Р Е Ш Е Н И
Е № 2291
гр. Пловдив, 07.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13046 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против Б.П.Б., ЕГН:********** *** искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че се дължи сумата от
15 480лв. представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски паричен кредит №*** от 12.04.2017г.;
сумата от 1 584,29лв. представляваща договорна лихва по договор за заем
за периода от 14.05.2017 до 18.12.2017г., сумата от 375,05лв. , представляваща лихва за забава за периода от
14.05.2017г. до 01.04.2018г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5412 по описа за 2018 г. на ПРС, както и
предявени при условията на евентуалност
осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
15 480лв. – главница Договор за потребителски паричен кредит №***
от 12.04.2017г., 2 868,80лв. договорна лихва за периода от 14.05.2017г. до
10.08.2018г. , 375,05 лв. лихва за забава за периода от 14.05.2017г. до
10.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление– 02.04.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът посочва, че
на 18.12.2017 г. е подписано Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания , ведно с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 20 12.2016 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********, и ”УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД ,ЕИК:********* , по силата на който вземанията на
”УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, произтичащи от Договор за потребителски
паричен кредит №*** от 12.04.2017г
са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството -кредитор. Договорът за потребителски паричен кредит се
сочи, че съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.„Агенция за събиране на вземания" АД
/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с
УПЦП-УКФ/*** от 22.12.2017г. за
извършената цесия.
Твърди се, че между
ответника и ”УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен Договор за потребителски паричен кредит №*** от 12.04.2017г. по
силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 15 480
лева главница , която сума включва чистата стойност на кредита
15 000лв. и такса за разглеждане на
кредита- 480 лв. и месечна застрахователна премия от 15,16 лв., която е
включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, а общият размер
на застрахователната премия е 1 819,20лв. Чистата стойност на кредита
15 000лв. е преведена на 13.04.2017г., с което кредиторът е изпълнил
задължението си по договора. Договорът се олихвява с възнаградителна лихва ,
месечният размер на която е плаващ и се оформя от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка
от 14,89 %. Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като
страните са договорили, към датата на подписване на договора, годишен лихвен
процент в размер на 14,99% . Така, към датата на подписване, страните са постигнали
съгласие възнаградителната лихва да е в размер на 14 742,99 лв. Общата
сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне е в размер на
32 042,19лв., която сума, съгласно клаузите от Договора е платима на 120
броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 267,01 лв., без
последната вноска , която е изравнителна и е в размер на 268лв., като първата
погасителна вноска е дължима на 14.05.2017г. , а последната е с падеж на
14.04.2027г. Съгласно Договора при забава на плащанията, Кредитополучателят
дължи освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва , разделена на 360 дни , за всеки ден
на забава , изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото
основание на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в
общ размер на 375,05 лв. за периода от 14.05.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
При неплащане на текущата месечна застрахователна премия
на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя гратисен период до
падежа на следващата месечна погасителна вноска, в който ако не бъде извършено
плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратява
автоматично в 24:00 ч. на деня, предхождаш падежа на следващата дължима месечна
вноска, предвид което за периода считан от 14.09.2017г. по задължението не с
начислени месечни застрахователни премии.
Предвид, че кредитополучателят не е изпълнил задължението
си за плащане в срок на погасителните вноски , кредитът е обявен за предсрочно
изискуем като е изпратено уведомление за
цесия и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението е
връчено на ***та на ответника, която е лице от адреса, посочен от него. Кредитополучателят не е изплатил изцяло задължението
си, като сумата,погасена до подаване на заявлението е 61
лв. След издаване на Заповед за изпълнение не са постъпвали плащания от страна
на ответника. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.
Ответникът е подал
отговор чрез особен представител в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни и недопустими. Твърди се, че ответникът не дължи плащане на
процесната сума поради липса на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита в
неговата цялост, като към датата 18.12.2017г. кредитът не е бил обявен от
банката за предсрочно изискуем в пълния му размер съгласно изискванията на
чл.12,ал.2 от общите условия. Оспорва се уведомяването на ответника за
извършената цесия и за предсрочната изискуемост, усвояването на процесната
сума, оспорва се договорът като нищожен, защото не отговарял на изискванията по
чл. 11,ал.1 от Закона за потребителския кредит и чл. 14 от общите условия за
отпускане на потребителски кредит. Оспорва се още представителната власт на
кредитния инспектор подписал общите условия и погасителния план,
действителността на договора и общите условия и по отношение на еднаквостта на
вида, формата и размера на шрифта. Във връзка с евентуално предявените
осъдителни искове се оспорва уведомяването на ответника за предсрочната
изискуемост на непадежиралите към 06.08.2018г. главници по вноски 16 до 120.
Моли се да се отхвърлят изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 12.04.2017 г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД (УКФ) в качеството на кредитор и ответника в
качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен
кредит, съгласно който на ответника се предоставя в заем сумата в размер от
15480 лв., от които сумата от 15 000 лв.- главница и 480 лв.- такса за
разглеждане на кредита при следните параметри на договора – ГЛП – 14,99 %, ГПР-
18,84 %, пазарен лихвен индекс 0,10 % (тримесечен SOFIBOR) и фиксирана
надбавка 14,89 %, брой на месечните вноски 120, месечна сума 267,01 лв.,
падежна дата – 14-то число и първа вноска 14.05.2017 г. Уговорена е и
застрахователна премия в размер от 15,16 лв. Към договора са представени
подписани от страните Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро
или лева от УниКредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД. Към договора за кредит е
подписан и Погасителен план, в който е отразена падежна дата на всяка месечна
вноска от по 267,01 лв., като е посочено
как се разпределя месечната вноска по лихва и
главница, както и размер на оставаща главница и лихва след погасяване на
съответната вноска. Отразен е и размера на дължимата застрахователна премия по
15,16 лв. на месец.
В общите условия е
предвидено, че при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми, освен
договорените лихви, кредиторът има право да получи от потребителя при отпуснат
кредит, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение в
размер на годишната законна лихва, разпределена на 360 дни за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочена дължима главница. Начисляването на
обезщетението по предходното изречение не изключва заплащането на договорената
лихва, която се дължи и начислява ежедневно върху просрочената главница за
всеки ден забава. Предвидено е, че потребителят ще бъде задължен с евентуалните
разходи за принудително събиране на дължимите на УКФ суми по законоустановения
ред. Предвидено е и прехвърляне на трето лице събирането на сумите и без
предварително съгласие на Потребителя. В ал. 2 на чл. 12 от ОУ е предвидено, че
УКФ има правото да прекрати едностранно кредитното правоотношение с Потребителя
и да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в това число и и
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за
забава, такси и комисиони за предсрочно изискуеми в пълен размер при нарушаване
на всички или някоя от разпоредбите по Договора и Общите условия, както и при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по
Кредита (главница и лихви), при условие, че допуснатите нарушения и/или
неизпълнения не бъдат отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в
двуседмичен срок, считано от датата на осъществяване на нарушението/падежа на
погасителната вноска. В чл. 12, ал. 3 от ОУ е предвидено, че в срок от 15 дни
от получаване на известието за предсрочна изискуемост на кредитите, съгласно
чл. 12, ал. 2 от ОУ, потребителят трябва да изплати на УКФ дължимите суми в
т.ч. главницата, лихвите и всички допълнителни разходи. В случай на неплащане в
този 15-дневен срок, потребителят следва да заплати обезщетение в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена
върху цялата дължима главница, считано от датата на получаване на известието за
предсрочна изискуемост. Уговорено е, че с подписването на договора за кредит
потребителят дава изричното си съгласие УКФ да прехвърля правата си по Договора
за кредит на трети лица.
Приет е като писмено
доказателство медицински въпросник за приемане на застраховане от 12.04.2017
г., подписан от ответника, както и декларация за приемане на застраховане от
същата дата, подписана от ответника. Към декларацията е представен и сертификат
за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б № ***, в която е отразено, че
срокът на застраховката е равен на срока на договора, като се сочи, че
застрахователната премия се заплаща месечно или едно еднократно, като размерът
на застрахователната премия е 6,02 % от първата месечна погасителна вноска и се
заплаща месечно. Като ползващо лице по застраховката е отразено - „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Съгласно подписаните от застрахован и кредитор общи
условия. В общите условия е предвидено, че при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж, застрахователите осигуряват
гратисен период до падежа на следващата месечна погасителна вноска, като в
случай, че застрахованият не плати в гратисния период, то застрахователното
покритие се погасява автоматично в 24 часа на деня, предхождащ падежа на
следващата дължима месечна вноска.
Прието е като писмено
доказателство и подписано от ответника съгласие за директен дебит по посочената
банкова сметка.
***в договор за
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството
на цесионер. Съгласно т.2.1. цедентът се задължава ежемесечно, чрез отделни
договори за цесия, да прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои
просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се
погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и
другите принадлежност на Цесионера, определени и индивидуализирани, съгласно
Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. Уговорено е продажбата
и прехвърлянето да се осъществяват ежемесечно, като отделно самостоятелно
формирано портофолио, като продадените и прехвърлени вземания да се описват в
Приложение № 1 на всеки отделен договор за цесия, което да е неразделна част от
него.
С пълномощно от
20.12.2016 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил ищцовото
дружество да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по всички вземания, които
дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. Уговорено е
право на упълномощения да преупълномощава трети лица, включително но не само
Адвокати и/или Адвокатски дружества с
всички притежавани по това пълномощно права. Пълномощното е безсрочно и се
тълкува изцяло в полза на упълномощения.
Приет е като
доказателство Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.12.2017 г. по силата на
който „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество
портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период над 180 дни, като
вземанията са описани в Приложение № 1, в което на позиция 305 е и процесния
договор за кредит, с остатък от главница 15480
лв., остатък лихва 1618,07 лв. или обща сума към 18.12.2017 г. –
17098,07 лв. С Потвърждение за цесия цедентът
е потвърдил цедирането на вземания с договор за прехвърляне на вземания от
18.12.2017 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил цесионера – ищцовото
дружество да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по списък, сред които е и
ответникът.
На 06.01.2018 г. на
адреса на ответника чрез лице от домакинството – *** - *** е връчено уведомление
за предсрочна изискуемост.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на Б.П.Б. с ЕГН ********** от “ УниКредит Кънсюмър
Файненсинг “ - ЕАД е отпуснат паричен кредит в общ размер на 15 480,00 лв. по
Договор за потребителски паричен кредит № *** / 12.04.2017г., който представлява сбор от следните
компоненти - чиста стойност на кредита 15 000,00 лв. и
480 лв. такса за разглеждане на кредита. Чистата стойност на кредита 15 000,00 лв. по Договор
за потребителски паричен кредит № *** / 12.04.2017г. е усвоена от Б.П.Б. в
пълен размер на 13.04.2017г„ на която дата сумата е преведена от кредитора
“УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ - ЕАД по банковата сметка на Б.П.Б. посочена в
договора. Съгласно Договор за потребителски паричен кредит № *** от
12.04.2017г. между страните, Общите условия към него Кредитополучателя се е
задължил да върне предоставената сума 15 480,00 лв. заедно е цена на финансова
услуга / лихва в размер на 14 742,99 лв. и застрахователна премия за целия
период на кредита 1 819,20 лв. или общ размер за връщане на кредита 32 042,19
лв. при срок на заема 120 броя анюитетни месечни погасителни , като 119 вноски
са всяка в размер на 267,10 лв. и последната уравнителна вноска в размер на
268,00 лв. Първата вноска е с падеж на
плащане 14.05.2017г., а последната вноска е с падеж 14.04.2027г. по Погасителен
план приложен към договора. Установено е, че кредитополучателят
Б.П.Б. е извършил плащане към “УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ - ЕАД - София за
погасяване на задължения по процесния договор в размер на 61 лв. на 14.05.2017
г., като е изпаднал в забава с неплащането на първата месечна анюитетна вноска
с падеж 14.05.2017 г. Размерът на
остатъчното задължение по процесния договор към датата на входиране на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и ИЛ 02.04.2018г. - главница и
договорна лихва , съгласно клаузите на Договора след приспадане на погасените
суми с извършеното плащане по пера и общо е: главница предвид на обявената
предсрочна изискуемост пълния размер на 120 вноски от 14.05.2017г. до
14.04.2027г. - 15 480,00 лв.;
договорна/възнаградителна лихва за периода от 14.05.2017г. до датата на прехвърляне
на задължението 18.12.2017г. - 1 584,29 лв. или общо 17 064,29 лв. Размерът на
лихвата за забава, вследствие на забавено плащане на процесната главница по
Договор за паричен кредит от датата на забавата 14.05.2017г. до датата на
входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда 02.04.2018г.(тоест до
01.04.2018г. вкл.), съгласно клаузите на Договора , изчислен съгласно ПМС 426
от 2014г. по основен лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта е посочен в Таблица №
3 в раздел ІІІ-ти на заключението и общо е 460,89 лв. Установява се, че към
датата на изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза 12.12.2019г.
непогасените вноски по процесния Договор от датата на забава на плащанията до
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза- главница , договорна лихва и
лихва / обезщетение / за забава, съгласно клаузите на Договора са: главница
предвид на обявената предсрочна изискуемост - пълния размер на 120 вноски от
14.05.2017г. до 14.04.2027г. - 15 480,00 лв.; договорна/възнаградителна лихва
за периода от 14.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда
10.08.2018г. (тоест до 09.08.2018г. вкл.) с приспадане на плащането до 15-та
вноска вкл. е 2 868,44 лв. и лихва /
обезщетение / за забава за периода от 14.05.2017г. до датата на подаване на
исковата молба в съда 10.08.2018г. (тоест до 09.08.2018г- вкл.) е 460.89 лв. Общ размер към 12.12.2019 г. - 18 809,33 лв.
От приетото по делото заключение на
съдебно – техническата експертиза се установява, че в текста на договора е използван серифен
шрифт от типа на „Майкрософт Санс Сериф“ (Microsoft Sans Serif). На определени
места в текста, шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде
в текста на договора, размерът на шрифта
е 10 pt. Вещото лице посочва, че на определени места в текста, шрифтът е от
описания тип и е удебелен (получер). Навсякъде в текста на договора, размерът
на шрифта е 10 pt. Установява се, че след направеното изследване на оригинала
на „Общи условия към Договор за потребителски паричен кредит от 12.04.2017 г.“, може да се направи извод,
че в текста на общите условия към договора е използван серифен шрифт от типа на
„Майкрософт Санс Сериф“ (Microsoft Sans Serif). На определени места в текста,
шрифтът е от описания тип и е удебелен (получер). В първата страница на общите
условия, размерът на шрифта е 11,7 pt. Във втора, трета и четвърта страница на
общите условия, размерът на шрифта е 11,8 pt. В първата страница на общите
условия, размерът на шрифта е 11,7 pt. Във втора, трета и четвърта страница на
общите условия, размерът на шрифта е 11,8 pt.
В съдебно заседание вещото лице уточнява разликата между бесерифен и
серифен шрифт, като посочва, че много трудно се сравняват безсерифен и серифен
шрифт. Уточнява, че когато няма допълнителни елементи към буквите, то шрифтът е
безсерифен, какъвто е настоящия случай.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В Тълкувателно решение №
8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Следва да се пристъпи
към разглеждане на предявените искове по чл. 422 ГПК. За да се уважат предявените искове, то ищецът
следва да докаже фактите, които сочи да
обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем,
изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при
което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът
следва да докаже, че договорът е предсрочно прекратен, каквито твърдения са
изложени в исковата молба. Следва да се установи и че е налице валидно
прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем, както и уведомяването
на длъжника за така осъщественото прехвърляне. Ищецът следва да докаже, както
по основание, така и по размер
дължимостта на процесното частично вземане, както и правомерността на
начисляването му. В негова тежест е и да установи настъпването на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона
погасителна давност. В тежест на ответника
е да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията и твърденията
в отговора, вкл. за нищожност на договорите за кредит и цесия на заявените
основания; за наличието на неравноправни клаузи, относими по спора, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
търсената сума.
Съдът счита за
неоснователни направените от ответника възражения за липса на облигационна
връзка с ищеца. Възраженията касаещи сключения между кредитора УКФ и ищеца договор за цесия.
Относно оспорването на подписи - съгласно
задължителните разяснения в т. 2 от ТР №5/2014 на ОСГТК на ВКС, за ищеца липсва
интерес за оспорването на представителната власт на лицата представляващи кредитора.
Тази недействителност, е установена единствено в интерес на
представлявания. Кредиторът е юридическо лице, като липсата на
представителна власт на лицата, положили подписи под общите условия и/или
погасителния план, не обуславя липсата на съгласие за сключване на договора.
Съгласно чл. 301 ТЗ Когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
В случая е налице
оспорване от страна на ответника на известието за доставяне на уведомлението за
предсрочна изискуемост и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Видно от клаузите
на договора за кредит всяко уведомление по договора включително и уведомлението
за предсрочна изискуемост се счита за връчено, в случай, че е достигнало до
адреса, посочен от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за
доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с
Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал.1 и ал. 2 от Общи правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с
Решение № 581 от 27.V.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е
прието, че препоръчаните пощенски пратки
се доставят на адреса на получателя срещу подпис, като може да се доставят на лице, пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу
подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката. В случая
са изписани имената на лицето
получило съобщението, като видно от
същото, то е получено от лице от адреса.
изложените доводи съдът
счита, че към датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК на г. е
налице валидно уведомяване на ответника
за прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.
Още повече, че това
обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца,
доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
/трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая по делото е прието като доказателство пълномощно
по силата на което не само цесионерът, но и адвокатското дружество
представляващо цесионера, е упълномощено да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Налице са и
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Не са налице пречки с договора за цесия да се прехвърли
валидно възникнало и съществуващо вземане, макар и с ненастъпил падеж, който да
настъпва по-късно. Относно предметните предели на цесионния договор следва да
се прави разлика между включването в същия на неизискуемо вземане, или
поставено под отлагателно условие субективно право към момента на сключване на
същия и бъдещо невъзникнало вземане. Изискуемостта не е пречка за прехвърляне
на възникнали вземания, на предмета на цесионния договор би се отразило
единствено прехвърлянето на бъдещо, невъзникнало вземане /виж Решение № 32 от
9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о./. Няма пречка за
прехвърлянето на съществуващи вземания с ненастъпил падеж, както и на права,
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – арг.
от чл. 99, ал.1 ЗЗД. Допуска се прехвърляне не само на вземания и на права по
договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг /виж Решение № 49 от
27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о./. Предсрочната изискуемост
по своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирали вноски по договор за кредит и субективен - упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обективният елемент на
неизпълнение на договорни задължения – наличието на непогасени задължения на
падежа се установява от заключението на ССЕ, което съдът кредитира като ясно и
компетентно изготвено. За периода след 14.05.201 г. до датата на изготвяне на
заключението плащания липсват. Съобразно постигната договорка по чл. 15, ал. 5
в договора за кредит при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
частично или изцяло, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер.
Цесията има действие
спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради
което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може
да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на
изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза
на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който
възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в
качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да
обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с
всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или
във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост. (В този смисъл е Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д.
№ 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о.). В така цитираното решение се
приема, че при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да
обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на
договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните
институции т.е., че е налице неизпълнение на договора, изразяващи с в неплащане
на дължими вноски, което обуславя настъпване на предсрочна изискуемост. В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Липсва
законоустановено съдържание на уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като такова е предвидено единствено и само за извлечението
от счетоводните книги, което се представя пред съда, който съответно не е
страна по договора за потребителски кредит и не разполага с друга информация,
касаещи платени и дължими погасителни вноски. Длъжникът като страна по договора
за кредит, неразделна част от който е и погасителен план, е наясно с платените
от него и дължими погасителни вноски, поради и което не следва изискванията по
чл. 60, ал. 2 ЗКИ да се прилагат по отношение на уведомлението за предсрочна
изискуемост. В случая приетото по
делото, като доказателство уведомление съдържа информация относно
обстоятелството, че са налице непогасени задължения по договора за кредит,
както и че липсата на плащането им в 15 дневен срок от получаване на
уведомлението обуславя настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Относно наличието на обективните предпоставки за обявяване
на предсрочната изискуемост на договора за кредит, то същите безспорно са
налице, доколкото към датата на връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост са изминали около 7 години от последното плащане от страна на
длъжника и не са погасени повече от 100 вноски по договора за кредит, а
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е непогасяване изцяло
или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита т.е. на
една вноска или част от вноска.
С оглед установяване на
материалноправната легитимация на ищеца, следва да се разгледат възраженията на
особения представител на ответника за недействителност на договора за кредит на
сочените основания.
Не се установяват
възраженията на особения представител на ответника за липса на доказателства за
усвояване на предоставената в заем сума, като същото се установява от приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда.
Съгласно чл. 22 ЗПК /в
сила към момента на сключване на договора/, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй
като същите са изискуеми при самото сключване на договора. Тя е по - особена по
вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, на която се позовава
ищецът, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението
с шрифт не по – малък от размер 12. От приетата СТЕ се установява, че това
изискване не е било спазено, като големината на шрифта на сключения договор е
различен, като започва от 10 рt в договора за кредит и 11,7 и 11,8 pt в общите условия.
Съдът намира, че заключението е
обосновано и следва да бъде кредитирано.
В съображение 31 от
преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че: „За
да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация
по ясен и кратък начин.“
От една страна клаузите на договора
трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а
от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им
прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква
всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване
се санкциониран с недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. В
случая е налице значително по – малък шрифт в договора за кредит и близък до
минималния такъв в общите условия, който обаче шрифт е безсерифен, при който
липсата на допълнителни елементи към буквите правят отпечатаното по сбито и
съответно по – трудно четимо дори и при малка разлика от 0,3 pt и 0,2 pt, каквато е в общите условия.
Предвид горното, с
категоричност се установява, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК не е било
спазено. Договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, от което следва, че
ответникът дължи връщане само на чистата
стойност по кредита в размер на 15480,00
лв., но не дължи лихви, други разходи, такси. От размера на главницата следва
да се приспадне сумата от 61 лв.- платени от ответника, като общият размер на
дължимата главница е 15 419 лв. Съдът счита за основателно искането за
установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда –
10.08.2018г. до окончателното изплащане
на вземането.
На основание
гореизложеното следва да се отхвърлят обективно съединените искове за главница
до размера от 61 лв., както и за сумата
от 1 584,29лв. представляваща договорна лихва по договор за заем за
периода от 14.05.2017 до 18.12.2017г., сумата от 375,05лв. , представляваща
лихва за забава за периода от 14.05.2017г. до 10.08.2018г. ведно със законната
лихва върху отхвърлената главница, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 10.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
В Тълкувателно решение №
8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което
произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предвид така приетото и
задължителния характер на цитираното тълкувателно решение предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове се явяват недопустими и
производството в тази част следва да се прекрати.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът е
представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени
разноски в размери, както следва: платена държавна такса в заповедното
производство в размер от 348,79 лв., платена държавна такса в исковото
производство в размер от 435,16 лв., платен депозит за особен представител в
размер от 1054 лв. и платени депозити за вещи лица в общ размер от 350 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер от 50
лв. Съдът счита за неоснователна претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв., като определя същото на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за правната помощ в размер на 100
лв., от което следва, че разноските в настоящото исково производство са в общ размер
от 1939,16 лв. Не се дължат разноски по предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове, по отношение, на които производството е
прекратено. Съразмерно на уважената част от исковите претенции в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в заповедното производство в размер от 350,94
лв. и в исковото производство в
размер от 1706,46 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.П.Б., ЕГН:**********
*** дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата
от 15 419 лв. представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски паричен кредит №*** от 12.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението
– 02.04.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 5412 по описа за 2018 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против Б.П.Б., ЕГН:**********,***
искове за сумата от 61 лв. представляваща платена главница по Договор за потребителски
паричен кредит №*** от 12.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху тази главница в размер от 61 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 1 584,29лв. представляваща договорна лихва по
договор за заем за периода от 14.05.2017 до 18.12.2017г., сумата от 375,05лв. ,
представляваща лихва за забава за периода от 14.05.2017г. до 01.04.2018г., за
които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5412 по описа за 2018 г. на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове за осъждане на Б.П.Б., ЕГН:********** *** да
заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата
от 15 480лв. – главница Договор за
потребителски паричен кредит №*** от 12.04.2017г., 2 868,80лв. договорна лихва
за периода от 14.05.2017г. до 10.08.2018г. , 375,05 лв. лихва за забава за
периода от 14.05.2017г. до 10.08.2019г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.П.Б., ЕГН:**********,***
да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
350,94 лв.- разноски по ч.гр.д. № 5412/2018 г. по
описа на ПРС и сумата от 1706,46 лв.-
разноски по гр.д. № 13046/2018 г. по описа на ПРС, определени съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото, като в частта, в която производството се прекратява,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщението пред ПОС с частна жалба.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ