№ 19557
гр. С., 01.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110121610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от М. А. М. против С. А. П. ( С. Уорд) с искане
договор за дарение от 21.02.2014 г., обективиран в нот. акт № 40, том I, нот. дело № 34/2014
г. по описа на нотариус ВГ, да бъде прогласен за нищожен като привиден.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.02.2014 г. между страните по
делото е сключен договор за дарение, съгласно който ищцата дарила на ответника правото
на собственост върху ателие № 22 с идентификатор 68134.513.441.1.22, находящо се в гр. С.,
Район „С.“, ул. „В.“ № 5, вх. А, ет. 8. Ищецът поддържа, че страните не желаели настъпване
на правните последици на договора, поради което сключили допълнително споразумение от
21.02.2014 г., разкриващо абсолютната симулативност на сделката. Ищцата поддържа, че
съществуващото формално положение относно собствеността върху описания имот не
съответства на действителното правно положение, поради което предявява иск за
прогласяване на договора за дарение за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва обстоятелството, че между М. А. М. и
С. А. П. ( С. Уорд) е сключен договор за дарение на недвижим имот, като страните по
сделката не желали настъпване на правните последици от съглашението, както и
обстоятелството, че между страните е сключено споразумение, разкриващо абсолютната
симулативност на сделката. В подадения отговор са изложени съображения, че
действително процесният договор е нищожен като привиден, поради което исковата
претенция се явява основателна. Доколкото ответникът оказал помощ на ищцата през 2014
г., придобивайки формално право на собственост върху процесния имот и не се
противопоставя правото на собственост върху вещта да се върне в патримониума на М. А.
Митовска, е направено искане направените по делото разноски да не се възлагат в тежест на
С. А. П..
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания, съдът
намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.
2, пред. 5 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните
по делото е сключен договор за дарение, като страните по съглашението не са желаели
настъпването на правните последици от описаната сделка, както и че между страните по
спора е сключено споразумение, разкриващо абсолютната симулация на сделката.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
1
ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 21.02.2014г.
между М. А. М. и С. А. П. ( С. Уорд) е сключен договор за дарение, обективиран в нот. акт
№ 40, том I, нот. дело № 34/2014 г. по описа на нотариус ВГ, съгласно който ищцата дарила
на ответника правото на собственост върху ателие № 22 с идентификатор
68134.513.441.1.22, находящо се в гр. С., Район „С.“, ул. „В.“ № 5, вх. А, ет. 8, като страните
по сделката не желаели настъпване на правните последици от договора, поради което на
21.02.2014 г. сключили допълнително споразумение към договора, в което е обективирана
волята им да не настъпят правните последици на сключения между тях договор за дарение
на недвижим имот.
Представените ведно с исковата молба документи следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.06.2023 г. от 15.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2