№ 201
гр. гр. Димитровград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101278 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, в
качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126 ал.1 и чл.129 от ЗЕ е
единственото търговско дружество, притежаващо лицензия по 43 ал.2 от ЗЕ за производство
и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив. Съгласно чл.150 от
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, които са публикувани на сайта на дружеството и влизат в сила без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Съгласно тези ОУ ищецът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Поддържа, че ответникът М. С. Р. имал качеството на клиент на
топлинна енергия по отношение на обект на потребление в гр.Пловдив, бул.“България“
№101, ап.4 и съгласно чл.34 ал.1 от ОУ бил длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в 30 дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. При неизпълнение
в срок на тези задължения той дължал на ищеца обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ
дялово разпределение на топлинна енергия- „Бруната“ООД, разпределил за имота на
ответника топлинна енергия на обща стойност 202,56 лева, включваща главница в размер на
183,78 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия и цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2020г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.10.2019г. до 19.05.2021г. в
размер на 18,78 лева. Начислената на ответника топлинна енергия била доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни
актове за неговото прилагане и по специално Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Доколкото обектът на потребление се намирал в сграда в режим на
етажна собственост, топлинната енергия се разпределяла за имота по методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия към НТ. За събиране на горепосочените суми, на
20.05.2021г. ищецът депозирал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. В РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№908/2021г., по което на
15.06.2021г. съдът издал Заповед №232 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
1
ГПК, като с нея разпоредил на длъжника да заплати на заявителя сумата от 183,78 лева-
главница, дължима за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2020г., представляваща незаплатена
топлинна енергия, доставена по партида на М. С. Р. за обект на потребление в гр.Пловдив,
бул.“България“ №101, ап.4, ИТН 1962914, мораторна лихва за периода от 02.10.2019г. до
19.05.2021г. в размер на 18,78 лева, законна лихва върху главницата, считано от 20.05.2021г.
до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 75 лева. В
законоустановеният срок ответникът депозирал възражение против издадената заповед за
изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск против него. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е била издадена
Заповед №232/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№908/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство деловодни разноски.
Ответникът М. С. Р. не депозира отговор на исковата молба. На електронния адрес на
съда, на 11.11.2021г. изпраща електорно съобщение, в което заявява, че сметките му към
ищеца за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2020г., отнасящи се за жилище в гр.Пловдив,
бул.“България“, 101, ап.4 са били платени от него на 24.09.2021г.
В проведеното на 09.12.2021г. съдебно заседание по делото, пълномощникът на
ищцовото дружество заявява, че на 24.09.2021г. ответникът действително е платил
задълженията си за главница, мораторна и законна лихва, като продължавало да дължи
единствено направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №187, том 1, рег.№3713, дело №183/2015г. на нотариус Р. Г. В., на
01.12.2015г. ответникът е закупил недвижим имот- жилище, находящо се в гр.Пловдив,
район „Северен“, бул.“България“ №101, етаж 2, ап.4.
На 11.12.2015г. М. С. Р. подал Заявление -декларация за започване на продажба на
топлинна енергия до „ЕВН България Топлофикация“ЕАД, като декларирал смяна на
потребителя на топлинна енергия за обект в гр.Пловдив, район „Северен“, бул.“България“
№101, етаж 2, ап.4, както и желание да получава топлинна енергия за обект ИТН 1962914.
Съгласно приетия като доказателство по делото Препис-извлечение от сметка,
изготвен от ищцовото дружество за задълженията за консумирана топлинна енергия, след
изготвяне на изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението, съгласно
изискването на чл.154 от ЗЕ, размерът на задължението за клиентски номер **********,
потребител М. С. Р., за обект на потребление ИТН 1962914 в гр.Пловдив, бул.“България“
№101, ет.2, ап.4, за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2020г. е в размер на 183,78 лева, като
лихвата за периода от 02.10.2019г. до 19.05.2021г. е 18,78 лева.
Поради неплащане на посочената главница в срок, на 20.05.2021г. ищецът депозирал
в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника.
Образувано било ч.гр.д.№908/2021г. по описа на РС-Димитровград, по което на 15.06.2021г.
съдът издал Заповед №232 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
разпоредил на М. С. Р. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД сумата от 183,78
лева главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2019г. до
31.10.2020г., доставена по партида на ответника с клиентски №**********, отнасяща се за
обект на потребление в гр.Пловдив, бул.“България“ №101, ап.4, ИТН 1962914, мораторна
лихва за периода от 02.10.2019г. до 19.05.2021г. в размер на 18,78 лева, ведно съз законна
лихва ,считано от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането и деловодни
разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева- държавна такса.
В законоустановеният срок, М. С. Р. депозирал възражение против издадената заповед за
изпълнение, с твърдение, че не дължи плащане на вземането по нея. Заявил, че за посочения
в заповедта период изцяло бил заплатил задължението си към заявителя. Предвид така
депозираното възражение против издадената заповед за изпълнение, за ищецът възникнал
2
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищцовото дружество
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той му дължи
плащането на сумите, за които РС-Димитровград е издал Заповед №232/15.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№908/2021г.
Безспорно установено по делото е, че ответникът е собственик на имот, находящ се в
гр.Пловдив, бул.“България“ №101, ап.4, ИТН 1962914, както и че между него и ищцовото
дружество са налице договорни отношения във връзка с доставянето от „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД на топлинна енергия до същия имот, представляващ обект с клиентски
№**********. Не се спори между страните по делото, че на 24.09.2021г., след образуване на
настоящото дело, ответникът е заплатил в полза на ищеца задълженията си за главница,
мораторна лихва и законна лихва, за които е била издадена Заповед №232/15.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК лева по ч.гр.д.№908/2021г. по описа
на РС-Димитровград.
Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника, ценено при
условията на чл.235 ал.3 от ГПК и в съответствие с указанията дадени в т.9 на Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, обосновава извод, че установителния иск за сумата в
размер на 183,78 лева главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.08.2019г. до 31.10.2020г., доставена по партида на ответника с клиентски
№**********, отнасяща се за обект на потребление в гр.Пловдив, бул.“България“ №101,
ап.4, ИТН 1962914, мораторна лихва за периода от 02.10.2019г. до 19.05.2021г. в размер на
18,78 лева, ведно със законна лихва ,считано от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за което е издадена Заповед №232/15.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК лева по ч.гр.д.№908/2021г. по описа на РС-Димитровград, се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска. Следователно, разноски винаги се
дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия
изход. В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производството – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични задължения,
като погасяването им, довело до отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - предвид срочния характер
на задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено чак на 24.09.2021г., т.е. след
депозиране на исковата молба в съда и образуване на настоящото дело. Ето защо следва на
общо основание ответника да понесе отговорността за направените от заявителя в
заповедното и ищец в исковото производство разноски.
По делото не бяха представени от страна на ответника доказателства, че е заплатил
въпросните разноски на ищеца, а от своя страна последния заявява, че такива не са му били
заплатени и претендира същите, предвид това ,че М.Р. е станал причина за завеждане на
делото. С оглед изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът счита ,че ответникът
дължи на ищеца направените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса от 75 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. В полза на ищеца следва да
се присъдят и направените по ч.гр.д.№908/2021г. по описа на РС-Димитровград деловодни
разноски за държавна такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37,
представлявано от юрисконсулта Петър Петров, против М. С. Р., с ЕГН **********, от
гр.Пловдив, бул.“България“ №101, ап.4, иск с правно основание чл.422 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на М. С. Р., с ЕГН **********, че дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 183,78 лева /сто осемдесет и три
лева и седемдесет и осем стотинки/ главница, представляваща незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2020г., доставена по партида на ответника с клиентски
№**********, отнасяща се за обект на потребление в гр.Пловдив, бул.“България“ №101,
ап.4, ИТН 1962914, мораторна лихва за периода от 02.10.2019г. до 19.05.2021г. в размер на
18,78 лева /осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, ведно със законна лихва
,считано от 20.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
Заповед №232/15.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК лева по
ч.гр.д.№908/2021г. по описа на РС-Димитровград, като НЕСНОВАТЕЛЕТЕЛ, поради
погасяване на задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА М. С. Р., с ЕГН **********, от гр.Пловдив, бул.“България“ №101, ап.4,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от
юрисконсулта Петър Петров, направените по настоящото дело разноски в размер на 175 /сто
седемдесет и пет/ лева, както и тези направени по ч.гр.д.№908/2021г. по описа на РС-
Димитровград в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4