Решение по дело №551/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е с правно основание чл.145 и следващите от Адиминстративнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.56, ал.2 от Наредба №38 от 16.04.2004г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверовачни изпити /Наредба № 38 от 16.04.2004/.

Образувано е по жалба на А. Д. И. от [населено място], к-с „Меден Рудник“ бл.41, вх.“Г“, ет.1, с [ЕГН], чрез адв.С. К., против Заповед № РД-01-53/19.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за анулиране на резултати на А. Д. И. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, съгласно протоколи с номера №1309/04.10.2023г. и №1382/23.10.2023г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят оспорва изложеното в административния акт, като твърди, че е имал изискуемия едногодишен стаж като водач категория „С“. Излага доводи, че СУМПС му е било иззето за допуснато нарушение само на територията на Франция, като през тези два месеца е упражнявал дейност като водач на товарен автомобил в други държави от ЕС като Испания и Италия. Моли за отмяна на заповедта и за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.К., който поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № РД-01-53/19.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са анулирани резултати на А. Д. И. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, съгласно протоколи с номера №1309/04.10.2023г. и №1382/23.10.2023г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас. С писмо с рег.№16-00-5860/08.11.2023г. на директора на ОДМВР –Бургас /л.12/ изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е уведомен, че А. И. притежава свидетелство за управление на МПС от категория „С“ №*********, което му е било връчено на 29.09.2022г. Същото му е било отнето от властите на Република Франция за срок от два месеца, считано от 03.04.2023г.

В тази връзка на И. е изпратено уведомление по чл.26 от АПК /л.20-21/ за започване на производство по анулиране на резултатите от успешно проведен изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "СЕ", съгласно протоколи с номера №1309/04.10.2023г. и №1382/23.10.2023г. на Областен отдел „Автомобила администрация“ – Бургас към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Бургас, тъй като към датата на провеждане на посочените изпити И. не е притежавал необходимия стаж като водач с право за управление на МПС от категория „С“, съгласно чл.154, ал.7 от ЗДвП.

Видно от справките от ИА "Автомобилна администрация" за проведени изпити –теоретичен и практически за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, И. е положил успешно теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, което е отразено в протоколи с №1309/04.10.2023г./л.17/ и №1382/23.10.2023г. /л.18-19/ на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Бургас.

В изпълнение указанията на съда, обективирани в определение №2538/ 28.03.2024г., по делото е постъпила справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас /л.41/, видно от която СУМПС [номер] е издадено на 26.09.2022г. и е връчено на А. И. на 29.09.2022г. В справката е посочено, че за периода 2022г.-2024г. на И. няма издавани други СУМПС. По делото са приети преводи на документи /л.51/ и /л.54/, видно от които на И. е забранено управлението на МПС на територията на Франция за срок от два месеца, като в уведомлението на л.54 е посочено, че отнемането на свидетелството за управление на МПС се прилага единствено във Франция, но не и другите европейски страни.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на процесната заповед. Същата е подадена от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената Заповед № РД-01-53/19.02.2024 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.56, ал.1, т.3 от Наредба №38 от 16.04.2004г., издадена на основание законовата делегация по чл.152, ал.1,т.4 от ЗДвП, според който изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагане на административната мярка, чрез посочване на конкретните правно-релевантни факти, предвидени в хипотезата на чл. 56, ал. 1, т.3 от Наредба №38 от 16.04.2004г. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването й.

Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като едно от правните основания за издаване на процесния административен акт – чл.56, ал.1,т.3 от Наредба №38 от 16.04.2004г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит, когато кандидатът не е отговарял на изискванията за допускане до изпит.

Съгласно чл. 154, ал.7 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) от ЗДвП, за управление на моторни превозни средства от категории D1 и С+Е може да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година.

Съгласно чл. 154а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) от ЗДвП, стажът като водачи се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

По делото няма спор, а това е видно и от приложените по делото писма /л.13 и л.12/, на И. на територията на Република Франция е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, считано от 03.04.2023г., а СУМПС е изпратено по служебен път на ГД „Национална полиция“ на 19.07.2023г./л.15/. През този период от време СУМПС не е било в И., поради което той не е могъл да управлява МПС именно поради липса на свидетелство за правоуправление. Следователно административният орган законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на посоченото правно основание по чл.56, ал.1,т.3 от Наредба №38 от 16.04.2004г. за анулиране на резултата от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, съгласно протоколи с номера №1309/04.10.2023г. и №1382/23.10.2023г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас. След като А. И. е получил свидетелство за правоуправление за категория „С“ на 29.09.2022г. и считано от 03.04.2023г. същото е било отнето за срок от два месеца, то към 04.10.2023г., датата на която е положен теоретичния изпит за по-горната категория „СЕ“ той не е притежавал минималния едногодишен стаж като водач на МПС от категория „С“, който съгласно разпоредбата на чл.154, ал.7 от ЗДвП е необходим за да бъде допуснат кандидата за придобиване на категория „СЕ“.

Съгласно чл.7, т.4 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства без да се накърнява националното наказателно и полицейско законодателство, държавите-членки могат, след консултации с Комисията, при издаване на свидетелства за управление на превозно средство да прилагат националната си уредба по въпроси извън упоменатите в настоящата директива.

Съгласно чл.7, т. 5 от Директива 2006/126/ЕО

а) Никой не може да притежава повече от едно свидетелство за управление на превозно средство.

б) Държава-членка отказва издаването на свидетелство, когато установи, че кандидатът вече притежава свидетелство за управление на превозно средство.

Без да се накърнява член 2, държава-членка, която издава свидетелство, полага необходимото старание, за да гарантира, че лицето изпълнява изискванията, постановени в параграф 1 от настоящия член, и прилага своите национални разпоредби относно анулирането или отнемането на правото на управление на превозно средство, ако установи, че свидетелството е било издадено, без да са изпълнени изискванията.

В случая органите на МВР са изпълнили своите задължения и са уведомили своевременно компетентния орган. Жалбоподателят има едно свидетелство за управление на МПС и няма други СУМПС. Действително в документа, представен от адв.К., е посочено че отнемането на свидетелството за управление на МПС се прилага единствено във Франция, не и другите европейски страни, но съгласно посочената по-горе Директива без да се накърнява член 2, държава-членка, която издава свидетелство, полага необходимото старание, за да гарантира, че лицето изпълнява изискванията, постановени в параграф 1 от настоящия член, и прилага своите национални разпоредби относно анулирането или отнемането на правото на управление на превозно средство, ако установи, че свидетелството е било издадено, без да са изпълнени изискванията.

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията за незаконосъобразност на оспорената заповед. Установи се по делото, че тя е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, при безспорно констатирано наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото на защита на адресата. По отношение на лицето е налице визираното в чл. 56, ал. 1, т.3 от Наредба №38 условие, а именно към датата на явяването на И. на теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, жалбоподателят не е имал изискуемия, съгласно чл.154, ал.7 от ЗДвП, минимум едногодишен стаж, като водач с право за управление на МПС от категория „С“.

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", е валиден, формално и материално законосъобразен административен акт и издаването му съответства на целта на ЗДвП, а именно - всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, отговарящ на изискванията на закона за придобиване на правоспособност за съответна категория. По тези съображения съдът намира, че жалбата на И. срещу тази заповед е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и като съобрази своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", в чиято структура се намира ответният административен орган, следва да се присъдят разноски за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100 лв., определен на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. чл.144 от АПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд – Бургас, дванадесети състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Д. И. от [населено място], к-с „Меден Рудник“ бл.41, вх.“Г“, ет.1, с [ЕГН], чрез адв.С. К., против Заповед № РД-01-53/19.02.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулиране резултати на А. Д. И. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „СЕ“, съгласно протоколи с номера №1309/04.10.2023г. и №1382/23.10.2023г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Бургас към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас.

ОСЪЖДА А. Д. И. от [населено място], к-с „Меден Рудник“ бл.41, вх.“Г“, ет.1, с [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 100 /сто/лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.