Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Радомир, 30.09.2013 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично
съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л.С.
При секретаря М.М., като разгледа гр. д. № 745 по
описа на РРС за
Производството е по искове с правна квалификация
член 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс.
Съдът е сезиран с искова молба от П.С.Ф., ЕГН **********
***, като баща и законен представител на В.П.Ф., ЕГН ********** и Р.П.Ф., ЕГН **********
против Ж.М. Ан., ЕГН ********** от гр. Р., кв. П., бл.., вх., ап...
В исковата молба се твърди, че с решение № .г. по
бр. д. № . г. по описа на РС – Радомир ответницата е осъдена да заплаща на
ненавършилите пълнолетие нейни дъщери, месечна издръжка в размер на 70 лв. за В.Ф.
и на 60 лв. – за Р.Ф., считано от 06.03.2012 г. до настъпване на обстоятелства,
водещи до нейното изменение или прекратяване чрез техния баща и законен
представител П.Ф..
Твърди се, че от съдебното решение до настоящия
момент е изминал дълъг период от време, в който икономическите условия в
страната са променени. Налице е ръст на инфлацията. Сочи се, че предвид
порастването на децата са нараснали и нуждите му от повече средства за осигуряване
на храна, облекло, учебни пособия.
Искането към съда е да измени присъдените с решение
по гр. д. № . г. по описа на РС – Радомир издръжки, дължими от Ж.М. А. на В.Ф.
от 70 лв. на 150 лв. и на Р.Ф. от 60 лв. на 150 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 17.07.2013 г. до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяването им, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното и плащане.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата
на 09.08.2013 г. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор . Исковете са оспорени. Наведени са
твърдения, че през изминалия период от една година, считано от влизане на
решението по гр. д. № . г. на РС – Радомир в сила, не са настъпили съществени
изменения в обстоятелствата, от значение за определяне размера на издръжката.
Посочено е, че ответницата не може да осигурява издръжка на децата си в
претендирания размер, тъй като е с призната инвалидност 71 %, а трудовите и
доходи са в размер на 310 лв. месечно.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В
съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител – адв. Б. поддържа
предявения иск. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът поддържа
депозирания писмен отговор. Изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Моли съда да го отхвърли.
Като прецени процесуалната допустимост
на иска, взе предвид наведените в исковата молба доводи и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Исковете са предявени от надлежно
процесуално легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен
по следните съображения:
За уважаване на предявените искове в
тежест на ищецът е да установи изменение на обстоятелствата, налагащи, даване
на издръжка в по-висок размер. Последният следва да бъде съобразен с нуждите на
децата и възможностите на родителя, длъжен да дава издръжката. Фактите от
значение за преценката има ли изменение на обстоятелствата, следва да са
настъпили след провеждане на устните състезания по гр. д. № . г. по описа на РС
– Радомир – 14.06.2012 г., тъй като по отношение на предшестващите го такива
има сила на присъдено нещо, формирана с решението по цитираното дело.
От приложеното по делото гр. д. № . г.
на Районен съд – Радомир се установява, че с решение по същото, влязло в сила,
в частта за присъдената издръжка на 19.03.2013 г. ответницата е осъдена да
заплаща месечна издръжка на ненавършилите пълнолетие нейни дъщери както следва
– за В.П.Ф., родена на *** г. – 70 лв. и за Р.П.Ф., родена на *** г. – 60 лв.,
считано от влизане на решението в сила до настъпването на обстоятелствата,
налагащи изменението или погасяването на задължението.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния
кодекс, в сила от 01.10.2009 г., минималната месечна издръжка за едно дете не
може да бъде по-малка от ¼ от минималната работна заплата за страната.
Цитираната разпоредба е императивна и независимо от възможностите на родителя,
месечната издръжка, която присъжда съда за едно дете не може да е по-ниска от
посочения размер. С постановление на Министерски съвет № 250/11.10.2012 г.
минималната работна заплата за страната е определена в размер на 310 лв.,
считано от 01.01.2013 г. Това обстоятелство е настъпило след провеждане на
устните състезания по гр. д. № . г. на РРС, поради което съдът следва да го
вземе предвид при постановяване на настоящия съдебен акт. Предвид разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от СК при размер на минималната работна заплата за страната
от 310 лв., издръжката на децата В. и Р.Ф. не може да бъде определена в
по-малък размер от 77.50 лв.
Решението по гр. д. № . г. по описа на
РРС, с което е определен първоначалния размер на дължимите от ответницата
издръжки е влязло в сила на 19.03.2013 г. От тогава до настоящия момент са
изминали шест месеца. От датата на проведените устни състезания по делото/14.06.2012
г./ е изминала година и три месеца. Според публикуваните данни на официалната
електронна страница на Националния статистически институт средната годишна
инфлация за
За изминалия период от време децата не
са пораснали значително, което да е довело до съществено изменение на нуждите
им. От значение за размера на издръжката на В., обаче е достигането на
ученическа възраст. Видно от представеното по делото удостоверение изх. № . г.
на ОУ „И. В.” тя е записана като ученичка в първи клас през учебната 2013/2014
г. Това води до по-големи разходи във връзка с участието в учебния процес на
детето. По отношение на Р. няма данни по делото същата да посещава детско
учебно заведение, поради което и не са налице разходи във връзка с това.
От значение за размера на издръжката на
двете деца са обстоятелствата свързани с възможността на родителите да
осигуряват доходи. По делото не са представени доказателства по отношение на
бащата, който отглежда децата да са настъпили изменения в размера на дохода му
или във възможностите му да осигурява такъв, считано от постановяване на
решението по гр. д. № . г. на РРС. Същият е млад и работоспособен, поради което
съдът приема, че може да реализира около средния доход за страната, който към
настоящия момент е около 600 лв. Бащата няма задължения за издръжка към други
лица или парични задължения, необходими за осигуряване жилище на В. и Р..
Майката и ответница по делото е била
регистрирана като търсеща работа в Агенция по заетостта от 01.06.2012 г. –
03.06.2013 г. /служебна бележка/. Същата е започнала работа по трудов договор с
работна заплата в размер на 310 лв., видно от приложения по делото трудов договор
№ . г. Т.е. налице е изменение в размер на доходите на ответницата, като същата
е започнала да реализира трудови такива, макар и в минимален размер. Наред с
това от представеното по делото експертно решение от 10.08.2012 г. е видно, че
и здравословното и състояние също се е подобрило. Ответницата е била с призната
степен на увреждане 71% намалена работоспособност, считано до 01.08.2013 г. В
самата епикриза е посочено, че краткият срок на намалена работоспособност се
дава с оглед очаквана динамика на заболяването. Отсъстват данни ответницата да
има призната неработоспособност след 01.08.2013 г.
По изложените съображения съдът счита,
че присъдените с решение по гр. д. № . г. на РС – Радомир за децата В. и Р.
следва да бъдат увеличени с по 20 лв., а именно 100 лв. – за В. и 80 лв. за Р..
Исковете за разликата над тази сума до пълните предявени размери от по 150 лв.
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответница следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС , в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в общ размер на 57.60 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно 13 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ
на основание член 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс размера на
издръжката, определена с решение по гр. д. №. г. на РС - Радомир като ОСЪЖДА Ж.М.
А., ЕГН ********** от гр. П., кв. П., бл. ., вх.., ап. .да заплаща на
ненавършилите пълнолетие свои дъщери чрез техния баща и законен представител от
П.С.Ф., ЕГН ********** *** месечна
издръжка както следва: за В.П.Ф., ЕГН **********
– *** лв. /сто лева/ и за Р.П.Ф., ЕГН ********** – ** лв. /осемдесет лева/,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.07.2013 г. до настъпване
на причина за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното и плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата над тези суми до пълните предявени размери от по 150 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Ж.М. А.,
ЕГН ********** от гр. П., кв. П., бл. .., вх.., ап. .да заплати по сметка на
Районен съд – Радомир, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 57.60 лв.
/петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса за
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ж.М. А.,
ЕГН ********** от гр. Пе., кв. П., бл.., вх. ., ап. . да заплати на П.С.Ф., ЕГН
********** ***, в качеството му на баща и законен представител на В.П.Ф., ЕГН ********** и Р.П.Ф., ЕГН ********** ** лв. /тринадесет
лева/, представляващи разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
предварително изпълнение, в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок, считано от 07.10.2013 г. пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.