Р Е Ш Е Н И Е
09.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
26.09. 2019
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 560 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.С.Г., ЕГН ********* с постоянен адрес:*** против Наказателно постановление № 18-0348-000268 от 20.04.2018 г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 2000 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца.
Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения, изложени в жалбата и в приложени по делото писмени бележки. Излага доводи за допуснати при издаването му нарушения на процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2018 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 268 от мл. автоконтрольор при РУ Дупница В.Х. в присъствието на свидетеля Р.В., за това, че на 02.04.2018 г. около 23.30 ч. в гр. Дупница на кръстовището между улиците ,,Асен Меджидиев“ и ,,Жива вода“ в посока ж.к. ,,***“ управлява лек автомобил ,,Ситроен Немо“ с рег. № КН8748ВВ, собственост на Вяра Симеонова след употреба на алкохол, като водачът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. № 0269. В АУАН е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване №0017204, приложен към административнонаказателната преписка. От същия се установява, че лицето е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство.
Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, като е допълнил, че водачът “отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му“.
От показанията на свидетеля Х. - актосъставител се установява, че съставил АУАН след като бил извикан за оказване на съдействие на негови колеги, чийто патрулен автомобил бил засечен и ударен от автомобила, управляван от жалбоподателя. От показанията на свидетелите С. и В. се установява, че жалбоподателят предизвикал ПТП, при което служебният им автомобил бил ударен от автомобила управляван от Христов, след което последният избягал. Полицейските служители го последвали и установили пред блока, в който живеел. Извикали колегите си от АП 44, след което водачът бил закаран в полицейското управление, бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но отказал. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който бил предявен и връчен на 03.04.2018 г., като водачът отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа на свидетеля Славчо Николаев Шопов. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване.
Съгласно така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7 – дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник РУ Дупница към ОДМВР Кюстендил, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-952/20.07.2017 г. (приложена по делото), да издава НП по ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017 г.) ,,Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Така формулирана цитираната разпоредба предвижда две форми на изпълнителното деяние, а не две отделни по вид нарушения. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение извършено в първата му форма - за отказа да му бъде извършена проверка за употребата на алкохол с техническо средство. Горното се установява по несъмнен начин от цялостното съдържание на АУАН и НП, поради което и с посочването в НП на пълния текст на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, включващо и другата форма на изпълнителното деяние – неизпълнение на предписание за медицинско изследване, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Тъй като се касае за едно административно нарушение правилно на жалбоподателят е наложено едно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът не констатира допуснато нарушение изразило се в несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят при управление на МПС и извършена му полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите С. и В., разпитани в съдебно заседание. Същите са възприели управлението на автомобила от жалбоподателя, поради което последният притежава качеството ,,водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението съдържащо се в писмените бележки, че жалбоподателят не е бил водач на МПС и поради това не подлежи на проверка за употреба на алкохол. С отказа си да бъде тестван за употреба на алкохол с помощта на техническо средство, жалбоподателят е осъществил административно-наказателния състав на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, в каквато насока правилно е санкциониран.
Наложеното наказание е съобразно с предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Последното е във фиксиран размер - лишаване от право да управлявал МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева, и правилно е определено от административно-наказващия орган.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването на действителното количество алкохол в кръвта, с което е управлявал МПС или установяване липсата му. Нарушението е формално като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дадените в хода на съдебното следствие показания от св. Х., С. и В. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира изцяло. Установи се по категоричен начин, както от писмените доказателства по делото, така и от гласните такива чрез разпит на свидетелите по установяване на нарушението, че на жалбоподателя е бил връчен по надлежния ред талон за медицинско изследване, било му е разяснено къде и до колко минути трябва да се яви с оглед вземане на кръвна проба за наличието на алкохол в кръвта му. Не се споделят възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че издадения талон за медицинско изследване не отговаря на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. На първо място от разпита на свидетелите С. и В. се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство, след което му е бил издаден талон за изследване № 0017204. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че талон за медицинско изследване изобщо не е издаван на водача. От показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че след отказа на лицето да бъде изпробвано за употреба на алкохол, на същото е издаден талон за медицинско изследване, като неговия номер е посочен и в АУАН. Относно посочените в талона дата, месец и час, съдът намира, че е налице допусната техническа грешка при попълване на тези реквизити, изразяваща се в това, че са разменени датата и месеца, като вместо ,,03.04.“ е записано ,,04.03.“На следващо място, с отказа на жалбоподателят да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, е осъществен състава на нарушението, който е описан точно в АУАН и НП. Съдът намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Съдът намира, че АНО подробно е описал административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП, АНО подробно е описал фактическата обстановка като е посочил и конкретизирал точно и ясно извършеното от жалбоподателя административно нарушение.
Действително в т. 1 от НП, АНО е преписана цялата санкционна разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, но както в описателната част на НП при описание на фактическата обстановка, така и при определяне на административното наказание е конкретизирано точно и ясно от АНО, че Г. е нарушил предложение първо на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. По отношение доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за опорочаване от проверяващите органи на процедурата по съставяне на талон за медицинско изследване № 0017204, съдът намира същите за ирелевантни за настоящия правен спор. В настоящият случай Г. е наказан по административен ред с атакуваното НП за това, че е отказал проба с техническо средства за употреба на алкохол, т.е. издадения талон за медицинско изследване и начина на съставянето му не са взети в предвид от АНО при издаване на атакуваното НП, тъй като самия факт на отказ от страна на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство е довел до налагане на административна санкция.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е без предвиден минимален и максимален размер, като размера на наказанието е строго фиксиран от законодателя под формата на глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Следователно, при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, административно-наказващият орган правилно е наложил посоченото наказание в законно установения му фиксиран размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0348-000268 от 20.04.2018 г. издадено от Началник РУП към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на Х.С.Г., ЕГН ********* с постоянен адрес:***, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: