Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Ботевград, 01.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, шести състав, в публичното заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. П.
при секретаря Т. Б., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 268 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на
делото:
Наказателно постановление (НП) № */09.06.2020г., издадено от П. С. Г.,
Председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което на „Т. Т. С.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район С., ул.”П.” №*, с управител В. З.
П., на основание 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл. 43а, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за
нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.
С обжалваното Наказателно постановление на дружеството -жалбоподател са
били възложени и разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 430,
00 /четиристотин и тридесет/ лева, от които 390, 00 /триста и деветдесет/ лева
за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки
към ГД ККТГ-ДАМТН в гр. С. и 40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр.
50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 103/2012 г. /.
Недоволно
от това Наказателно постановление е останало наказаното лице, което подава жалба,
чрез Л. Н. Т., упълномощен от управителя В. З. П., чрез адв. Г. от САК. В подадената
жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като незаконосъобразно /издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон/, необосновано и неправилно по подробно
изложени съображения.
С жалбата и в
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя навежда
конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, включително
аргументира се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН в процесния случай. В тази
връзка се моли за отмяна на обжалваното постановление и присъждане на сторените
в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна /Председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически контрол/, редовно призована, се
представлява от старши експерт /юрист/ към ДАМТН – Ивелин Радев Тодоров, който
оспорва жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.11.2019 г., на основание чл. 16 от Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/, свид. Д.С.С. – инспектор в ГД ККТГ,
отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горва“ съвместно с главен
инспектор Г.Г.Б., от същата дирекция, извършили
проверка в обект бензиностанция, управляван от „Т. Т. С.” ЕООД с ЕИК *, находящ се в в гр.П.,
кв.”Е.“ №*, сервизна база „Г. и..
В хода на проверката от бензиноколонка № 2 била взета проба от
разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели с цел
установяване на съответствието им с изискванията на Закона за чистотата на
атмосферния въздух.
Проверката и вземането на пробите били извършени в присъствието на И. Д. Т.
– механик в сервизната база на жалбоподателя.
За така взетата проба бил съставен нарочен протокол № */ 04.11.2019 г., в
който били обективирани и всички останали констатации на проверяващите
длъжностни лица.
Така, проверяващите установили, че последната доставка на течното гориво -
гориво за дизелови двигатели е за количество от 4 280 литра. Последното било
видно от представените Товарителница № 142819/ 13.09.2019 г. и фискален бон за
ГДД, ведно с Декларация за съответствие № */28.08.2019г., издадена от "Л.
Б." ЕООД за партида № */11.06.2019 г., в общо количество 2 000 литра,
предоставено за използване и/или разпространение от „Т. Т. С.” ЕООД. Наличното
количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 2 в момента на проверката
било 2 136 литра.
На основание изготвения протокол от изпитване на контролна проба, в стационарната
изпитвателна лаборатория за горива, смазочни
материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. С., ж.к. „М.“, кв. „П.“, ул. “П. П. М.“ № *, сертификат за акредитация на БСА per. № 35 – ЛИ/ 26.11.2018г, валиден до 30.09.2020г. била извършена експертиза и изготвен Констативен протокол № КП - 0671/06.11.2019 г. за съответствие на течното
гориво с изискванията за качество, съгласно чийто заключения течно гориво -
гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по
показателя "Пламна температура", доколкото полученият резултат от
изпитването е под 53,1 °С при норма над 55 °С. Отразено е, че след прилагане на
критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно чл. 7 от
НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 53,1 °С продуктът не
съответства на изискването за качество по този показател.
На основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК, протоколът от изпитване, копие от
експертното заключение и констативния протокол били изпратени на дружеството –
жалбоподател с нарочно писмо изх. № */06.11.2019 г. и известие за доставяне от 13.11.2019
г.
С оглед всички направени констатации било прието, че „Т. Т. С.” ЕООД с ЕИК *,
като е разпространявало на 04.11.2019 г. течно гориво - гориво за дизелови
двигатели, за което с Констативен протокол № КП - 0671/06.11.2019г. е
установено несъответствие на горивото с изискванията за качество съгласно
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК същото, в качеството му на краен разпространител
по смисъла на § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и § 1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК, е
извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ, във връзка с чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
За така установеното нарушение бил съставен АУАН срещу жалбоподателя, в
присъствието на упълномощенияя представител на жалбоподателя Я. А., връчен му
срещу подпис и без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което била възприета идентична обстановка, поради което по
реда на чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 34, ал. 7
ЗЧАВ на жалбоподателя било наложено административно наказание –
"Имуществена санкция" – в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, вр. чл. 6, т. 2,
Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, както и да заплати разходите за вземане и
изпитване на пробата в размер на 430, 00 /четиристотин и тридесет/ лева, от
които 390, 00 /триста и деветдесет/ лева за изпитване в Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ-ДАМТН в гр. С. и
40 /четиридесет/ лева за вземане на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр.
103/2012 г. /.
Така описаната фактическа обстановка се установява от формираната по делото
доказателствена съвкупност, включваща писмените доказателства, приложени по
административната преписка, от гласните показания на разпитаните в хода на
съдебното следствие в качеството им на свидетели – Д.С.С.,
актосъставител и Г.Г.Б.,
очевидец, както и от свидетелите Я. А. и И. Д. В допълнение и уточнение към
жалбата си пред РС – Ботевград /вх. № 972 от 13.02.2020г./,
дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника си е поискало извършване на
съдебно-химическа експертиза с поставени задачи, което искане е уважено от въззивният състав, но процесуалният му представител изрично
и писмено е оттеглил това си искане,
поради което, въззивната инстанция е отменила определението си за допускането
й.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите. От същите се установява факта на извършване на
проверката от контролните органи, както и по отношение на това, че обектът на
проверка е ведомствена бензиностанция на жалбоподателя, но не кредитира тези на св.Тодоров в частта
им относно начина и реда на вземане на пробите за изпитване от свидетелите С. и
Б., като счита, че същият, като служител в дружеството - въззивник е
заинтересован от изхода на делото, както и че в тази им част остават изолирани
и не се подкрепят от други доказателства.
В
останалата си част събраните по делото писмени и гласни доказателства са
непротиворечиви и взаимно обусловени по отношение на релевантните за спора
факти. Поради това и по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът ги кредитира напълно и намира, че не се налага те да бъдат
по-подробно анализирани.
При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл.
43а, ал. 3 ЗЧАВ, а тази на актосъставителя се установява от представената
Заповед № А – 610/20.09.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на административна
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Обжалваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока се
явяват изцяло неоснователни.
В настоящия случай, взетата проба от дизелово гориво е взета по ред и със
средства установени в разпоредбата на чл. 18
от НИКТГУРНТК. Видно от цитирания текст, никъде законодателят не е
въвел изискване за смяна на накрайника или някакво изискване за удължителя,
което показва, че тези елементи не оказват съществено влияние при вземане на
пробата. Не са предвидени и изисквания за охлаждане на пробите. Не са налични доказателства,
че начинът на вземане на
пробата е повлияла върху качеството на горивото. Напротив при връчване на
протокола от проверката, същият е подписан без възражение и забележки.
От показанията на свид. С. и свид. Б., а така също и от приложените по
делото писмени доказателства се установява, че пробата е била взета от
дозиращия накрайник на бензиноколонката с помощта на удължител за гориво за
дизелови двигатели. Спазено е било и изискването пробата да бъде взета в шест
броя чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до
около 85% от обема. Преди запълването им, всеки метален съд е бил промит на
обекта с по около 0, 2 литра от горивото. Съдовете с контролните и арбитражни
проби са били затворени, етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20 от
НИКТГУРНТК. Оловните пломби са били маркирани с персонален номер /№ 1/ на
пломбажните клещи на длъжностното лице, взело пробата и обозначение ГД ККТГ.
Отделно от това, съдовете са били пломбирани допълнително с еднократни пломби с
№ 106419 и обозначение ГД ККТГ. Съдовете с пробите са били и правилно
разпределени като четири от тях са били за контролна проба и два са били
осигурени за арбитражна проба.
Надлежно е било и транспортирането на пробите.
На следващо място, спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Отклонението от изискванията за качество по посочения показател се
доказва категорично въз основа на взетите проби от процесното гориво от
бензиностанция на санкционираното дружество. Извършените в тази насока
контролни дейности са изпълнени при стриктно спазване на нормативната уредба
относно изискванията за начина за взимане, съхранение и обработка на тези
проби. Във всички случаи при осъществяването им е присъствал представител на
проверяваното дружество и от негова страна не са направени възражения за
допуснати нередности. Самото изследване на пробите от горивото е извършено в
акредитирана лаборатория, което е
установило отклонение от стойностите, предписвани от НИКТГУРНТК за конкретно
описания показател и обективирано надлежно в съответните протоколи. Тези резултати
служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора и обвързват
съда. Те категорично доказват наличието на отклонение относно изискванията за
качество на течното гориво за дизелови двигатели.
Ето защо, съдът приема, че дружеството е извършило описаното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ, във
връзка с чл. 6, т. 2
от приложение № 1 от НИКТГУРНТК, тъй като на 14.06.2019г. е разпространявало гориво
за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за качество. Изцяло е
била спазена процедурата по чл. 18, чл. 19 и чл. 20 НИКТГУРНТК.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ съдържа забрана за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и
използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата по ал. 1, т. е. НИКТГУРНК, а санкционната
норма на чл. 34, ал. 2 от специалния Закон предвижда „глоба” от 2000 до 20 000 лв.,
съотв. „имуществена
санкция” в размер от 10
000 до 100 000 лв. за лице, което разпространява, включително като краен
разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието
не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация
за съответствие. Съобразно § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, краен разпространител са
бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за
горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни
инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. Предвид на това
дружеството- жалбоподател, като стопанисващо бензиностанцията, се явява субект
на отговорността за извършеното нарушение. С оглед на това правилно е ангажирана административната
отговорност за извършено нарушение на ЗЧАВ в съответствие с посочената норма.
С оглед на това, че нарушението е извършено от юридическо лице, не се
налага изследване на субективната страна на деянието.
Наложената имуществена санкция е в минимален размер предвиден в чл. 34,
ал. 2 ЗЧАВ и няма законово основание за намаляването.
Съдът приема, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН -
нарушението по чл. 8, ал. 2 ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК
не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед значимостта на
охраняваните обществени отношения, предвид разпоредбите на чл. 1 ЗЧАВ.
На следващо място, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от
Наредбата, разходите за вземане на пробите от горивото и тяхното изпитване
следва да се възложат в тежест на лицето разпространяващо горивото, в случай,
че същото не съответства на изискванията, с оглед, на което и на основание чл.
43а, ал. 3 ЗАВ посочената в приложената калкулация сума правилно и
законосъобразно е включена в диспозитива на НП.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */09.06.2020г.,
издадено от П. С. Г., Председател на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на „Т. Т. С.” ЕООД с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр.С., район С.,
ул.”П.” №*, с управител В. З. П. в, на основание 83, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 43а, ал.3 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, е наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, във
връзка с чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С. област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :