волята на законния представител на това дружество за покупко-продажба на
този имот, така и тази за упълномощаване на Г. Колев да сключи сделката от
името и за сметка на дружеството. Наличието или липсата на решение на
едноличния собственик на капитала е без значение за действителността на
сделката, тъй като същото не е елемент от волеобразуващия
процес – в този смисъл т. 1 по Тълкувателно решение 3/15.11.2015 г. по т. д. 3/2013
г. на ОСГТК. Ето защо съдът намира, че липсват обстоятелства обосноваващи
липсата на съгласие като основание за нищожност на договора.
В това основание за недействителност на договора съдът намира, че не следва да обсъжда доводите на ищеца, че договорът е сключен от лице без надлежно учредена представителна власт, доколкото в т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че сключването на сделка без представителна власт или извън пределите й води до специален вид недействителност на договора, на който може да се позовават само мнимо представлявания. Ето защо съдът намира, че този довод не следва да бъде разглеждан като такъв по иска за нищожност на договора, поради липса на съгласие.
Противоречието със закона е основание за
нищожност на сделка, когато тя е сключена при наличие на законова забрана за
това. В настоящия случай, ищецът
твърди, че процесният договор е сключен при липса на плащане на дължимата цена
по банков път. Плащането на дължимото възнаграждение по договор за продажба и
начинът на това плащане не са изисквания за действителността на сделката,
поради което искът следва да бъде отхвърлен без съдът да разглежда тези
обстоятелства по същество.
По установителния иск за нищожност на
процесния договор, поради противоречието му с добрите нрави.
Добрите нрави са неписани правила за
поведение, възприети в обществото, които основно се свързват с нарушаване на забраната
да се вреди другиму и забраната за неоснователно обоготяване.
Това противоречие е достатъчно да е обективно, без да е нужно да е съзнавано
или целено от страните. Най-типичната форма на противоречие на една сделка с
добрите нрави е нееквивалентността на престациите. За
да е налице такова увреждане, пазарната цена следва значително /т. е. в пъти/
да надвишава договорната такава, като уговорената цена почти се доближава до
липса на възмездяване /в този смисъл са: решение № 24/09.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2419/2015 г., ІІІ г. о., по чл.
290 ГПК и др. /. В цитираното решение на ВКС е прието, че само
наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за
да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
„Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата
на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите
да се извършва от страните с оглед техния интерес.“
От приетата по делото повторна съдебнооценителна експертиза, която съдът кредитира, се
установява, че справедливата пазарна цена на процесния недвижим имот към
момента на сключване на договора за продажба, при която се отчита и размера на
вземанията, за които е наложена възбрана е в размер на около 2 000 000 лева /1798500+697000-500
000 = 1 995 500,00/, а уговорената продажна цена – в размер на 1 050 280 лева,
т.е. разликата между уговорената продажна цена и пазарната цена на имота при
отчитане размера на вземанията, за които към момента на сключване на договора е
учредена ипотека е почти два пъти. Съдът като взе предвид много високата
стойност на процесния недвижим имот и обстоятелството, че цената по него е
заплатена веднага, намира, че същата не противоречи на добрите нрави, поради
липса на еквивалентност на престациите.
Въпросът относно характера на
недействителността на сделка, сключена от представител, който се е споразумял с
другата страна във вреда на представлявания е изяснен в т. 3 на Тълкувателно решение №
5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което е приета за неправилна практиката,
според която такива сделки са нищожни поради накърняване на добрите нрави и е
прието, че се касае за специален вид недействителност на договора, на която
може да се позовава само страната, която е представлявана и сделката я уврежда.
Ето защо съдът намира, че този довод не следва да бъде разглеждан като такъв по
иска за нищожност на договора, поради липса на еквивалентност на престациите.
Следва да се отбележи, че изричен косвен иск по чл. 134 ЗЗД от страна на
ищците не е предявен и приет за съвместно разглеждане, нито по пътя на
първоначалното предявяване на иска, нито чрез изменение на иска. Направеното
уточнение в допълнителната искове молба и в о.с.з. на практика представлява
изменение на иска, като в тази връзка не е четено изрично определение за
допускането му – напротив, видно от мотивите на съда, не е приел същото. Поради
изложеното съдът намира, че не следва да постановява изрично разпореждане за
оставяне без разглеждане на Косвен иск по чл. 134 ЗЗД за обявяване на процесния
договор за продажба на недвижим имот за недействителен като сключен във вреда
на представлявания.
В тази връзка за пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че доводите
на ищците за сключване на сделката във вреда на представлявания с оглед
твърденията им, че интересът им от предявените искове се извлича от качеството
им на кредитори на първия ищец (твърденията за качеството им на съдружници в
дружеството обосновават интерес от предявяването на друг вид искове, а и се
изключват от установеното по делото с решение № 117/06.03.2018 г. по т.д. №
502/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, влязло в сила на 04.04.2018 г.,
лист 617-626 от делото) изключително припокриват твърденията, обосноваващи
интереса им и доводите за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД.
Предвид неоснователността на установителните искове за нищожност на
процесния договор следва да бъде разгледан и предявеният при условията на
евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД.
Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, като последният намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази характеристика определя целта, с оглед на която се предявява иска – да се постанови решение за обявяване на увреждащата сделка за недействителна по отношение на кредитора, който по този начин може да насочи изпълнението към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането си, независимо че имуществото е преминало в патримониума на трето спрямо правоотношението между кредитор и длъжник лице.
Основателността на конститутивния отменителен иск в случая предпоставя на първо място, ищците да са кредитори на прехвърлителя по сделката; сделката обективно да ги уврежда; както и знание у страните по нея – длъжникът и третото лице за това увреждане.
В настоящия случай, предвид влязлото в сила решение по частични искове по чл. 125, ал.3 ТЗ се установява, че ищците са кредитори на ответника „И.“ ЕООД, чиито вземания не е спорно, че не са удовлетворени.
От събраните по делото писмени доказателства са установява, че с процесната сделка е очужден най-скъпия дълготраен материален актив на дружеството, който е на стойност достатъчна да покрие размера на вземанията на ищците. От страна на ответниците, чиято е доказателствената тежест по отношение на тези обстоятелства, не са ангажирани доказателства, че в дружество „И.“ ЕООД са налице достатъчно не бързоликвидни активи за удовлетворяване вземанията на ищците. Ето защо съдът приема, че процесната сделка има увреждащ характер.
Третият, субективен елемент, е свързан със знанието за увреждане. Знанието за увреждане у длъжника, който знае, че има кредитор е налице, тъй като той отчуждава най-скъпия дълготраен материален актив на дружеството единствено достатъчен до удовлетвори вземанията на ищците.
Знанието на третото лице, съдоговорител – „М.К.“ ЕООД също се установявава в настоящия случай, тъй като процесната сделка е сключена след вписване на възбраната върху процесния недвижим имот за част от вземанията на ищците. Вписването на обезпечителната възбрана е обстоятелство, което несъмнено е достигнало до знанието на „М.К.“ ЕООД преди сключване на сделката, което по силата на закона - чл. 452, ал.1 и ал.2 ГПК му я прави противопоставима до размера на обезпеченото вземане. Същевременно съдът приема, че с факта на узнаване на вписаната възбрана третото лице е узнало за наличието на кредитор на продавача, който би бил увреден със сключването й, тъй като би се затруднило удовлетворяването му – обстоятелство, което следва от самия характер и предмет на сделката, посочен по-горе. Относно значението на вписването за знанието за увреждане у третото лице е и решение № 137 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., III г. о., ГК.
Ето защо съдът приема, че по делото се установява и знание за увреждане и у ответника „М.К.“ ЕООД.
Предвид изложеното предявеният иск по чл. 135 ЗЗД следва да бъде уважен.
С определение от 11.05.2018 г., по искане на ищците, като трето лице – помагач на ответника „М.К.“ ЕООД е конституирано дружество „Х.с.“ СД.
Привличането на помагач е правно
средство на страна по делото да обвърже с мотивите на решението трето на
процеса лице като го привлече като свой помагач. Недопустимо е привличане на
помагач по искане на насрещната страна по делото, както е сторено по настоящето
дело с определение от 11.05.2018 г.
Дружество „Х.с.“ СД е приобретател на имота след предявяване на настоящия иск, поради което решението му е противопоставимо в отношенията с ищеца на основание чл. 226, ал.3 ГПК, без значение конкретния придобивен способ, доколкото същият има деривативен характер. В този смисъл в мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК е прието, че „правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права.“
Ето защо съдът намира, че определението, с което трето лице „Х.с.“ СД по искане на ищеца е допуснато като помагач на насрещната страна е неправилно и на основание чл. 253 ГПК следва да бъде отменено, а искането по същество отхвърлено.
По разноските.
С
оглед изхода на делото и основателността на един от евентуално съединените
искове по отношение на един имуществен интерес ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно сторените от ищците разноски по
делото.
По
възражението на ответниците за прекомерност на уговореното
между ищеца И.П.С. и адв. Ж.И.К. адвокатско
възнаграждение съдът намира следното.
Уговореното
между страните адвокатско възнаграждение с включен ДДС възлиза в общ размер за
първата инстанция от 37836 лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност
на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност
на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на
адвокатските възнаграждения предвиден в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.6,
изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая е 26 439,36 лева с ДДС. Съдът
намира, че така уговореното между страните възнаграждение се явява прекомерно и
следва да бъде намалено. Делото не се характеризира нито с фактическа, нито с
правна сложност. Продължителността на делото е обусловена от спирането му, като
по същото са извършени множество действия по събиране на доказателства, по
недопустимите искове, предявени от ищците. Ето защо съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 30 000 лева, с включен
ДДС.
Държавната такса по делото и таксите за издадени удостоверения,
както и адвокатското възнаграждение са заплатени само от единия от ищците - И.П.С.,
поради което ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят само на него разноски по делото в общ размер на 51184,18 лева. Съдът
не присъжда разноски на ищците за събраните по делото графически експиртизи, тъй като същите са изготвени във връзка на
доказването единия от приетите за недопустими искове – този по чл. 42 ЗЗД,
както и за събраните по делото оценителни експертизи, тъй като са за доказване
на иск, който е отхвърлен.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ответника „И.“ ЕООД, ЕИК: *****на основание чл. 78, ал.3 ГПК сторените от това
дружество разноски за съдебно графическа експертиза в размер на 600,00 лева,
тъй като искът, за доказване на който е събрана е оставен без разглеждане.
Разноски за адвокатско възнаграждение съдът присъжда само
в полза на ищеца И.П.С., тъй като възнагражденията по представените договори за
правна помощ са уговорени общо, а и същите са платени за защита на един и същ
имуществен интерес.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно евентуално съединени установителни искове от И.П.С., ЕГН: ********** и И.Л.С., ЕГН: ********** срещу „И.“ ЕООД, ЕИК: *****и „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *****за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт нот.акт № 3/12.11.2013 г. на нотариус М.Г., а именно сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 2644 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., построени в поземлен имот 68134.4084.1594, с адрес гр. София, район Младост, кв. Горубляне, поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал.2, пр. второ ЗЗД, тъй като решението на едноличния собственик на капитала и упълномощителната сделка за сключване на договора са извършени от лице, което не е било съдружник в дружеството, респ. негов управител към момента на сделката, както и ОТХВЪРЛЯ евентуалния на него установителен иск за обявяване на този договор за нищожен като противоречащ на закона на основание чл. 26, ал.1 пр. 1 ЗЗД, поради неплащане по банков път на дължимата по него цена и липса на това удостоверяване по чл. 25, ал. 9 и ал. 10 от ЗННД, както и ОТХВЪРЛЯ евентуалния установителен иск за обявяване на договора за нищожен, поради противоречието му с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, пр. 4 ЗЗД, поради липса на еквивалентност в престациите.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на И.П.С., ЕГН: ********** и И.Л.С., ЕГН: ********** договор за покупко-продажба на недвижими имоти представляващи сграда с идентификатор 68134.4084.1594.33 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 2644 кв.м. и сграда с идентификатор 68134.4084.1594.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 675 кв.м., построени в поземлен имот 68134.4084.1594, с адрес гр. София, район Младост, кв. Горубляне, обективиран в нотариален акт № 3 /12.11.2013 г. на нотариус М.Г., сключен между „И.“ ЕООД, ЕИК: *********, в качеството му на продавач и „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *****, в качеството му на купувач.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от ищците И.П.С., ЕГН: ********** и И.Л.С., ЕГН: ********** срещу „И.“ ЕООД, ЕИК: *****и „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *****установителни искове по чл. 42 ЗЗД за обявяване на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален кат № 3/12.11.2013 г. за недействителен поради сключването му без представителна власт по отношение на представителя на „И.“ ЕООД, както и за обявяване на договора за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД поради сключването му във вреда на представлявания „И.“ ЕООД.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК определение от 11.05.2018 г., с което по искане на ищците като трето лице – помагач на ответника „М.К.“ ЕООД е конституирано дружество „Х.с.“ СД, като ОТХВЪРЛЯ искането на И.П.С., ЕГН: ********** и И.Л.С., ЕГН: ********** за конституиране „Х.с.“ СД, ЕИК: *****като трето лице – помагач на ответника „М.К.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК: *****и „М.К.“ ЕООД, ЕИК: *****да заплатят солидарно на И.П.С., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 51184,18 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН: ********** и И.Л.С., ЕГН: **********
да заплатят солидарно на „И.“ ЕООД,
ЕИК: *****на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 600,00 лева –
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в
частта, в която част от исковете се оставят без разглеждане и е отхвърлено
искането на ищците за конституиране на трето лице-помагач на ответника – в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: