Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1438
22.11.2018г., град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
възз.гр.дело № 2472 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.435 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Л.И.В., ЕГН:**********,***, с адрес за призоваване: гр. П., ул.
***, партер, чрез адвокат Р.С.Н. – длъжник по изпълнително дело №
20178290400143 по описа на Частен съдебен изпълнител Зорница Добринова с рег.№
829 от КЧСИ, с район на действие районът на Окръжен съд – Пловдив, против
насочване на изпълнението и наложения в изпълнителното производство запор на
банковата сметка на Л.И.В.
в „Първа инвестиционна банка”АД, съставляваща несеквестируем доход от
обезщетение за безработица. Възраженията в жалбата са, че по изпълнителното
дело е наложен запор на суми по банковата сметка на Л.И.В. в „Първа
инвестиционна банка”АД като постъпленията по сметката идват от Бюро по труда Пловдив
и са обезщетение за безработица, които са несеквестируеми. Посочва се, че не са
постъпвали суми с друг произход, като и че сметката е
открита с една единствена цел – получаване на тези суми, за които е очевидно,
че не са с трудов произход. Поради това е и искането към въззивния съд за
отмяна насочването на изпълнението и запора на банковата сметка.
По делото е депозирано страновище по жалбата от взискателя М.Б.К., ЕГН: **********, чрез
адв.С., с което се взема становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
ЧСИ
Зорница Добринова е изложила мотиви по реда
на чл.436,ал.3 от ГПК, в които сочи, че жалбата е допустима, но разгледана по същество -
напълно неоснователна.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от длъжника в изпълнителното
производство срещу действие на ЧСИ - насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, което действие подлежи на
обжалване съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Жалбата е подадена в срок. В т.1 на Тълкувателно решение № 2/15г.на ОСГТК на ВКС е
прието, че длъжникът може да упражни чрез жалба
правото си на закрила поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния
срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо
или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато
запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо
вземане - от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния
изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Пропускането на срока осуетява само
отмяната на наложения запор като изпълнително действие. Също така е изрично е указано, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несквестируемо и преди да му е съобщен наложеният запор или възбрана.
Преждевременната (подадена преди да започне да тече срока) жалба е винаги
допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно
несеквестируемостта.
По изп.делото е приложено съобщение
до длъжника за наложения запор върху банковата сметка /л.62/ като няма данни
същото да е било връчено на длъжника. Представено е уведомление по чл.47, ал.1
от ГПК, залепено на външното информационно табло на адреса с посочване, че на
адреса няма достъп и на позвъняване не отговаря никой. За да е редовно
връчването по реда на чл.47, ал.1 от ГПК следва да бъдат извършени три
посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между тях и най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден, като това правило не се прилага ако
връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса. По делото не се
установява спазването на тези императивни изисквания за редовността на връчването, поради което
съдът намира, че съобщението до длъжника за наложения запор не е редовно
връчено. Поради това, срокът за обжалване не е започнал да тече, жалбата е
процесуално допустима, тъй
като длъжникът винаги има интерес да бъдат разрешени въпросите
относно несеквестируемостта.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по изп.лист на взискателя М.Б.К. против длъжника Л.И.В. за посочените в изп.лист суми.
В изпълнителното производство ЧСИ е извършил
проучване на имущественото състояние на длъжника. По делото е постъпила справка
от Българска народна банка, регистър на банковите сметки и сейфове, за банкови
сметки на Л.И.В., съгласно която последната има банкови сметки в „Първа инвестиционна
банка“АД, Банка „Пиреос България“АД, „Токуда банк“АД и в „Уникредит Булбанк“АД.
На 18.09.2017 г. съдебният-изпълнител е връчил покана за доброволно
изпълнение на Л.И.В., с която й е съобщено за наложен запор върху движими вещи /МПС/ и запор
върху трудовото й възнаграждение, получавано в „Ралица 22“ООД.
На 27.10.2017 г. е депозирана молба от длъжника относно запор на суми по
банковата й сметка в ПИБ. С тази молба Л.И.В. е уведомила ЧСИ, че постъпленията по сметката идват от бюро по труда
Пловдив и същите са обезщетение за безработица, както и че смята тези суми за
несеквестируеми. Посочила е, че по запорираната сметка не са постъпвали суми с
друг произход, открита е с една единствена цел – получаване на тези суми, за които
е очевидно, че не са с трудов произход. Предвид изложеното е поискала от ЧСИ да
вдигне запора върху посочените парични средства и конкретно върху събраната в
нея сума, предвид характера и произхода й, като нареди на банката същата да ми
бъде изплащана след превеждането й от бюрото по труда. Тази молба е била
изпратена от ЧСИ до взискателя за
сведение.
С молба от 07.06.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор на
банковите сметки на длъжника в Първа инвестиционна банка АД. Тази молба е уважена
от ЧСИ.
С разпореждане от 11.06.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на
длъжника в банката и е изпратил запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“
АД за налагане на запор на всички банкови сметки на Л.И.В..
С писмо вх.№ 10 215/27.08.2018 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е
уведомила съдебния-изпълнител, че Л.И.В. има открити банкови сметки в ПИБ АД – клон Пловдив, същите са блокирани по
настоящия запор и има наложени предходни запори, както и че по сметките няма
авоар за удовлетворяване на искането.
По делото е постъпила справка от ТД НАП – Пловдив за актуално състояние на
всички трудови договори на длъжника. Видно от тази справка трудово
правоотношение на
Л.И.В. с „Ралица 22“ООД е прекратено
на 18.07.2017 г., след което е сключила трудов договор с „Ийън“ЕООД на
11.08.2018 г.
При тези данни съдът достига до следните правни
изводи:
Несеквестируеми са вземанията на длъжника по
сметка в банка, когато по нея
постъпват плащания по несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не
се допуска принудително изпълнение/т.13 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК/. Напълно несеквестируеми са вземанията, представляващи
обезщетения за безработица, за временна нетрудоспособност,за
майчинство и др. Тези вземания на длъжника дори и да
останат по неговата банкова сметка ***-дълъг
период от време не придобиват характер на спестявания. За разлика от тях, ако вземанията на длъжника по
банкова сметка ***, както и от пенсия, не бъдат изтеглени в
съответния месец, то наличността им по сметката
преди постъпване на поредното по ред плащане е секвестируема, тъй като има
характер на спестявания на длъжника.
В мотивите към т.13 от тълкувателно решение № 2/15г.на ОСГТК на ВКС е прието, че задължението на
съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето
задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква
задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за
източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за
труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника
несеквестируемата част от преведената му сума.
Имайки предвид
изложеното, съдът намира, че съдебният изпълнител е длъжен да зачете
несеквестируемостта и да изследва произхода на постъпленията по банковата
сметка когато бъде уведомен от длъжника за техният несеквестируем произход.
В случая, с молбата
си от 27.10.2017 г. длъжникът изрично е уведомил съдебният
изпълнител, че постъпленията по банковата сметка в „Първа инвестиционна банка“
АД представляват обезщетения за безработица и че по сметката не са постъпвали
суми с друг произход. Тъй като тези вземания са напълно несеквестируеми, при
тези данни съдебният изпълнител е бил
длъжен да зачете несеквестируемостта и да изследва произхода на средствата по
банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД. Съдът намира, че
съдебният изпълнител не е изпълнил това си задължение. С изпратеното запорно
съобщение до банката съдебният изпълнител изрично не е изискал информация за
произхода на постъпленията. Техният произход не се установява и от отговора на
банката. Удостоверените от банката обстоятелства, че има открити банкови
сметки, че същите са блокирани по настоящия запор и има наложени предходни
запори, както и че по тях няма авоар за удовлетворяване на искането, не
свидетелстват за произхода на постъпленията. Тъй като този произход не е бил установен,
съдебният изпълнител е бил длъжен изпрати повторно запитване до банката за
установяване на произхода на постъпленията и техният размер. Същевременно, съдебният
изпълнител е следвало да съобрази изявлението на банката, че запорът по
настоящото изпълнително дело е бил наложен, което предполага наличност по
банковата сметка. Също така е следвало правилно да съобрази изявлението на
банката, че няма авори за удовлетворяване на искането – това изявление само по
себе си не означава, че няма наличност по банковата сметка, а че тази наличност
не е достатъчна за удовлетворяване на пълния размер на исканата сума, т.е. от
отговора на банката се установява, че запорът е наложен върху налични
постъпления в банковата сметка и за това съдебният изпълнител е бил длъжен да
изследва техният произход и размер.
Същевременно по делото се установява, че последният
трудов договор на Л.И.В. е
сключен на 11.08.2018 г., а предходният й е
прекратен на 18.07.2017 г., т.е. няма данни тя да е работила по
трудово правоотношение през периода 19.07.2017г. – 10.08.2018 г., което води до
извода за допустимо получаване на обезщетение за безработица, за което е
уведомило ЧСИ с писмото си от 27.10.2017 г.
Ето защо, съдебният
изпълнител е бил длъжен, но не е зачел несеквестируемостта и не е събрал
информация за произхода на постъпленията по банковата сметка на длъжника в „Първа
инвестиционна банка“ АД, след като е бил уведомен от длъжника, че същите
представляват обезщетение за безработица, които обезщетения са напълно несеквестируеми.
От това се обосновава незаконосъобразността на насоченото изпълнението и на
наложения запор.
Предвид на горното жалбата се явява основателна и следва да се уважи, като се отменят действията на ЧСИ Зорница Добринова -насочване на
изпълнението и наложения запор върху банковата
сметка на Л.И.В. в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД.
С жалбата не се претендира присъждането на разноски,
поради което и такива няма да бъдат присъдени.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Л.И.В., ЕГН:**********,***, с адрес за призоваване: гр. П., ул. ***, партер, като
незаконосъобразни действията на ЧСИ Зорница Добринова с рег.№ 829 от
КЧСИ, с район на действие районът на Окръжен съд – Пловдив по изпълнително
дело № 20178290400143, представляващи насочване на изпълнението върху
несеквестируеми вземания и наложения запор на банковата
сметка на Л.И.В. ЕГН:********** в „Първа инвестиционна банка”АД
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.