П
Р О Т
О К О Л
Габрово, 19.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ГАБРОВО в открито съдебно заседание, проведено
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА,
сложи за разглеждане
Адм.дело № 281 по описа за 2020 г. докладвано от съдия РАЧЕВ.
На
именно повикване в 11:15 часа страните се представиха така:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - „****“
ЕООД - с. КОНАРСКОТО - редовно призован, представлява
се от адв. И.И. *** с пълномощно, приложено по делото.
ОТВЕТНИКЪТ -
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ СОФИЯ - редовно призован, не се явява,
представлява се от С. Т., началник Отдел „РТИ“ при ДФЗ - В. Търново.
Становище
по състава на съда и хода на делото.
адв. И. - Да се даде ход на
делото. Във връзка с направеното възражение, че жалбата е недопустима,
изразявам следното становище и в самата жалба подробно сме изложили следните
обстоятелства. Самото административно производство е образувано по Заявление за
подпомагане при условията и по реда на Закона за земеделските производители.
Същият задължително приключва с акт и това е издаването на уведомително писмо,
обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума,
респективно размера на наложените санкции. В настоящият случай не е спорно, че
има такова инициирано административно производство с подаденото заявление за
финансово подпомагане по обявените мерки и схеми на общата селскостопанска
политика на ЕС. Не е спорно, че административният орган надлежно е сезиран със
Заявление за подпомагане от дата 22.06.2017 г. Не е спорно, че по същото
заявление са извършени проверки. Към настоящият момент такива не се извършват и
от тогава, от 2017 г. до 2020 г. е изтекъл един значителен период от време, в
което за органа е възникнало задължение за произнасяне с изричен акт. Не е
спорно, че на административния орган му е изпратено писмо с искане, което
искане е да се произнесе ще се получи ли плащане по мярка 13 „плащания за
райони с природни и други специфични ограничения“ по подаденото заявление от
2017 г., т.к. по другите мерки на жалбоподателя са изплатени, имало е
финансиране. С оглед след не произнасяне изрично с такъв акт за нас се поражда
правен интерес да обжалваме този отказ за произнасяне. Ние го определяме като
„мълчалив отказ“. Тази административна процедура законово не е възможно да
приключи с такъв отказ. В този смисъл има и практика на ВАС - Определение №
2902/17.03.2015 г. по адм.д. № 448/2015 г. на осмо отделение. От това се
поражда и правен интерес да искаме за обявяване от настоящия съд нищожността на
този мълчалив отказ за издаване на административен акт и да се върне естествено
преписката с указания от съда за такова произнасяне. Представям списък на
разноските.
Т. - Да се даде ход на
делото. Оспорвам жалбата. Считам същата за недопустима. Изцяло поддържам
становището на колегата Ц..
С оглед
становищата на страните, изразени в жалбата, в писменото становище, съдържащо
се в придружителното писмо, намиращо се на л. 8 до л. 10 от делото, както и с
оглед днес изразените позиции на представителите на страните по хода на делото,
съдът намира следното.
Не е
спорно, че дружеството жалбоподател е подало заявление за подпомагане на
22.06.2017 г. по няколко мерки. Не е спорно между страните, че по всички
останали заявления за подпомагане дружеството е получило такива с изключение на
това по мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“.
Съдът
намира, че мълчалив отказ по така подаденото заявление в частта му, отнасяща се
за подпомагане по мярка 13 е недопустимо да бъде формиран. От една страна ЗПЗП,
както и подзаконовия нормативен акт, отнасящ се за тази мярка, а именно Наредба
№ 6/24.02.2015 г. не поставят срок, в който административният орган следва да
се произнесе. Следователно не е налице крайна дата от която насетне
бездействието на органа да се приема за мълчалив отказ. От друга страна,
съгласно чл. 11, ал. 2 от сочената Наредба произнасянето на административния
орган става с изричен писмен акт, поради което не е възможно да бъде формиран
мълчалив отказ, което е основание за прекратяване на делото по смисъла на чл.
159, т. 1 от АПК. Съдът споделя позицията, изразена от ВАС в определенията,
посочени в писмения отговор на стр. 9 последен абзац и стр. 10 първи абзац.
Дори да
се приеме, че са приложими разпоредбите на Регламент 1306/2013 г. и в частност
чл. 75 от същия Регламент, според който текст административният орган следва да
се произнесе по исканията за подпомагане до края на годината, за която се иска
помощта /2017/ или най-късно до тридесети юни на следващата година /2018/, то
сроковете за обжалване на непроизнасянето в посочения срок са изтекли отдавна
във времето през 2018 г., поради което дори да се приеме, че е възможно
формирането на мълчалив отказ, то жалбата, подадена на 20.09.2020 г. е
просрочена, което е основание за прекратяване на делото по смисъла на чл. 159,
т. 5 от АПК. Подаването на заявление на 06.08.2020 г. с искане административният
орган да се произнесе не новира срока, не дава възможност на жалбоподателя да
се позове на това заявление, от което да започне да тече нов срок, който, както
бе посочено по-горе, е изтекъл още през 2018 година.
Водим
от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх. №
1792/2.10.2020г. по описа на Административен съд - Габрово на „***“ ЕООД - с. Конарското
срещу мълчалив отказ на Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО
по адм. д. № 281/2020 г. по описа на АС - Габрово на основание чл. 159, т. 1 от АПК поради липсата на акт, подлежащ на оспорване, алтернативно, на основание
чл. 159, т. 5 от АПК поради просрочие на обжалването
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба чрез АС Габрово до ВАС на РБ в 7 дневен срок
от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 11.35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: