О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 22.02.2021г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.ч.гр.дело N38 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
В.К.М. *** е
сезирал съда с частна жалба вх.№263886/16.11.2020г. против разпореждане
№2146/22.02.2017г.на РС-Враца, изд.по ч.гр.дело №250/2017г., за издаването на
изп.лист въз основа на издадената заповед за изпълнение.
Заедно с частната
жалба В.К.М. е подал и възражение вх.№2638889/16.11.2020г. по чл.423 от ГПК
против заповед №320/26.01.2017г.за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, изд.по ч.гр.дело №250/2017г.на РС-Враца.
В частната
жалба се твърди, че обжалваното разпореждане за издаване на изп.лист е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а
също така е необосновано, нищожно и недопустимо. Поддържа се, че жалбоподателят
е наследник на К. П. М., починал на 12.02.2017г., против който била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело №250/2017г.на РС-Враца. Заповедта била
връчена на длъжника К. М. на 12.02.2017г., но в срока по чл.414 от ГПК
длъжникът починал. Сочи се, че след
смъртта на длъжника неговите наследници не са конституирани и заповедта за
изпълнение не им е била връчвана, като въпреки че тя не е влязла в сила, с
обжалваното разпореждане било разпоредено издаването на изпълнителен лист.
Развиват се също доводи, че вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е
погасено по давност, както и доводи, отнасящи се до правилността на издадената
заповед за изпълнение.
Иска се
разпореждането за издаване на изпълнителен лист да бъде отменено и на
жалбоподателя да бъде дадена възможност за надлежно участие в процеса. Поискано
е също на основание чл.390 и сл. от ГПК да бъде постановено спиране на
образуваното изп.дело №346/2017г.по описа на ЧСИ Цонкова.
Препис от
частната жалба на В.К.М. против разпореждането на РС-Враца за издаване на
изпълнителен лист е бил връчен на заявителя „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, от
което е постъпил писмен отговор, че оспорва жалбата. Развиват се доводи, че към
датата на издаване и връчване на заповедта за изпълнение длъжникът К. М. е бил
жив и самото връчване на заповедта е извършено редовно. Поддържа се, че
последвалата смърт на длъжника не прави заповедното производство
недопустимо и не налага приложението на
чл.227 от ГПК, още повече,че проверката на длъжника се извършва от съда преди
издаването на заповедта за изпълнение, а не преди издаването на изпълнителния
лист. Иска се потвърждаване на обжалваното разпореждане.
В подаденото
възражение по чл.423 от ГПК жалбоподателят развива напълно идентични доводи, а
именно, че длъжникът е починал в срока по чл.414 от ГПК и наследниците му не са
били конституирани; че вземането по издадената заповед за изпълнение е погасено
по давност и че са налице пороци при издаването на заповедта за изпълнение,
изразяващи се в нарушения по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 вр.с чл.410,
ал.2 от ГПК и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
Препис от
възражението по чл.423 от ГПК е бил връчен на заявителя „ЕОС
Матрикс“ЕООД-гр.София, но отговор не е постъпил.
При така
подадените частна жалба и възражение по чл.423 от ГПК, съдът намира следното:
На 19.01.2017г.
„ЕОС Матрикс“ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против К.
П. М. ***, за сумата от 1484,19 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит ТРАНСКАРТ от 19.01.2006г. Въз основа на така подаденото
заявление пред РС-Враца било образувано ч.гр.дело №250/2017г. и била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №320/26.01.2017г. Видно от приложеното
на л.18 от заповедното дело съобщение, заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника К. М. на 02.02.2017г. чрез неговата майка на регистрирания постоянен и
настоящ адрес на длъжника-справка л.16. Не се спори, а това е видно и от
приложеното удостоверение за наследници №13758/02.11.2020г., че длъжникът К. М.
е починал на 12.02.2017г., т.е. след издаването и връчването на заповедта за
изпълнение, но преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Не се спори също така, че от датата на връчване на заповедта за изпълнение
до смъртта на длъжника, възражение от него не е подавано. След изтичането на
срока по чл.414 от ГПК РС-Враца е издал обжалваното разпореждане
№2146/22.02.2017г., с което е разпоредил издаването на изпълнителен лист против
длъжника К. М. за сумите, посочени в заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Видно от приложеното на л.41 от в.ч.гр.дело №561/2020г.по описа на ОС-Враца
копие от покана за доброволно изпълнение, въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист „ЕОС Матрикс“ЕООД е образувало изп.дело
№346/2017по описа на ЧСИ И. Ц., а самата покана за доброволно изпълнение /ПДИ/
е връчена на настоящия жалбоподател на 02.11.2020г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид
установената по делото дата на връчване на ПДИ до жалбоподателя, то както
частната жалба против разпореждане №2146/22.02.2017г.на
РС-Враца, изд.по ч.гр.дело №250/2017г., така и възражението по чл.423 от ГПК,
се явяват подадени в законните срокове по чл.407, ал.1 от ГПК и по чл.423, ал.1
от ГПК.
По частната
жалба против разпореждане №2146/22.02.2017г.на РС-Враца, изд.по ч.гр.дело
№250/2017г:
Разгледана по
същество частната жалба се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл.404,
т.1 от ГПК, на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила заповеди за
изпълнение, като съгласно чл.406, ал.1 от ГПК при проверката за издаването на
изпълнителен лист съдът следи дали актът е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. При проверката за
редовност на акта от външна страна съдът следва да установи, че представеният
документ съставлява изпълнително основание (т.е. че е сред посочените в чл.404
от ГПК) и че от външна страна е истински (подписан е), действителен
(материализира действително изявление) и ясен (съдържанието му не поражда
съмнение относно субектите и предмета на изпълняемото право). Съответно, при
проверката дали актът, в случая заповедта за изпълнение, удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане против длъжника, съдът следва да установи, че заповедта е
влязла в сила и посоченото в нея вземане е ликвидно и изискуемо. Задължителна
част от проверката за издаване на изпълнителен лист е също да се установи в
полза на кого и срещу кого съществува правото за принудително изпълнение, като
за процесуалната правоспособност на страните съдът следи служебно по време на
висящността на процеса-от датата на подаване на заявлението, до влизане в сила
на заповедта за изпълнение.
В разглеждания
случай изпълнителният лист е издаден без да е налице влязла в сила заповед за
изпълнение и без да е налице правоспособен длъжник, против който изпълнителният
лист да може да бъде издаден.
Освен на специалните правила, уредени в
Глава тридесет и седма на ГПК, заповедното производство е подчинено и на общите
правила на Част първа от ГПК, вкл.разпоредбите на чл.26 и сл. от ГПК. Според
чл.27 от ГПК субект на процесуални правоотношения като страна може да бъде само
правоспособно лице-физическо и юридическо, което е правоспособно по
материалното право. Правоспособността
е възможността на едно лице да бъде носител на права и задължения и е абстрактно
качество на лицето да бъде субект на юридически права и задължения,
съществуващи по силата на обективното право. По правило краят на
правоспособността настъпва със смъртта на физическото лице, от който момент то
не може да бъде субект на процесуални отношения, включително не може да поема
задължения и против него не може да бъде издаван изпълнителен лист.
В случая длъжникът К. М. е съществувал като
правен субект към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК и към
датата на издаването и връчването на заповедта за изпълнение. Правоспособността
на длъжника обаче е прекратена със смъртта му преди изтичането на срока по чл.414
от ГПК, при което срокът е престанал да тече и заповедта за изпълнение не е
влязла в сила. Невлязлата в сила заповед за изпълнение, както и липсата на
правоспособен длъжник са абсолютни предпоставки, които са налагали да бъде
отказано издаването на изпълнителен лист. Ето защо и независимо, че районният
съд не е разполагал с данни за смъртта на длъжника и че от формална страна не е
имал основание да провери правоспособността му, обжалваното разпореждане за
издаване на изпълнителен лист се явява незаконосъобразно, поради липса на
предпоставките по чл.406 от ГПК, и като такова ще следва да се отмени, а
издаденият изпълнителен лист ще следва да бъде обезсилен. При това положение и
тъй като към датата на издаването на заповедта за изпълнение длъжникът е бил
правоспособен, то делото ще следва да бъде върнато на районния съд с указания
за конституиране на наследниците на починалия К. М., на които заповедта за
изпълнение да бъде връчена с всички произтичащи от това последици, в т.ч. с
правото да възразят по реда на чл.414 от ГПК.
По отношение възражението по чл.423 от ГПК:
Правото на възражението по чл.423 от ГПК
възниква единствено в случаите, при които поради наличието на някоя от
предпоставките по чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК, длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането по реда на чл.414 от ГПК. В случая доколкото
заповедта за изпълнение изобщо не е била връчвана на жалбоподателя в качеството
му на наследник на длъжника, той не е изгубил правото на подаде възражението по
чл.414 от ГПК, с което да оспори заповедта. Необходимо е да се отбележи също,
че с оглед смъртта на длъжника К. М. преди изтичането на собствения му
срок по чл.414 от ГПК, то погасява се и възможността наследниците му да
навеждат онези възражения по чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК, с които длъжникът би
разполагал ако е бил жив до влизане в сила на заповедта за изпълнение. Ето
защо, с право на възражение по чл.423 от ГПК настоящият жалбоподател ще
разполага само ако след като бъде конституиран като наследник на длъжника К. М.
и заповедта за изпълнение му се връчи, поради някоя от причините по чл.423,
ал.1, т.1-4 от ГПК той бъде лишен от възможността да подаде възражението по
чл.414 от ГПК.
Така изложените съображения налагат на
извода, че жалбоподателят не разполага с правен интерес от подаването на настоящето
възражение по чл.423 от ГПК, а правото му на оспори вземането по издадената
заповед за изпълнение следва да му бъде осигурено чрез отмяната на
разпореждането за издаване на изп.лист, връчването на заповедта за изпълнение и
даването на възможност за подаване на възражението по чл.414 от ГПК. При тези
съображения възражението ще следва да се остави без разглеждане.
По отношение искането за спиране на
изпълнението по изп.дело №№346/2017по описа на ЧСИ И. Ц.:
Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.3 от ГПК, ако въззивният съд приеме възражението по чл.423, ал.1 от ГПК,
изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК се спира. Следователно, предпоставка за спиране изпълнението
на заповедта по чл.410 от ГПК е подаденото възражение по чл.423 от ГПК да е
прието за допустимо и основателно. Тъй като в случая тези предпоставки не са
налице и възражението е прието за недопустимо, то и изпълнението на издадената
заповед за изпълнение не може да бъде спряно. Изпълнението не може да се спре и
с оглед подадената жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен
лист, тъй като съгласно разпоредбата на чл.407, ал.2 от ГПК обжалването на
разпореждането не спира изпълнението. Доколкото обаче разпореждането подлежи на
отмяна, а издаденият изпълнителен лист на обезсилване, то на основание чл.433,
ал.1, т.3 от ГПК изпълнителното производство ще подлежи на прекратяване, което
следва да се извърши от съдебния изпълнител.
По отношение на разноските:
С оглед констатираната основателност на
частната жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист,
ответникът по жалбата „ЕОС Матрикс“ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя В.М. деловодни разноски в размер на 15 лв., представляващи
заплатената от него държавна такса.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане №2146/22.02.2017г.на
РС-Враца, изд.по ч.гр.дело №250/2017г., за издаването на изп.лист въз основа на
издадена заповед за изпълнение №320/26.01.2017г.
ОБЕЗСИЛВА издадения в полза на „ЕОС
Матрикс“ЕООД-гр.София против К. П. М. въз основа на разпореждане
№2146/22.02.2017г.на РС-Враца по ч.гр.дело №250/2017г., изпълнителен лист от 22.02.2017г.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, с ЕИК ***
да заплати на В.К.М. ***, с ЕГН ********** сумата от 15 лв.деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение
вх.№2638889/16.11.2020г. по чл.423 от ГПК, подадено от В.К.М. *** против
заповед №320/26.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
изд.по ч.гр.дело №250/2017г.по описа на РС-Враца и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.дело №38/2021г. по описа на Окръжен съд-Враца в тази му част.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца с
указания за конституиране на наследниците на починалия длъжник К. П. М., на
които да бъде връчена издадената заповед за изпълнение №320/26.01.2017г.
с всички
произтичащи от това последици, в т.ч. с правото да възразят по реда на чл.414
от ГПК.
В частта, с която възражението по чл.423 от ГПК е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази
му част, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд-София в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........