Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/10.01.2020г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 14720 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от З.”Б.И.” АД, ЕИК *******,
подадена чрез пълномощник – адв. М.И.Г.от САК, срещу отказа на ЧСИ М.К.с рег.№ 788 и район на
действие СГС, обективиран в съобщение изх.№ 8238/04.09.2019г., да намали претендираното
от взискателя по изп.дело № 20197880400408 адвокатско възнаграждение до сумата
от 200лв
В жалбата се твърди, че претендирания
от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че
размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар за
изпълнителното производство е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото, тъй като единственото, предприето от
пълномощника на взискателя, действие е подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, поради което и му се дължи адвокатско възнаграждение в
размер само на 200лв. Поддържа се, че е неприложима разпоредбата на чл.10 т.2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.,
поради което и не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от
взискателя размер. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение в минималния размер по горецитираната наредба. Прави
се искане за отмяна на постановлението, в обжалваните такси.
Постъпило е възражение от
взискателя по изпълнителното дело, чрез пълномощника му, в което се оспорва
частната жалба и се излага, че договореното възнаграждение е в минималния
размер, посочен в цитираната наредба. Поддържа се, че освен подаването на
молбата за образуване на изп.дело с посочване на способи за изпълнение в нея,
пълномощникът на длъжника е подал и молба от 09.09.2019г., с която е поискал
налагането на запори на банкови сметки на длъжника в девет банки, както и че от
представения по делото договор за правна помощ е видно, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой на 21.08.2019г.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима, а по същество я счита за неоснователна, поради следното:
Изп.дело № 20197880400408 по
описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 21.08.2019г.
по молба на В.В.О., подадена чрез пълномощника му – адв. В.И.И.от АК - Силистра
и въз основа на изпълнителен лист от 02.08.2019г., издаден по решение № 4666/25.06.2019г.
по гр.дело № 955/2018г. по описа на СГС, ГО, I-15 състав, срещу длъжника З.”Б.И.” АД, ЕИК *******,
за заплащане на сумата от 497,80лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното разглеждане на делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
На длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение/ПДИ/ на 21.08.2019г., връчена му на следващия ден – 22.08.2019г.,
като същият е депозирал молба вх.№ 5415/26.08.2019г., в която е поискал да бъде
намален адвокатския хонорар, претендиран от взискателя, до 200лв. с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото и поради това, че по делото
липсват други действия на процесуалния представител на взискателя, освен
завеждането на молбата за образуването му.
Изпратено е запорно съобщение изх.№ 7871/21.08.2019г.
до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД /„ОББ” АД/, като видно от писмо вх.№
5324/29.08.2019г., изпратено от „ОББ” АД, банката е признала за основателно
вземането, върху което е наложен запор и е блокирала сметката на дружеството,
уведомила е ЧСИ, че има наложени запори по други изпълнителни листове и че
дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липсата на авоари.
С молба вх.№ 5725/09.09.2019г. пълномощникът на взискателя
е поискал от ЧСИ да запорира всички банкови сметки на длъжника в ОББ, АСЕТ
БАНК, ПИБ, ПИРЕОС, ДСК, АЛИАНЦ БАНК, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, ББР, БАКБ, като
длъжникът е уведомен със съобщение изх.№ 8417/10.09.2019г., че ЧСИ преминава
към друг начин на принудително изпълнение за събиране вземането на взискателя,
а именно: ЗАПОР върху банковите сметки в: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД, ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД, БАНКА ДСК ЕАД, АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ АД, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ АД, БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА
КРЕДИТНА БАНКА АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД И ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД.
На 10.09.2019г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до
горепосочените банки, а съобщения за вдигане на запорите са изпратени на
горепосочените банки на 18.09.2019г.
По делото няма данни и липсват твърдения дължимата
сума по изп.дело да е била заплатена от длъжника в срока за доброволно
изпълнение.
Съдът, като съобрази конкретните
извършени действия за процесуално представителство по изпълнителното дело,
намира, че обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради следното:
Установи се, че договореното
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.08.2019г.,
сключен между адв. В.И.И.и взискателя по изп.дело В.В.О. в размер на 400лв. е
изплатено изцяло в брой на пълномощника, като договорът за правна защита и
съдействие, в който е удостоверен размера на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение има характера на разписка за получената сума.
Същевременно с това, от значение
за преценка на основателността на частната жалба е обстоятелството, че в срока
за доброволно изпълнение длъжникът не е изпълнил задължението си, което е
наложило изпращането на множество запорни съобщения до посочените по-горе
банки, като част от тях са изпратени след депозирането на молба от пълномощника
на взискателя от 09.09.2019г., подадена след образуване на изп.дело.
С оглед изложеното, съдът намира,
че в случая се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело, както по чл.10 т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
образуване на изпълнително дело, така и възнаграждение по чл.10 т.2 от
Наредбата., като счита възражението на жалбоподателя за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно, доколкото договореното и заплатено от взискателя
адвокатско възнаграждение в хода на изпълнителното производство съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Пълномощникът на
взискателя е изготвил и депозирал молба за образуване на изп.дело и за
проучване на имуществото на длъжника, депозирал е становище по възражението на
длъжника, след образуване на делото е подал молба от 09.09.2019г., с която е
поискал налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, предвид липсата
на доброволно изпълнение, от негова страна, като съдът счита, че договореното
възнаграждение съответства на положения труд от адвоката на взискателя и не следва
да бъде намалявано, в какъвто смисъл са изложени мотиви и от ЧСИ, поради което
и жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З.”Б.И.” АД, ЕИК *******, подадена чрез
пълномощник – адв. М.И.Г.от САК, срещу Постановление за разноски, обективирано в съобщение изх.№
8238/04.09.2019г., с което е отказано да бъде намалено претендираното
адвокатско възнаграждение от вискателя В.В.О. по изп.дело № 20197880400408 по
описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.