Решение по дело №160/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 26 март 2020 г.)
Съдия: Пламен Станчев
Дело: 20204120200160
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

111

 

град Горна Оряховица, 10.03.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: …...…………………..

…..………….………..

 

при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ……………………..….., като разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 160 по описа за 2020 година, въз основа на доказателствата по делото и закона

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА А.В.Ю., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 31.10.2018 година в село Д., община Горна Оряховица, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. 3” с рег. № ***, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“, в чл.20, ал.2 от ЗДвП – „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и в чл.21, ал.1 от ЗДвП – „при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скорост от 50 km/h в населено място“, като на посочените по-горе дата и място с поведението си създал опасност за насрещно движещите се моторни превозни средства, поставил в опасност живота и здравето на хората в посочените моторни превозни средства и причинил имуществени вреди по последните; при избиране на скоростта на движението си не се съобразил с характера и интензивността на движението в населеното място, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението и се движил в населеното място със скорост 87 км/ч, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие, при което блъснал насрещно движещия се лек автомобил „Ф. 2“ с рег. № ***, собственост и управляван от И.Т.Я. от село Д. и по непредпазливост причинил на Я. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА А.В.Ю. ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за горното деяние и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 ЛВ. (ХИЛЯДА ЛЕВА).

ОСЪЖДА А.В.Ю., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата 1507,44 лв. (хиляда петстотин и седем лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи направените на досъдебното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд-Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..………………

Съдържание на мотивите

 

Мотиви към решение № 111/10.03.2020 година

по АНД № 160/2020 година

по описа на Районен съд-Горна Оряховица

 

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА предлага на съда на основание чл.78а, ал.1 от НК да освободи от наказателна отговорност А.В.Ю. – обвиняем по досъдебно производство № 621/2018 г. по описа на РУ-Горна Оряховица, и да му наложи административно наказание за това, че на 31.10.2018 г. в с. Д., общ. Горна Оряховица, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил (л.а.) „Ф. 3” с рег. № ***, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като създал с поведението си опасност за насрещно движещите се моторни превозни средства, поставил в опасност живота и здравето на хората в посочените моторни превозни средства и причинил имуществени вреди по последните; при избиране на скоростта на движението си не се съобразил с характера и интензивността на движението в населеното място, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението и се движил в населеното място със скорост 87 км/ч, в резултат на което допуснал пътнотранспортно произшествие, при което блъснал насрещно движещия се л.а. „Ф. 2“ с рег. № ***, собственост и управляван от И.Т.Я. от с. Д., и по непредпазливост причинил на Я. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.Д. моли съда да освободи неговия подзащитен от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба. Моли съда да не налага на подзащитния му административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

ОБВИНЯЕМИЯТ А.В.Ю. дава обяснения. Изразява съжаление за извършеното. Моли за справедливо наказание.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият А.В.Ю. е роден на *** ***. Завършил е средно образование. Живее с родителите си в с. Д.. След завършване на образованието си не е постъпвал на работа по трудово правоотношение. Планира да следва в университет. Има правоспособност за управление на МПС от категории В и М от 03.08.2017 г. Не е наказван за нарушения по ЗДвП. Не е осъждан за престъпления и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

На 31.10.2018 г. около 17:00 ч. по ул. „Илинден” в с. Д. се движели л.а. „Ф. 2“ с рег. № ***, собственост и управляван от пострадалия И.Т.Я., л.а. „А. А3”, собственост и управляван от свидетеля И.И.М., и л.а. „Ф. 3” с рег. № ***, собственост и управляван от обвиняемия А.В.Ю.. Я. и Ю. пътували сами, а в третия автомобил пътували водачът М. и приятелката му.

Управляваните от Я. и М. автомобили се движели един след друг с една и съща скорост в посока към центъра на селото на дистанция около 20 м един от друг. По посока на движението на двата автомобила л.а. „Ф. 2“ се движел пред л.а. „А. А3”. По същото време управляваният от обвиняемия автомобил се движел в противоположната посока към гр. Долна Оряховица, в своята лента за движение.

Пътната обстановка била нормална, времето – слънчево и ясно, видимостта – нормална. Пътят, по който се движели трите автомобила, е двупосочен, двулентов, асфалтов, в населено място, с обща ширина 9,40 м, без положена маркировка. Източният тротоар е с широчина 2,2 м, а западният – с широчина 2,7 м. Процесният участък от пътя е прав, с нормално износен дребнозърнест сух асфалт, без неравности и дупки.

Пътят преди мястото на удара в посока юг към гр. Долна Оряховица е прав с десен завой с радиус около 73 м, с последващ прав участък с дължина около 60 м и следващ ляв завой с радиус около 150 м.

Непосредствено преди да навлезе в десния завой, управляваният от обвиняемия л.а. „Ф. 3” загубил напречната си устойчивост, пресякъл лентата за насрещно движение и навлязъл в изградения спирков джоб. Обвиняемият се опитал да се върне в своята лента за движение, но не успял. Автомобилът му отново пресякъл лентата за насрещно движение и отново се върнал в своята лента за движение. Водачът не успял да овладее автомобила и се ударил в бордюра на тротоара, след което за пореден път се насочил към лентата за насрещно движение, където в този момент се намирали попътно движещите се един след друг л.а. „Ф. 2“ (отпред) и л.а. „А. А3” (след него).

Управляваният от обвиняемия л.а. „Ф. 3” пресякъл траекторията на движение на л.а. „Ф. 2” и се блъснал в него. Ударът бил реализиран с предната лява част на л.а. „Ф. 2” и предната средна част на л.а. „Ф. 3”. В резултат на удара л.а. „Ф. 2” се придвижил назад, при което напуснал платното за движение, качил се на източния тротоар и след като изминал около 4,6 м по него, спрял с предна част, обърната на север.

След удара л.а. „Ф. 3” се завъртял около оста си, изминал около 8 м от мястото на удара с л.а. „Ф. 2” и пресякъл траекторията на движение на л.а. „А. А3”. Настъпил втори удар, който бил челен за л.а. „А. А3” и страничен за л.а. „Ф. 3”. Съприкосновението се реализирало с предната лява страна (левия калник) на л.а. „Ф. 3” и предната средна част на л.а. „А. А3”.

В резултат от първия удар пострадал водачът на л.а. „Ф. 2” И.Т.Я., който получил различни травматични увреждания. Я. бил откаран от местопроизшествието с линейка в болнично заведение, където му била оказана медицинска помощ.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено по писмени данни от вещото лице д-р Н.Г. – ***о, при описаното по-горе пътнотранспортно произшествие пострадалият И.Т.Я., на 69 години, получил закрито многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, наложило кръвно наместване с фиксиране с метал на счупената кост. Посоченото травматично увреждане е резултат от удар и притискане със или между твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по описания в делото начин – травми в купето на управлявания от него лек автомобил. Обсъжданото травматично увреждане е причинило на Я. трайно затрудняване на движението на левия долен крайник със срок на лечение и възстановяване не по-малък от една година.

Според заключението на двойната съдебна автотехническа експретиза, изготвено от вещите лица инж. Николай Анчев и инж. Марин Роглев, скоростта на л.а. „Ф. 2“ преди и в момента на удара е била 43,96 км/ч, скоростта на л.а. „Ф. 3” в момента на удара е била 57,78 км/ч, а преди удара – 87 км/ч, а скоростта на л.а. „А. А3” преди удара е била 44 км/ч, а в момента на удара – 38 км/ч. Опасната зона за спиране за спиране на автомобилите е както следва: 26,6 м на л.а. „Ф. 2“, 83,5 м на л.а. „Ф. 3” и 26,6 м на л.а. „А. А3”. Разстоянието, при което водачите на л.а. „Ф. 2“ и л.а. „Ф. 3“ са имали възможност да се забележат един друг е било около 110 м. Опасността за водача на л.а. „Ф. 2“ е възникнала, когато е бил на около 20 м от мястото на удара, а л.а. „Ф. 3“ е бил на около 54 м от мястото на удара. Опасността за водача на л.а. „Ф. 3“ е възникнала в момента на загуба на напречната устойчивост и на контрол над автомобила. Водачът на л.а. „Ф. 2“ не е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Водачът на л.а. „Ф. 3” е имал техническа възможност да предотврати удара, като се движи със скорост в рамките на въведеното ограничение за движение в населено място до 50 км/ч или със скорост, по малка от критичната, при която автомобилът не би загубил напречната си устойчивост и не би напуснал лентата си за движение в района на пътнотранспортното произшествие. Водачът на л.а. „А. А3” е имал възможност да спре преди мястото на удара, като в момента на възникване на опасността предприеме аварийно спиране. От експлоатационно-техническа гледна точка причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е движението на водача на л.а. „Ф. 3” със скорост по-висока от критичната, вследствие на което автомобилът загубил устойчивостта си, пресякъл траекторията на движение на останалите два автомобила и се ударил в тях.

От заключението на химическата експертиза се установява, че в представените за изследване кръвни проби, взети от тримата водачи Я., М. и Ю., не е установено наличие на етилов алкохол.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното производство доказателства (на основание чл.378, ал.2 от НПК), обясненията на обвиняемия и служебно изисканата справка за съдимост.

Въз основа на установените факти по делото съдът прие, че на 31.10.2018 г. в с. Д., общ. Горна Оряховица, обвиняемият А.В.Ю. е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна обвиняемият Ю. при управление на моторно превозно средство – л.а. „Ф. 3”, с рег. № ***, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като създал с поведението си опасност за насрещно движещите се моторни превозни средства, поставил в опасност живота и здравето на хората в посочените моторни превозни средства и причинил имуществени вреди по последните; при избиране на скоростта на движението си не се съобразил с характера и интензивността на движението в населеното място, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението и се движил в населеното място със скорост 87 км/ч. В резултат на така допуснатите нарушения на правилата за движение настъпило описаното по-горе пътнотранспортно произшествие, при което обвиняемият Ю. причинил на пострадалия И.Т.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито многофрагментно счупване на лявата бедрена кост. Причинената на Я. телесна повреда е средна, тъй като е довела до трайно затрудняване на движението на левия му долен крайник за срок не по-малък от една година. Анализът на установения механизъм на пътнотранспортното произшествие и на причините за неговото настъпване дава основание да се приеме, че причинената на Я. средна телесна повреда е пряка и непосредствена последица от извършените от обвиняемия нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От субективна страна обвиняемият е действал виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност). Не е съзнавал, че като нарушава посочените по-горе правила за движение, може да предизвика пътнотранспортно произшествие, при което да причини телесна повреда на Я., но по силата на закона е бил длъжен, а с оглед на конкретните обстоятелства е имал възможност да предвиди, че допуснатите нарушения ще причинят този резултат.

Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемият е извършил непредпазливо престъпление, за което законът предвижда наказание до три години лишаване от свобода или пробация. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице пречките по чл.78а, ал.7 от НК.

При определяне на размера на административното наказание съдът взе предвид следното:

Обществената опасност на деянието е типичната за този вид правонарушения.

Обществената опасност на дееца е ниска.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид съдействието на обвиняемия за разкриване на обективната истина, изразеното от него критично отношение към извършеното, добрите характеристични данни за личността му и обстоятелството, че не са му налагани административни наказания за нарушения по ЗДвП.

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не отчете.

Предвид изложеното съдът прие, че следва да определи административното наказание при превес на смекчаващите обстоятелства.

При определяне на размера на глобата съдът взе предвид и данните, че обвиняемия няма постоянна работа и постоянни доходи от труд, както и че не притежава недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност (освен процесния автомобил, силно повреден при пътнотранспортното произшествие).

Предвид изложеното съдът прие, че за постигане на целите на административното наказание на А.В.Ю. следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 1000 лв.

Предвид констатирания превес на смекчаващите обстоятелства и липсата на наказания за извършени от обвиняемия предходни нарушения на правилата за движение съдът прие, че в конкретния случай за постигане на целите на наказанието не е необходимо на обвиняемия да бъде налагано административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство на основание чл.343г във вр. с чл.78а, ал.4 от НК.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР-Велико Търново сумата 1507,44 лв., представляващи направените разноски на досъдебното производство.

Така мотивиран, съдът постанови решението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………...…