Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 05.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в
закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е. МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 1286 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл.
435 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от К.К.Б.
жалба срещу действията на ЧСИ, рег. № 922 на Камарата на ЧСИ, изразяваща се в
отказ на съдебния изпълнител да отмени спирането на изпълнителното производство
по изп.д. № 20169220402098, да прекрати делото поради перемпция на
изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, да вдигне наложените обезпечения
и да назначи особен представител на наследниците на починалия взискател.
В депозираните по чл. 436,
ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е обосновал неоснователност на така
подадената жалба.
Съдът, след като
обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Не се спори, че взискателят
по образуваното изп.д. № 20169220402098 Д.С.К.е починал на 10.01.2019 г. и е
оставил за свои наследници по закон дъщерите си Е., В.и К., без посочени пълни
имена и данни за регистрирани адреси във Франция.
С постановление от 20.08.2019
г. съдебният изпълнител е прекратил производството по делото на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след като е констатирал, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, считано от
10.03.2017 г.
Следва да се отчете фактът,
че взискателят е починал преди да е изтекъл двугодишният срок, в който да не е
поискано извършване на изпълнителни действия – на 10.01.2019 г.
Съгласно чл. 432, ал. 1, т. 3
от ГПК, изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2
от ГПК – в случай на смърт на някоя от страните. По време на спирането, в
случая с факта на смъртта на взискателя Д.К.не текат каквито и да било срокове,
включително и тези, водещи до „перемпция“ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Правилно съдебният изпълнител
е предприел действия по издирване на наследниците на взискателя. През това
време срокът не тече, а постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство от 20.08.2019 г., освен неправилно, е и без значение от гледна
точка на неговия декларативен ефект.
Едва след като бъдат
установени наследниците на Д.С.К.и редовното им уведомяване за образуваното
изпълнително производство ще продължи да тече двугодишният срок, в който следва
да се поиска извършване на изпълнителни действия. Този извод произтича от
невъзможността по отношение на правоприемниците на взискателя да се приложат
неблагоприятните последици на перемпцията, преди те да са узнали за висящото
изпълнително производство и съответно да им е дадена възможност да поискат
продължаване на изпълнението чрез предприемане на изпълнителни действия.
След като не са настъпили
фактите, водещи до прекратяване на изпълнението, не са налице и предпоставките
за вдигане на наложените възбрани и запори.
Искането на жалбоподателя да
се назначи особен представител на наследниците на Д.К.е неоснователно. По
изрична разпоредба на чл. 430 от ГПК, особен представител се назначава само на
длъжника в случаите по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Съдебният изпълнител следва
да процедира по начина, по който законът вменява в задължение на съда да вземе
сам необходимите мерки за възобновяване на производството (чл. 230, ал. 1 от ГПК). Като ръководещ изпълнителното производство орган ЧСИ дължи да установи самоличността
и адресите на наследниците на взискателя, включително чрез изискване на справки
от личния регистрационен картон на Д.К.от СО, район „Връбница“.
По така изложените
съображения съдът намира жалбата К.К.Б. за неоснователна, поради което .
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 84/15.01.2020 г. на К.К.Б.,
длъжник по изп.д. № 20169220402098 по описа на ЧСИ, рег. № 922 на Камарата на
ЧСИ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.