Р Е Ш Е Н И Е
град София, 15.02.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№11143 по
описа за 2019 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.
С решение,
обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.03.2019г., постановено
по гр.дело №71636/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, е отхвърлен
предявеният от КООПЕРАЦИЯ "РПК Р.", с ЕИК *******, срещу "Ч.Е.Б." АД, с ЕИК *******, иск за
осъждане за заплащане на сумата от 7964.21
лв., ведно със
законната лихва, считано от 19.11.2018г. до датата на изплащане. С решението е осъдена КООПЕРАЦИЯ
"РПК Р.", с ЕИК *******, да
заплати на "Ч.Е.Б." АД сумата от 840.00 лв.,
направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца - КООПЕРАЦИЯ
"РПК Р.", с ЕИК *******, чрез адв.К.Д., с която се обжалва изцяло протоколно
решение от съдебно заседание на 06.03.2019г., постановено по гр.дело №71636/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав. Инвокирани са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Навежда се оплакване, че изложените в исковата молба доводи и
възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до
необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд
е бил длъжен да се произнесе по направено в исковата молба искане по реда на
чл.17, ал.2 от ГПК, както и в доклада да разпредели подлежащите на доказване
факти във връзка с това искане /чл.146, ал.1, т.5 от ГПК/, което не е
направено, предвид на което с бездействието си СРС е допуснал съществени
процесуални нарушения, водещи до неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа
се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „Ч.Е.Б.” АД има законово основание да
извърши едностранна корекция на сметката на ищеца за потребена ел.енергия за
минал период от време - 13.07.2018г. до 10.10.2018г.. Твърди се, че ответникът
няма право да извършва корекции на сметки за ел.енергия, тъй като такова право
не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят
не е делегирал на КЕВР правомощия да приема правила, по които да бъдат
корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че нормата на чл.48 от приложимите ПИКЕЕ е нищожна като приета при липса на
законова делегация. Счита се, че неправилно съдът е приел, че е налице основание за „Ч.Е.Б.” АД едностранно да изчисли и корегира сметките на потребителя
за ел.енергия за минал период, съответно че е доказан фактическият
състав за ангажиране на отговорността на потребителя, тъй като по делото не е
установен периодът на неточното измерване, респективно не е доказана реално консумираната ел.енергия за миналия период и
виновно поведение на потребителя на ел.енергия за извършване на твърдяната от
доставчика манипулация на процесното СТИ, което отчитало с грешка 92.22 %
доставяното количество ел.енергия на процесния обект. Излага се още, че ответникът
не е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна
корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се съдържа ред за уведомяване на
клиента. Допълнителни
съображения в горния смисъл са изложени в молба от 02.06.2020г., която има
характер на писмена защита. По изложените аргументи моли съда
да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като
неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения
иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени
пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – "Е.П." АД с предишно наименование "Ч.Е.Б." АД /съгласно допусната
промяна в наименованието на дружеството с определение от съдебно заседание на 13.10.2022г./,
чрез юрисконсулт К.П., депозира писмен отговор, в който взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на
едностранна корекция, както и че процедурата по ПИКЕЕ е надлежно проведена, предвид на
което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на
потребителя на ел.енергия. Допълнителни аргументи в горния
смисъл са изложени и в допълнителни писмени бележки от 18.05.2020г.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно
претендирани разноски от въззивника за платено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Трето лице – помагач – "ЧЕЗ Р.Б." АД, с ЕИК *******, с ЕИК *******, с ново наименование "Е.М.З."
АД, не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Постановено е определение №121773 от 22.05.2019г., с което е оставено без уважение искане на ищеца - КООПЕРАЦИЯ „РПК Р.”, с
ЕИК *******, по реда на чл.248 от ГПК, за изменение на
протоколно
решение от съдебно заседание на 06.03.2019г., постановено по гр.дело №71636/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, в частта за разноските.
Постъпила е частна жалба от ищеца - КООПЕРАЦИЯ "РПК Р.", с ЕИК *******, чрез адв.К.Д., срещу определение №121773 от 22.05.2019г., с което е оставено без уважение искане на ищеца - КООПЕРАЦИЯ „РПК Р.”, с
ЕИК *******, по реда на чл.248 от ГПК, за изменение на
протоколно
решение от съдебно заседание на 06.03.2019г., постановено по гр.дело №71636/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, в частта за разноските. Релевирани са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено
в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че
делото се отличава с висока правна и фактическа сложност, поради което
определеното на ответника юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. не е
прекомерно. Поддържа се, че присъденият размер на юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответника не съответства на усилията на защита при упражняване на
процесуалните права на ответника, поради което се явява прекомерен и следва да
се намали до сумата от 100 лв.. Излага се, че възражението по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК е направено своевременно и като основателно следва да се уважи като
се присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в нормативно
установения минимум. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното
определение и вместо него постанови друго, с което да се намали присъдените в
полза на отвеника разноски за юрисконсултско възнаграждение на сумата от 100
лв..
Ответникът по частната жалба - "Е.П." АД с предишно наименование "Ч.Е.Б." АД, чрез юрисконсулт В.И.депозира
писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената частна
жалба. Твърди се, че правилно и в съответствие с извършените по делото
процесуални действия от процесуалния представител на ответника
първоинстанционният съд е приел, че делото се отличава с висока фактическа и
правна сложност, поради което присъденият размер на юрисконсултското
възнаграждение от 300 лв. съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ответното дружество в хода на исковото производство. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като
правилно и законосъобразно.
Трето лице – помагач – "ЧЕЗ Р.Б." АД, с ЕИК *******, с ЕИК *******, с ново наименование "Е.М.З."
АД, не взема
становище по подадената частна жалба.
С
исковата молба е предявен от КООПЕРАЦИЯ "РПК Р.", с ЕИК *******, срещу "Ч.Е.Б." АД с ново наименование "Е.П." АД отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 7964.21 лв., стойност на електроенергия
за клиентски №210005859341, начислена по извършена едностранна корекция на сметка за минал период от 13.07.2018г. до
10.10.2018г., по констативен протокол №1021166 от 10.10.2018г., за която е издадена
фактура №********** от 16.10.2018г..
С
молба от 05.03.2019г., подадена от ищеца - КООПЕРАЦИЯ "РПК Р.", с ЕИК *******, се прави искане
за изменение на иска на основание чл.214, ал.1 от ГПК като се премине от отрицателен
установителен иск в осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника - „Ч.Е.Б.” АД с ново наименование “Е.П.“ АД да заплати сумата от 7964.21 лв., недължимо платена без основание по начислена едностранна корекция на сметка за минал период от
13.07.2018г. до 10.10.2018г., за която е издадена фактура №********** от 16.10.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на плащането – 19.11.2018г. до окончателното й погасяване.
С
определение в съдебно заседание на 06.03.2019г. съдът е допуснал исканото
изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, съгласно уточнение, направено
с молба от 05.03.2019г.,
подадена от ищеца - КООПЕРАЦИЯ „РПК Р.”, с ЕИК *******.
Софийски
градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.
Според първоинстанционния съд предмет на разглеждане в исковото производство е искът, чието изменение е допуснато, съгласно уточнение, направено с молба от 05.03.2019г.,
подадена от ищеца - КООПЕРАЦИЯ "РПК Р.", с ЕИК *******.
В настоящия случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, ІІ Г.О., 62-ри с-в. в съдебно заседание на 06.03.2019г. решение липсва
разбираемо изразена воля на съда по гореочертания предмет на делото. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от
ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната
квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и
заявеното искане. Видно от същото, както в мотивите, така и в
диспозитива на решението не се съдържа нито правна квалификация на предявения
иск, нито индивидуализация на спорното материално право- предмет на делото, за
което се претендира вземането. Това от своя страна не позволява да се очертаят
обективните предели по които се формира СПН и които следва да обхваща спорното
материално право така както е въведено с исковата молба, като предмет на
делото. Решението в този смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда
не може да бъде изведена и чрез тълкуване, доколкото и в мотивите и в
диспозитива на решението липсват конкретни данни и белези индивидуализиращи
спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, поради което и
решението не може да изпълни предназначението си да постави край на правния
спор. Както в доктрината, така и в съдебната практика /вкл. и задължителното
тълкуване, дадено от ВКС в решение №668/15.11.2010г. по гр.дело №1790/2009г. на
І Г.О./ е прието, че когато волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е не може да бъде разкрита и по пътя на
тълкуването, решението на съда е нищожно - така и ТР №1/10.02.2012г. на ОСГТК
на ВКС. Абсолютно неразбираемо е
решение, при което не е ясно какво съдът е постановил. При това изискването
се преценява само спрямо диспозитива на решението, тъй като само той
представлява съдебното решение, съгласно чл.236, ал.1 ГПК и се ползва със сила
на пресъдено нещо по отношение на спорното право, въведено с основанието и
петитума на иска, а не и мотивите на решението, които не са част от съдебното
решение - така ал.2 на чл.236 ГПК, а също и т.18 от ТР №1/4.01.2001г. на ОСГК
на ВКС. В случая, такава нищожност е налице, доколкото освен липсата на мотиви
по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива на обжалваното решение, даващ
констатация относно спорното право и ползващ се със сила на присъдено нещо, също не е изразена разбираема воля на съда
по спорния предмет на делото. Този порок не може да бъде отстранен по пътя на
тълкуването, тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на решение става
ясно по какъв иск е приел, че е сезиран първоинстанционния съд, както и на какво
правно основание е предявен. Ето защо и като абсолютно неразбираемо,
обжалваното решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде
прогласена, а делото върнато на СРС за произнасяне от друг състав с ново
валидно решение.
На следващо място въззивният съд
намира да посочи, че при новото
разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да извърши преценка и относно
допустимостта на направеното от ищеца искане по реда на чл.214, ал.1 от ГПК за
изменение на предявения иск, като се премине от отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД в осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника - "Ч.Е.Б." АД с ново наименование "Е.П." АД да заплати сумата от 7964.21 лв.,
недължимо платена без основание по начислена едностранна корекция на сметка за минал период от
13.07.2018г. до 10.10.2018г., за която е издадена фактура №********** от 16.10.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на плащането – 19.11.2018г. до окончателното й погасяване. В исковия процес
съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца,
който чрез основанието и петитума на исковата молба индивидуализира спорното
материално право. Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с
исковата молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените
в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска, едно от които е
забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата
искова молба. Нарушаването на тази забрана води до предявяване на нов по
съществото си иск в хода на висящия процес, разглеждането на който обуславя
недопустимост на съдебното решение.
По горните
аргументи въззивният съд намира, че при новото разглеждане на делото от СРС
същото следва да започне от постановяване на определение по реда на чл.140 от ГПК, в което да извърши преценка за допустимостта на предявения иск и даде
правилна правна квалификация, както и да се произнесе по исканията и
възраженията на страните.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящото производство при
спазване на чл.78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди
СРС при новото разглеждане на делото.
По подадената частна жалба съдът приема
следното:
Частната жалба е депозирана в законния срок от
заинтересована страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт,
предвид което нейното разглеждане се явява процесуално допустимо.
Определението на първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК е функция от постановеното решение, което с
настоящия акт е прогласено за нищожно, респективно обжалваното определение също следва да се прогласи за нищожно.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.03.2019г., постановено по гр.дело №71636/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО определение №121773 от 22.05.2019г. по гр.дело №71636/2018г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 62-ри състав, постановено по
реда на чл.248 ГПК.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд
съобразно мотивите, изложени в настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./