Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1766 гр.Пловдив, 01.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 27.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка
Пиропнкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №5400/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №337715-F369351/17.05.2018г.
на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН********** ***, на основание чл.355,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл. чл.1, ал.2
от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските
лица / НООСЛБГРЧМЛ/.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.Релевира доводи за наличие на съществени
процесуални нарушения и маловажност на случая.В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и заявява, че е ***.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от ** А., който счита наказателното
постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.01.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение с номер F369334 за това, че на 29.03.2017г. възобновил трудова дейност, но в
срок до 05.04.2017г. не подал декларация за
възобновяване на трудова дейност, като собственик на Инес-93 с ЕИК
*********.Нарушението било констатирано на 12.01.2018г. при подаване на декларацията
която е трябвало да се подаде до 05.04.2017г.Декларацията била представена от упълномощено лице М. Д., в
присъствие на която бил съставен АУАН и бил връчен същия ден от св.С.В..
Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път. Против издадения АУАН не са постъпили
възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган е издал процесното
наказателно постановление тъй като видно от мотивите на наказателното
постановление е преценил, че случаят не е маловажен.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителя В., която потвърди констатациите в АУАН и заяви, че г-н И. не е
канен за съставяне на АУАН, тъй като актовете се издавали веднага и акта бил
съставен и връчен на упълномощено лице.Съдът кредитира показанията на
актосъставителя, като ясни и логични кореспондиращи изцяло с писмените
материали по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля и приложените към преписката писмени доказателства.
При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване сроковете
по чл. 34 от ЗАНН и са издадени от компетентни
лица, видно от приложената заповед.
Формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и
правна страна са обосновани и правилни, досежно наличието на административно
нарушение. Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, което от
обективна страна изчерпва състава на нарушението.
В случая обаче се налице нарушения в хода на административно
наказателното производство, както и нарушения на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН.Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението.В случая актосъставителя заяви, че
акта не е съставен в присъствие на нарушителя, нито е канен за съставянето
му.Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН само ако нарушителя след като е търсен не е
намерен или не се яви акта се съставя в негово отсъствие.Действително акта е
съставен в присъствие на упълномощено лице с пълномощно, което е нотариално
заверено и съставено на 06.06.2016г.Видно от съдържанието на пълномощното
същото е общо и не включва представляване в хода на административно наказателно
производство.По преписката е налично и друго пълномощно с което И. действително
упълномощил М. Д. да подписва АУАН, но това пълномощно не е датирано, тоест не
става ясно към датата на съставяне на АУАН 12.01.2018г. дали е било изготвено
или е съставено на по-късна дата.Ето защо съдът счита, че е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя, от което следва и порочност на хода на административно
наказателното производство.Освен това реално жалбоподателя е поставен в
ситуация да гадае какво нарушение е извършил и по коя законова разпоредба.Нито в АУАН, нито в НП е даден
пълен текст на съкращението НООСЛБГРЧМЛ.На настоящия съд отне не малко време да издири наредбата
ползвайки препратки от чл.355, ал.1 от КСО в правно информационната система
АПИС.Ето защо се е стигнало и до друго нарушение на ЗАНН, а именно чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 тъй като тези разпоредби задължават съставителите на АУАН и НП
да посочат конкретното нарушените законови норми, което в случая те не са
сторили, тъй като няма как жалбоподателя да гадае какво означава съкращението НООСЛБГРЧМЛ.С оглед на така посочените процесуални
нарушения според съда се е стигнало до незаконосъобразност на наказателното
постановление.
Освен всичко гореизложено досежно допуснатите в хода на производството
нарушения според съда са налице основание за да се приеме, че е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Това е така поради следните причини.На първо място в наказателното
постановление е посочено, че са касае за нарушение извършено за първи
път.Извършителя не е наказван за нарушения на други разпоредби на данъчното
законодателство.Касае се за неподаване на декларация за възобновяване на
трудова дейност от **, който дължи само здравни осигуровки.Освен това е подал
декларация, макар и с не малко закъснение, при което всъщност е констатирано и
нарушението му.С оглед така изложеното според съда е следвало наказващия орган
да предупреди нарушителя и да се съобрази с възрастта и здравословното му състояние
на нарушителя**.
С оглед така изложеното според съда
са налице основания за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №337715-F369351/17.05.2018г.
на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН********** ***, на основание чл.355,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл. чл.1, ал.2
от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ/.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
И.П.