Р
Е Ш Е
Н И Е № 260022
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
с
участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ при Окръжна прокуратура - Пловдив и
съдебен секретар ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА, след като разгледа докладваното от съдия
Евстатиева ВНОХД № 820 / 2020г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от
06.03.2020г., постановена по НОХД № 3941 по описа за 2019 г. Районен съд – гр.Пловдив е признал
подсъдимия Т.Н.Т. за ВИНОВЕН в това, че
в периода от 05.08.2017г. до
07.08.2017г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с две
деяния, осъществяващи поотделно един и същ състави на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, чрез използване на техническо средство - метална пластина тип „кука“, е отнел чужди движими
вещи, от владението на “****” ЕООД – гр. София, без съгласието на ръководството
на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
В
периода oт 05.08.2017г. до 07.08.2017г., в гр. Пловдив е
отнел следните чужди движими вещи: 1бр.
къси панталонки “****” на стойност
9.99 лв.;1бр. панталон “****” на стойност
22.99 лв.; 1бр. панталони “****” на стойност
22.99 лв.; 1бр. къси панталонки “****” на стойност
19.99 лв.; 1бр. панталони “****” на стойност
19.99 лв.; 1бр. тениска “***” на стойност 7.99 лв.; 1бр. тениска “***” на
стойност 12.99 лв.; 1бр. тениска “***” на стойност 12.99 лв.; 1бр. тениска “***”
на стойност 12.99 лв.; 1бр. тениска “***” на стойност 12.99 лв.; 1бр. риза “***”
на стойност 22.99 лв.; 2 комплекта “***”, всеки на стойност 29.99 – на обща
стойност 59.98 лв.; 2 комплекта “***”, всеки на стойност 19.99 лв. – на обща
стойност 39.98 лв.; 1бр. чанта “***” на стойност 12.99 лв.; 2бр. чанти “***”,
всяка на стойност 19.99 лв. – на обща стойност 39.98 лв.; 1бр. къси панталонки
“***” на стойност 9.99 лв.; 1бр. тениска “***” на стойност 19.99 лв.; 1 чифт
обувки “***” на стойност 34.99 лв.; 1бр. къси панталонки “***” на стойност
19.99 лв., на обща стойност 416.78 лева, и
на
07.08.2017г., в гр. Пловдив е направил опит да отнеме чужди движими вещи: 1 чифт чехли марка “***” на стойност 14.99
лв.; 1 чифт чехли марка “***” на стойност 5.99 лв.; 3 бр. рокли марка “***” –
всяка на стойност 39.99 лв. – на обща стойност 119.97 лв.; 1 бр. панталон марка
“**” на стойност 17.99 лв.; 1 бр. рокля марка “**” на стойност 24.99 лв.; 1 бр.
рокля марка “**” на стойност 34.99 лв.; 1 бр. рокля марка “**” на стойност
29.99 лв. на обща стойност 248.91 лева, като деянието останало недовършено
поради независещи от волята на дееца причини, като всички горепосочени вещи са
на обща стойност 665.69 лева (шестстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и
девет стотинки), отнети от владението на “****” ЕООД – гр. София, без съгласието на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 195, ал.1, т.4 вр. 194 ал. 1, вр. с чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 от НК
съдът го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание
чл. 66 ал.1 НК районният съд е отложил
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, определил е на основание чл. 25 ал.1, вр. чл. 23 ал.1 НК
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода измежду наложените на
подсъдимия Т.Н.Т. по настоящото дело и по НОХД 4443/2017 г. по описа на Районен
съд Пловдив, а именно - наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода. На основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата и е приспаднал задържането на подсъдимия
по чл.59 ал.2 вр.ал.1 т.1 и чл.25 ал.2 от НК.
Съдът
се е разпоредил с ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, като е постановил етикетите на магазин „**“, дискове със записи от видеокамери и металната пластина тип „кука“, приложени по
делото, да се унищожат като вещи без стойност, и е осъдил подс.Т. да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 148,12 лева по сметка на ОД МВР Пловдив в полза на
бюджета на Държавата, а направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 20 лева – да заплати по сметка на Районен съд Пловдив в полза на
бюджета на ВСС.
С
атакуваната присъда Районен съд Пловдив на основание чл. 304 НПК е признал
подсъдимия Т. за НЕВИНЕН в периода oт 05.08.2017г.
до 07.08.2017г., в гр. Пловдив да е отнел следните чужди движими вещи: 2 бр. къси панталони “**”, всеки чифт на
стойност 22.99 – на обща стойност 45.98 лв.; 1бр. риза “**” на стойност 14.99
лв.; 1бр. туника “**” на стойност 14.99
лв.; 1бр. клин “**” на стойност 12.99 лв.; 1бр. тениска “**” на стойност 9.99;
1бр. бермуди “**” на стойност 22.99 лв.; 1бр. боди “**” на стойност 9.99 лв.;
1бр. блуза “**” на стойност 7.99 лв.; 1бр. къси панталонки “**” на стойност
22.99 лв.; 1 бр. тениска “***” на стойност 10.99 лв.; 1бр. бермуди “**” на
стойност 16.99 лв.; 1бр. риза “**” на стойност 16.99 лв.; 1бр. комплект “**” на
стойност 19.99 лв.; 1бр. тениска “**” на стойност 5.99 лв.; 1бр. бермуди “**”
на стойност 19.99 лв.; 1бр. тениска "**” на стойност 4.99 лв.; 1бр. блуза
“**” на стойност 9.99 лв.; 1бр. панталони “**” на стойност 12.99 лв.; 1бр.
панталони “**” на стойност 9.99 лв.; 1бр. панталони “**” на стойност 12.99 лв.;
1бр. панталони “ **” на стойност 14.99 лв.; 1бр. къси панталони “**” на
стойност 12.99 лв.; 1бр. тениска “**” на стойност 3.99 лв.; 1бр. къси
панталонки “**” на стойност 14.99 лв.; 1бр. тениска “**” на стойност 9.99 лв.;
1бр. тениска “**” на стойност 7.99 лв.; 1бр. клин “**” на стойност 4.99 лв.;
1бр. тениска “**” на стойност 5.99 лв.; на обща стойност 380.71 лева (триста и
осемдесет лева и седемдесет и една стотинки), отнети от владението на “****”
ЕООД – гр. София, без съгласието на
ръководството на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като го
оправдавал по първоначалното обвинение в този смисъл.
Въззивното
производство е образувано по протест
на прокурор при Районна прокуратура – гр.Пловдив и жалба на служебния защитник на
подсъдимия - адв. Р.Д. срещу горепосочената присъда.
В
протеста се изразява становище за незаконосоъбразност на присъдата в
оправдателната част и се претендира постановяване на нова присъда от въззивния
съд, с която подс.Т. да бъде признат за виновен в отнемането на всички
инкриминирани вещи. Представителят на държавното обвинение счита наложеното от
първоинстанционния съд наказание за явно
несправедливо. Претендира за отмяна приложението на чл.66 от НК и ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим. Развива
подробни съображения в постъпилото допълнение към протеста.
В
съдебното заседание пред въззивния съд протестът срещу оправдателната част на
присъдата не се поддържа, като прокурорът от ОП Пловдив изразява съгласие с
мотивите на първоинстанционния съд, че по отношение на вещите, предмет на
оправдателния диспозитив на съдебния акт липсват убедителни доказателства да са
били отнети именно от подсъдимия, а са налице единствено предположения.
Поддържа се от представителя на ОП Пловдив искането за ефективно осъждане на
подсъдимия.
В
жалбата на защитника се прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост
на присъдата и се иска подсъдимият да бъде изцяло оправдан. Алтернативно се
претендира отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд,
без да се сочи в жалбата кое е допуснатото процесуално нарушение.
В
съдебното заседание жалбата се поддържа от защитника, който изразява и съгласие със становището на
прокурора, че подсъдимият правилно е бил оправдан за част от отнетите вещи.
Възразява се срещу исканата отмяна от прокурора на приложения с присъдата чл.66
от НК по отношение на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия.
Производството
пред Окръжен съд Пловдив протече по реда на чл. 269 ал. 3 т. 4 буква „а“ от НПК
в отсъствие на подсъдимия, незатрудняващо разкриването на обективната истина по
делото. Подсъдимият не бе установен на известните по делото адреси с дадено
сведение от баща му Н. Д. Т., че синът му е извън страната. От получените от
съда справки от ГД „Изпълнение на наказанията“ и от НСлС, се установи, че
подсъдимият не е задържан на територията на Р България и не търпи наказание
„лишаване от свобода“, а от постъпилите справки относно регистрирани преминавания
на държавната граница, е видно, че последното регистриране за подсъдимия е
напускане на Реп. България на 06.02.2019 година от Аерогара София. Подсъдимият
се представлява на въззивното производство от адв. Р.Д., назначен от по-рано негов
служебен защитник.
Пловдивският окръжен съд след като
провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе
предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
От събраните
по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната
фактическа обстановка, която е възприел и
първоинстанционният съд:
На 05.08.2017
г. подсъдимият Т. Т. влезнал в магазин „**”, находящ се в гр. Пловдив, МОЛ „***”.
Той преминал покрай щандовете с дрехи в магазина и започнал да взима дрехи, като взел и чанта за пазаруване от
магазина, в която поставял дрехите. След това с всички артикули влезнал в
пробната. Там с помощта на дъговидна метална пластина, отворил алармите на
взетите от него артикули и ги отделил. След около двадесет минути, подсъдимият Т.
излезнал от пробната, носейки в лявата пазарската чанта, в която били поставени
отделените дрехи от алармените им устройства. Преминал покрай щандовете и
излязъл от магазина.
Малко по-късно
свидетелят И.П., работещ в магазина служител, при проверка и подреждане на
артикулите в помещенията, обособени като пробни, констатирал, че във всяка от
четирите пробни има оставени алармени устройства, без артикули на тях. Самите
алармени устройства били в затворено положение, но нямали артикули на тях.
Обикновено тези устройства се премахвали, когато стоката била закупена. Същият повикал свидетелката Е.С.в
помещенията, обособени като пробни, и й показал видяното. Освен алармените
устройства, свидетелите П. и С. намерили и множество етикети, без прикрепени
към тях артикули. Всички етикети и алармени устройства свидетелите предали на
управителя на магазина – свид. Е. Т., която ги
прибрала в офисното помещение. За извършената кражба разбрала и свид.П.
Х., също служителка в магазина. Етикетите Т. предала на разследващите на
08.08.2017г.
На 06.08.2017
г., подсъдимият Т. отново посетил същия магазин. Той отново бил облечен с
тениска с къс ръкав и къси панталони. Подсъдимият влезнал през централния вход,
разгледал артикули в магазина, като взел част от същите и се насочил към
помещение с надпис „Пробна”. Там, отново с помощта на дъговидната метална
пластина отделил дрехите от техните алармени устройства, и поставил артикулите
в чанта. След известно време подсъдимият излязъл от посоченото помещение, като
оставил една от дрехите на щанд, и излязъл от магазина, носейки чантата в ръка. Малко по-късно същия ден, при преглед
на помещенията, обособени като пробни, свидетелят П. отново констатирал
алармени устройства, без прикрепени към тях артикули. Същите били наредени
върху огледалата. Той повикал свидетелката С. и двамата уведомили управителката
магазина Е.Т., която прегледала записите от охранителните камери. На същите и
тримата свидетели видели извършеното от подсъдимия Т..
Свидетелката Т.
се свързала с охраната на МОЛ „***”гр.Пловдив. На записите от охранителните
камери на мола, същата възприела мъжът от записите от камерите на магазина, как
слиза от автобус на автобусна линия № **, слага нещо в устата си, влиза в мола
и директно се насочва към магазин „**”, без да влиза в друг обект. Докато
свидетелката Т. преглеждала записите от камерите, на място пристигнали
полицейски служители от 02 РПУ при ОДМВР Пловдив. Те отвели свидетелката в
сградата на РПУ, където от същата били снети обяснения.
На 07.08.2017
г. около обяд подсъдимият Т. посетил за трети път магазин „***” в същия МОЛ. Той
влезнал в магазина, и вземал множество дрехи и се насочил към помещението с
надпис „Пробна”. Там, по същия начин като преходните дни, с помощта на
дъговидна метална пластина отделил взетите артикули от алармените устройства.
След това подсъдимият Т. излязъл от помещението, държейки в ръката си чантата
за пазар и излязъл с бърза крачка от магазина.
Подсъдимият до този момент бил взел
множество артикули, между които 1бр. къси панталонки “****” на стойност 9.99
лв.; 1бр. панталон “****” на стойност 22.99 лв.; 1бр. панталони “****” на
стойност 22.99 лв.; 1бр. къси панталонки “****” на стойност 19.99 лв.; 1бр.
панталони “****” на стойност 19.99 лв.; 1бр. тениска “***” на стойност 7.99 лв.;
1бр. тениска “***” на стойност 12.99 лв.; 1бр. тениска “***” на стойност 12.99
лв.; 1бр. тениска “***” на стойност 12.99 лв.; 1бр. тениска “***” на стойност
12.99 лв.; 1бр. риза “***” на стойност 22.99 лв.; 2 комплекта “***”, всеки на
стойност 29.99 – на обща стойност 59.98 лв.; 2 комплекта “***”, всеки на
стойност 19.99 лв. – на обща стойност 39.98 лв.; 1бр. чанта “***” на стойност
12.99 лв.; 2бр. чанти “***”, всяка на стойност 19.99 лв. – на обща стойност
39.98 лв., 1бр. къси панталонки “***” на стойност 9.99 лв.; 1бр. тениска “***”
на стойност 19.99 лв.; 1 чифт обувки “***” на стойност 34.99 лв.; 1бр. къси
панталонки “***” на стойност 19.99 лв.,всички на обща стойност 416.78 лева.
Всички отнети дрехи подсъдимият Т. продал в кв. И. на неустановено по делото
лице за сумата от 120 лева.
Същият
ден, следобед, подсъдимият Т. употребил наркотично вещество – бонзай. След това
решил отново да посети посочения магазин. Той отново влезнал в магазина и взел
множество артикули. Това било забелязано от свидетелката Е.С., която се
загледала в подсъдимия и го разпознала като лицето, видяно предния ден на
охранителните камери. Тя споделила на управителката на магазина – свидетелката Е.Т.,
че е видяла лицето от записите. Свидетелката Т. също възприела подсъдимия Т. и
се убедила, че това е лицето от видеозаписите. Свидетелката С. отишла при охранител на МОЛ „***” –
свидетелят А., и му споделила какво се е случило. През това време свидетелката Т.
отишла до офис помещението, за да се обади в полицията. Свидетелят А. се
насочил към подсъдимия Т., който продължавал да подбира артикули, като до този
момент последният бил взел: 1 чифт чехли марка “**” на стойност 14.99 лв.; 1
чифт чехли марка “**” на стойност 5.99 лв.; 3 бр. рокли марка “**” – всяка на
стойност 39.99 лв. – на обща стойност 119.97 лв.; 1 бр. панталон марка “***” на
стойност 17.99 лв.; 1 бр. рокля марка “***” на стойност 24.99 лв.; 1 бр. рокля
марка “***” на стойност 34.99 лв.; 1 бр. рокля марка “***” на стойност 29.99
лв.
Свидетелят
А. помолил подсъдимия да го придружи до стая, намираща се в близост до
аварийния изход. На мястото дошли и полицейски служители от 02 РПУ при ОДМВР
Пловдив, между които и свидетелят Я.Я.. Подсъдимият Т. обяснил пред свидетеля А.
и полицейските служители как с помощта на дъговидна метална пластина, която
извадил от джоба си, свалял алармите от дрехите. Той посочил, че вкарвал
пластината в една от дупките на алармата и тя се отваряла. Полицейските
служители отвели подсъдимия Т.Т. в сградата на районното управление, където
същият бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Описаната
фактическа обстановка, съдът е установил от обясненията на подсъдимия и свидетелските
показания, които е обсъдил обстойно, писмените доказателства, прочетени и
приети на основание чл.283 от НПК, сред които протоколи за доброволно
предаване, справки за лица, справки за наличности в магазина, справка съдимост,
характеристична справка; от веществените
доказателства - етикети на различни артикули /л.48, л. 108 от ДП/, дъговидна
метална кука /л. 129 от ДП/, и СД от видеозаписи, приложени по делото; от ангажираните
способи за доказване – оглед на веществени доказателства в съдебно заседание и
на досъдебното производство, ведно с изготвените протоколи към тях, от изготвените експертизи - стоковооценъчна
експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия Т.Т..
От гласните доказателствени
средства съдът е кредитирал обясненията
на подсъдимия Т.Т., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на
основание чл. 279 ал. 2, вр. ал.1 т.2 НПК /л.33, 55, 161 от ДП/, тъй като
производството е протекло в негово отсъствие. Контролираният съд е ползвал при
постановяване на съдебния си акт
показанията на свидетелите Е.Т., Е. С., И. П., К. А., Я.Я., П. Х.,
дадени на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство пред орган
на досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281 ал.5, вр. ал.1 т.1-2
от НПК.
Първоинстанционният
съд е направил задълбочен анализ на посочените по-горе доказателствени
източници при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета
на доказване по чл.102 от НПК. Събрал е и е проверил доказателствата при
условията на устност и непосредственост. Посочил е кои факти от кои
доказателствени източници е извел, съпоставил ги е едни с други. За
свидетелските показания е разграничил и обосновал защо кредитира тези,
приобщени по реда на чл.281 от НПК за обстоятелствата, които наложило
прочитането им в съдебно заседание. Това се е наложило за подробности и детайли
около инцидента и конкретните липсващи артикули, което с оглед изтеклия период
от време е логично като спомен да избледният и да възникнат противоречия. След
прочитането им от съда са потвърдени от свидетелите като достоверни и изхождащи
от тях в предходен момент от процеса. От
доказателствените източници първостепенният съд обосновано е извел релевантните
за казуса факти. Така, свидетелите И.
П. и Е.С.са възприели оставените аламерни устройства и етикетите в помещенията,
обособени като пробни. Техните показания се подкрепят и от показанията на свидетелката
Е.Т., която е имала същите възприятия, освен това тримата са видели и
подсъдимия на видеозаписите, което е послужило за последващото му разпознаване
при последното му посещение в магазина. Веднага след инцидента са предадени с
протоколи в хода на разследването откритите етикети без артикули към тях в
пробните, в които са намерени и отстранените алармени устройства. Приобщени са
дисковете със записи от магазина по време на деянията и са направени огледи. Пред
свидетелите К. А. /охранител/ и Я.Я. /полицай/ подсъдимият изрично е признал за
отнемането на дрехи от ощетеното юридическо лице и е разкрил по какъв механизъм
е сторил това. Законосъобразно тези показания са ползвани от решаващия съд като
производни доказателствени източници по възприятия на свидетелите вследствие
споделеното им лично от дееца и служещи за проверка на първичните, каквито са обясненията
на подсъдимия Т.. Относно неговите обяснения, приобщени по чл.279 ал.2 вр.ал.1
т.2 от НПК, контролираният съд аргументирано ги е ценил като съответни на
останалите доказателства и съдействащи за разкриването на обективната истина. Изложеното
от него и свидетелите се подкрепя и от вещестените доказателства, каквито са приложените
етикети на отнети артикули и компакт-дисковете с видеозаснемане в обекта на
посегателството.
Правилно първият съд е отчел установената от ВКС практика, че
случайно създадените фотозаписи и видеозаписи, включително и записите, създадени чрез предварително
поставени на обществени места камери е допустимо да бъдат ползвани в доказателствения
процес с оглед способността им да допринасят за разкриване на обективната истината,
но е сгрешил, като е приел, че оптичният носител на записа се явява веществено
доказателствено средство. Последното само по себе си не опорочава правилното
формирана воля на решаващия съд. Веществените доказателствени средства могат да
се създадат единствено по реда на НПК, каквато характеристика случайните записи
няма как да притежават, защото са създадени извън наказателния процес и не във
връзка с него. Затова съдебната практика е приела, че носителите на релевантна
за наказателното производство информация – съответният компакт диск /СД/ - л.51-52 ДП, се явява веществено доказателство –
т.е. вещ, върху която има следи от престъплението. Защото след като се
възпроизведе съдържащото се в диска чрез способите за доказване – какъвто са
огледът и/или експертизата се установява, че на съответния видеозапис от
мястото на посегателството е заснет
подсъдимият и извършеното от него.
Обосновано при
постановяване на присъдата, районният съд е ползвал изготвената съдебностокова
експертиза и съдебнопсихиатрична експертиза на подсъдимия Т.Т.. Първата
установява пазарната стойност на отнетите вещи, а втората, че подсъдимият Т.Т. не
се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ Пловдив и не е получавал терапевтична
помощ в лечебното заведение, макар че при него е налице злоупотреба с
наркотични вещества. Според експертите качеството на психичните му актове е
съхранено и не покрива критериите на продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Т. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си към инкриминирания период. Т.е.
направен е законосъобразен извод от проверявания съд в присъдата, че
подсъдимият по време на извършване на престъплението е бил в добро психическо
здраве, което изпълва юридическия критерий за вменяемост на извършителя на престъпното
посегателство.
Настоящият
състав на съда напълно споделя мотивите към постановената присъда, изложени от
контролирания съд при обосноваване на правната страна на извършеното от
подсъдимия. Изпълнителното деяние на престъплението
се е изразило в отнемане на вещи от ощетеното юридическо лице при условията на
продължавано престъпление по чл.26 от НК и чрез използване на техническо
средство съгласно чл.195 ал.1 т.4 от НК – дъговидна кука /в тази част на
мотивите е допусната техническа грешка като е изписан чл.197 вместо 195/.
Подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху инкриминираните вещи и е
установил своя, с изключение на вещите, за които деянието е останало на фазата
на опита. За останалите деецът е установил трайна фактическа власт и се е
разпоредил с тях, третирайки ги като свои, за което е дал и обяснения, че ги е
продавал на неустановено в хода на разследването лице.
Обосновано
първостепенният съд е отграничил за кои вещи са налице убедителни и достатъчни
по стойност и обем доказателствени източници, залегнали в осъдителния
диспозитив на оспорвания съдебен акт. Те са еднопосочни и непротиворечиви и
обосновано са посочени като изводими комплексно от обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, конкретно свид.Е.Т.,
веществените и писмени доказателства и тези вещи са изброени на стр.11-12 от
мотивите на ПРС. Жалбата в тази част е неоснователна. Отнетите от подсъдимия
вещи в периода 05-07.08.2017г. не са толкова много като количество и по
обем, като се касае за летни дрехи, че
да е обективно невъзможно отнасянето им от сам човек с пазарска чанта и това се
наблюдава на предоставените записи от охранителното видеозаснемане в магазина. Подсъдимият
е признат за виновен от ПРС, че при довършени деяния в периода 5-7 август 2017 е
отнел общо 22 артикула, а при опита в последното деяние на 07.08.2017г. е носел
в себе си наведнъж 9 артикула, когато е бил установен. В този смисъл настоящият съд намира
за неоснователна жалбата на защитата с искане за пълно оправдаване на
подсъдимия. Признаването на подсъдимия за виновен в отнемането на вещите,
посочени в осъдителния диспозитив на обжалваната присъда е правилно, почиващо на законосъобразно
установени със способите за доказване факти, които са несъмнени и изпълват
изискването на закона присъдата да не почива на предположения. Осъждането на Т.
почива на личните и непосредствени възприятия на свидетелите, чиито показания
са непротиворечиви, веществените и писмени доказателства, анализирани от първия
съд, както и на собствените обяснения на предаденото на съд лице.
Относно оправдаването на подсъдимия
за част от инкриминираните вещи е депозиран протест от прокурор при РП Пловдив,
неподдържан от прокурора от ОП Пловдив по време на въззивното съдебно заседание.
Според настоящият състав на съда той се явява неоснователен - протестираната
присъда и в тази част е правилна.
Законосъобразно първата съдебна
инстанция по фактите е приела, че не е доказано с необходимата степен на
категоричност подсъдимият Т. да е отнел в процесния период посочените в
присъдата в опрадателната й част стоки от ощетеното юридическо лице – общо 29
артикула по предоставени от свид.Т. с протокол за доброволно предаване етикети
на артикули от 21.10.2017г. – два месеца и половина след инкриминираното
деяние, за разлика от предадените етикети на 08.08.2017г. с протокол за
доброволно предаване веднага след установяване на извършителя и констатираните
липси в този момент от управата на магазина. Правилно първият съд е отбелязал,
че от доказателствата се установявява, че в обекта е имало и други случаи на
кражби с неустановени извършители, за което свидетелства П. Х.. Но следва да се
посочи, че недопустимо РС Пловдив е предявил на свид.Т. обвинителния акт във
връзка с уточняване на отнетите вещи /л.99 съд.сл.ПРС/, което е сторил извън
правилата за доказване, защото на
предявяване на страните в процеса и на свидетелите подлежат единствено
доказателства и доказателствени средства, каквато характеристика обвинителния
акт не притежава. Това действие по никакъв начин не опорочава иначе
законосъобразната оценъчна дейност на доказателствените факти, правилното им
събиране и проверяване от първоинстанционния съд, като присъдата не е
постановена въз основа на направени правни
изводи, основани на коментираното предявяване на обвинителния акт.
Контролираният съд е дал задълбочен
и обоснован отговор на възражението на защитата, като е приел, че деянието не
се субсумира под нормата на чл.9 ал.2 от НК. Не е налице незначителност на
обществената опасност на престъпното деяние, нито маловажност, не са налице
хипотезите на чл.197 от НК, както и на чл.218б от НК и споделя напълно
изложените в тази връзка мотиви към постановената присъда без да е нужно да ги
преповтаря.
По останалата
част от протеста относно индивидуализация на наказанието:
Задълбочено РС Пловдив е уточнил, че
процесуалното поведение на подсъдимия, изразяващо се в отсъствие от процеса в
никакъв случай не може да бъде санкция за деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност. Да се приеме противното, би означавало да се придаде оценка на мълчанието на дееца или непризнанието
на вина в негов ущърб при ангажиране на наказателната му отговорност, което е недопустимо. В противовес на това, безспорно в
настоящия казус подс.Т. е спомогнал значително за разкриване на обективната
истина, като е дал още в началния етап на разследването обяснения, разкриващи
подробности относно механизма на извършване на деянието, индивидуализацията и естеството
на отнетите вещи и начинът по който се е разпоредил с тях. Това е отчетено от
първия съд и наказанието е определено към близък до минималния размер, като РС
е взел предвид и обремененото му съдебно минало и е определил наказанието в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. То е правилно
индивидуализирано по правилата на чл.54 от НК.
Неоснователно е искането на
прокурора за отмяна на приложеното условно отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода. Първостепенният съд е приел, че за поправянето
и превъзпитанието на дееца, а и с оглед предупредителното въздействие върху
останалите членове на обществото, не се налага подсъдимият да изтърпи ефективно
наказанието лишаване от свобода и да бъде изолиран от обществото. Тези изводи се споделят и от въззивния съд. Целите
на наказанието са постижими и с приложението на чл.66 от НК с определения от първия
съд изпитателен срок от три години. Предходното му осъждане за идентично деяние
е в близък момент спрямо извършеното настоящо престъпление, като по отношение
на подсъдимия в последните три години няма данни за каквито и да е противообществени прояви. Това
обстоятелство, наред с младата възраст на извършителя и наркотичната му
зависимост към онзи момент, отнесени към добросъвестното му признание на
значими за разкриване на обективната истина факти, не определят подсъдимия като
личност, която би се поправила единствено с ефективно наказание. Напротив –
целите по чл.36 от НК са напълно постижими с условно наказание лишаване от
свобода.
При тези изводи, въззивният съд прие
протестът за неоснователен и в тази
част. Несъстоятелен е доводът на прокурора, че предходните наказания не са
осъществили поправителния ефект, доколкото против подс.Т. са били постановени
наказания глоба, едното от които по административен ред за не тежки
престъпления, а по отношение на осъждането за престъпление кражба, настоящото деяние е извършил преди постановяване на
съдебния акт, т.е. преди налагането на предходното му наказание лишаване от
свобода, от което да се изисква поправителен ефект. Прочее
след настоящото деяние до момента не се наблюдава отклонение от превъзпитателната
цел на предходното му наказание. При това положение съображенията на прокурора в
тази насока са по-скоро относими към приложението на чл.68 от НК, каквато хипотеза в настоящия казус не е
налице.
В изложения смисъл ПРС правилно се е
произнесъл по реда на чл.25 вр.чл.23 от НК. С постановената присъда е определил
едно общо най-тежко наказание
лишаване от свобода между настоящото наказание и предходното му - наложено по
НОХД 4443/2017 г. на Районен съд Пловдив, в размер на една година и шест
месеца. Деянията по тях са осъществени в реална съвкупност – извършени са преди
да е имало влезнала в сила присъда за което и да е от двете. Изложените по-горе
съображения са приложими и за определяне на изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ за
отлагане изтърпяването и на определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода, както е процедирал и районният съд. Преценката за приложението на
чл.66 от НК или за постановяване ефективно изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода се прави отново и конкретно по отношение на определеното по чл.25
ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК общо за изтърпяване наказание лишаване от свобода.
Това изискване произтича от разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК, тъй като съдът
задължително поставя на обсъждане въпросът за приложението на чл.66 от НК отново,
като взема предвид дали поне по една от
кумулируемите присъди лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието по
чл.66 от НК. А в случая това е сторено за подс.Т. и по двете присъди -
настоящата и тази по НОХД 4443/2017г.
В изложения
смисъл изцяло следва да бъде потвърден обжалваният първоинстанционен съдебен
акт като правилен, обоснован и законосъобразен. Съдът не намери основание за
отмяна на присъдата, както и такова, налагащо интервениране или корекция в
съдържанието й чрез изменението й съгласно изискванията на чл.337 от НПК.
Първоинстанционният
съд правилно се е произнесъл относно веществените доказателства и разноските по
делото, зачел е времето, през което подсъдимият е бил задържан.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6
вр. чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 06.03.2020г., постановена
по НОХД № 3941 / 2019г на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИЯ ЗАХОВА:
Намирам, че са
налице невъзприети от мнозинството на състава на съда процесуални нарушения,
отстраними от настоящата инстанция,
както следва:
1. След
определяне на наказанието за престъплението, предмет на разглеждане в
настоящето производство, първостепенният съд е постановил с присъдата си отлагане
на изпълнението му по реда на чл. 66 ал. 1 от НК. След това е приложил чл. 25
ал.1 вр. с чл. 23 от НК, като е групирал наложеното по настоящето дело
наказание с наказанието, наложено на същия подсъдим по НОХД № 4443/2017 г. по
описа на Пловдивския районен съд и отново се е произнесъл по въпроса за
отлагане на изпълнението на определеното
общо най- тежко наказание по реда на
чл. 66 ал. 1 от НК.
Двукратното
произнасяне на съда в проверявания
съдебен акт по въпроса за изтърпяването на едно и също наказание- наложеното му
по настоящето дело и определеното общо най- тежко наказание от съвкупността, в
което същото е включено, е незаконосъобразно.
Поредността на
въпросите, обсъждани от съда преди постановяване на присъдата, както и тяхното
им материализиране в присъдата, преди огласяването й, е очертана в чл. 301
ал. 1 от НПК. Видно е от съдържанието на
посочения текст, че при постановяване на присъдата съдът се произнася последователно по въпросите има ли извършено
деяние, извършено ли е то от подсъдимия виновно, съставлява ли деянието
престъпление и правната му квалификация / чл. 301 ал. 1 т. 1 и т.2/, съобр. чл.
301 ал. 1 т. 3 от НПК - подлежи ли
подсъдимият на наказание, какво наказание да се определи, а в случаите на чл. 23 - 25 и 27 от НК какво общо наказание да му се
наложи. Едва след това, съобр. чл. 301
ал. 1 т. 5 от НПК, следва да се произнесе да се освободи ли подсъдимият от
изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателният срок при условно
осъждане. Посочената от законодателя поредност за обсъждане, решаване,
съответно материализиране в съдебния акт на тези въпроси формира еднопосочния извод, че преди
решаването на въпроса относно отлагане изпълнението на наказанието, респ.
режима на изтърпяването му, съдът е длъжен да реши въпросите, свързани със
съвкупността, ако е налице такава, както е в настоящия казус. В посочения
смисъл е Решение № 124а от 29.09.1994 г. по н.д.
№ 547/92 г., I н.о. на ВС, в което е прието, че не се определя първоначален режим за изтърпяване на наложените
наказания лишаване от свобода в случаите на условно осъждане и за отделните престъпления при
съвкупност.
Същото виждане
е застъпено и в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по
т. д. № 3/2009 г., ОСНК-„ Когато в резултат на дейността си по преценка на
предпоставките по чл. 25 във вр. чл. 23 НК
по отношение на всички осъждания на едно лице съдът констатира, че липсват
основания да се извършва намеса с оглед прегрупирането им по начин, който да е
най-благоприятен за дееца, и при условие, че осъждането по последната влязла в
сила присъда е в отношение на рецидив с всички останали, той трябва да
постанови отделното изтърпяване на наложеното с това осъждане наказание“.
Това становище относно съдържанието на присъдата е възприето
и в правната доктрина - Стефан Павлов,
„Наказателен процес на Република България“, изд. „Сиби“ 1996 г., стр. 191 абз. последен,
192- абз. първи.
Прието е, че в диспозитива на присъдата, с която
подсъдимият е признат за виновен и му е определено наказание, се излагат: решението на
съда, че подсъдимият е виновен в престъплението, за което е предаден на съд;
наказателният закон, по който се признава за виновен; видът и размерът на
наказанието, за всяко престъпление, в което е признат за виновен; окончателният
размер на наказанието в случай на съвкупност; продължителността на изпитателния
срок в случай на условно осъждане; решение за зачитане на задържането до
постановяване на присъдата.
Двукратно
определяне в един съдебен акт на начин на изтърпяване на едно и също
наказание намирам за незаконосъобразно. Настоящият
съд следваше да упражни правомощието си по чл. 337 ал. 1 т. 2 от НПК, като измени присъдата в тази част.
2.
Считам,
че присъдата е незаконосъобразна и в частта, в която след определянето на общо най- тежко
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, съдът е постановил двукратно
и приспадане от изтърпяването му времето на предварително задържане на
подсъдимия. Поотделно е намерил, че на
осн. чл. 59 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият К.е бил задържан по ЗМВР на 07.08.2017 г. / по настоящето дело/ , и
че на осн. чл. 25 ал. 2 от НК следва да се приспадне времето, през което е
търпял някое от групираните му еднакви
по вид наказания. Видно е от материалите по делото, че и по двете дела, по
които са наложени включените в съвкупността наказания, подс. К.е имал само задържане по ЗМВР. За едното от
тези задържания са налице две
произнасяния на съда .
Приложението на чл. 59
от НК относно определеното на подсъдимия К. общо най- тежко наказание е незаконосъобразно. В ТР № 38
от 3.IV.1957 г. по н. д. № 38/57 г., ОСНК е прието, че „Въпросът,
от който зависи правилното тълкуване на закона, е какво да се разбира под
"изтърпяно" наказание? Под "изтърпяно" наказание следва да
се разбира само действително изтърпяното наказание, т. е. това, което лицето
действително е изтърпяло - лишаване от свобода, предварителното задържане или
зачетеното време поради работа“. Приложението
на чл. 25 ал. 2 от НК в проверявания съдебен акт е правилно.
Въззивния съд следва
да изпълни задължението по чл. 314 ал. 1
от НПК- да провери изцяло правилността на присъдата и за непосочени от страните
нарушения на закона, при което да упражни правомощието си по чл. 337 ал. 1 т. 2
от НПК, като измени присъдата и в тази част.
В останалата част
споделям възприетото от мнозинството на състав
в постановеното решение.