Р Е
Ш Е Н
И Е №
22.02.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, трети касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №200 по описа
на съда за 2020г.
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по повод жалба на С.С.С., действащ като ЕТ „Е. С.С.С.“, със седалище гр. Стара Загора против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/312/02882/3/01/04/01,
вх. № 01-6500/7935 от 18.02.2020г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ-РА.
Оспорващият
твърди, че на 28.02.2020г. му бил връчен въпросният АУПДВ, като счита същия за
постановен при съществено процесуално нарушение на административно производствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му,
поради което се иска неговата отмяна, ведно с присъждане на направените по
делото разноски.
Относно допуснатите
съществени процесуални нарушения се сочат следните следните: твърди се, че
претендираните нарушения, касаели тригодишен период 2016-2018г., но за този
период не били извършвани никакви проверки, като въпросната извършена и
приключила с процесния АУПДВ била единствената такава, а тя била направена едва
след подадена заявка за плащане. За целия период не били установени никакви
нарушения, нито били давани предписания за отстраняването на такива. На второ
място се мотивира, че от приложената към Заповед 374022/19.06.2019г. за
извършване на проверка на място, ставало ясно, че началната дата на проверката
била 19.06.2019г., а крайната -28.06.2019г., вкл. и за предаване на контролния
лист. Писмото с констатациите обаче било връчено едва на 18.10.2019г., почти
четири месеца след това. Ако органът обаче бил приключил в срок проверката си и
издал процесния АУПДВ е следвало да приложи вече обявената за нищожна Методика
за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013г. Поради това дори и РА да била обосновала изводите
си за установяване на нарушения на въпросната методика и да била издала АУАПДВ,
то той би се явявал нищожен. На следващо място се мотивира, че в противоречие с
АПК и ДОПК актът бил издаден след предвидения за това срок и сочел за свое
основание Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ, които обаче отново били утвърдени със заповед на
Изпълнителния директор на ДФЗ, който не бил овластен да ги издава. Липсата на
компетентност обаче водела до нищожност на административния акт и това следвало
да се обсъди от съда.
Мотивира се също така
и че решението, с което се установявало публично държавно вземане не било
издадено в едномесечния срок, регламентиран в чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ и поради
това и на тази плоскост се претендират допуснати съществени процесуални
нарушения, които водели до незаконосъобразност на акта.
Относно
претендираното противоречие на АУПДВ са материално правните разпоредби и
несъответствие му със закона, се навеждат следните доводи:
На първо място се
твърди, че в обжалвания акт решаващият орган посочил две нарушения, първото от
които било неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана,
като така се мотивирало неизпълнение на чл.14.2 от договора за подпомагане.
Неправилно и неточно обаче се цитирала този текст от договора, който включвал
задължението на ползвателя „да извърши изцяло одобрената инвестиция в
съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрени разходи“, а тези
задължения безспорно били извършени, защото инвестицията за построяване на къща
за гости била реализирана съобразно всички строителни и др. разпоредби и
функционирала по предназначението си от датата на въвеждането й в експлоатация
до настоящ момент. Така не било допуснато нарушение на договорно задължение от
оспорващия, нито на нормативно такова, поради което се счита, че не било налице
основание за налагане на финансова корекция. Мотивира се и, че нито сключения
договор, нито действащата Наредба № 29/2008г. съдържали задължение за постигане
на един или повече от прогнозните финансови показатели, т.е. бизнес плана не
бил част от договора.
Административният
орган не бил обосновал наличието на всички елементи от фактическия състав на
твърдяното нарушение, че било налице пълно несъответствие между сочените в акта
фактически основания и правни такива, както и необосновано поставил знак на
равенство между използването на инвестицията по предназначение и реализирането
на определени стойности на приходите от нощувки. Според оспорващият същият
нямал нормативно или договорно задължение за постигане на конкретни стойности
на приходи от брой нощувки по отделните финансови години, а били заложени
прогнозни стойности на приходите, поради което не било доказано, че
констатираното отклонение от прогнозните стойности на приходите за проверявания
период еднозначно водели до извода за нежизнеспособността на инвестицията.
На второ място се
сочи, че за да обоснове нарушението, решаващият орган /РО/ цитирал принципа за ефикасността, който
изисквал да се постигне най- добро съотношение между използваните ресурси и
постигнатите резултати и въпросния принцип, който изисквал осъществяване на
набелязаните конкретни цели и постигане на планираните резултати. Такива
отклонения нямала, а оспорващият положил всички необходими грижи на добър
стопанин. Освен това житейски нямало как един план винаги да бъдел напълно
изпълнен, предвид динамиката на съвременната икономика и в частност в сферата
на туризма. РО не отчел най-важното, че било налице пълно съответствие между
заложените и постигнати цели по проекта за проверявания период, както и факта,
че имало извършена законосъобразно инвестиция и съотв. били постигнати
финансови резултати. Наредба № 29/2008г. не поставяла като основание за връщане
не помощта неизпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни показатели.
Оспорващият твърди, че в рамките на целия пет годишен срок по чл.43, ал.1, т.1
осъществявал дейността непрекъснато, независимо колко успешна била тя и какви
приходи генерирала.
На трето място се
сочи, че при определяне на размера на средствата, които подлежали на възстановяване
от ползвателя на същата се вземало предвид вида и степента, и продължителността
на неизпълнението. Тук имало изключително ниска степен на неизпълнение, а това
не било отчетено.
На четвърто място се
сочи, че РО като основание за налагане на санкцията посочил цялата точка 8.1 от
договора. Същата обаче съдържала множество хипотези, като не била
конкретизирана конкретно приложимата за случая. Относно определения размер на
подлежащите на възстановяване средства били цитиране Правила за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ, но те били
издадени от орган, който не бил овластен за такова правомощие и това според
цитирано решение на ВАС водело до нищожност на издадения административен акт
въз основа на тези правила. Що се отнасяло до второто визирано от ответника
нарушение – не разкриването на две работни места за периода на изпълнение на
плана, то и тук неизпълнението било в много ниски проценти и не влияело на
изпълнението на поставените цели, а и тук отново били цитирани нищожните
правила, въз основа на които се определяла санкцията.
На последно място се
твърди, че органът не отчел направените възражения, че актът не бил издаден в
срок, като приел, че приложим бил редът по ДОПК, но в чл.114 от ДОПК изрично се
визирал три месечен срок за извършване на ревизията, който срок течал от датата
на връчване на заповедта за възлагане на ревизията.
По така изложените
мотиви се претендира незаконосъобразност на жаления АУПДВ и се иска отмяната му
като такъв.
Оспорващият, редовно
призован в с.з., се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата на доверителя си. Допълнително в с.з. навежда доводи, че служителите, извършили проверката на място не
били оторизирани от представляващия Регионалния технически инспекторат гр. Хасково
и поради това се оспорвали техните констатации, вкл. в частта на отчетените
счетоводни документи. На второ място се мотивира, че доколкото в АУАПДВ се
претендирало неизпълнение на финансовите показатели на бизнес плана, в тази
част те представлявали неизпълнение по см. на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и
това следвало да се установи с влязъл в сила акт, т.е. решение, а не с АУПДВ.
Счита се, че това било нарушение по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, а не по ал.7 от същия
закон.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от АС“А., Н., Г.“ и от преупълномощения адв. Т.,
АК-Пловдив, който оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, въз основа на
наличния по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа
страна следното:
Пред ДФЗ на
30.05.2013г. под № на РА 606728 от ЕТ „Е.-С.С.С.“ било подадена заявление за
одобрение на бизнес план за „Изграждане,
обзавеждане и оборудване на къща за гости за селски туризъм“ за финансова помощ
от ЕЗФ за развитие на селските райони по мярка 312 „Програма за създаване и
развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г. На заявлението бил генериран
УИН 24/312/02882 и УРН 606728. /л.242-243/. Видно от формата на заявлението
общата сума на инвестицията била в размер на 272 210,27 лв., от които
частно съфинансиране -88 663,07лв., сума на инвестицията-
190 547,10лв., финансиране от ЕЗФРСР -152 473,76лв., финансиране от
НБ -38 109,44лв., одобрен процент на финансиране – 70 и с краен срок на
инвестицията 15.09.2015г.
Съгласно въведението
на бизнес плана инвестицията била за изграждане на къща за гости на два етажа за
селски туризъм с осем двойни стаи за настаняване в гр. ***, обл. Стара Загора.
Било посочено, че инвестициите за настоящия проект, предвиждали закупуване на
пълно обзавеждане на оборудване за хотелската част. В т.2 на плана било
посочено, построяване и въвеждане в експлоатация на къща за гости с РЗП 269 кв.
м., създаване на нови работни места и насърчаване заетостта в селския район
чрез разкриване на две нови работни места, насърчаване използването на ВЕИ в
селските райони. В раздел III- обект, източници за финансиране и етапи при реализация на проекта, били
посочени в табличен вид съотв. данни относно стойностите на предмета на
инвестицията, за която се кандидатствало, /стр.18 от проекта, таблица 1 и 1а/. В
т.2 от раздела били посочени етапите за изпълнение на инвестиционния проект
/табл. А/. В раздел IV- финансово икономически статус
–приходи и разходи, отново в табличен вид били представени данните за очаквани
приходи /стр.22-24 от плана/ и разходи /стр. 25-28/. В т.2.2 в табличен вид
били представени и данни за погасителен план на привлечените средства за
реализация на проекта /табл.7-8, стр. 29 от проекта/. В раздел V-Прогноза за нетните парични потоци на проекта и другите дейности
осъществявани от кандидата, в табличен вид били представени данни /таблицата на
стр. 31/, съгласно която очакваните приходи от продажби за първата година били
в размер на 35 200,00 лв, за втора година – 52 800,00 лв, за трета и четвърта
години 59 840,00 лв.
На 03.10.2014г. между
ЕТ „Е. С.С.С.“ ЕИК *********, като ползвател и ДФЗ, представляван от
Изпълнителния директор бил сключен Договор за отпускане на финансова помощ по
мярка 312 с № 24/312/02882 основан на чл.31, ал.2 от Наредба № 29/2008г., който
бил с предмет – предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представлява 70 %
от одобрените и реално извършени разходи, свързани с проект №24/312/02882 от
30.05.2013г. , като въпросната помощ щяла да бъде изплатена при условия, че
Ползвателят извършил инвестицията, съгласно одобрения проект, съобразно
условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите
нормативни актове. Съгласно чл.2.1 от договора, първоначално одобрената БФП въз
основа на представените документи била в размер на 190 547,20 лв. /т.е.
70% от одобрената сума на инвестицията от 272 210,27лв./. Съгласно чл.3.1
Ползвателят следвало да извърши инвестицията, предмет на договора в срок до
15.09.2015г., а съгласно чл.4.18 Ползвателят бил длъжен да спазва одобрения
проект за срок от 5 години, от сключването на договора. Видно от Приложение №1
към договора в Таблица за одобрените разходи по проект с ИД 24/312/02882
/таблица 1а/ ползвателят кандидатствал за думата 272 210,27лв., одобрени
272 210,27лв., частно финансиране 88 663,07лв., размер на одобрената
инвестиция 190 547,10лв., размер на одобрената субсидия от ЕЗФРСР
152 473,76лв. размер на одобрената субсидия от НБ 38 109,44лв. Част
от договора като негови приложения били представени декларации и др.
Във връзка със заявка
за заплащане била извършена проверка на място, за която бил съставен Контролен
лист от 06.11.2015г. /л. 290-291, л. 294, л.296-297/, от които се удостоверява,
че проверката била извършена на 27.10.2015г. и при нея било установено
извършване на всички дейности, за които бил сключен договора за безвъзмездно
финансиране. С УП рег. № 01-650/11639 от 19.11.2015г. изпратено до оспорващия
били изискани корективни данни относно представени такива във връзка с договор
№ 24/312/02882 от 03.10.2014г., като бил дадена срок за изпълнение 10 работни
дни от получаване на УП. На 25.10.2015г. от бенифициента на помощта било
подадено съпроводително писмо с приложени документи /л. 300, т.2/. Видно от Писмо
за оторизация на плащането /окончателно/ л. 364, т.2 от делото с РОТ
№24/312/02882/3/01N01 от 12.12.2015г. по заявка №
24/312/02882/3/01 от УРН 606728 на 16.12.2015г. била оторизирана сумата от
183 631,98 лв., за което до бенифициента било изпратено УП /л.366, т.2/.
Със Заповед № 374022/19.06.2019г.
за извършване на проверка на място, издадена от Началник отдел на Регионален
технически инспекторат при ДФЗ-РА във връзка с кандидат с УРН 606728 и
заявление с УИН 24/300513/79197 било разпоредено извършване на проверка на
място в периода 19.06-28.06.2019г. /л. 368, т.2/. Видно от представен Контролен
лист от извършената проверка на място /л. 370-385, т.2/ в т.28 от него
проверяващите констатирали, че според представените документи ползвателят не
осъществявал заложената дейност по БП – нощувка +закуска и не били достигнати
финансовите показатели по БП. Част от КЛ било и Приложение Работен лист за
проверка за реализиране на заложените параметри/показатели в БП за периода
01.01.2016г. 25.06-2019г. Контролният лист бил подписан от ползвателя без
забележки. В Приложение към КЛ „Препоръки/допълнителни мерки за контрол/
/л.384-385, т.2/ били посочени установените отклонения/несъответствия от ПНМ,
препоръките за допълнителни мерки за контрол и коментар от проверката на място.
До С.С.С. в
качеството му на ЕТ „Е. С.С.С.“ било изпратено писмо рег. №
01-650/7935/15.10.2019г., с което същият бил уведомен на осн. чл.26, ал.1 от АПК за откриване производство по издаване на АУДПВ. В писмото били подробно
посочени установени несъответствия по изпълнението на финансови показатели на
одобрения БП, изискванията на договора и приложимото законодателство, като в
заключение било посочено, че общият размер на задължението, за което щял да се
издаде акта се равнявал на 27 455,80лв., която сума представлявала 15% от
получената субсидия /183 631,98лв/. Приложение на УП било и копие от контролния
лист от извънредната проверка на място. Няма данни кога е било съобщено
уведомлението по чл.26, ал.1 от АПК /а във възражението си оспорващият сочи, че
го е получил на 18.10.2019г./. На 27.11.2019г. до ДФЗ-РА от оспорващия било
подадено възражение срещу уведомителното писмо.
Под
№24/312/02882/3/01/04/01 и вх. № 01-650/7935/18.02.2020г. против ЕТ „Е. С.С.С.“
бил издаден АУПДВ, с който било определено подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 27 544,80 лева, като данните сочат, че актът
бил връчен по пощата на 24.02.2020г. /л. 429, т.2/.
Жалбата била подадена чрез органа на11.03.2020г. и
регистрирана под № 01-6500/7935.
Част от преписката са
и: счетоводни баланси, договор за строителство, Протоколи
за изпълнение на СМР /части електрическа, ВиК, архитектурна, ОВ, строителни
конструкции/; фактури; банкови извлечения от Банка ДСК; преводни нареждания; Констативен
акт за установяване годността за приемане на строеж от 17.09.2015г. /л.
139-143/; разрешение за строеж №19/27.05.2013г. /л. 144/; удостоверение
І15/05.10.2015г. за въвеждане в експлоатация на строеж пета категория /л. 145/;
заявление за категоризация на средство за подслон или място за настаняване /л.
147/, удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически
обект № 011/2015 /л.146/; предварителен договор за доставка на техническо
оборудване и приемо-предавателен протокол от 23.09.2015г. /л. 148-154 и л. 159/;
предварителен договор за доставка на оборудване и обзавеждане от 20.05.2013г.
/л.161-165/; застрахователна полица /л.175-176/; предварителен договор за
изработка за уебсайт от 27.05.2013г. и приема предавателен протокол /л.
190-192, л.195/; договор за проучване и проектиране и протокол за приемане и
предаване от 29.05.2013г. /л.196-197, л.211/; консултантски договор №
129/25.03.2014г. и анекс /л.212-216/; доклад
за нередност от 21.02.2020г. /л. 439-442, т.2/; справка от НАП за актуално
състояние на всички трудови договори за периода 01.01.2016г. 25.06.2019г. на
работодателя ЕТ „Е. С.С.С.“ /л.481, т.2/.
По делото и по искане
на двете спорещи страни, Съдът допусна съдебно счетоводна експертиза. Съобразно
даденото от ВЛ заключение на поставените му въпроси, се установява следното:
В таблица към въпрос
1 се сочат заложените с БП брой нощувки и нощувки+закуски за 2016, 2017, 2018г.
В таблицата към въпрос 2 са дадени реализираните по БП и отчетени за всяка от проверяваните
години нощувки и нощувки + закуски. В т.3 от заключението е посочено, че цялата
изплатена на бенифициента сума е в размер на 183 631,98 лв. В отговора на
задачата по т.5 ВЛ установява, че реализираните приходи от заложените в БП
показатели са само от нощувки и те са : за 2016г. -8660,00 лв. или 24,62% изпълнение на одобрения БП, за 2017г. –
15 304,77лв. или 28,97 % изпълнение, за 2018г. – 14649,00 лв. или 24,45 %
изпълнение. П от. 6 от експертизата ВЛ сочи, че за констатираното неизпълнение
е наложена санкция в размер на 15 % от сумата 183 631,98лв., като средно
аритметичната стойност за трите последователни проверявани години на изпълнение
на БП е 26,01% . В таблицата №3 към отговора по т.9 от експертизата, ВЛ сочи
брой на заложените в БП нощувки и реализираните такива. В отговора на десета
задача, ВЛ сочи, че реализираните приходи от нощувки + закуски за 2016-2018г. и
за трите години са равни на 0,00лв. В отговора на въпрос 12, ВЛ в Таблица 4
сочи средно списъчен брой по м. и години на персонала и на база на тези данни
изчислява, че изпълнението на БП за 2016г. е 0 бр., за 2017 е 1,67 бр., а за
2018г. е 2 бр.
При така установеното
от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на
жалбата – същата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу годен за
съден контрол административен акт, от активно легитимирано лице и пред местно
компетентния административен съд. Не се установяват др. обстоятелства по см. на
чл.159 от АПК за оставяне без разглеждане на жалбата и прекратяване на
производството.
По основателността:
Съдът е длъжен да
извърши служебно проверка за законосъобразността
на акта на всички основания по чл.146 от АПК, като при извършената такава,
намира жалбата за неоснователна.
С оспореният
АУПДВ се установява вземане, произтичащо от
задължение на оспорващия по сключения договор с ответника
за предоставяне на безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕФ. Това
вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП и в съответствие с чл. 162, ал. 2, т.
8 от ДОПК. Нормата на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП препраща към реда по ДОПК,
за събиране на държавните вземания от вида на процесното, като приложим е чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание
и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт,
предвиден в АПК; ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Съобразно чл.27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по
ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /нова, в сила от 28.06.2019г./. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от
ЗПЗП (нова, обн. В ДВ, бр.
51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) Изпълнителният директор на ДФЗ издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на Глава пета, Раздел
III от ЗУСЕСИФ. При посочената нормативна регламентация,
действаща към датата на издаване на процесния
акт, се следва извод, че същият като издаден именно от Изп. Директор на ДФЗ-РА изхожда от материално
компетентен орган. Не е налице основание за обявяване на АУПДВ за нищожен
административен акт, като по делото не се повдига спор, че подписалото го лице
изпълнява функциите на Изпълнителен директор на ДФЗ към момента на
постановяване на акта.
Съдът не намира и
основания да приеме извод за допуснати съществени процесуални нарушения на
изискванията за форма, съдържание на акта и на общите и особените процесуални
правила за издаването на акта. Последният е издаден в
писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително сочи в себе си конкретни фактически установявания /фактически основания/, на които се дава правна обосновка.
Оспореният
акт не е издаден при допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила. Налице са писмени
данни, че оспорващият надлежно е уведомен за стартиралото производство по
установяване неизпълнение на сключения от него договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, както и е надлежно запознат с констатациите от
извършената му извънредна проверка на място, защото контролният лист е изпратен
като приложение към съобщението по чл.26, ал.1 от АПК. От страна на засегнатото
лице има подадено възражение, което е възприето от ответника като подадено в
срок, но неоснователно, доколкото след това е издаден и процесния тук АУПДВ.
Не се приемат за
основателни, наведените в с.з. допълнителни доводи относно неоторизиране на
длъжностните лица, извършили проверката. Данните по преписката установяват
точно обратното, а именно наличие на изрична заповед за извършване на
проверката от служители на ДФЗ. Освен това нито един от представените с
административната преписка документи не е оспорен по надлежен процесуален ред
от оспорващата страна, вкл. и прегледаните при проверката счетоводни документи,
представени от самия бенифициент на помощта на проверяващите длъжностни лица.
Дори и в подаденото възражение, същият не сочи такива обстоятелства, които да
опровергават установените при проверката.
Неоснователен се явява
и доводът, че тъй като органът твърди неизпълнение на финансови показатели на
одобрения бизнес план, то това следва да се квалифицира като основания за
прилагане реда по ЗУСЕСИФ и чл.70, ал.1, т.7 от него, който приключва
с налагане на финансова корекция, а не директно с издаване на АУПДВ на осн. чл.27, ал.7 от ЗПЗП. Настоящият
казус попада в приложното поле на изключенията по § 12, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗПЗП /обн.
ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп. бр.98/2019г./ според, който
започналите производства по издадените до датата на влизането в
сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г. се довършват до
сегашния ред до изтичане на мониторинговия период, поради което ЗУСЕСИФ
не намира приложение. Освен това и по арг. на §4, ал.3 от ЗУСЕСИФ, последният
закон не е приложим, защото безвъзмездната помощ е предоставена по ПРСР, но
именно въз основа на ЗПЗП и акт по неговото приложение /Наредба №29/2008г./. ЗУСЕСИФ ще намира
приложение, доколкото друго няма предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. Няма спор, че финансовата помощ е отпусната при условията и реда по
тази наредба /договорът е сключен на осн. чл.31, ал.2 от нея/ и по прилагане на
мярка от ПРСР за мониторинговия период 2007-2013г., както и няма спор, че
процесния АУПДВ е издаден на осн. чл.46, ал.1-2 от въпросната наредба. Особеното
производство
по въпросната наредба е започнато
по време на нейното
приложение и не е приключено
поради изтичане периода на мониторинг, т. е. изтичането на срока, в който
съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ.
Съгласно §1, т.2, б.“а“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27,
ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., за договори, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години считано от
датата на сключването им. В случая договорът
за подпомагане между ДФ „Земеделие“ и оспорващият е сключен на 03.10.2014г., но в предмета на одобрения БП има извършване на СМР, поради което на осн.
чл.16, ал.2 от наредбата в този случай мониторинговият прериод е 10 години,
поради което към дата на откриване на
производството по издаване на АУПДВ – писмото от 15.10.2019г. той все още не е изтекъл.
Настоящият съдебен
състав счита, че процесният АУПДВ е издаден с
съответствие с материалния закон и неговата цел и не
са налице отменителните основания и по см. на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
В конкретния случай има проведено особено административно
производство по установяване на релевантните факти, при което, както се посочва
по-горе, няма допуснати съществени нарушения, като в резултата на установените
факти ответникът издава процесния АУПДВ, с
който констатира неизпълнение
на договорно
и нормативно определени задължения, в резултат на което постановява възстановяване на 15% от предоставената финансова помощ. В случаите по ал.46, ал.1 от наредбата, РА определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя, като следва да се отчита вида, степента и
продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение
по даден проект зависи от неговите последици от дейността като цяло.
Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. В този смисъл е разписанато
в чл. 46, ал.1 от Наредба
№30/11.08.2008 г., съгласно която, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми, заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта.
Пред съда спорът се отнася до това доказват ли се
претендираните от органа нарушения на договора и приложимия норматив, т.е.
налице ли е стриктно изпълнение от бенифициента на помощтана изискванията на
нациолналното и европейското законодателство и на сключения договор за
отпускане на БФП по мярка 312 от ПСРС
2007-2013 – Създаване е развитие на микропредприятия, со глед
насърчаване на предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа
среда, както и дали има щета за бюджета на ЕС. От фактическа страна ответникът
претендира наличие на две неизпълнения
на сключения договор, явяващи се и нормативно установени задължения. Конкренто отпуснатите средтва от фондовете на
ЕС и от национално съфинансиране е за изграждане на къща за гости на два етажа
и с посочени в БП цели, както и се предвижда създаване и поддържане на две
работни места /производтвен персонал/.
От извършената документа проверка на счетоводните
данни на бенифициента и от проверката на място, същият констатира неизпълнения
на одобрения проект. Първото е неизпълнение на одобрения бизнес план, в частта
му на предвиденото количество средногодишно натоварване на базата, като при
проверката на документацията на оспорващия конкретно се установява, че
средноаритметично от проверяваните три последователни години 2016-2018г.,
изпълнението се равнява на 26,01 %. Сочи се, че съгласно одобрения БП за всяка
една година от изпълнението му има предвидени приходи както от нощувки, така и
от нощувки + закуски, заложени в определени размери, но в действителност
реализираните приходи са само от нощувки и поради това за финансовата 2016г.
изпълнението е 24,62%, за 2017г. – 28,97%, а за 2018г. – 24,45% от заложените в
плана показатели за очаквани приходи от дейността. За периода на 2019г. няма
предоставена счетоводна документация. Тези факти ответникът определя като
неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор и на чл.16, ал.2 от
наредба №29/2008г., съотв. нарушението е с продължителност две и повече
финансови години. За това нарушение ответникът определя санкция в размер на 15%
от изплатената помощ, която е в размер на 183 631,98лв. Второто конкретно
визирано фактическо основание се свежда до установено не изпълнение на поето с
БП задължение на бенифициента да разкрива и поддържа две работни места
/производствен персонал/. При проверката на място се установява, че има осигурени
двама души за осъществяване на дейността, но от справка в НАП за действащите
трудови договори за проверявания период, се установява допълнително, че единият
от трудовите договори е прекратен на 01.02.2019г. /сключен на 01.03.2017г./, а
другият договор макар и действащ, също е сключен на 01.03.2017г., поради което
за периода 01.01.2016г. до 01.03.2017г. ответникът приема, че има не спазване
на изискването на одобрения БП за създаване на две работни места още през
първата година на изпълнението на плана, както и на изискването те да се
поддържат за период от 10 години. Това се определя като 50% изпълнение на БП и нарушение
на т.8.1 от договора. Според ответника, това нарушение засяга критерий за
допустимост на БП и за него се следва санкция в размер на 5% от изплатената
помощ. И двете санкции се определят на осн. Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване БФП, като на осн. чл.3, ал.1 от тях, крайно
определеният процент на санкцията е 15.
Следва да се посочи преди всичко, че неизпълнението на такива нормативни и договорни задължения по арг. на 46, ал.1 от наредбата,
се явяват основания, които водят до възникване
на публично държавно
вземане по см. на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно този текст
публични са държавните и общински вземания за недължимо платени и надплатени
суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство, Инструмента
Шенген, и Преходния финансов инструмент, вкл. от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени от националното законодателство и
в правото на Европейски съюз. Отделно от това и съгласно чл. 27, ал.7 /нов, в сила от
28.06.2019г./ от ЗПЗП - дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт
за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Нито едно от визираните в акта обстоятелства
по неизпълнение на одобрения конкретен проект и БП, неразделна част от
сключения договор, не се опровергават пред съда. Напротив те се потвърждават
изцяло и от назначената съдебна експертиза, която страните не оспорват.
Съдебният състав намира за неоснователни доводите на оспорващия, че с
реализиране /изграждане/ на къщата за гости проектът е реализиран. По арг. на
§1, т.19 от ДР на Наредба №29/2008 г., който гласи, че "Проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички
изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и
свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по
ПРСР“, се следва извода, че бизнес плана е неразделна част от
одоберия проект за финансиране. В подкрепа на това е и приложения по делото
договор от 03.10.2014 г., /т.9.т.1, б.Г/, като в чл.4.18 от него се установява, че ползвателят на помощта е длъжен да извърши
изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения
проект и Таблица за одобрите инвестиционни разходи. Именно данните от одобрения
проект /БП/ сочат на поети ангажименти за поддържане на конкретни по размер
приходи от дейността по проекта и това за срока, определен в договора /т.4.18/.
Видно от таблиците по раздел IV на
одобрения БП, с него се предвижда предоставяне на нощувки и нощувки+закуски,
като последното безспорно не е предоставяно изобщо в периода от 2016г. до
28.06.2019г., а генерираните приходи са само от нощувки, в резултат на което
няма пълно изпълнение на заложената приходна /финансова/ част на БП, а само
съотв. процент на изпълнение, като посочените показатели на изпълнение за трите
проверени години в процесния акт се потвърждават изцяло чрез назначената
ексепертиза.
По същия начин стои и въпросът с второто
нарушение, а именно не осигуряването на производствен персонал, чрез
назначаване на две лица на трудов договор. Не се опровергава пред съда факта на
не сключени два трудово договора за 2016г., както и не се опровергава фактът,
че през 2019г. /преди проверката/ единият от сключените едва на 01.03.2017г.
трудови договори е прекратен. Така отново няма пълно изпълнение на задължението
за разкриване н аработни места и поддържане на персонала за срок от 10 години.
Така не е налице не само изпълнение на заложените в БП критерии за неговата
допустимост, но и е налице неизпълнение на целите на мярката, посочени в чл.2
от наредбата и също заложени в конкретния БП /вж. т.2 и т.2.1 от раздел I/.
Постигането на заложените финнасови показатели
на одобрения проект и откриването и поддържането на работните медста са част от
самата инвестиция, както и неразделна част от административния договор, който
оспорващият сключва с ДФЗ. Съгласно сключения
договор между двете спорещи
страни, както и съгласно чл.46,
ал.1 от Наредба №29/2008г., фондът има право да отказва плащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да
претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената
помощ, когато ползвателят не изпълнява някое от задълженията си по
договора или по Наредба №29/2008 г., а
според ал.2 от текста, В случаите по ал. 1 РА определя размера на
средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като
взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин.
Нормативно законодателят установява, че преценката на едно подадено заявление за
подпомагане следва да се извършва не само
съгласно целите, дейностите и изискванията посочени в съотв. наредба /тук № 29/2008г./, а въз основа на
предложената от кандидата дейност, както и въз основа на доказана
жизнеспособност на инвестицията. В самия административен договор, сключен между фонда и търговеца, в т.9.1
"г" се установява, че одобрен проект е
подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от
фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29/2008 г. документи, включително и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. Фактът, че има изграден и функциониращ обект – жилищна сграда с помещения за
отдих, за реализирането на която е отпусната помощта, не
е спорен, НО
от друга страна със
сключения
договора търговецът поема и задълженията да използва актива за
постигане на целите по мярката, като освен заявлението за подпомагане, част от
изискуемите документи е и предложеният бизнес план, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост ида води
до реализиране на целите по мярка 312 /чл.2 от наребдата/ за определения в него срок.
С процесния АУПДВ ответникът приема, че
сочените факти от обективната действителност обоснововат наличието на правните
основания по чл.46, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.2 и чл.16, ал.2 от Наредба
№29/2008г. Посочва се по-горе, че с разпоредбата на
чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. се предвижда, че „В случай, че ползвателя на помощта не изпълни свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“. Алинея 2 на чл.46
предвижда, че в случаите по ал.1 РА определя размера на средствата, които
трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като се вземе
предвидвид, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на
неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като
цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят
последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив
начин. Чл.2 от наредбата установява
целите на мярката, които са три : насърчаване на
растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски
дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските
райони; насърчаване развитието на
интегриран туризъм в селските райони, а чл.16, ал.2 от наредбата предвижда
задължение за бенифициента на помощта неговия БП да показва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
целия период на мониторинг.
За съда няма спор, че БП е част от документите
въз основа, на които ДФЗ
извършва преценка за отпускане на помощта за подпомагане. За да бъде
одобрено финансиране за конкретен проект, следва планът да обосновава икономическа жизнеспособност и да осигурява устойчива заетост, а това безспорно се свързва с генериране на приходи от дейността. Т.е. при липса на
изпълнение на конкретно заложените показатели на одобрения БП, несъмнено се
стига/ и до неизпълнение на финнасовите показатели на същия, съотв. намалява и
устойчивостта на предприятието. В приложения от ЕТ при кандидатстването бизнес план, одобрен от ответника, се заявяват очаквани годишни приходи от дейността по години, както и конкретна
заетост на персонал, които обаче търговецът не изпълнява в пълнота и съобразно
този БП. Това несъмнено налага извод за неизпълнение на конкретните заложени /поети/ ангажименти за изпълнение на предвидената при кандидатстването инвестиция, а от там се
следва и извода, че същата вече не е икономически жизнеспособна да изпълнява преследваните и заложени в закона /чл.2 от нардебата/ и
самия проект цели, за които се отпуска БФП. Съобразно трайно
установената практика на ВАС /вж. решения по адм.д № 13050/2018 год., адм.д. №
14648/2018 год. на ВАС, адм.д. № 139/2019 год. на ВАС и др./, изготвянето на бизнес плана и предвидените в
него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като
доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията се явява основание да бъде
одобрен проектът му за финансиране, т.е. „жизнеспособността на проекта“ е
критерий за неговата допустимост. Съгласно §1, т.6 от ДР на наредба №29/2008г. "Икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана,
а съгласно §1, т.26 "Устойчива заетост" е
запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в
предприятието за периода на бизнес плана.
Несъмнено в случая се установава да са налице визираните две нарушение на сключения
договор /вкл.
и БП, неразделна часто от него/. С оглед гореприетото, че изпълнението на БП,
така както се залага в него, е предпоставка за икономическата жизнеспособност и устойчива
заетост на
проекта за съответния период на негово действие, то
следва търговецът не само може да използва отпуснатите
му средства за
реализиране на инвестициията, описана в договора /извършване на СМР,
закупуване на оборудване и пр./, но има
задължението, съгласно чл. 2 от Наредба № 29, чрез тази инвестиция да постига сочените
там цели и
това за целия срок на договора. Недостигането на заложените в бизнес плана финансови показатели
несъмнено оказват влеяние върху жизнеспособността на инвестицията и постигането
на преследваните цели. По преписката не се установяват обстоятелства, които да
изключват отговорността на оспорващия от неизпълнението на поетите чрез
договора задължения относно конкретния проект /напр. „форсмажорни“/. Наличието на такива обстоятелства може да
бъдат заявявани от
жалбоподателя по
установеня ред пред
фонда, като
това съответно ще се явява основание за преразглеждане на заложените в бизнес плана
приходи за процесните години. Такива обаче не се твъдят нито да са настъпили, нито да
са заявявани.
Горното обосновава крайният правен извод, че
се доказват така визираните от ответника ва неговия акт допуснати чрез действия
и бездействия нарушения на разпоредби от Наредба № 29/2008г. и от сключения
между спорещите страни договор за отпускане на БФП, тъй като е налице
неизпълнение на заложени в БП финансови показатели и непостигане на заложената
„иконочимеска жизнесопособност“ на проектя по см. на §1, т. 6 от Наредбата,
които водят и до непостигане на заложените в цитираната наредба цели
/чл.2/.
Съдът дължи и преценка за правилността и на
определения размер на наложената санкция. В конкретня случай те са наложени на
осн. Правила за определяне
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27, ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.
Наведеното възражение от жалбоподателя, че тези правила са нищожни, като издадени от материално некомпетентен
орган, Съдът не пиема за основателни. Самите Правила са приети
със Заповед № 03-РД/3218 от 08.08.2019 г. на Изпълнителния Директор на ДФ
"Земеделие" и са в законна сила, считано от 30.08.2019 г. Съгласно Решение № 3618 от
10.03.2020 г. по адм. д. № 14154/2019 г. на ВАС (приключило с Решение №
15545/15.12.2020 г., по адм. дело № 8071/2020
г. на 5-членен състав на ВАС,
с което касационната жалба против първоинстанционното решение е отхвърлена като неоснователна),
правилата определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на
нормативни и договорни отношения са уредени преди това в съответните Наредби по
прилагане на мерките от ПРСР 2007-2013 г., както и в сключените с всеки
бенефициер договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Така
съставът на Върховен административен
съд извежда извода, че Правилата се
явяват материално-правна предпоставка за определяне размера на подлежащата на
възстановяване сума. Правилата нямат обратно действие
и не преуреждат развилите се вече правоотношения, тъй като са приети през 2019 г., след прогласяване за
нищожна по съдебен ред на Методика за определяне на санкциите след плащане по
проекти по ПРСР 2007-2013. Макар и Правилата да не са в сила при сключването на договора за безвъзмездна помощ, касаещ програмен период
2007-2013 г.,
следва да се отбележи, че те са изготвени в съответствие с чл. 30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27
януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение
на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по
отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл. 43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г. Регламент 640/2014, с който е отменен Регламент 65/2011 се прилага за
заявления за помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни
периоди, започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извода,
че Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и
изключване на помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015 г. и е материално-правната уредба от правото на ЕС, относима към
мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е в сила към момента на предоставяне
на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г. /договорът е сключен на 03.10.2014г./, а това означава, че
правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта възникват при неговото действие и продължават към датата
на приемане на Правилата.
При определяне на конкретния размер на
санкцията, ответникът за първото нарушение се позовава на т.30 от визираните
правила, а за второто нарушение се позовава на т.18 от тях, като в съответствие
с чл.3, ал.1 /доколкото заявката за плащане е след 01.01.2015г./ от правилата
санкциите не са кумулирани, а е определен най-големият размер на подлежащата на
връщане финансова помощ – 15%.
Санкцията за първото нарушение ответникът
определя по т.30 от правилата – ползвателят не изпълнява одобрения проект /не
са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в БП/. Тъй като от
проверката се установява, че конкретно реализцираните приходи са над 20 % и под
50% от предвидените такива, съгласно одобрения БП изчислен средноаритчетично за
периода от три пълни финансови години, нарушението е квалифицирано като такова
с ниска тежест и отклонението не е с изключително голямо, както и целите могат
да се постигнат, като според правилата такова нарушение не засяга подпомаганата
дейност в цялост, с оглед обаче, че времетраенето на нарушението е над две
финнасови години, то следващия се процент на санкцията е 15 и именно това е
определения за първото нарушение.
Според т. 18 от Приложение към раздел I
"Общи положения" от Правила, когато ползвателят по мярка 311 или 312
не спази параметрите, заложени в одобрения
бизнес план по отношение на устойчива заетост – не е разкрил нови и/или не е
запазил броя съществуващите работни места и когато размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ се отнася за случаите, когато неизпълнението е равно
или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по
отношение на устойчива заетост и неизпълнението не оказва влияние върху целите
и изпълнението на проекта, като нарушението не засяга подпомаганата дейност в
цялост и времетраенето на нарушението е до две финансови години, размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ е 5% от предоставената финансова
помощ по договора, а проектът се включва в извадката за последващ (екс-пост)
контрол за следващата година. Фактите сочат, че
бенифициентът няма изпълнение на заложените в одобрения БП параметри относно
устойчива заетост, тъй като за първата година изобщо няма разкрити работни
места, а това е така едва от м. март 2017г., както и че единият от сключените
договори е прекратен преди проверката /през м. април 2019г./. Това изпълнение
ответникът определя равно на 50 % от заложените в БП показатели за съответствие
с изискването за устойчива заетост и е спродължителност до две години, поради
което се следва 5 % санкция.
След като безспорно предоставената финансова помощ е в размер на 183 631,98лв., и с оглед установеното в
чл.3, ал.1 от Правилата и в съотствие с така определения най-голям размер на
санкцията – 15, то
правилно ответникът определя размерът
на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, предмет на
издадения АУПДВ на 27 544,80 лева. Именно за тази сума се издава и процесния
АУПДВ, върху която и
според договора се дължи законна
лихва, начислявана от изтичане на срока за доброволно изпълнение.
В допълнение на изложеното, Съдът намира, че
следва да посочи и следното: прилагайки Правилата и към конкретния случай, органът не нарушава принципа на предвидимост. Това е така,
защото жалбоподателят има пределна яснота какво следва да е дължимото му поведение и
това е така още при подписване на
договора за финансова помощ. Както в действащите наредби, така и в самия
договор, изчерпателно се уреждат задълженията на ползвателя на помощта, както и ясно се установява отговорността му при неизпълнението на тези задължения. Както се посочва по-горе, в случая правилата
определят само размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения.
По изложените съображения Съдът приема, че АУПДВ е в съответствие с
приложения закон, поради доказано по несъмнен начин извършено неспазване на
изискванията на Наредба № 29/2008 г. и задълженията на ползвателя на помощта, поети с договора за предоставяне
на финансова помощ.
Ето защо не са налице и отменителни основания по см. на чл. 146, т.4 и т. 5 от АПК, тъй като актът е издаден
и в съответствие с целта на
закона.
При този изход на спора
и във връзка с направеното своевременно искане от ответната страна за присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателства за тяхното реално заплащане, следва в полза на ДФ
“Земеделие“ да се присъдят разноски в обща размер на 1856,36 лв., от които платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1627.61 лева с ДДС и възнаграждение за
вещо лице в размер на 228,75 лева.
Съдът, на осн. чл.172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.С.С., действащ като
ЕТ „Е. С.С.С.“, със седалище гр. Стара Загора против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 24/312/02882/3/01/04/01,
вх. № 01-6500/7935 от 18.02.2020г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ-РА.
ОСЪЖДА ЕТ „Е. С.С.С.“, със седалище гр. Стара Загора, ЕИК ***да заплати в полза на ДФ
„Земеделие“ сумата в размер на 1856,36 лева / хиляда осемстотин петдесет и шест и 0,36/, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: