Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 25.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на тридесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5005 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 735,26 лв.
и иск с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 307,26 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу Х.Т.П., ЕГН**********,***, ***, в която се твърди, че ответника, в качеството
си ***на И.Х.П., ЕГН********** е клиенти
на „***“ ЕАД и дължи суми за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
негов топлоснабден имот – ***, находящ се в ***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за
битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен
в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че
ответника, съгласно приложеното
извлечение от сметка за абонатен № 1183 е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди,
че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни
отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за процесния период за целия
топлоснабден имот общо са: сума за отопление- 54,29 лв., енергия, отдадена от
сградна инсталация- 554,80 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв,
услуга дялово разпределение- 127,60 лв., корекции- 0,00 лв. Твърди, че
в имота на ответника има монтирани 1 индивидуални разпределителни уреда,
1 водомер, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 83,50
куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 735,26 лева главница - представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.12.2011 г. до 30.04.2019 г. и 307.26 лева - лихва за забава от 02.02.2012 г. до
16.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в
който счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че в тежест на ищеца е
да докаже доколко ответника е приел наследството от наследодателя си. Излага
съображения, че по смисъла на чл. 44 ал 1 от Общите условия за продажбата на
топлинна енергия продавачът- ищец има право да спре топлоподаването при
неплащане на топлоенергията. Твърди, че в случая е налице отказ от право в
полза на ищеца, който в крайна сметка е довел до вреди за ответника,за когото в
крайна сметка да е имало обективна невъзможност за плащане. Моли искът срещу
ответника да бъде отхвърлен изцяло със законните последици.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от Писмо № МДТ-2336/15.07.20г., че
собственост върху имот, находящ се в ***, вх.Б, ап.1 е декларирал И.Х.П., ЕГН**********.
От Писмо от ***се установява, че за процесния имот има открита партида за
електроснабдяване на името на И.Х.П.. От Удостоверение от ВиК *** е видно, че
за имота е открита партида за водоснабдяване с ***И.Х.П..
Съгласно Удостоверение за наследници №
14-3236/02.08.2019г. И.Х.П., ЕГН********** е починал на 26.11.2011г. и е
оставил за свой ***по закон Х.Т.П., ЕГН**********.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.***, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с
Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по
делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба
на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или ***на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от
документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Препис-извлечение от сметка за абонат № 1183
наследници на И.Х.П., неоспорено от ответника, се установява, че общия размер
на воденото за посочения абонат задължение за периода от 01.12.2011г. до 30.04.2019г.
е в размер на 735,26 лв. главница и
лихва за забава в общ размер от 307,26 лв. за периода 02.02.2012г. до 16.04.2019г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът
с правно основание чл.79 ЗЗД с цена на иска 735,26 лв.:
Установява се от Писмо № МДТ-2336/15.07.20г., че собственост върху имот,
находящ се в ***, вх.Б, ап.1 е декларирал И.Х.П., ЕГН**********. От Писмо от ***се
установява, че за процесния имот има открита партида за електроснабдяване на
името на И.Х.П.. От Удостоверение от ВиК *** е видно, че за имота е открита
партида за водоснабдяване с ***И.Х.П..
Съгласно Удостоверение за наследници № 14-3236/02.08.2019г. И.Х.П., ЕГН**********
е починал на 26.11.2011г. и е оставил за свой ***по закон Х.Т.П., ЕГН**********.
Процесуалния представител на ответника е оспорил, че ответника е приел
наследството на И.Х.П., поради което и твърди, че не е материално легитимиран
да отговаря по предявения иск и няма качеството на потребител/клиент на
топлинна енергия. Оспорването е направено своевременно с отговора на исковата
молба, а с изготвения доклад по делото на ищеца са дадени указания на основание
чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че ответника има качеството на
клиент на топлинна енергия за процесния период, както и че ответника е приел
наследството на И.П.. От представените
по делото доказателства може да бъде направен обоснован извод, че И.П. е бил
собственик на процесния топлоснабден имот доколкото е признал този факт,
декларирайки имота като негова собственост. И.П. е починал на 26.11.2011г., а
претендираните суми следват по време неговата смърт, поради което задължението
за заплащане на доставена до процесния имот топлинна енергия възниква за
клиента/потребител на топлинна енергия- собственик или ползвател на имота. От приложеното удостоверение за наследници е
видно, че ***по закон на И.П. е ответника делото Х.П., но липсват доказателства
той дали е приел наследството или се е отказал от него.
Когато се оспори приемането на наследството, какъвто е и настоящият случай,
доколкото такова оспорване е направено в отговора на исковата молба и
поддържано от особения представител на ответника, то и в тежест на ищеца е да
докаже факта на приемането на наследството и поиска приложението на чл. 51 ЗН.
По делото обаче не се доказа ответника да е приел наследството на починалия си
наследодател, за да възникне за тях задължението му за заплащане на доставена топлоенергия
до собствения на ответника, евентуално придобит по наследство топлоснабден
имот. Съгласно чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което може
да стане по указания в чл. 49 ЗН ред – изрично приемане с писмено заявление до
районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в
особена за това книга, както и мълчаливо приемане, чрез извършването на
действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме
наследството. Според разясненията по този въпрос, дадени в т. 14 на ППВС №
4/1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.
Такива доказателства по делото не се събраха. Видно е, че липсва деклариране на
процесния имот като собствен от ответника по делото, не са предприети действия
по заявяване на промяна на титуляра на партидите, открити за доставена
топлоенергия, електроенергия и вода. Не се установи ответника по делото нито
изрично, нито чрез конклудентни действия да е демонстрирал волята си да приеме
наследството на своя наследодател. Съдът не може да предполага приемането на
наследството от ответника, чрез извършени от него конклудентни действия. Този
факт следва да бъде изрично доказан от страната, която черпи благоприятни за
себе си последици, а именно от ищеца. Ако той не може да стори това, то законът
му е предоставил възможност да поиска по реда на чл. 51 ЗН от съда, пред който
делото е висящо, определяне на срок на ответниците да заявят дали приемат
наследството или се отказват от него. Такова искане до решаващия съд
заинтересованият в настоящия спор кредитор не е заявил, а видно от цитираната
разпоредба, производството по определяне на срок за приемане на наследство може
да се развие само при предявяване на надлежно искане, но не и служебно от съда.
Съдът намира, че не се установи страните по делото да са в облигационно
правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период. Не се доказа ответника по делото да
бил собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот през процесния
период, поради което искът се явява изцяло неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен в предявения си размер от 735,26 лв.
По искът с правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 307,26 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния и с оглед неоснователността на същия, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявения иск за заплащане на лихва за забава в целия си предявен размери от 307,26 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Х.Т.П., ЕГН**********,***, *** иск с правно основание чл.79 ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата
от 735,26 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.12.2011г. до 30.04.2019г.,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Х.Т.П., ЕГН**********,***, *** иск с правно основание чл.86 ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 307,26 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 735,26
лева за периода от 02.02.2012г. до 16.04.2019г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: