Решение по дело №1528/2013 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 486
Дата: 16 март 2015 г. (в сила от 14 май 2016 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20137180701528
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

  486

 

гр. Пловдив, 16.03.2015 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХІІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесетата година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПАСКОВ

 

         при секретаря М.Ч. и с участието на прокурора ХРИСТО АНЧЕВ, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1528 по описа на Административен съд – Пловдив за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).      

Ищецът Г.Н.Й., ЕГН: ********** ***, към момента на подаване на исковата молба в Затвора – Пловдив, е предявил срещу ответника Главна дирекция “Изпълнение на наказа­нията” с адрес на призоваване гр.София, ул. ”Н. Столе­тов” № 21 претенция за при­съждане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, конкретизирани в молба вх. № 12719 от 13.06.2013г. по следния начин: 10 000 (десет хиляди) лева за нарушаване на психичното му здраве; 10 000 (десет хиляди) лева за влошаване на физическото му здраве; 10 000 (десет хиляди) лева за погазване на човешките и гражданските му права.

Сочи, че посочените неимуществени вреди на психическото и физическо­то му здраве са настъпили в периода от 26.11.2012г. до момента на подаване на исковата молба – 27.05.2013г. по време на изтърпявано от него в Затвора – Пловдив наказание “лишаване от свобода” и са резултат от незаконосъобразни според Й. действия и без­дейст­вия на органи и длъжностни лица от администрацията на пенетенциарно­то заведение в системата на ответника, при или по повод осъществявана от тях административна дейност. Претендира разноски.

Ответникът по исковите претенции – Главна дирекция “Изпълнение на на­­ка­занията” – София счита така предявените обективно кумулативно съеди­нени претенции с основания в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за не­ос­нователни, поради което настоява за от­хвър­лянето им. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив, чрез участвалия в производството прокурор Анчев, дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, тринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­во доказателства, намира за установено следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът е пос­тъпил в Затвора – Пловдив за изтърпяване наказание лишаване от свобода, като в последствие е преведен в ЗО „ОТ“ – Смолян. При постъпването му в Затвора – Пловдив е бил разпределен в стая № 15 в шеста група – осъдени рецидивисти. Според издадено удостоверение от Началника на затвора, стаята е с квадратура 27,5 кв. м и разполага с два прозореца по 1 кв. м, собствен санитарен възел с постоянно течаща вода с размер 3,40 кв. м. В стаята са монтирани два броя осветителни тела, всяко едно от тях с по два броя луминисцентни пури.

При разпределянето на ищеца в 15-та стая, приблизително на дата 08.12.2012г., е бил приет за преглед от лекар, но не се представят доказателства за това. Представя се като доказателство амбулаторен лист № 114 от 29.05.2013г. за извършен преглед на 14.05.2013г., съгласно който на Й. е назначена външна терапия с лекарствен продукт Инконтан 1 ТБ.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че към момента на постъпването си в Затвора – Пловдив за изтърпяване наказание лишаване от свобода Й. е уведомил администрацията на пенетенциарното заведение, че „страда от заболяване, което е причина за изпускане по малка нужда през нощно време“. Потърсил е съдействие за разрешаване на проблема, тъй като „спи на втора вишка“, т.е. отдолу има друго легло и е налице потенциална възможност за създаване на дискомфорт на спящия на долното легло затворник. По време на пребиваването му в Затвора – Пловдив в стаята е имало настанени между 8 и 12 човека, което не е създавало нормални условия за поддържане на личната му хигиена. Отделно от това, предвид спецификата на заболяването му, е бил обект на подигравки от други лица, което му е причинило допълнително психично разстройство.

В подкрепа на твърденията в исковата молба се представят писмени доказателства – епикриза № ЛИБ 423 от 14.02.2005г., издадена от Клиника по неврология и психиатрия във Военномедицинска академия, Болнична база за активно лечение – гр. Пловдив; молби, отправяни от лицето до Началника на Затвора; 7 броя снимки; ангажират се свидетелски показания и изготвяне на съдебно – медицинска експертиза.

В тази връзка, по делото се разпитаха свидетелите С.Н.Ш., С.Д.Г. и К.Г.Ш., също изтърпявали наказания “лишаване от свобода” в Затвора – Пловдив по различно време, както и майката на Г.Й. А.А.А.. Съгласно показанията на свидетеля Ш., същият се познава с Й. от времето, когато вторият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по друга присъда преди около четири – пет години. По време на изтърпяване на присъдата през 2012г. – 2013г. двамата са пребивавали в една стая, именно стая 15-та. По време на пребиваването им в стаята, максималният брой лишени от свобода заедно с тях бил 13 човека, или средно около 8 човека. В стаята има легла, шкафчета за лични принадлежности, маси, няколко стола и тоалетна с мивка, с постоянно течаща вода. В стаята е бил извършен ремонт, сменени са дограми, балатум, плочки. На свидетеля е известно, че при постъпването си в затвора Й. е имал здравословни проблеми, ходил е на лекар всеки вторник и му е назначено лечение с лекарства. Според свидетеля, лекарствата възлизали на стойност около 300 лева, но самият той не е виждал ищецът да приема някакви лекарства, тъй като „не му давали лекарства от стационара или се губели“. Притесненията на Й. произлизали от факта, че не можел да спи на първо (долно) легло, а преди време му се е случвало да се изпуска по малка нужда в съня си. Двамата били в „едно и също каре“ в стаята, но свидетелят не е виждал ищецът да се изпуска по малка нужда. По думи на Й. е проявявал такива симптоми по време на излежаването на предишната си присъда, но свидетелят не е бил очевидец на това.

Съгласно показанията на свидетеля Г., свидетелят пребивава в затвора около 11 години и се занимава с поддържка на стаите. Неформално е отговорник на група от строителни работници и инструктира други затворници как да се извърши ремонт при разбито дюшеме, счупена врата, паднала мазилка. Когато възникне проблем от битово естество, свидетелят се обръща към отрядния началник за отпускане на необходимите материали. Никой от лишените от свобода, обитаващи стая 15-та не са се обръщали към него за съдействие, не му е известно в стаята да има битови проблеми.

Съгласно показанията на свидетеля Шабанов, същият излежава наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив и му е известно, че стая 15-та е годна за обитаване. Свидетелят работи в строителна група, която се занимава с ремонти на стаите. Обикновено ремонтите се правят по заявка от лишените от свобода и се разпореждат от инспектора на отряда. На свидетеля е известно, че стаите се обитава от 7 – 8 човека, има и самостоятелен санитарен възел.

Съгласно показанията на свидетелката А., синът й Г.Й. страда от генетично вродено заболяване „спина бифида“. Характеристиките на заболяването са „отворени“ гръбначни прешлени, а последствията – нощни изпускания по малка нужда. Поради тази причина Й. е освободен от казармата. Заболяването предполага удовлетворяване на специфични нужди на лицето, поради което администрацията на Затвора е уведомена за това. На Началника на затвора е обяснено, че Й. не може да спи на горна вишка, защото има опасност да се изпусне по малка нужда и да намокри спящия на долното лице. Поискано е наказанието да се изтърпява в стационара на затвора, но е даден отрицателен отговор, тъй като в стационара са настанени болни от СПИН, туберкулоза и др. заболяване. При предишното му пребиваване в затвора за изтърпяване на друго наказание лишаване от свобода са възникнали проблеми в стаята, затова ищецът е прекарал в стационара по-голямата част от наказанието си. При повторното пребиваване в затвора синът й е бил прегледан от специалист (външен лекар), който е издал рецепта, но тя не й е предоставена за изпълнение.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Б.С., без направени възражения по делото. При съобразяване на събраните по делото писмени и гласни доказателства вещото лице е приело, че изпусканията по малка нужда са въз основа на свидетелства на самото прегледано лице и негови близки, като други лица, намирали се в близък контакт с него, не са забелязали такива прояви. При освидетелстването от самото вещо лице не се установява двигателен дефицит и/или сетивни нарушения, както и външни белези – пигментация, окосмяване на кожата, цикатрикси, фистулен ход, подутина или вдлъбнатини над евентуалния дефект.

Дори да се приемат за достоверни предварителните сведения за енурични епизоди в зряла възраст, по време на престоя на Й. в затвора не се отчита утежняване на здравословното състояние. Няма анамнестични и клинични данни за други остри или обострени хронични заболявания, налагащи активно медицинско наблюдение. По време на престоя в затворническото общежитие в гр. Смолян няма данни да е търсил медицинска помощ по какъвто и да е повод.

Малформативният дефект – спина бифида, когато е лек, без клинични данни за други неврологични усложнения и външни белези, обикновено протича безсимптомно, открива се случайно при рентгеново изследване по друг повод и не се нуждае от лечение. Препоръчаното лечение от специалист с Инконтан може да се проведе успешно и при затворнически условия.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението, вещото лице е уточнило, че в случая има спорни белези дали е налице  спина бифида. През 2002г. е описан като констатиран такъв дефект, докато при втория преглед през 2005г. е посочено, че рентгеновата снимка е в норма. Задачата, която й е поставена, е не да уточнява наличие или не на заболяването спина бифида, а да изготви заключение по представени документи.

В медицинската литература е описано, че при децата, при които е диагностицирано подобно заболяване, в 65 – 70% от случаите отминава с възрастта. Ищецът не е провеждал лечение на заболяването си по друг начин, освен с билки, независимо че знае, че се нуждае от медикаментозно лечение. Лекарството, което му е предписано от специалист, струва около 10 лева опаковката, а не както се твърди от други лица – около 300 лева.

При тази фактическа обстановка, настоящият състав счита, че по отноше­ние на поддържаните оплаквания във връзка с евентуално заболяване на лицето, то в случая те са относи­ми към извършването на специ­фична професионална /медицинска/ дейност/пре­­ценка/, различна от изпълнява­на­та от длъжностните лица на Затвора – Плов­див типична дейност, при която те осъществяват изпълнително – разпоре­дителна /властническа/ такава.

В общотеоретичен план може да се каже, че проявните форми на адми­нист­ра­тивна дейност, за която може да се ангажира отговорността на Държа­вата по смисъла на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, са различни.

Във връзка с дейността на администрацията на един затвор следва да са отбележи, че тя не извършва типичната административна дейност, тъй като функцията й е свързана с изпълнението и прилагането на специфичните норми на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Правил­ника за неговото приложе­ние, а те са свързани и с Наказателно проце­суалния кодекс, според който "Нака­зателно-процесуалният кодекс осигурява защитата от престъпни посега­телст­ва срещу Република България, срещу живота, свобо­да­та, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу пра­ва­та и законните инте­ре­си на юридическите лица, и съдейства за предотвратя­ва­не на престъпления­та и укрепване на законността.".

В този смисъл, в действията на затворническата админист­ра­ция обективно се съдържат властнически елементи, но те не са дейност на администрацията по смисъла на АПК. Те са действия по изпълнение на на­казанието и за това съдържат елементите "власт" и "принуда".

При незаконосъобразно използване на предоставената им власт, съ­щест­­вуват други възможности за обезщетяване на вредите – по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, но не и по Закона за отговорността на държавата и общините за вре­ди /така изрично Решение №1288 от 30.12.2008г. на ВКС по гр.д.№4602/ 2007г., V г.о./.

Дори и да се приеме като крайно посоченото по – горе разрешение, то в случая като своеобразна административна дейност може и следва да се раз­глеж­да организацията на медицинското обслужване и осигуряване на съответ­но лечение на лицата в местата за лишаване от свобода, което се осъществява от “Ръководството” на затвора, в лицето на Началника му или на другите длъж­ностни лица там.

Тези задължения на затворническите власти са регламентирани в дейст­ващите към процесния период чл. 128 и сл. от Закон за изпълнение на нака­занията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от сво­бо­да, издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на право­съдие­то.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специали­зирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като и при необходимост медицинското обслужване на лишените от свобода може да се осъществи и в други лечебни заведения.

Оплакването, че в Затвора – Пловдив не са взети мерки Й. да изтърпява наказанието лишаване от свобода при условия, съобразени със симптомите на диагностицирано в един много по-ранен във времево отношение момент, не може обаче да доведе до ангажиране отговор­ността на ответника за осъществена администра­тив­на дейност в нарушение на правилата за това, или за административно бездействие – непредприемане на дължимите действия с оглед лечението му. По делото са приети изключително противоречиви доказателства, като от страна на майка му се твърди наличието и фактическото проявление на симптома „нощно изпускане по малка нужда“, докато от страна на друго лице, изтърпявало заедно с него наказание лишаване от свобода се твърди точно обратното – че не е ставал очевидец на подобни епизоди.

Налице са и противоречиви доказателства и по отношение заболяването на Й. и проявлението му към момента на изтърпяване наказанието лишаване от свобода. Не се спори между страните, че в предходен времеви момент Й. е изтърпявал наказание лишаване от свобода по друга влязла в сила присъда, но са налице само и единствено твърдения на майката, че през по-голямата част е пребивавал в стационара на затвора. 

От представената по делото медицинска документация и преди всичко от изводите на вещото лице д-р С. обаче не се уста­новява наличието на здравословен проблем от твърдяния тип при проведения от нея преглед. В амбулаторния лист за извършен преглед на 12.05.2013г., без да са извършени допълнителни изследвания, е поставена основна диагноза невромускулна дисфункция на пикочния мехур, некласифицирана другаде, като е посочено, че се касае за новооткрито състояние, въз основа на твърдения на самото лице. Предписано е лечение с лекарство Инконтан, като е посочено изрично, че Й. е провеждал само лечение с билки.

В тази връзка следва да се отбележи, че не се събраха несъмнени доказателства, че Й. страда от заболяването спина бифида, при протичането на който се проявяват симптоми нощно изпускане по малка нужда. Вещото лице е категорично, че дори да се приемат за достоверни сведенията за енурични епизоди на лицето в зряла възраст, то по време на престоя му в Затвора – Пловдив не се отчита утежняване на здравословното състояние. Няма анамнестични и клинични данни за други остри или обострени хронични заболявания, налагащи активно медицинско наблюдение.

Не се доказва и пряка и непосредствена връзка между условията за изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора – Пловдив и обостряне симптомите на заболяването. Според показанията на свидетелите, в стая 15, в която Й. е пребивавал, е извършен ремонт, като не са изявявани претенции за извършване на някакви ремонтни дейности. Видно от официалната справка на Началника на Затвора – Пловдив, в стаята са пребивавали различен брой лишени от свобода, в диапазона от 5 до 11 затворника. Този факт се потвърждава и от свидетелските показания, съгласно които в стаята е имало средно около 8 лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Предвид изложените аргументи, следва да се приеме, че предявената от Й. исковата молба касае случай на претенция за без­дейст­вие на затворническата администрация /по-специално Началника на Зат­во­ра/ и неизпълнение на законовото и задължение – да създаде условия за опаз­ване здравето му, посредством разпореждане за изтърпяване на наказанието в стационара на Затвора, съответно настаняването му на долно легло, за да не се създава евентуален дискомфорт за други лишени от свобода.

В този смисъл е формирана съвсем редовна претенция с обстоятелстве­на част и петитум по чл. 1 ЗОДОВ, но при преценката на фактите по делото не се установиха твърденията в тази насока, а именно че вредите са резултат от без­действия или действия на посоченото длъжностно лице или пък на подчине­ната му администрация и то при осъществена от тях властническа /админист­ра­­тив­на/, а на професионална такава.

При това положение на нещата следва да се обобщи, че искът с осно­вание в чл. 1, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗОДОВ се явява неоснователен, тъй като не се установяват предпоставките за ангажиране специалната/а не общата по ЗЗД – чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД/ деликтна отговорност на ответника.

На основание чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати направените от Съда разноски за това производство /за възложената експертиза/ в размер на 206 лева, а на ответника сумата от 300 лева за осъществената защита от юрис­консулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Съдът:

 

 

Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Й., ЕГН: ********** ***, към момента на подаване на исковата молба в Затвора – Пловдив, искове срещу ответника Главна дирекция “Изпълнение на наказа­нията” с адрес на призоваване гр.София, ул. ”Н. Столе­тов” № 21 претенция за при­съждане на сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, конкретизирани в молба вх. № 12719 от 13.06.2013г. по следния начин: 10 000 (десет хиляди) лева за нарушаване на психичното му здраве; 10 000 (десет хиляди) лева за влошаване на физическото му здраве; 10 000 (десет хиляди) лева за погазване на човешките и гражданските му права, като НЕОСНО­ВА­ТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Г.Н.Й., ЕГН: ********** ***, да заплати на Административен съд – Плов­див сумата от общо  206 /двеста и шест лева/ лева разноски по делото за съдебна експер­ти­за.

ОСЪЖДА Г.Н.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на Главна дирекция “Изпълнение на наказа­нията” с адрес на призоваване гр. София, ул. ”Н. Столетов” № 21 сумата от 300 /триста/ лева разноски по делото за юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/