Определение по дело №1602/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2300
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100501602
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 230006.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело №
20203100501602 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Т. Т. , подадена чрез процесуален представител,
срещу Определение № 6318/18.05.2020 год. по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РС-
Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е изменено определението №
1977/03.02.2020 год. за прекратяване на производството в частта му за разноските и в полза
на частния жалбоподател (ответник в исковото производство) са присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат при приложението на чл. 78, ал. 5
ГПК, в размерите по чл. 9, ал. 1 от Наредба №1/2004 год. на ВАдвС, а именно: 1090, 68
лева.
В частната жалба са наведени оплаквания, че атакуванато определението е
неправилно и незаконосъобразно. Не е съобразено, че делото е с фактическа и правна
сложност, не е отчетена извършената до момента от процесуалния представител на
ответника работа, включваща запознаване с делото, което съдържа значителен обем писмени
доказателства, проучване на отменена нормативна уредба, изготвяне на отговор на исковата
молба. Не е взето предвид и обстоятелството, че сключеният между ответника и адвоката
договор за правна защита и съдействие включва и процесуално представителство по делото,
при което и изводът на първоинстанционният съд, че в случая е приложима нормата на чл.
9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС е неправилен.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което в
полза на ответника (настоящ частен жалбоподател) да бъде присъден пълният размер на
заплатените от него разноски за адвокатско възнаграждение за производството в първата
инстанция.
Отговор на жалбата не е подаден от насрещната страна – Държавата, представлявана
от Министъра на РРБ.
Жалбата е подадена в срок, срещу обжалваем акт, от страна с правен интерес от
обжалване, представила списък на разноските, поради което е процесуално допустима.
Производството по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РС-Варна е образувано по
предявен от Държавата чрез министъра на РРБ против И. Т. Т. от гр. Добрич
ревандикационен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
Държавата е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. Сливница № 187-В,
представляващ апартамент с площ от 37, 70 кв. м., ведно с принадлежащо му избено
помещение № 18 с площ от 6, 00 кв. м. и 2, 5937 % ид. части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, съставляващ обект с идентификатор 10135.3514.807.2.18
по КК на гр. Варна и за осъждане на ответника И. Т. Т. да предаде на Държавата владението
върху гореописания имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител е подал писмен
отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. В отговора са
направени възражения и доводи по всички наведени от Държавата твърдения и представени
в тяхна подкрепа доказателства, с който тя обосновава правото си на собственост върху
процесния имот, представени са писмени доказателства и са посочени други с искане за
събирането им. Въз основа на съдържащо се в отговора на исковата молба искане и
представени към нея доказателства, РС-Варна е спрял, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
производството по гр. дело № 8294/2018 год. на РС-Варна до приключването с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр. дело № 2020/2017 год. на ОС-Варна.
С определение от 21.01.2020 год. производството е възобновено. Въз основа на молба
от ищеца от 31.01.2020 год., с която същият е заявил, че оттегля предявения иск (предвид
резултата от обуславящия правен спор по гр. дело № 2020/2017 год. на ОС-Варна), с
определение № 1977/03.02.2020 год. производството по гр. дело № 8294/2018 год. на РС-
Варна е прекратено.
В срока за обжалване на прекратителното определение (т. е., в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК) ответникът е поискал присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Към
молбата е представен договор за правна защита и съдействие № 326837/24.10.2018 год.,
видно от който е уговорено адвокатско възнаграждение за оказване на правна помощ и
процесуално представителство по воденето на гр. дело № 8294/2018 год. на РС-Варна в
размер на 1970 лева, от които 500 лева са заплатени в брой и 1470 лева – заплатени по
банков път с вальор на плащането 18.10.2018 год., съгласно платежното нареждане на л. 130
от първонистанционното дело.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Държавата, чрез процесуален
представител, е оспорила молбата, с доводи, че разноски на ответника не се следват, тъй
като Държавата е оттеглила иска си преди да бъде проведено открито съдебно заседание и
освен подадения отговор на исковата молба, процесуални действия от упълномощения от
ответника адвокат не са извършвани. В евентуалност е направила възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел възражението за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за основателно.
Аргументирал се е с обстоятелството, че в случая освен подаването на писмен отговор на
исковата молба, процесуалният представител на ответника не е извършвал никакви други
процесуални действия по делото в защита на неговите интереси и е присъдил в полза на
ответника адвокатско възнаграждение в размерите по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год.
на ВАдвС – 3 / 4 от установения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата минимален размер.
При тези данни настоящият състав намира, че определението е неправилно.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.
Според чл. 36, ал. 1 от ЗАдв размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. В договора по чл. 36, ал. 1
ЗАдв се определя и обемът на работата, която адвокатът се задължава да извърши.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за изготвяне на искова молба
и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без
процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване
на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия
адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-
малко от 300 лв.
Според договора за правна защита и съдействие № 326837/24.10.2018 год.,
адвокатското възнаграждение между ответника и упълномощения от него адвокат е
уговорено за оказване на правна помощ и процесуално представителство по воденето на гр.
дело № 8294/2018 год. на РС-Варна, а не за действията, изброени в чл. 9, ал. 1 от Наредба №
1/2004 год. на ВАдвС, при което и цитираната норма от Наредбата в случая е неприложима.

Като съобрази изложеното, етапът от процесуалното развитие на делото, в който то е
било прекратено поради оттегляне на иска от ищеца (преди провеждане на съдебното
заседание по чл. 140 ГПК) и извършената от процесуалния представител на ответника
работа, настоящият състав намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение
за един адвокат следва да бъде определено в размера, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС, а именно – 1454 лева.
Изложеното налага обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с
което в полза на ответника да се присъдят разноски за производството по гр. дело №
8294/2018 год. на РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в размер на 1454 лева,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при
приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, до установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
год. на ВАдвС минимален размер, в редакцията на нормата ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 год.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящото частно производство в
размер на 15 лева – заплатена държавна такса.
Предвид липсата на доказателства, че оказаната от адвокат Гергана Върбанова от АК-
Варна на жалбоподателя правна помощ по настоящото частно производство, изразяваща се в
процесуално представителство, е уговорена и осъществена при условията на чл. 38, ал. 1
ЗАдвА (липсва договор между страната и адвоката, сключен при условията на чл. 38 ЗАдв)
разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв не се присъждат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6318/18.05.2020 год. по гр. дело № 8294/2018 год. по описа на РС-
Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Определението № 1977/03.02.2020 год. по гр. дело № 8294/2018 год. по
описа на РС-Варна в частта му за разноските и
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на И. Т. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич,
Лозята, ул. Десета № 86, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1 454 лева (хиляда
четиристотин петдесет и четири лева) – разноски за производството по гр. дело № 8294/2018
год. по описа на РС-Варна, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, в редакцията на нормата ДВ,
бр. 7 от 22.01.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ искането на И. Т. Т. ЕГН ********** за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в частта за разликата над 1 454 лева
до претендираните 1970 лева;
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на И. Т. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Добрич,
Лозята, ул. Десета № 86, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 15 лева (петнадесет лева)
– разноски за настоящото производство, съставляващи заплатената държавна такса за
частната жалба.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБългария, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________