Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С Решение № .... от 31.08.2012г., постановено по гр.д. № .../ 2011г. по описа на Г. районен съд е прието за установено на основание чл.194,ал.2,пр.1,вр.чл.193 от ГПК,че оспорването на приложените по делото документи - складова разписка за приемане на МЗ № .....04.06.2010 год.,складова разписка за приемане на МЗ № ..../09.02.2011 год.2 бр. разпечатки от писма ,изпратени от електронната поща,разпечатка от изпратено писмо по електронната поща,фактура № */16.06.2011 год.,извършено от ”С. -С. М.”,със седалище и адрес на управление гр.Л.,ул.”К. и М.”,№ 21,представляван от С. Л. М. е доказано,т.к. тези документи съдържат неверни данни относно заявителя по договори за поръчка изработването на 5 000 пликове без печат и 20 000 бр. пликове за сандвич от „З. З.”-Г.О.,респективно за получателя на изработените количества пликове въз основа на тези поръчки,и не съставляват годно доказателства за удостоверяване на тези факти.Отхвърлил е иска с правно основание чл.415,ал.1Вр.422,ал.1 от ГПК,вр.чл.258 и сл ЗЗД,предявен по отношение на „З. З.”,представлявано от Изп.директор В. Р. и К. Д. - член на УС ,за установяване по отношение на ”С. М.”,че дължи на „З. З.”-Г.О. сума в размер на 2218,56 лв.,представляваща неплатена цена на изработени по поръчка на длъжника опаковки - 44 000 бр. пликове без печат и 25 400 бр. пликове с печат за опаковка на сандвичи,за което е била издададена данъчна фактура № */16.06.2011 год.заедно със аконната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 12.09.2011 год. до окончателното й издължаване;сума в размер на 55,23 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 17.06.2011 год. до 12.09.2011 год.;сума в размер на 45,47 лв. направените разноски за ДТ,както и сумата от 208,21 лв.,направените разноски в заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение,като неоснователен и недоказан.Осъдил е „З. З.” -Г.О. да заплати на ”С. -С. М.” сума в размер на 578,40 лв. разноски по делото и 75 лв. разноски за вещо лице. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „З. З.” -Г.О.,ищец в първоинстанционното производство. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт.При постановяване на съдебния акт съдът допуснал нарушение на процесуалните правила,като не обсъдил всички приложени по делото доказателства,а отхвърлил иска,обсъждайки избирателно само част от доказателствата по делото. Сочи се, че съдът не съобразил всички доказателства в тяхната съвкупност,тяхната взаимна връзка и зависимост.Преценката на доказателствата и фактическите констатации в обжалваното решение били неправилни .За да отхвърли иска съдът приел,че съгласно съгласно доказателствата по делото е доказан предявения от ответника инцидентен установителен иск,с който е оспорена истинността на представените по делото частни документи.Излага много подробни доводи в тази насока. Моли въззивният съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск . Претендира разноски. Във въззивната инстанция жалбоподателят „З. З.” не се представлява. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ”С. М.”С довод за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба моли съда да я остави без уважение,а атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.В ъзразява се,че абсолютно неоснователни са твърденията за необоснованост и непълнота на постановеното решение.При постановяване на решението съдът взел предвид всички доказателства прпиложени по делото,въз основа на тях правилно приел каква е действителната фактическа обстановка по случая и правилно е приложил материалния закон.Неоснователно било твърдението,че в акта си по същество ,съдът стигнал до неверни фактически констатации. Въззиваемият ”С. М.” във въззивната инстанция се представлява от упълномощения адвокат С. П. -ВТАК.Поддържа депозирания отговор против въззивната жалба. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения установителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни. Предявен е установителен иск по чл.415,ал.1,във вр.чл.422,ал.1 от ГПК,вр.чл.258 и сл ГПК ,за установяване по отношение на ”С. М.”,че дължи на „З. З.”-Г.О. сума в размер на 2218,56 лв.,представляваща неплатена цена на изработени по поръчка на длъжника опаковки - 44 000 бр. пликове без печат и 25 400 бр. пликове с печат за опаковка на сандвичи,за което е била издададена данъчна фактура № */16.06.2011 год.заедно със аконната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 12.09.2011 год. до окончателното й издължаване;сума в размер на 55,23 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 17.06.2011 год. до 12.09.2011 год.;сума в размер на 45,47 лв. ,който е неоснователен и недоказан . Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че „З. З.” гр.Г.О. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,против ответника ”С. М.” гр.Л..Образувано е Ч.гр.д. № ......./2011 год. по описа на ГОРС.Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение против ответника.Същата е оспорена с възражение от ответника в законовия срок.Безспорни по делото е ,че представляващия ”С. -С. М.” гр.Л. -С. Л. М. не е подписал заявка Вх.№ ..../02.06.2010 год. и заявка Вх.№ ..../28.01.2011 год. С протоколно определение от03.04.2012 год. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните като е указал на всяка от тях какви факти е длъжна да установи.Указал е на ищеца да установи твърдените с исковата молба факти ,на които основава претенцията си.При условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да установи съществуването на валидни облигационни отношения между страните по повод поръчани от ответника и изработени от ищеца пликове.Безспорни доказателства в тази насока не са представени.Ответникът е оспорил истинността на приетите писмени доказателства,представени от ищеца ,поради което на основание чл.193 ГПК съдът е постановил проверка на приетите доказателства.,както следва: складова разписка за приемане на МЗ № ...../04.06.2010 год.,складова разписка за приемане на МЗ № ..../09.02.2011 год.2 бр. разпечатки от писма ,изпратени от електронната поща,разпечатка от изпратено писмо по електронната поща,представени от ищеца.Указал на ищеца,че следва да докаже истинността на оспорените документи.За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства/наличие на облигационна връзка/ е разпитана свидетелката П. Д.,работеща в ищцовото дружество.Свидетелката установява пред съда,че е приела оспорените заявки от синовете на С. М.,но по делото липсват доказателства за валидното им упълномощаване .В подкрепа на твърденията за наличие на облигационно правоотношение между страните ищцовата страна се позовава на трайни търговски отношения,които установява с представената като доказателство Заявка № .../11.06.2010 год.Настоящият състав на въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд,че наличието на една заявка ,предхождаща процесните две не може да установи начин на търговско портньорство между страните.На следващо място ищецът твърди,че и по тази заявка поръчването на стоката за изработка е станала от синовете на С. М..Според показанията на разпитаната свидетелка Д. плащането на заявката е извършено не от , а от друго търговско дружество./л.15 от делото/.След като заявката и плащането по нея са извършени от друго лице,а не от ответника,то твърденията на ищеца за наличие на трайни търговски отношения между страните е неоснователно. С исковата молба ищецът - въззивник твърди за наличие на договори за изработка възникнали между страните.Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи на свой риск поръчаното от другата страна,като възложителят се задължава да заплати възнаграждение.От представените по делото писмени доказателства не може да се установи,че между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договори за изработка.Ищцецът в тежест на когото е било установяване валидността на търговските сделки не е доказал ,че процесните два броя заявки са подадени от ответника.Приетите по делото писмени доказателства -заявка Вх.№ .../02.06.2010 год. и заявка Вх.№ ..../28.01.2011 год. не удостоверяват твърдените факти,че са подадени от ответника,в качеството му на възложител на процесния брой пликове по сключен с ищеца договор.От представените доказателства се установява,че заявители са други лица,търговци,различни от ответника,с други индивидуализиращи белези - наименование и седалище .Не е установено кои лица и в какво качество са подписали заявките.С отговора на исковата молба ответникът е заявил,че не е получавал нито на посочените електронни адреси,нито по друг начин покана за получаване на изработеното по поръчките както и, че е узнал за процесните заявки с исковата молба .С нея е узнал за извършените от негово име действия от лица без представителна власт и е възразил на тези действия в съответствие с разпоредбата на чл.301 ТЗ.Ответникът успешно е оспорил представените от ищцовата страна 2 бр.разпечатки от писма ,изпратени по електронната поща в производството по чл.193 ГПК. .Ищецът не е доказал,че е уведомил ответника за извършените без представителна власт действия,поради което съдът приема,че ответникът е узнал за извършените от негово име,без представителна власт, действия свързани с твърдяната заявка за изработка на пликове с получаване на исковата молба и се е противопоставил веднага с отговора по чл.131 ГПК. По делото е изслу Изложеното обосновава извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск,който търпи санкцията на отхвърляне. По същите съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ГОРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение .... от 31.08.2012г. по гр.д. № ..../2011г. по описа на Г. районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |