Р Е Ш Е Н И Е
№: 15.02.2021г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен състав
На десети
февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Москова НАХД
№ 483/2020г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Р.М. с ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № ***. на
Началника на РУП- Царево, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при съществени
процесуални нарушения.
В с.з. за жалбоподателя, редовно уведомен, се явява адв.Т., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
В с.з. за АНО, редовно уведомен, представител не се
явява.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
На 27.08.2020г. около 23:08 часа в ***полицейски
наряд, в състава на който бил св.Н.Й. ***, командирован за сезона от СДВР/
спрял за проверка движещия се по улица „Георги Кондолов“ от къмпинг Корал към
с.Лозенец лек автомобил „***“ с рег. №: ***,
управляван от жалбоподателя А.Р.М.. Водачът на автомобила бил
поканен доброволно да се подложи на тест с техническо средство Дрегер 7510+ с № ******, за проверка дали управлява МПС
след като е употребил алкохол. А.Р.М. се съгласил да бъде тестван, като дал
проба 05282 в 23:06 часа и техническото
средство отчело положителен резултат от 1.20‰ концентрация на алкохол в
издишания въздух. Резултатът от теста бил предявен на нарушителя и му бил издаден
в 23:25 часа талон за медицинско изследване № ***. Талонът бил предявен на
жалбоподателя, като той се запознал със съдържанието му, лично изписал в него,
че приема показанията на техническото средство и положил подпис в обособената
за това графа. За така установеното нарушение, св.Й. съставил против
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с бланков № ***.,
който бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения.
Впоследствие, нарушителят не се явил в ФСМП- гр.Царево за предоставяне на
кръвна проба.
Въз основа на
така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства,
АНО е издал обжалваното НП № ***. на Началника РУП- Царево, с което за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на
26.11.2020г., видно от инкорпорираната в него разписка/л.14/, а жалбата е входирана от АНО на 08.12.2020г. без да е приложен пощенския плик към АНП,
поради което съдът приема, че същата е подадена в срок.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно
установена от събраните по делото писмени и устни доказателства- показанията на
актосъставителя св. Й., АУАН№ ***., талон за
медицинско изследване № ***., сведение от доктор Я. Т., че А.Р.М. не е регистриран във ФСМП- гр.Царево за предоставяне на
кръвна проба.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице,
посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна
по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението е съставен от св.Й.–***,
командирован за сезона от СДВР, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началника на РУП-Царево, оправомощени със Заповед №****. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т.е. от
компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН,
поради което възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. При
съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в
чл.40 и чл.43 от ЗАНН и препис от него е връчен на жалбоподателя лично срещу
подпис. АУАН и атакуваното НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в Нп е отбелязано, че на
нарушителя е бил издаден талон за медицинско изследване, като е посочен номера
на талона, поради което вързраженията на защитата в
тази насока са неоснователни. Не са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя
не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съдът счита за голословни твърденията на
жалбоподателя, че имал съмнения в показанията на дрегера,
тъй като противоречат на изрично записаното от него в талона за медицинско
изследване, че приема показанията на техническото средство. Ако същият се е
съмнявал в резултата от „дрегера”, то е следвало да
не заявява, че приема пробата, а да се подложи на последващ тест с
доказателствен анализатор или медицинско изследване. Тоест, след като нарушителят собственоръчно е
посочил в талона за медицинско изследване, че приема показанията на
техническото средство, то това означава и че резултатът от теста му е бил
предявен и той е преценил, че не желае да го подлага на съмнение.
Не отговарят на обективната истина и твърденията на
жалбоподателя, че след като получил талона за медицинско изследване, същият бил
отишъл във ФСМП- гр.Царево, където му било отказано да му бъде взета кръв за
изследване. От приложените по делото писмени сведения, снети от доктор Т., който е бил дежурен във ФСМП- гр.Царево на
процесната дата, се установява, че жалбоподателят изобщо не е посетил на
процесната дата ФСМП- гр.Царево и съответно – не е вписан в журнала за посещения. Ето защо съдът приема, че твърденията на
жалбоподателя, че му било отказано от медицинските лица да му бъде взета кръв
за медицинско изследване представляват защитна версия с цел да избегне
административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение. От
показанията на актосъставителя също така се
установява, че при явяването на водач в центъра за вземане на кръв за изследване, медицинските лица се обаждат
по телефона на дежурния полицейски служител, който се явява незабавно в
центъра, като водачът не търси последния, в какъвто смисъл са твърденията на
жалбоподателя. Що се касае до
възраженията на защитата, че е допуснато нарушение в процедурата по тестването на нарушителя,
изразяващо се в непоставяне на стикер върху талона за медицинско изследване,
същото се явява неоснователно, тъй като такъв стикер е поставен върху екземпляра от талона за изследване,
връчен на нарушителя. Освен това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Наредбата предвижда
поставянето на нарочен стикер със сериен номер, но това се отнася до хипотеза,
при която нарушителят е предоставил кръвна проба за изследване, като посочената
норма третира запечатването на вакуумните епруветки, съдържащи кръвта за
изследване. Както вече бе посочено няколко пъти, в случая нарушителят
доброволно е преценил да не се подложи на медицинско изследване, предвид което
нормите от Наредбата, регулиращи вземането на кръв за изследване и
транспортирането на пробите, не са приложими.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че констатациите в наказателното постановление съответстват на
действителното положение и от събраните доказателства се установява, че
жалбоподателят действително е управлявал процесното моторно превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда
до 1.2 на хиляда, а именно: с 1.20 промила, установено с техническо средство Дрегер 7510+ с № ******, с което е нарушил разпоредбата на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
За да бъде санкциониран по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП
следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва
да бъде над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда. Освен това законодателят изисква
това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба
№1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на алкохол или друго упойващо вещество
се установява посредством използване на различни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. От доказателствата по делото е видно, че
употребата на алкохол от жалбоподателя е установена посредством техническо средство Дрегер 7510+ с № *****. В съответствие с правилата на
Наредба №1, след като е било установено с
техническото средство дрегер наличие на
алкохол от 1.20 промила в издишания от водача въздух, на същия е бил издаден и връчен талон за изследване на
кръв, видно от приложения по делото талон за изследване с бланков № ***., като
същият е приел показанията на техническото средство и това е изрично отбелязано
в талона. По делото се установи безспорно, че в определения му срок водачът не
се е явил в ФСМП- гр.Царево и не е дал кръв за анализ. Отказа за даване на
кръвна проба е право на нарушителя, но от това си право той не може да
черпи други права които не са правно регламентирани.
При отказ на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на
техническото средство, съгласно чл.6 от Наредбата. Правната квалификация на
деянието, дадена от наказващия орган като нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Съдът,
приема, че по делото е установено по безспорен начин, че жалбоподателят като е
управлявал след употреба на алкохол с концентрация 1.20 промила в издишания
въздух процесното МПС на инкриминираната дата и място, е осъществил от
субективна и обективна страна състава на административно нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му по чл.174, ал.1 т.2
от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, а именно: – 1.20
промила, установена с техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна
степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при
определяне на наказанието по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП и е определил
наказанието в размера, посочен от закона - глоба в размер на 1000 лв. и 12 месеца лишаване от право да управлява
моторното превозно средство, поради което размера на наказанието не подлежи на
изменение при съдебния контрол.
В настоящия случай
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, тъй като процесният случай
не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен - налице са
типичните за подобен случай обстоятелства. Нарушителят е употребил алкохол,
като макар и да е бил напълно наясно с това, е преценил, че следва да извърши
действия по управление на МПС. Съдът отчита и особената значимост на
обществените отношения, които се охраняват с нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Безопасното придвижване и
навременните, и адекватни реакции на водачите при възникнала опасност на
пътното платно, са от първостепенна важност при осигуряване превенция и
редуциране броя на пострадалите при ПТП. Предвид гореизложеното, съдът счита,
че така наложеното административно наказание ще подейства предупредително-
възпиращо и поправително- превъзпитаващо върху жалбоподателя.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно
постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
При този изход на делото, в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат направените по делото пътни разноски за явяването на
свидетеля Й. в с.з., които са в размер на 178.70 лева и са били заплатени на свидетеля от бюджета
на съда.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***. на Началника на РУП-
Царево, с което А.Р.М. с ЕГН ********** ***,
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на
1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Р.М. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на РС-Царево
сумата в размер на 178.70 лева,
представляващи разноски по делото, както и сумата в размер на 5.00 лева, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
Районен
съдия :