Р Е Ш Е Н И Е
№ 1849/12.5.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар И.И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3774 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявена от М.Л.В., ЕГН **********,*** и Л.С.В., ЕГН **********,*** молба с
правно основание чл. 50 СК за развод по взаимно съгласие придружена със споразумение
между страните по смисъла на чл. 51, ал. 1 СК. Съпрузите основават искането си
на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие
за прекратяване на брака. Постигнали са споразумение по смисъла на чл. 51 СК
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето, както и ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, представено в писмен вид към
молбата.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, молителите лично, поддържат молбата
си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение
в изложения смисъл.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Молителите
са съпрузи, на основание сключения между тях граждански брак на 19.08.1993 г., за което обстоятелство е
съставен Акт за граждански брак № *
от същата дата от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна.
Съдът,
след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по
взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо
и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че
споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 от СК:
изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, намира че същото следва
да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на
основание чл. 50 от СК.
На
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., като
констатира, че същата е внесена от молителите до размера от 25 лв., като
остатъкът от 10 лв. следва да се внесе от М.Л.В., съобразно споразумението.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.Л.В.,
ЕГН **********,*** и Л.С.В., ЕГН **********,***, сключен на 19.08.1993 г., пред длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Варна, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № */19.08.1993 г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да
носи брачното си фамилно име „В.”.
ОБЯВЯВА, че съгласно споразумението съпрузите не си
дължат издръжка един на друг, разноските по делото се поемат от М.Л.В..
ОСЪЖДА М.Л.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 10,00 (десет) лева, представляваща
дължима държавна такса за развода.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: