Р Е Ш Е Н И Е №1214
11.04.2018г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти граждански състав в открито съдебно заседание на
двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Елена
Лянгова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2251 по описа за 2017г.
на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството по делото е по
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 вр. с чл.228 ЗЗД вр. с
чл. 422 ГПК и чл. 90, ал.1 ЗЗД вр. с чл.233, ал.1, изр. второ вр. с чл. 236 и
чл. 232, ал.2 ЗЗД.
Ищец Н.И.И. твърди, че на 01.09.2015 г. е сключен договор за наем в качеството му на наемател с ответник З.Д.Б.
в качеството й на наемодател, по силата на който е отдаден предоставен за
временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в *********, срещу
месечен наем в размер на 330 евро, за срок от 1 година. Твърди, че договорът е
прекратен с изтичането му, като на 31.08.2016 г. ищецът освободил апартамента.
При подписване на договора, ищец И. платил на насрещната страна уговорен
депозит в размер на 330 евро, който е следвало да върне на наемателя след
прекратяване на договора. Ответницата
не възстановила платения депозит, въпреки многобройните им разговори. Ищецът
твърди, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми
против ответника, който в срока по чл.414 ГПК възразил против заповедта, в
резултат на което възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск
за горното вземане. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е
формулиран петитум да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на
ищеца сумата 330 евро, представляваща платен от ищеца депозит при подписване на
договор за наем от 01.09.2015 г. на конкретен обект, която не е възстановена от
наемодателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване
на заявлението в в съда – 07.11.2016 г. до окончателното погасяване.Претендират
се деловодните разноски, сторени в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК ответник З.Б. оспорва иска. Не оспорва сключването на процесния
договор за наем, както и че наемателят е платил депозит в размер на 330 евро.
Твърди се, че съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от процесния договор, страните са
уговорили, че след изтичане срока на
договора, имотът следва да се върне във вида, в който е бил предаден, като в
случай, че наемателят неоснователно откаже да върне наетия обект, ще дължи
обезщетение за неправомерно ползване на имота в размер на последния месечен
наем, ведно със законната лихва. Излага, че процесния имот е ползван от
наемателя до 13.09.2016 г. Счита, че
договорът за наем е продължен за неопределен срок, доколкото след изтичането на
срока на договора, наемателят е продължил да използва вещта със знанието и без
протовопоставенето на наемодателя. След преустановяване на ползването на
процесния имот, ответницата, при оглед на същия, констатирала множество
повреди и нередовности, които не са
отстранени от ищеца. Описват се детайлно повредите по имота, като се твърди и,
че не са заплатени консумативни разходи
за ел. енергия и вода. Поради
възникналия конфликт, ключовете от апартамента не са й предадени, поради което
се наложило и смяна на патрона на входната врата, с цел сигурността на
жилището. Ето защо, счита, че не са налице предпоставките за връщане на
платения депозит. По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска.
В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане с дължимото от
ищеца плащане на наемна цена за месец септември 2016 г. в размер на 330 евро,
дължимо по силата на сключения договор за наем от 01.09.2015 г., конвертирал се
в безсрочен такъв по силата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД.
В срока за отговор на
исковата молба са предявени от З.Б. против Н.И.И. насрещни искове с правна
квалификация чл.233, ал.1, изр. второ ЗЗД и по чл. 232, ал.2 ЗЗД за
осъждане на ответника по насрещните искове да заплати сумата в размер на 35,82
лева, представляваща стойността на консумирана питейна вода, от които: сумата
от 22,68 лева консумирана питейна вода
за периода от 07.07.2016 г. – 08.08.2016 г., сумата от 13,14 лева
представляваща стойността на консумирана питейна вода за периода от 08.08.2016 г. до 09.09.2016 г.,
както и сумата от сумата от 167,36 лева, представляваща стойността на
консумирана електроенергия, от които: сумата от 99,68 лева ел. енергия за
периода от 23.07.2016 г. – 22.08.2016 г., сумата от 67,68 лева, представляваща
стойността на консумирана ел. енергия за периода от 23.08.2016 г. до 22.09.2016
г.,
както и сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за причинени от
ответника имуществени вреди, сформирана на база пазарна цена на частите, които
следва да се подменят поради унищожаването им и отремонтиране на повредите.
В насрещната искова
молба се твърди, че съгласно чл. 6, т. 7 и т. 9 от сключения между страните
договор за наем от 01.09.2015 г., наемателят длъжен да поеме за своя сметка
всички разходи за обикновено текущи ремонти и поправки. Излага се, че след
изтичане на срока на договора, тъй като наемателят продължил да ползва имота
със знанието и без противопоставянето на ищеца, договорът се трансформирал в
безсрочен. Твърди се, че не са заплатени консумативни разходи за ел. енергия и
вода. След оглед на процесния имот наемодателят констатирал множество повреди.
Поради възникналия спор между страните, наемодателят се обърнала към независим
експерт, който след оглед на обекта, изготвил експертно становище.
Констатираните повреди и работи, които следвало да се извършват в имота за
поправяне на състоянието му са подробно описани с тяхната левова равностойност
в насрещната исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещните искове е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва твърденията, че след изтичане на срока на договора е
продължил да го ползва, както и твърденията за настъпилите повреди в процесния
имот. Твърди, че е изпълнявал задълженията си в срок, като последните сметки за
вода и ел. енергия до месец август 2016 г., щял да заплати след връщането на
депозита. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът след като се
запозна с твърденията на страните и като се съобрази със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира
за установено следното от фактическа и правна страна.
По първоначално
предявения иск.
Не се спори между
страните, че същите са сключили договор за наем на 01.09.2015 г., с който
ответник З.Б. отдава под наем на ищец И. апартамент находящ се в *********,
както и че наемателят е платил в полза на насрещната страна сумата от 330 евро
представляваща депозит, за които не е уговорено изрично в договора с какво
предназначение е но обичайно гражданския оборот в този тип облигационни
отношения е наложил този депозит да служи като обезщетение на наемодателя в
случай на претърпени вреди от ползването на наетия имот. Установява се още, че
ответник Б. е упражнила правото си по чл. 90, ал.1 ЗЗД и е отказала да
възстанови депозита на ищеца след прекратяване на делото тъй като е имала
претенции за наличието на възникнали щети, които са в резултат на ползването на
имота от ищеца и семейството му, за които той отговаря. Следователно, първият
спорен по делото въпрос е кога е прекратен договора за наем. В тази връзка
следва да се уточни, че юридически договорът за наем на недвижим имот не се
прекратява с изостяване държането на имота от наемателя, а на точно определени
в закона основания, респ. основания уговорени от страните. Договорът за наем е
изтекъл на 01.09.2016г. от който момент следва да се счита за прекратен, при
което наемателят е длъжен да предаде държането на имота на наемодателя. В
случая данни затова по делото има че се е осъществило към 13.09.2016г. поради
влошаване отношенията на страните във връзка с техните претенции, от една
страна, претенциите на наемателя за вземането му за депозит, а от друга страна
- претенциите на наемодателя за
заплащане консумативните разноски и обезщетението за вредите от ползването на
имота. По делото се представя от ищеца договор за наем с трето лице от
24.08.2016г., но в този договор никъде не е отразено, че ищец И. получава
държането на новия имот, а дори и да го получава към момента на сключване на
договора това не означава, че е изгубил държането на другия имот, за който се
води настоящето дело. Не могат да се възприемат възраженията на ответник Б., че
договорът е конвертиран в безсрочен по смисъла на чл. 236, ал.1 ЗЗД, тъй като
реалната фактическо положение е било за уреждане на възникналия спор, при което
нито Б. е била съгласна да върне депозита, нито пък наемателя И. да върне
ключовете. Ето и защо юридически не е налице упражняване на класическото
държане и ползване от страна на наемателя до колкото не е налице субективното
му отношение към ползването на наетия имот. Последното обаче в никакъв случай
не означава, че наемателят е изпълнил задължението си да върне наетия имот чрез
фактическото предаване на ключовете. В случая същият успешно би могъл да
постави в забава ответник Б. чрез предприемането на съответните правни действия
при което да се освободи юридически от държането на имота, респ. да изключи
гражданската си отговорност съгласно чл. 96 ЗЗД. Това не е сторено поради което
и ответник Б. фактически не е можела да влезе във владение, респ. макар
формално И. и семейството му да не са ползвали имота след 01.09.2016г. в каквато насока са
показанията на св. Т. Л., то наемателят
няма право да задържа владението заради това че не му бил върнат депозита. От
разменената между страните телефонна кореспонденция приобщена по делото чрез
съответната техническа експертиза се установява, че ключът от жилището е върнат
към 13.09.2016г. Следователно, за периода от 01.09.2016г. до 13.09.2016г. ищец И.
дължи заплащането на обезщетение заради това че не е предоставил ползването на
наетия имот на наемодателя. Съдът определя това обезщетение в размер на 143
евро / 13 дни умножени по среднодневната наемна цена от 11 евро на ден/. С тази
сума следва да се намали претендираната от ищец И. сума от 300 евро, която е
следвало да му бъде възстановена към 01.09.2016г. или общо следва да му се
присъди сума в размер на 183 евро. Следва да се посочи и че предвид липсата на
изрична уговорка в договора за какво се заплаща депозита, при какви условия се
задържа от наемодателя, с какъв акт се констатират вредите по имота, ответник Б.
не е имала основание да го задържа.
По отношение на
предявените насрещни искове.
Доказано по делото е
със съответните фискални бонове, че за наетия процесен апартамент е имало
неплатено задължение към ВиК ЕООД в размер на 22,68 лв. по фактура № *********/12.08.2016г.
за период 07.07.2016г.- 08.08.2016г. както и задължение в размер на 13.14 лв.
по фактурара № ********/13.09.2016г. за период 08.08.2016г.-09.09.2016. Както и
че е имало задължение към Евн България Електроснабдяване ЕАД в размер на 99.68
лв. по фактура № **********/31.08.2016 за период 23.07.2016г. - 22.08.2016 както и по фактура
№ **********/30.09.2016г. за период 23.08.2016г. - 22.09.2016г. в размер на
сумата от 67.68 лева, които са заплатени от наемодателя Б.. Ето защо за тези
суми ответника по насрещния иск следва да бъде осъден да ги заплати, доколкото
това се явяват консумативни разходи във връзка с ползването на наетия имот.
По отношение на
твърдените вреди възникнали в периода на ползването на наетия от И. и семейството
му апартамент. Следва да се посочи, че в конкретния случай липсва юридическо
закрепване на твърдените от ищец Б. факти досежно констатираните от нея повреди
по апартамента и по-точно закрепване причинно-следствената връзка между
ползването на жилището и доказаните с приетата по делото съдебно-техническа
експертиза на вещото лице В.Р. повреди. Така за периода от 13.09.2016г. до
18.04.2017г. когато е възложена частна техническа експертиза не може да се
установи безспорно дали щетите по жилището са резултат от ползването на И. и
семейството му, предвид че самата Б. заявява, че от началото на м. октомври е
предоставила жилището на друг наемател. Вън от горното ищец Б. не доказва, нито
пък въобще твърди кои от изложените и претендирани повреди счита, са такива
които са причинени виновно от наемателя и са извън обхвата на т.нар. дребни
поправки по смисъла на чл. 231, ал.1 ЗЗД.
Така не става ясно в какво се състои неправилното боравене с
отводнителната инсталация на монтиран климатик. Абсолютно нелогично е /освен
ако не е налице злоумисъл от страна на наемателя в каквата насока няма
твърдения/ той да борави с отводнителна инсталация на климатик, тъй като за
ползването на последния не се борави с тази инсталация, при което за да бъде
последната компрометирана е необходимо ищецът точно да укаже и да посочи какво е отношението на И. и домакинството му
към увреждането на тази инсталация, а не голословно да му се приписва един
вредоносен резултат. Същевременно следва да се посочи, че задължение е на
наемателя своевременно да уведомява наемодателя за възникналите повреди по
жилището като по делото се констатира, че до прекратяването на договора за наем
страните са били в добри отношения, поради което и съдът приема, че ако И. е
знаел за течовете е щял да информира наемодателя си. Твърдените повреди –
повреден контакт в спалнята, повредено осветително тяло, ремонт на брава на
вътрешна врата към спалнята категорично се отнасят към овехтяване на жилището,
разноските за които се понасят от наемодателя, петната и дефектите по паркета
поради навлизаща влага от мокри помещения не може да се вменят в отговорност на
наемателя, тъй като е задължение на наемодателя да обезпечи по такъв начин
морките си помещения, че при обичайното им употребление влагата да е
ограничена. Отново в случая ищец Б. не сочи на съда по какъв точно начин
неправилно са ползвани мокрите помещения от И. / най-малкото такова твърдение
би следвало да е в насока дали ползването е съобразно предназначението или не
на това помещение/ и домакинството му, при което остава открит и недоказан
въпроса за причинно-следствената връзка с тези щети. Относно повредените
елементи от кухненските вградени шкафове отново не се излагат твърдения за
факти, които да касаят конкретно отношение на наемателя към повредата. В случая
ищец Б. се е задоволила с посочването само на повредата, при което категорично
не може да се провери дали се касае до увреждане на кухненската мебел по
причина, за която И. отговаря.
Доказват се
твърденията за необходимостта от демонтаж на патрон на пощенска кутия, монтаж
на ключалка за нея, демонтаж и монтаж на патрон за входна врата, тъй като
съгласно приемо-предавателния протокол са предадени 3 броя ключове на
наемателя, като последният не доказва да е върнал един брой ключове за жилището
и ключовете за пощенската кутия, с което наемодателя е претърпял вреди в общ
размер на сумата от 74.65 лева, за която ответник И. следва да бъде осъден, а
за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1 200 лева иска
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
За ищец И. по
предявения иск същият е направил разноски в размер на сумата от 450 лева като
искът е уважен за сумата от 187 евро / или левовата им равностойност от 365.74
лв/. Следователно, следва да му се присъди сума в размер на 255 лева, която е
съразмерна на уважената част от иска в заповедното производство и настоящата
инстанция. За отговора се претендира сума от 400 лева като с оглед степента на
уважаване на насрещния иск следва да се присъдят разноски в размер на 375.12
лева за адвокатско възнаграждение или общо разноски в размер на 624.67 лева.
За ищец З.Б. сторените
разноски са в размер на сумата от 1 264 лева като в списъка не се
конкретизират кои разноски се отнасят за отговора по първоначалния иск и кои
разноски се отнасят към насрещния иск поради което и съдът ги поделя поравно.
Така по първоначално предявения иск Б. е сторила разноски в размер на 632 лева
и с оглед степента на уважване на иска има право на разноски в размер на 272.94
лева, а по насрещния иск има право на разноски в размер на 39.32 лева или сума
в общ размер на 312.26 лева.
След извършване на
служебно прихващане с разноските на насрещната страна до размера на по-малката
сума ищец И. има право на разноски в размер на сумата от 312,41 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ З.Д.Б.
с ЕГН ********** *** дължи в полза на Н.И.И. с ЕГН ********** *** сумата от 187
евро / сто осемдесет и седем евро/ ведно със законната лихва за забава върху
тази сума считано от 07.11.2016г. до
окончателното изплащане на същата, която сума представлява задължение за
връщане на депозит по договор за наем от 01.09.2015г. на жилище – апартамент в **********
за която е издадена заповед № 8657/10.11.2016г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 10.11.2016г. КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 187 евро до пълния претендиран размер от 330 евро поради
погасяването му чрез прихващане със сумата от 143 евро, която представлява
обезщетение за ползването на имота за периода от 01.09.2016г. до 13.09.2016г;
ОСЪЖДА Н.И.И.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на З.Д.Б. с ЕГН ********** *** сумата
от 74.65 лева / седемдесет и четири лева и 65 стот./, която представлява
обезщетение по чл. 233, ал.1, изр.второ ЗЗД за вредите причинени през време на
ползването на жилището, по договор за наем от 01.09.2015г., които се изразяват
в демонтаж и монтаж на патрон на пощенска кутия, монтаж на ключалка за нея,
демонтаж и монтаж на патрон за входна врата КАТО ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата над 74.65 лева до пълния претендиран размер от
1 200 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Н.И.И.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на З.Д.Б. с ЕГН ********** *** сумата
от 203.18 лева /двеста и три лева и 18 стот./, която представляват консумативни
разходи за ток и вода във връзка с ползването на жилище по договор за наем от
01.09.2015г.;
ОСЪЖДА З.Д.Б.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Н.И.И. с ЕГН ********** *** сумата
от 312.41 лева / триста и дванадесет лева и 41 ст./, която представлява
разноски за заповедното производство и настоящата инстанция след извършено
прихващане със сумата от 312.26 лева, разноски сторени от З.Д.Б. за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п./В.А.
Вярно с оригинала.
КК