№ 50
гр. Благоевград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Е. Хр. С.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно административно
наказателно дело № 20221200601009 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК, основано на чл. 378, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от 19.10.2022 год., подадена от защитника - адв. Р., срещу
решение № 441, постановено на 11.10.2022 год. по а.н.д. № 1284/2022 год. по описа на РС-
Благоевград, с което обв. Т. К. е призната за виновна в извършването на престъпление по
чл.343, ал.1, б“б“ от НК, за което е освободена от наказателна отговорност с налагането на
глоба от 1000 лв. и с лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
С нея защитникът е поискал само намаляване на срока на лишаването от право
поради това, че К. пътува ежедневно от гр. Якоруда до Благоевград, за да работи. При
пледирането допълва, че наказанието не е справедливо и поради това, че продължителността
му е по-голяма при наказване за управление на МПС след употребата на алкохол или
наркотици. Извинителен за отговорността е и фактът, че процесното произшествие е
следствие спасителната реакция на К. да предотврати удар от дясната страна на автомобила
си, поради което го е отклонила в лявото платно.
Според прокурора срокът е съответен на тежестта на извършеното и дори занижен,
поради което и няма основание за изменяване на решението в поисканата насока.
Благоевградският окръжен съд, след като извърши цялостна проверка на
атакуваното решение, съобразно правомощията си, намери следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съдебен
състав. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното му
решаване - фактът на извършване на деянието и авторството му, отношението на обв. К. към
него и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при което тя съзнателно е нарушила
правилата за изпреварване и за максимално допустимата скорост при управление на МПС,
които пряко и непосредствено са причината за удрянето на двата процесни автомобила и
настъпилото средно по степен телесно увреждане на здравето на А. З.. Към съда не могат да
1
бъдат отправени упреци във връзка с установяването на фактологията на деянието, тъй като
задълженията му по установяване на обективната истина са изпълнени и механизмът,
причината за настъпването на пътното произшествие и възможностите за предотвратяване
му от страна на водачите, участвали в него, са изяснени в достатъчна степен съгласно:
проверката точно на тези обстоятелствата, извършена от в.л. М., както и от тази за характера
и телесните увреждания на пострадалия на в.л съдебен лекар Х. и от гласните доказателства,
събрани чрез разпита на св. С. Ю. и А. З., които са с преки възприятия.
Не само поради процесуалната позиция на защитника, непроменена и във
въззивното производство – неоспорване на фактите, на които се основава обвинението, но и
поради непротиворечивостта на събрания още в досъдебното производство доказателствен
материал, преценяван от първостепенния съд поради възможността по чл. 378, ал.2 от НПК,
въззивният може да си позволи, оценявайки правилността на тази преценка, направена в
диференцирана процедура, да приеме за напълно доказани същите факти и да реши делото
на основата на фактическа обстановка, която не е различена от изложената в
обстоятелствената част на предложението на прокурора, а тя е следната:
Около 18.10 часа на 21.07.2021 г. обвиняемият К. управлявала лек автомобил
„Волво ХЦ 90” с рег.№ ***, а на задната седалка на детско столче се возела малолетната й
дъщеря по път II-19, в района на км. 14+100, с посока на движение от местността „Предел“
към гр. Симитли, със скорост на движение от 106,63 км/ч. Предприела маневра за
изпреварване на лекия автомобил, движещ се пред нея на около 57,66 метра, управляван от
св. Ю. /пред автомобила, управляван от нея, се движели два товарни автомобила/, като
пресякла единичната непрекъсната линия тип M1 и навлязла в пътната лента, предназначена
за насрещно движение, в която в обратната посока се движел със скорост от 91,11 км/ час
автомобил „Ауди Ку 7“ с рег.№ ***, управляван от свидетеля З.. Когато автомобилът,
управляван от обв. К. е настигнал автомобила на свидетелката Ю., т.е започнала е маневрата
„изпреварване“, тя е имала техническата възможност да възприеме насрещно движещия се
автомобил, който е отстоял от мястото на удара на 50,62 м. разстояние, но не е намалила
скоростта, и не е спряла аварийно, а се отклонила в ляво, следствие на което е настъпил удар
на Волво-то с предна челна част и предна челна част на Ауди-то.
Съгласно съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
описаното по-горе деяние на пострадалия А. З. е причинено счупване на четвърто, пето и
шесто ребро в дясно, което му причинило трайно затруднение в движението на снагата за
срок по-голям от 30 дни и счупване на втората предноходилна кост и ладиевидната кост на
дясното ходило, които както по отделно, така и в съвкупност трайно са затруднили
движението на десен долен крайник за срок по-голям от 30 дни.
Химико-токсикологичната експертиза сочи, че в кръвта на обви.К. не се
установява наличие на алкохол или наркотични/упойващи вещества.
Тя не е осъждана, но е наказвана през 2012 год. за нарушение на чл.5 от ЗДвП на
глоба и лишаване от право да управлява МПС, а за нарушение, извършено на датата на
процесното произшествие - и за несключване на валидна застраховка.
Поради това, че съществен довод за намаляване на наказанието е този, че обв.К. е
била изправена пред необходимостта да осъществи т. нар. "спасителна маневра", е
предприела изпреварването, за да избегне евентуален удар от камион от дясно, се налага
именно при проверката на фактическите изводи на районния съд, изрично да се посочи, че
това правилно е преценено от самия защитник като „недоказуемо“ в пледоарията му в
първоинстанционното производство, защото правното твърдение е лишено от фактическата
си основателност. Дори и самата обв. К. не е дала обяснения, които да го съдържат, поради
което се преценява от въззивния съд, че произшествието е резултат от неправилната й
оценка на пътната ситуация и допуснатите от самата нея нарушения на правилата за
движение.
Тя обаче не е нарушила всички инкриминирани правилата за движение по
пътищата, както е приела долната инстанция, а те са: чл.6, т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2,
2
т.1 от правилника за приложението му; чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.25, ал.1 ЗДвП; чл. 77, ал.1 от
правника и чл. 42, ал.2, т.2 от закона.
По отношение на нарушението на чл.6, т.1 от закона следва да се има предвид, че
както в диспозитива на присъдата, така и в мотивите е прието, че нарушението е само на
законовата разпоредба, поради процесуалната техника без да е изписана връзката между
текстовете от закона и правилника. Съобразявайки, че забраненото изпреварване е това
действие, което е поставило началото на процеса, довел да съприкосновението мужду двата
автомобила, то безспорно нарушаването на коректната забрана за пресичане на единична
непрекъсната линия – М1 е в причинна връзка с настъпилия резултат – телесното увреждане
на едно лице. Разпоредбата обаче на чл.6, ал.1 от закона – "Участниците в движението
съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка", създава общо
правило за поведение, което не може да бъде самостоятелно инкриминирано, като
пораждащо задължения за обвиняемия като водач на МПС. Съдебната практика и
доктрината са последователни в разбирането си, че бланкетният състав на престъплението
по чл.343 НК следва да бъде запълнен само с норми, визиращи конкретни правила за
движение по пътищата, които не са били спазени от дееца, поради което и посочването на
тази разпоредба е излишно.
Нарушението е по чл.77, ал.1 от правилника във вр. с чл. чл. 63, ал.2, т.1 от него,
не е и самостоятелното такова по чл.25, ал.1 от закона. На пръв поглед и двете разпоредби
визират задължения, свързани с маневрите, осъществявани от ППС, като тази по чл.25, ал.1
от ЗДвП е обща и посочва задължения на водача при осъществяване на примерно изброени
видове маневри. Нормата на чл.77, ал.1 от ППЗДвП е специална и въвежда конкретно
задължение за водача – да се убеди, че няма забрана за извършване на маневрата
/произтичаща от забраната да се застъпва и пресича единичната непрекъсната линия – чл.63,
ал.2, т.1 ППЗДвП/, поради което и неправилно районният съд не е преценили, че именно тя,
а не тази по чл.25 от закона, е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Освен, забраненото изпреварване, което поставя началото на процеса, тъй като то е
коректната причина за навлизане в несвободната насрещна лента за движение, и
превишената скорост е фактор, който има пряко отношение към настъпването на резултата.
Това е така, защото е доказано, че ако в района на ПТП обв.К. бе управлявала автомобила
си със скорост до максимално позволената за пътищата от републиканската пътна мрежа,
станалото ПТП е било предотвратимо от нея / извод, който е направен от вещото лице не
само при изследване на причината за ПТП, но и при проверката на техническите
възможности за предотвратяването му чрез намаляване на скоростта или чрез аварийно
спиране/. Поради това нарушението на чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение със скорост извън
населено място, превишаваща разрешената скорост от 90 км/ч. правилно е прието като
такова, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Нарушението по чл.42 от ЗДвП няма такава пряка зависимост и поради това се
оказва несъставомерно, защото:
Разпоредбата се намира в глава втора, раздел девети от ЗДвП – "Изпреварване" и е
част от правилата за извършване на маневра "изпреварване", но когато тя е допустима, а не
забранена. В случая за обвиняемата е била налице абсолютна забрана за извършване на
маневра "изпреварване", визуализирана чрез единична непрекъсната линия, поради което не
може да й бъде вменено нарушаването на правилата за движение по инкриминирания текст
от ЗДвП.
Констатациите не налагат корекция на правната квалификация на деянието,
защото същата остава по чл. 343, ал.1, б“б“ от НК, но налагат да се прецизира запълването
на бланкета на тази норма само с нарушение на чл. 77 от ППЗДвП във вр. с чл. 63, ал.2,т.1 от
ППЗДвП и за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, чрез прилагането на закон за същото
наказуемо престъпление. Това принципно има значение за размера на наказанието, но в
случая намаляването на броя на нарушените привила за движение по пътищата е поради
неизрядност на правните изводи на съда, приел безмотивно дори предложената му от
3
прокурора правната квалификация.
При условие, че степента на обществената опасност на деянието е завишена,
поради допуснатите нарушения на правилата за движение - макар и само в рамките на два
текста, но свързани с извършването на маневра "изпреварване" в пътен участък, при
абсолютна забрана, което е изключително укоримо, като опасно поведение за участниците в
движението, и поради значителните имуществени щети на автомобила на пострадалия, и
при условие, че деецът, се оказва и неизряден водач, санкциониран като такъв преди това, то
районният съдия е проявил както сочи и прокурорът необосновано снизхождение, тъй като
не е отчел отегчаващи отговорността му обстоятелства. Проявено е такова, и защото
неправилно е отчел с точно обратната насоченост – младата възраст на дееца, и липсата на
осъждане, но и двете не могат да са смекчаващи. Последната не притежава
характеристиките на смекчаващо отговорността обстоятелство, защото същото е условие за
освобождаването от наказателна отговорност въобще и за налагането на административната
санкция. Обвиняемата към момента на извършване на деянието е била на 35 години, което в
житейски аспект е млада възраст, но от гледна точка на наказателното право тя не следва да
се приема за такава. За да се цени възрастта на дееца като млада, следва същата да е в
значителна степен близка с границата на непълнолетието, когато моралните императиви на
личността не са достигнали своята устойчивост.
Следователно, само поради обстоятелство, че се наказва работеща майка на малко
дете в друго населено място, поради което и лишаването й от правото да управлява МПС
практически я лишава от трудовия й доход, което е било отчетеното като смекчаващо
отговорността на К., място до допълнително снизхождение няма.
В обобщение, решението за виновността на обв. Т. К. следва да се измени, само
относно прецизирането на запълването на бланкета на чл. 343, ал.1 от НК, като няма
основателност в искането да се намали продължителността на лишаването от право да
управлява МПС.
Поради горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 от НПК, Благоевградският окръжен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 441, постановено на 11.10.2022 год. по а.н.д. № 1284 по
описа на РС-Благоевград, като прилага закон за същото наказуемо престъпление
ОПРАВДАВА обв. Т. В. К. да е извършила престъплението по чл.343, ал.1,б."б" НК във
връзка с повдигнатото й обвинение за нарушения на специалното законодателство по чл.6,
т.1 от ЗДвП; по чл.25, ал.1 ЗДвП и по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му ЧАСТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4