№ 3001
гр. Б. , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
Секретар:Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20201200501204 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Срещу Решение № 6701/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 1170/2019г. по описа на
РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Р. Р. М., ЕГН **********, от гр.
К., ул. „Ч.“ № 13, чрез пълномощника му адв. А.И., с която се иска от въззивния съд да
отмени обжалваното решение в частите в които са отхвърлени предявените от ищеца искове,
както и в частта му в която е уважен насрещния иск, като се поддържа че в тези му части
решението но РС Б. е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на процесуалния закон.
Във въззивната жалба се навадени доводи, за неправилност на решението, поради това
че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на
материалния закон. Навадени са доводи, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните
доказателства в тяхната съвкупност и поради това е стигнал до неверни правни изводи.
Оспорват се с въззивната жалба като неправилни изводите на първоинстанционния съд,
изложени в обжалваното решение на РС Б., въз основа на които е отхвърлен предявения иск
за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, като са наведени
доводи че съдът не е отчел че по делото липсват писмени или гласни доказателства за това,
че М. е бил уведомен за започнатото срещу него дисциплинарно производство, както и не са
му били изискани писмени обяснения, като при съображения за неспазена процедура по чл.
193 от КТ, поддържа се че иска за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание е
основателен и следва да бъде уважен.
Наведено е оплакване с жалбата, че първоинстанционният съд в нарушение на
материалния закон е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца
без работа, в следствие на признатото за незаконно негово уволнение/иск по чл. 225 ал.1 от
1
КТ/. Оспорват се като незаконосъобразни доводите на съда в обжалвания съдебен акт, за
това че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от Р. Р. М.. Поддържа се, че
този факт би бил правно релевантен, ако е била издадена от работодателят съответната
заповед за прекратяването на трудовото правоотношение на това основание. С въззивната
жалба са навадени доводи, че поради това че работодателят е избрал да наложи най-тежкото
диспицлинарно наказание, изключва се друго основание за прекратяване, като недопустимо
е с обжалваното съдебно решение, да бъде „санирано“ неспазването на нормите на
трудовото законодателство, тъй като съдебното решение не може да замести липсващата в
правния мир заповед на работодателя.
С жалбата са навадени доводи, че неправилно е уважен частично от
първоинстанционния съд недопустимия насрещен иск. Поддържа се с жалбата че това е в
резултат на непълна преценка на събрания доказателствен материал, както и на допуснатите
съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на защита на
ответника по иска. Така сочи се, че в съдебното заседание при изслушване на вещото лице е
направено от ищеца искане за представяне по делото на отчетите за командировките,
предадени от М. на работодателя му, като по това искане и до този момент няма
произнасяне от съда. Поддържа се, че допуснатата и изслушана от състава на съда съдебно
икономическа експертиза е непълна и с некоректно поставени задачи, а решението на РС Б.
е основано на изводите на експерта по така приетата експертиза.
Оспорва се първоинстанционното решение и в частта му за разноските, тъй като съдът
не е посочил по какъв начин е намалил половината от дължимите на ответника разноски, а
тези на насрещната страна са намалени само с около 10 %. Поддържа се оплакване с
въззивната жалба, че така определените разноски не съответстват както на броя на
предявените искове, така и на сумите присъдени по тях за уважената им част.
С въззивната жалба се иска от съда отмяната на обжалваното решение на РС Б. и
постановяването на ново по съществото на делото, с което въззивният съд да уважи изцяло
отхвърлените искове на ищеца по делото, както и да отхвърли като неоснователен
предявения насрещен иск, както и да присъди на страната всички разноски по делото.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен
отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД,
ЕИК *, със седалище в гр. Б., чрез пълномощника му адв. Б.К.К., с който се иска от
въззивния съд, да остави депозираната жалба от Р. Р. М. без уважение като неоснователна и
да потвърди обжалваното решение на РС Б. като правилно и обосновано. Възразява се
срещу оплакването за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се навеждат доводи
че първоинстанционният съд е постановил решението си при задълбочен и всеобхватен
анализ на събраните доказателства, като е стигнал до верни правни изводи, като правилно е
квалифицирал спорното материално право и приложил и тълкувал относимите към засуза
материални правни норми. Оспорва се с писмения отговор на въззивната жалба и
оплакването за допуснати от състава на РС Б. съществени процесуални нарушения, довели
до нарушаването на защитата на ищеца пред първоинстанционния съд. Оспорват се и
доводите на въззивника чрез неговия пълномощник- за необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част от доказателствената съвкупност по
делото.
По изложените съображения с писмения отговор се поддържа, че първоинсанционния
съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден от въззивната инстанция, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Претендират се и сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
С писмения отговор не са направени доказателствени искания.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
2
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.
Спазени са правилата на процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за
депозиране на писмения отговор към жалбата.
Страните по делото чрез пълномощниците си, поддържат доводите развити пред съда с
въззивната жалба и отговора към нея, като за насроченото от въззивния съд открито съдебно
заседание, не са явява представител или процесуален представител за становище по
съществото на делото.
За да се произнесе по въззивната жалба в рамките на компетенциите си, настоящият
състав на ОС Б., съобрази следното:
Производството е образувано пред първоинстанционния съд въз основа на искова
молба, депозирана от Р. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Г.“ № 35, чрез
пълномощника адв. А.И. против „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „П.ш.“ № 15, представлявано от управителя Б.С..
Предявени се пред съда обективно съединени искове:
- иск по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 вр. чл. 188, ал.1, т. 2 КТ – за претенцията,
имаща за предмет отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”;
- иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ – за претенцията, имаща за предмет признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност,
„шофьор товарен автомобил, международни превози", извършено със Заповед №
001/07.05.2019г. на управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД;
- иск по чл. 128 т. 2 КТ – за вземане за неизплатено трудово възнаграждение за периода
29.10.2018г.- 01.05.2019г., в размер на 3060 лв.;
- осъдителен иск по чл. 224 ал. 1 КТ– за сумата от 255лв., представляваща обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2018г. и 7 дни за 2019г.;
- иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ– за сумата от 3060лв.,
представляваща обезщетение за времете през което работника е останал без работа поради
незаконно извършено уволнение, за период от шест месеца- от 07.05.2019г.– 07.11.2019г.;
Предявен е от „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД срещу Р. Р. М. насрещен осъдителен иск по чл. 55 ал.
1 пр. I от ЗЗД– за сума в размер на 3371,04лв., която сума е платена от работодателят на
работника, без правно основание, който първоинстнационният съд е приел за съвместно
разглеждане.
Исковата претенция по предявените искове от Р. Р. М. срещу „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД е
основана на твърдението за съществуващо между страните по делото валидно трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор, сключен на 29.10.2018г., по
силата на който Р. Р. М. е приел да изпълнява длъжността "шофьор товарен автомобил
международни превози" в предприятието на ответника.
Ищецът по предявените искове- Р. Р. М. твърди, че до завеждането на исковата молба
пред съда, не му е изплатено нито едно месечно трудово възнаграждение, като е получавал
от работодателят си „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД само пари за командировачни, за извършваните от
него курсове в чужбина.
Поддържа се с исковата молба пред първоинстанционния съд, че на 03.05.2019г. Р. Р.
М. е отправил писмено заявление до работодателя си „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД- за прекратяване на
трудовото правоотношение поради неплащане на заплата за извършената работа. Сочи се от
ищеца, че вместо отговор на 07.05.2019г. получил заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”, а на следващия ден му била връчена и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение поради "дисциплинарно уволнение".
3
Исковите претенции на въззивника Р. Р. М. са основани на доводи, че уволнението му е
незаконно. Поддържа се, че заповедта за уволнение с която е извършено е немотивирана.
Като основание за незаконосъобразност на уволнението е посочено с исковата молба
неспазване на процедурата по чл. 193 от ГПК, тъй като на работника преди да бъде
прекратено трудовото му правоотношение- не са били искани обяснения и за двете
дисциплинарни наказания, а отделно че е налице припокриване на допуснатите нарушения,
за които са наложени дисциплинарни наказания с атакуваните заповеди на управителят на
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД.
Поради изложените съображения, иска се от съда отмяната на двете заповеди с които
са наложени дисциплинарни наказания на Р. Р. М., като незаконни, както и да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумите за неизплатените трудови възнаграждения за периода
от 29.10.2018г. до 01.05.2019г., обезщетение за неползван полагаем се годишен отпуск за
2018г. и 2019г., както и дължимото обезщетение за оставането на Р. Р. М. без работа в
резултат на незаконното му уволнение за период от шест месеца след прекратяването на
трудовото му правоотношение.
С писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, депозиран от
въззиваемото дружество „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД/ответник пред първоинстанционния съд/, чрез
пълномощника му адв. Биляна Костова, е взето становище че предявените искова се
допустимо, по по съществото си неоснователни.
С писмения отговор не се оспорват твърденията на ищцовата страна за съществуващо
между страните валидно трудово правоотношение, както и за това че с атакуваните Заповед
№ 001/03.05.2019г. и Заповед № 001/07.05.2019г., на работника Р. Р. М. са наложени
дисциплинарни наказания- съответно „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“, на
основание чл. 190 ал.1 т. 2 и чл. 188 т. 2 от КТ за допуснато дисциплинарно нарушение-
неявавне на работа на 02 и 03 май 2019г.
Оспорва се от ответната страна твърдението на ищеца, че не са му заплатени трудови
възнаграждения за периода за който се отнася исковата му претенция по делото, като се
поддържа с писмения отговор че трудовото възнаграждение на Р. Р. М. е било изплащано
като част от превежданите му ежемесечно суми за командировачни, извършвано чрез
платежни нареждания и по банков път. Твърди се, че при определени със заповед на
управителят на дружеството работодател суми от по 35 евро за командировачни на ден,
останалите суми преведени авансово на ищеца са покривали задълженията на работодателя
към него за трудови възнаграждения и обезщетения за неползван платен годишен отпуск,
каквито осъдителни искове са предявени пред РС Б., наред с исковете по чл. 344 от КТ.
С писмения отговор се поддържа от ответника пред първоинстационния съд, че
работника Р. Р. М. не изпълнявал задължението си след всеки курс да отчита изразходваните
средства за командировачни и други разходи, което пречело същите надлежно да бъдат
осчетоводени в счетоводството на дружеството работодател. Застъпва се тезата от ответната
страна, че при липса на представени отчети за разходваните средства от работника при
извършваните от него курсове, следва да се приеме че средствата за командировачни са в
размер на определените със заповедта на управителят на дружеството работодател, поради
което поддържа се че сумата от 3371,04лв. е преведана авансово на ищеца, но без правно
основание. Ето защо иска се от съда да уважи предявения насрещен иск като основателен и
доказан.
С писмения отговор на исковата молба, поддържа се пред РС Б., че наложените
дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение” и „уволнение“ са
законосъобразни, тъй като се доказва по безспорен начин извършването на нарушението на
трудовата дисциплина, за което същите са наложени- неявяване на работа на Р. Р. М. за два
поредни дни.
Възразява се от ответната страна срещу наведените с исковата молба основания за
незаконосъобразност на извършеното уволнение, като се поддържа че липсата на обяснения
по чл. 193 КТ е по вина на Р. Р. М., тъй като последният е бил подканян многократно чрез
разговори по телефона да се явил в офиса на ответното дружество, за да отчете
командировъчните и да даде обяснения защо не се явява на работа, но не е сторил това.
4
С обжалваното Решение № 6701/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 1170/2019г. по
описа на РС Б., първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск
по чл. 357 от КТ за отмяната на Заповед № 001/03.05.2019г. на управителя на „Е.Б.Д.Е.Т.“
ООД, с която на Р. Р. М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Съдът е отменил като незаконна Заповед № 001/07.05.2019г. на управителят на
дружеството работодател, с която е наложено наказание „уволнение“, но по съображения
различни от тези поддържани от ищеца с исковата молба, като е отхвърлил като
неоснователен субсидиарния иск по чл. 225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение. Прието
е в мотивите на съда към обжалвания съдебен акт, че субсидиарния иск за обезщетение за
незаконно уволнение за времето през което работника е останал без работа, но за не повече
от шест месеца, не може да бъде уважен, след като прекратяването на трудовото
правоотношение между страните по делото е извършено преди издаването на заповедта за
уволнение и на друго основание- чрез едностранно волеизявление на работника до
работодателя и на осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ.
С обжалваното решение на РС Благоеврад е уважен частично предявения иск по чл.
128 т. 2 от КТ, като същият е отхвърлен над размера уважен от съда- 2 146.77лв. до размера
претендиран с исковата молба- 3060.00лв., като неоснователен. Изцяло е уважен от
първоинстанционния съд предявения иск по чл. 224 ал.1 от КТ.
Съставът на съда с постановеното Решение № 6701/10.08.2020г., по гр.д. №
1170/2019г. по описа на РС Б., е уважил като основателен и предявения насрещен иск с
правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, като е осъдил Р. Р. М. да заплати на „Е.Б.Д.Е.Т.“
ООД, сумата 2 481.14лв.,недължимо плътена от работодателят на работника чрез авансови
вноски по банков път за командировачни, през периода през който работникът е изпълнявал
трудовите си задължения.
С първоинстанционното решение са присъдени разноски, съобразно уважаната и
отхвърлената част от предявените искове.
За да се произнесе по депозираната въззавна жалба в рамките на своята
компетентност, настоящият състав на ОС Б., въз основа на доказателствата събрани пред
първата и въззивната съдебни инстанции, след самостоятелесн анализ и оценка, счита за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно меджу страните по делото, а установява се по безспорен начин и от
събраните писмени доказателдства, че Р. Р. М. и „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД са били обвързани от
валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на Трудов договор №
081/29.10.2018г., по силата на което въззивника Р. Р. М. е започнал работа в предприятието
на въззиваемото дружество, на длъжността „Шофьр, товарен автомобил/международни
превози/“, при 8 часов работен ден и при догворено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 510.00лв. Трудовото правоотношение е започнало като такова
за изпитателен срок по чл. 70 ал.1 от КТ, след което трудовият договор със съгласието на
страните е преобразуван в безсрочен.
Видно е от приетата като писмено доказателство Заповед за командировка в чужбина
№ 1-040 от 29.10.2018г., издадена от Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, че на осн. Наредбата
за служебни командировки и специализации в чужбина, обн. в ДВ бр. 50 от 11.06.2004г., Р.
Р. М. на длъжността „Шофьр, товарен автомобил/международни превози/“, е бил
командирован от работодателят си, за срок от 29.10.2018г. до 01.11.2020г., да извършва
пътувания в посочените в заповедта страни в Европа, за извършване на превози на товари и
хора, като е посочено че пътуването през време на командировката следва да се извършва
със служебен автомобил. Със заповдта работникът е бил задължен, в 10 дневен срок след
завръщането си да изготви доклад за извършената работа, а в 14 дневен срок да представи и
финансов отчет, към който да приложи всички документи от пътуването си.
Не се установява от събраните пред първоинстанционния съд писмени или гласни
доказателства, Р. Р. М. да е изготвял и представял пред работодателя си отчет за
пътуванията си, като такъв отчет не е бил представен от счетоводството на „Е.Б.Д.Е.Т.“
ООД и не вещото лице, изготвило СИЕ. В съдебно заседание, представителят на
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД е заявил, че в дружеството такива отчети не са представени, поради което
5
същите не могат да бъдат представени и на съда, разглеждащ делото като първа съдебна
инстация/РС Благоеврад/.
Установява се от събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни
доказателства, че първоначално въззивника Р. Р. М. е изпълнявал трудовите си задължения,
съобразно представената по делото длъжностна характеристика за длъжността която е
заемал, като е извършвал превози на товари и тхора в чужбина, с ППС предоставено му от
неговия работодател. От свидетелските по казания по делото на свидетелката
В.Г.Г./счетоводетил в дружеството ответник/, кото се потвърждават в тази им част и от
заключението на експерта по приетата СИЕ се установява, че Р. Р. М. не се е явил на работа
след 24.04.2019г., като не е дал обяснения за това и не е представител пред работодателя си
извинителна причина за неявяването си на работа.
Безспорно се установява от писмените и гласни доказателства по делото, както и
самите признания на въззивника, дадени пред съда по реда на чл. 176 от ГПК, че за дните-
02 и 03 май 2019г., Р. Р. М. не се е явил на работа и същият не е изпълнил възложените му
трудови задължения. Така свидетелката Г. сочи, че Меленков е следвало да натовари дървен
материал от с. Б., който е следвало да превози на първи и втори май след великденските
празници за Г., но въззивника не се явил на работа и това наложи да бъде търсен друг
работник от фирмата, който да извърши превоза. Не били спазени сроковете за превозване
на товара и това довело до проблеми със съконтрагентите от Г., тъй като товара не бил
превозен навреме. Тези показания въззивният съд приема за достоверни, доколкото същите
се потвърждават и от приетата като писмено доказателство по делото Заявка за авто-
транспорт от 24.04.2019г. в заверен препис.
Установи се по делото е причината поради която Р. Р. М. не се е явил на работа при
работодателя си „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, след 24.04.2019г. Въззивният съд приема за недоказано
по делото, че за периода от 29.10.2018г. до 01.05.2019г., на работника са били изплащани
дължимите му се за извършената работа трудови възнаграждения. От заключението на
експерта по приетата СИЕ, която въззивният съд възприема изцяло като пълна, достоверна и
компетентно извършена, за процесния по делото период, на Р. Р. М. са били изплащани само
командировачни, чрез платежни нареждания и превеждани на работника по банков път, но
липсват доказателства за заплащане на работна заплата. При изготвяне на експертизата, на
експерта са били представени от счетоводителя на фирмата работодател фишове за
заплати/начислени от счетоводителя в счетоводен програмен продукт/, но не са представени
никакви счетоводни документи, удостоверяващи плащането на така начислената работна
заплата/разплащатателни ведомости и др./
Пред първоинстанционния съд са представени от страните и приети като писмени
доказателства- Заповед № 001/01.06.2015г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, с която на
основание Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, обн. в ДВ бр.
50 от 11.06.2004г., е определен размер на дневните пари за командировки в чужбина на
работещите във фирмата- 35 евро. Видно от приетите като писмени доказателства при
разглеждането на делото пред РС Б.- платежни нареждания, с посочено в тях основание за
плащането- „командировачни“, на Р. Р. М., за времето на работата му в „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД до
30.04.2019г., със седем брой платежни нареждания, е била преведена по банков път обща
сума в размер на 9 395.00лв.
В писменето си заключение пред РС Б., експерта по приетата СИЕ, след като е
съобразила, че на основание издадена Заповед № 001/02.01.2019г. на Управителят на
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, на осн. чл. 160 от КТ, Р. Р. М. е бил в неплатен отпуск за 22 работни дни,
считано от 01.01.2019г./през който период е бил с отнето свидетелство за управление и
лишен от правото да управлява МПС по административен ред/, както и че от страна на
работодателя не са били представени отчети на работника Р. Р. М. за времето през което е
бил командирован от работодателя си за извършване на международни превози, при
начисляване на командировачни в размер на 35 евро дневно, съобразно цитираната по- горе
заповед, експерта дава заключение че дължимата сума за командировачни на въззивника М.
е в размер на 6 913.86лв., като сумата 2 481.14лв. за командировачни е надплатена от
дружеството работодател на работника.
В писменото си заключение експерта по допуснатата и изслушана от
6
първоинстанционния съд СИЕ сочи, че в представените по делото платежни нареждания, с
които на Р. Р. М. са били превеждани парични суми по банков път, за времето през което е
бил на работа, е посочено единствено основание- „командировачни“, като същата не е
установила наличието на платежни документи в които като основание за превеждане на
сумите да е посочено основание- изплащане на работна заплата.
Установява се по делото че със Заповед № 001/03.05.2019г. на Управителят на
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, на осн. чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ във вр. с чл. 188 т. 2 от КТ, на Р. Р. М. е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за неявяването му на
работа за дните 02.052019г. и 03.05.2019г. Установява се, че така издадената заповед е
връчена на въззивника на 07.05.2019г. чрез пратка изпратена по куриерска фирма „С.“.
Преди да разбере че са му наложени дисциплинарни наказания от работодателя,
въззивникът Р. Р. М. с представеното и прието като писмено доказателство по делото-
писмено заявление, отправено до неговия работодател- „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, ясно и
недвусмислено е заявил волята си за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 081/29.10.2018г., без
предизвестие и на осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ, поради- „забавено плащане на трудовото
възнаграждение и невнасяне на осигурителни вноски“.
От направено от дружеството ответник признание по делото пред първата съдебна
инстация, това волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, е
получено в офиса на дружеството и е станало известно на работодателя, в периода между
03.05.2019г. и 07.05.2019г., като е станало известно на управителят на фирмата след
издаването на Заповед № 001/03.05.2019г., с която на Р. Р. М. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ и преди издаването на Заповед №
001/07.05.2019г., с който на въззивника е наложено за същото дисциплинарно нарушение-
дисциплинарно наказание „уволнение“. Установява се от писмените доказатлества, събрани
пред първоинстанционния съд, че Заповед № 001/07.05.2019г. на Управителят на
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, е връчена на Р. Р. М., на 08.05.2019г. мрез куриерска фирма „С.“.
Разпитаният свидетел А.В.Т. е колега на въззивника Р. Р. М., като е работил като
шофьор в предприятието на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД до края на 2018г. Той твърди в показанията
си, че докато е работил във фирмата е получавал командировачни- 65 евро на ден.
Свидетелят не е виждал заповед за командировачни, издадена от неговия работодател, като
не е получавал и пари на заем.
Както свидетелката Г., така и свидетелят Б. са категорични в показанията си, че Р. Р.
М. е търсен мнокократно от работодателя си, първоначално да се яви на работа, а в
последствие и да се яви за да даде обяснения поради какви причине не се е явил на работа на
02 и 03 май 209г., но работника не вдигал телефона и било невъзможно да се свържат с него.
Еднократно на многобройните опити за връзка по телефона е вдигнала неговата съпруга, но
тя не дала обяснения поради какви причини съпруга и не се явява на работа.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б. излага
следните съображения от правна страна:
Делото е с предмет предявени за разглеждане пред съда искове с правно основание
чл. 357 ал. 1, във вр. с чл. 358 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 188 ал.1 т. 2 КТ, чл. 344 ал.1 т. 1 и т. 3 от
КТ, във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, чл. 128 т. 2 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ и предявения насрещен
иск по чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, който по преценка на настоящия състав на ОС Благоеврад,
първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че
предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. Предявените искове са процесуално
допустими, като съдът им е дал вярна правна квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
7
процесното правоотношение. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 от ГПК и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010г.
по т.д. № 1/2009г на ОСГТК на ВКС- т.2, обективирана в Решение № 670/27.12.2010г. по
гр.д. № 1728/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 196/11.04.2012г. по т.д. № 994/2010г на
ІІ т.о. на ВКС. В този смисъл са и дадените указания по приложението на закона от ВКС с
ТР № 1/2013г на ОСГТК - т. 1 и т. 4.
Съобразно установената съдебна практика, при производството по оспорване на
законосъобразността на извършеното уволнение, съдът е ограничен от заявените с исковата
молба от ищеца основания за незаконосъобразност, като не може да излага правни
съображения, извън доводите навадени от ищеца с предявените искове по чл. 344 ал. 1 от
КТ. Така установилото се разбиране е в съответствие с принципа на диспозитивното
начало/по аргумент на чл. 9 от ГПК/. Съобразно даденото разрешение в Решение № 290 от
11.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 882/2011г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.П. Решение №
149 от 13.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 475/2011г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
С.Ц., Решение № 555 от 09.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 1224/2010г., IV г.о., ГК, докладчик
председателят Б.Б., Решение № 459 от 27.10.2011г. на ВКС по гр. д. № 1532/2010г., IV г.о.,
ГК, докладчик съдията Ф.В., и Решение № 665 от 01.11.2010г. на ВКС по гр. д. №
242/2009г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., постановени по реда на чл. 290 от
ГПК, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за
незаконност на уволнението.
В съответствие с правомощията си на въззивна инстанция и съобразно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, при проверка на валидността на обжалваното съдебно решение в
обжалваната му част, настоящият състав на ОС Б. счита, че същото е постановено в рамките
на компетентността на районния съд, при спазване на правилата за родово и местна
подсъдност, като е произнесено от законен съдебен състав. Съдебният акт е съобразен с
изискванията на чл. 236 от ГПК, като е изготвен в изискуемата от закона писмена форма,
подписан е от съдията, дал ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция и е
съобщен на страните по установения в ГПК процесуален ред.
Решението на РС Б. в ожбалваната му част е валидно постановено, по процесуално
допустими искове, въз основа на предоставено от закона право на защита на работник срещу
наложеното му от работодателя на основание чл. 188 ал.1 т. 2 от КТ дисциплинарно
наказание «предупреждение за уволнение» и «уволнение», както и при признат правен
интерес за предявяване на осъдителни искове за неизплатени трудови възнаграждения,
обезщетения за неползван платен годишен отпуск и обезщтение за времето, през което
работника е останал без работа, в резултат на незаконното му уволнение, като
производството се е развило между надлежните страни.
Съставът на ОС Б. е обвързан от оплакванията с въззивната жалба, като предмет на
въззивен конкрол пред настоящия съдебен състав е само частта от първоинстационното
решение, с която са отхвърлени исковете предявени от Р. Р. М. срещу „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, в
частта в която частично е уважен предявения насрещен иск от „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД срещу Р. Р.
М. и в частта на разноските, като в останалата част Решение № 6701/10.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 1170/2019г. по описа на РС Б. е влязло в законна сила, тъй като не
подадена въззивна жалба от насрещната страна.
По оплакването за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС Б.,
в частта му в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск по чл. 357 ал. 1, във
вр. с чл. 358 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 188 ал.1 т. 2 КТ:
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да бъде ангажирана
за нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, виновното
неизпълнение на трудовите задължения, е нарушение на трудовата дисциплина.
Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. При преценката на
законността на наложеното дисциплинарно наказание, предмет на изследване, винаги е
конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ал. 1 КТ,
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.
8
Правото на работодателя да наложи на работника или служителя дисциплинарно
наказание, поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина, винаги е обвързано от
спазването на строго формална дисциплинарна процедура. При оспорване на дисциплинарно
наказание, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно.
Във всички случаи на оспорване на наложеното дисциплинарно наказание по съдебен
ред, съобразно принципните разрешения, наложени с практиката на ВКС на РБ, съдът е
длъжен въз основа на събраните по делото докателства да се насочи към изясняването на
решаващия въпрос за установяване на самото дисциплинарно нарушение, като действие или
бездейстиве на работника или служителя, накърнавящо трудовата дисцплина. Когато
дисциплинарната отговорност е ангажирана за действие на работника, това действие следва
да бъде установено от обективна и субективна страна, като следва да бъде установено и
авторството му в лицето на привлечения към дисциплинарна отговорност, като в
процесуално тежест на работодателя осъществил дисциплинарното производство е
доказването на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, което е обусловило
налагането на дисциплинарно наказание на работника или служителя.
Обвързан от оплакванията изведени с въззивната жалба, навадени като основания за
оспорването на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ и с исковата молба, въззивният съд при самостоятелна
оценка на събраните пред първоинстанционниоя съд доказателства, следва да се занимае с
въпроса съществува ли извършеното от Р. Р. М. деяние, съставляващо нарушение на
трудовата дисциплина, както и съвкупния анализ на събраните доказателства води ли до
извода за доказаност и установеност на същото.
Настоящият състав на ОС Б., като съдебна инстанция по същество, въз основа на
съвкупния анализ на събраните доказателства пред първонстанционния съд, намира за
безсопрно доказано и установеното противоправното деяние, описано в атакуваната Заповед
№ 001/03.05.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание, извършено от Р. Р. М., а
именно- неявяването му работа за изпълняване на трудовите задължения в два
последователни дни- на 02 и 03 май 2019г., като това обстоятелство не се отрича и от самия
въззивник при дадените му обяснения по делото по реда на чл. 176 от ГПК пред първата
съдебна инстанция. За предявения иск за отмяна на незаконно наложеното дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“, е без значение мотива за извършването на
дисциплинарното нарушение, стига същото да изпълва със съдържание състава на
предвиденото в закона дисциплинарно нарушение/чл. 190 т. 2 от КТ/.
Законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание предполага
осъществяването на дисциплинарна процедура, при която органа на дисциплинарна власт,
при осъществяването на властническите си правомощия във връзка с упражняването на
потестативното право по налагане на дисциплинарно наказание, следва във всички случаи
преди налагането на конкретното наказание, да поиска изслушването или приемането на
писмените обяснения на работника или служителя по повод конкретно вмененото му
дисциплинарно провинение /чл.193 ал.1 от КТ/. Изискването на обяснения е задължително
за органа, който налага дисциплинарното наказание и ако последното бъде наложено без
поискване на обяснения– то е незаконно /в този смисъл и Решение № 723/28.10.1988г. по
гр.д. № 585/87г. на III г.о./. Непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за
изслушване, съгласно разпоредбата на чл.193 ал. 2 от КТ, е абсолютно отменително
основание, като само на това основание, съдът отменя наложеното дисциплинарно
наказание без да разглежда спора по същество/Решение № 964/05.01.1988г. по гр.д. №
689/87г. на III г.о./Тежестта на доказване на процеса на спазването на процедурата по даване
на обяснения от страна на работника или служителя, както и че тези обяснения са дадени
именно във връзка с налагането на дисциплинарно наказание за конкретни нарушения на
трудовата дисциплина, е на работодателя в чиито властнически правомощия е провеждането
на редовна дисциплинарна процедура при стриктно спазване на разпоредбите на закона.
Нормите на чл. 193 ал.1, чл. 194 и чл. 195 ал.1 КТ са императивни и съдът следи
служебно за прилагането им поради техния характер, дори и да липса оплакване във
въззивната жалба за тяхното нарушаване./така Решение № 1506/10.12.99г. на ВКС по гр.д. №
408/99г., ІІІ г.о.; Решение № 432/20.04.2000г. на ВКС по гр.д. № 1358899г., ІІІ г.о./.
9
Въззивният съд намира, че дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ е наложено на въззивника в рамките на едногодишния срок от извършването на
нарушенията. Следва да се приеме, че при налагането на наказанието е спазен преклузивния
двумесечния срок от откриване на нарушението по чл. 194 от КТ. Съобразно изричната
разпоредба на чл. 194 ал. 1 от КТ, срокът започва да тече от откриването на нарушението. Не
са допуснати процесуални нарушения от работодателя в тази част на дисциплинарното
производство.
При извършената проверка в рамките на компетността си, настоящия състав на ОС Б.
констатира че дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”, е наложено от
работодателя с мотивирана заповед по смисъла на чл. 195 от КТ. Заповедта е мотивирана
съобразно изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ ако са изложени точно фактическите
основания за дисциплинарното уволнение. В процесната по настоящото дело заповед
подробно, ясно и точно са посочени както допуснатото дисциплинарно нарушение, така и
времето на неговото извършване.
Като гаранция за законосъобразност на процедурата по установяване на допуснатото
нарушение и налагане на дисциплинарно наказание, в разпоредбата на чл. 195 от КТ,
законодателят изрично е предвидил специални изисквания към реквизитите и съдържанието
на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Нормата на чл. 195 ал. 1 КТ е
императивна и регламентира заповедта като стриктно формален акт. Липсата на който и да е
от реквизитите й води до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание.
Дисциплинарното нарушение е виновно, противоправно деяние, което може да се осъществи
с действие или бездействие от работника или служителя. При преценката на законността на
наложеното дисциплинарно наказание меродавно винаги е конкретното дисциплинарно
нарушение. Съобразно установената практика на ВКС на РБ, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание винаги е един мотивирин писмен акт, съдържащ всички реквизити
на чл. 195 от КТ- нарушител, описание на нарушението, наказанието и законовия текст въз
основа на който е наложено.
В настоящия казус в заповедта за уволнение прецизно, ясно и точно са посочени
времето, мястото и начина на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина.
Съгласно чл. 195 ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога то е извършено, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Това е предвидено с оглед възможността за
осъществяване правото на защита на работника /служителя и на съдебния контрол за
законност на наказанието, какъвто се извършва само в рамките на изявленията на
работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Трайна и неизменна е
практиката на съдилищата, че за законосъобразността на наказанието от значение е
текстовото индивидуализиране на нарушението /т. е. фактическото основание на
дисциплинарното наказание/ чрез посочване на извършените от работника/служителя
действия/бездействия в разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични
изисквания при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за
реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.
В решение № 1533/28.ХII.1999г. на ВКС, състав на III ГО, по гр. д. № 435/1999г., е
прието, че "съществено е заповедта за уволнение да съдържа индивидуализация на
нарушението и кога то е извършено, респ. фактът на нарушението, а не неговата законова
квалификация, която трябва да се определи от съда".
В решение № 205/8.IV.2004г. на ВКС на РБ, състав на III ГО, по гр. д. № 1235/2002г.
е прието, че "Неправилната квалификация на нарушението от работодателя не опорочава
уволнението. От значение за това е излагането на фактическото основание съобразно
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ".
В решение № 341/26.IV.1995г. по гр. д. № 1627/1994г. на ВС, състав на III ГО, е
прието, че "меродавно е дисциплинарното нарушение, т. е. фактът, представляващ
уволнителното основание, посочено от работодателя в заповедта за уволнение, а не
законовата му квалификация". ВКС на РБ намира за правилна практиката на съдилищата по
релевирания от касатора материалноправен въпрос, обективирана в посочените решения на
състави на ВС и на ВКС. Следва да се посочи и че с решения, постановени от състави на
10
ВКС по чл. 290 от ГПК, имащи задължителен характер, № 464/26.V. 2010 г. по гр. д. №
1310/2009 г. IV ГО и № 395/1.VI.2010 г. по гр. д. № 1629/2009 г. III ГО, въпросът е разрешен
в същия смисъл.
Следователно ако работодателят в заповедта за уволнение е дал неправилна правна
квалификация на допуснатото дисциплинарно нарушение на работника, то съдът не е
обвързан от него, като следва да се ръководи от посочения текст във връзка с допуснатото
дисциплинарно нарушение. В настоящия случай безспорно е налице съответствие между
посочените правни норми, като основание за наложеното дисциплинарно наказание- чл. 190
ал.1 т. 2 от КТ и посочения текст на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание. При изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че
издадената заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е прецизно
мотивирана и създава у работника яснота- за какви точно нарушения на трудовата
дисциплина при конкретното им проявление му се налага дисциплинарно наказание-
предупреждение за уволнение. Ето защо оплакването, изведено още с исковата молба като
основание за незаконосъобразност на атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание- немотивираност на заповедта по смисъла на чл. 195 от КТ, е неоснователно и
следва да бъде оставено от съда без уважение.
Правото на дисциплинарно наказване принадлежи на работодателя, при
констатирано нарушение на трудовата дисциплина, той е овластен да реши дали да наложи
дисциплинарно наказание и да определи същото по вид. Уредбата на дисциплинарната
отговорност е установена, съгласно чл. 189 КТ, върху принципа на съответствие между
тежестта на нарушението и тежестта на наказанието. Основния критерий за тежестта на
нарушението е значимостта на неизпълненото задължение и формата на вина, които са в
основата на обективната и субективната характеристика на нарушението. В конкретния
случай работодателят е установил, че служителят умишлено е нарушила задълженията си
вменени му с длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност които М. е бил
задължен да спазва. Според въззивния съд, съществено в случая за преценката дали
извършеното нарушение на трудовата дисциплина е тежко по смисъла на закона, е
специфичния характер на извършваната от въззивника дисциплинарна простъпка. В този
смисъл настоящия състав на ОС Б. счита, че при определяне на вида на наложеното
дисциплинарно наказание, същото е в значителна степен съобразено както с тежестта на
допуснатото от Р. Р. М. дисциплинарно нарушение, така и с неговите характеристични
данни от преди извършването на самото деяние./Решение № 167 от 14.05.2013г. на ВКС по
гр.д. № 1102/2012г., на ІV г.о. на ГК/. Работодателят в рамките на властническите си
правомощия, правилно е оценил характера и тежестта на допуснатото дисциплинарно
нарушение, като е наложил адекватно дисциплинарно наказание, в съответствие с нормата
на чл. 189 от КТ. Въззивният съд дори намира, че определеното дисциплинарно наказание е
по-леко от това което работодателят е могъл да наложи, доколкото работникът Р. Р. М. е
имал и други нарушения на трудовата дисциплина, а освен това неявяването на му на работа
в този случай датира още от 24.04.2019г., без за това пред работодателят да са посочени
обективни извинителни причини.
Основното оплакване с въззивната жалба при оспорване изводите на
първоинстационния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 357 ал. 1, във вр. с чл.
358 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 188 ал.1 т. 2 КТ, е твърдението че работодателят не е изпълнил
задължението си да изиска от работника обяснения по реда на чл. 193 от КТ, като в тази
насока настоящият състав на ОС Б. излага следните правни съображения:
Съгласно константната съдебна практика (включително, формираната по реда на чл.
290 от ГПК практика на ВКС), в изпълнение на задължението си по чл. 193 ал. 1 от КТ,
работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени
обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното
наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато
искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето
от работника или служителя. Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника
или служителя- лично, или чрез пощенска услуга- на адрес, посочен от работника или
служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното
11
наказание, без да разглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 3 от КТ, разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ не
се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени
по негова вина. Такова виновно поведение на работника или служителя, препятстващо
събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до
знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за
даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без
извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от
работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на
работника или служителя по смисъла на чл. 193 ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато
по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в
невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като
например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не
предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на
работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от
работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя
си за това и пр./Решение № 257 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 985/2011 г., IV г. о., ГК и
Решение № 226 от 22.05.2012г. на ВКС, по гр.д. № 917/2011г. на IV г.о. на ГК/
Установи се в настоящия казус от свидетелските показания на свидетелката Г., че
въззивника Р. Р. М. е бил многократно търсен по телефона от неговия работодател, с искане
да даде обяснения поради каква причина не се явява на работа след 24.04.2019г., поради
което е станало и обективно невъзможно да му бъде възложен превоз на товари, който е
следвало да започне на 01.05.2019г. от с. Б., а превоза е следвало да бъде извършен до Р Г..
Свидетелките показания на свидетелката Г. се потвърждават от приложените по делото и
приети като писмени доказателства разпечатки от данни за обаждания до фиксиран телефон
**********, за който е представена справка че е предоставен за ползване на въззивника Р. Р.
М.. От така представените справки обаче се установява, че всичките обаждания до
посочения мобилен телефон са в периода от 20.04.2019г. до 24.04.2019г., а само едно от тях е
от 02.05.2019г., т.е. касае се за телефонни обаждания, които предхождат извършването на
нарушението на трудовата дисциплина, заради което на М. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № 001/03.05.2019г. на неговия
работодател.
Както вече бяха изложени съображения по- горе, дисциплинарно наказание се налага
от работодателят на работника за конкретно нарушение на трудовата дисциплина, а преди
налагането на същото, работодателят е длъжен да съобщи на работника че започва
дисциплинарно производство, да му обясни за какво нарушение на трудовота дисциплина се
провежда то и да му даде разумен срок да даде обяснения по реда на чл. 193 от КТ във
връзка с извършеното нарушение и по повод на вече започналото дисциплинарно
производство. В настящия случай Заповед № 001/03.05.2019г. на Управителят на
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, е издадена преждевременно и преди да изтече втория ден от неявяването
на работника на работа/наложеното наказание е за неявяване на Р. Р. М. на работа за дните
02 и 03 май 2019г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на
03.05.2019г./. Ето защо настоящият състав на ОС Б. не споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по отношение на издадената Заповед № 001/03.05.2019г. са
налице основанията на закона да се приеме приложението на хипотезата на чл. 193 ал. 3 от
КТ. Изводи за приложимост на цитираната законова разпоредба въз основан на събраните по
делото доказателства могат да бъдат направени за втората Заповед № 001/07.05.2019г., с
която на работника е наложено наказание „уволнение“, но не и за първата Заповед №
001/03.05.2019г., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“. Това е така защото и двете заповеди са наложени за едно и също нарушение на
трудовата дисциплина- неявяване на работника на работа за два последователни работни
дни- 02 и 03.05.2019г., но към момента на издаването на първата от тях, нарушението на
трудовата дисциплина не е било още довършено. Искането и даването на обяснения по реда
на чл. 193 от КТ от работника следва задължително да предхожда налагането на
дисциплинарното наказание, а тъй като обясненията се дават за конкретно нарушение,
същите следва да са дадени след осъществяването на конкретния състав на нарушението на
трудовата дисциплина. Поради изложеното и с оглед на конкретната фактическа обстановка,
при издаването на Заповед № 001/03.05.2019г. от Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, е било
12
обективно невъзможно на работника да бъде съобщено за нарушението на трудовата
дисциплина, което е било все още недовършено, а още по- малко да се спазят изискванията
на чл. 193 ал.1 от КТ- на работника да се укаже за какво нарушение на трудовата
дисциплина започва дисциплинарното производство, както и да се даде на същия подходящ
срок за даване на обяснения по повод на конкретното нарушение на трудовата дисциплина.
След като обективно е невъзможно даването на обяснения по реда на чл. 193 ал.1 от КТ,
неприложима е и разпоредбата на чл. 193 ал. 3 от КТ, тъй като за да се приеме че даването
на обяснения не е било изваршено от работодателя по вина на работника, следва
поведението при което работникът съзнателно се поставя в невъзможност работодателят му
да поиска обяснения/не може да бъде намерен на адреса на който живее, не се обажда на
позвънявания на личния му телефон, не се явява за да получи препоръчана пратка,
съдържаща искане за даване на обяснения и др./също във времево отношение да се е
състояло след осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина, за което е
наложено дисциплинарно наказание. След като не е спазена процедурата по чл. 193 от КТ,
издадената Заповед № 001/03.05.2019г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, с която на Р. Р.
М. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е назаконна и
същата следва де бъде отменена само на това основание.
Оплакването направено с въззивната жалба за неправилност на обжалваното Решение
№ 6701/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 1170/2019г. по описа на РС Б., в частта му в
която съдът е отхъвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 357 ал. 1, във вр. с чл.
358 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 188 ал.1 т. 2 КТ е основателно, поради което първоинстационното
решение в тази му част следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено
решение с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 001/03.05.2019г. на
Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД и наложеното с нея на Р. Р. М. дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
По оплакването с въззивната жалба срещу частта от обжалваното решение на РС Б., в
която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ:
Предявеният иск по чл. 344 ал.1 т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, макар да
може да се предявява и самостоятелно пред съда, е акцесорен иск който предпоставя
уважаването на главния иск- признаването на уволнението на работника или служителя за
незаконно и отмяна на заповедта, с която същото е осъществено. Следователно за да бъде
уважен специалния иск за обезщетение за вредите и загубите, които работникът е претърпял
в резултат на незаконното му уволнение, следва задължително да е уважен от съда иска за
отмяна на уволнението като незаконно. Другата предвидена в закона предпоставка във
връзка с основателността на иска по чл. 225 ал.1 от КТ е да се докаже, че работникът е
останал без работа, именно в резултат на незаконното му уволнение за срок от шест месеца
след прекратяването на трудовото му правоотношение. Изложеното води на извода, че за
основателността на предявения иск по чл. 225 ал.1 от КТ, задължително е същесвуването на
причинна връзка между незаконното уволнение на работника и служителя и оставането му
без работа след това за срок от 6 месеза, което поражда правото на работника да поиска
обезщетение за вредите които е претърпял.
Настоящият състав на ОС Б. изцяло споделя доводите на първоинстационния съд,
поради които предявеният иск за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, предявен от Р. Р. М.
срещу „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД е отхвърлен като неоснователен. Макар да е уважил иска за
отмяната на Заповед № 001/07.05.2019г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД като
незаконна, първоинстанционният съд е изложил съображения, които изцяло се споделят от
въззивния съд, а именно че предпоставките за обезщетение на въззивника по реда на чл. 225
ал.1 от КТ в този случай не са налице, тъй като трудовото правоотношение между Р. Р. М. и
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД е било прекратено, не поради незаконното уволнение на въззивника,
извършено със Заповед № 001/07.05.2019г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, а поради писменото едностранното волеизявление на работника за
прекратяване на трудовото правоотношението на осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ, отправено и
достигнало до знанието на неговия работодател преди това. Тези съображения се споделят
изцяло от въззивния съд поради това, че към момента на отправянето на едностранното
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от
работникът до работодателя, няма категорични данни по делото Р. Р. М. да е знаел за
започнатото срещу него дисциплинарно производство от страна на Управителлят на
13
„Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, както и за издадената от работодателят му Заповед № 001/03.05.2019г. за
налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. /Според
доказателствата по делото, той е получил препис от заповедта чрез курирерска фирма „С.“,
на 07.05.2019г./ Същевременно въз основа на свидетелските показания на свидетелката Г.,
дадени пред първоинстационния съд по искане на ответната страна, следва да се приеме за
установено по делото, че писменото заявление на Р. Р. М. отправено до неговия
работодател- „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, за едностранно прекратяване на трудовия договор на осн.
чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, е постъпило в предприятието на ответника в периода между 02.05 и
07.05.2019г. Освен че потвърждава този факт, свидетелката Г. сочи в показанията си и
основанието поради което е поискано едностранното прекратяване на трудовия договор от
ищеца М. чрез изпратеното до предприятието писмено заявление- неизплащане на трудово
възнаграждение, като твърди в показанията си че това негово твърдение не е вярно.
Поради изложеното от фактическа страна, въззивният съд въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства приема, че към момента на издаването на Заповед №
001/07.05.2019г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, трудовото правоотношение между Р.
Р. М. и неговия работодател е било вече прекратено на друго законово основание- по чл. 327
ал.1 т. 2 от КТ, като недопустимо е повторното му прекратяване на основание
дисциплинарното уволнение на работника на осн. чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ, във вр. с чл. 188 т.
3 от КТ. В този смисъл оставането на въззивника Р. Р. М. без работа, не се намира в
причинна връзка с незаконната Заповед № 001/03.05.2019г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“
ООД, а във връзка с едностранното прекратяване на трудовото правоотношение преди това
на осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ от самия него, поради което искането за заплащане на
обезщетение за вреди по реда на чл. 225 ал.1 от КТ е неоснователно и не следва да бъде
уважено от съда.
Неоснователни са оплакванията наведени с въззивната жалба на Р. Р. М. чрез
пълномощника му по делото за това, че не са налице основанията да се приеме че трудовото
правоотношение между страните по делото е прекратено с едностранното волеизявление на
работника, отправено до неговия работодател и на осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ, тъй като
липсва заповед на Упаравителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД за прекратяване на трудовото
правоотношение на това правно основание. Неоснователни са в този смисъл и развитите с
жалбата съображения, че недопустимо е с обжалваното решение на РС Б., да се „санира“
неспазването на трудовото законодателство от страна на управителят на въззиваемото
дружество като работодател и поради пропуска му да издаде съответната заповед за
прекратяване на трудовово правоотношение с работника на основание чл. 327 ал.1 т. 2 от
КТ, да се отказва на въззивника заплащането на обезщетение за обезщетение по чл. 225 ал.1
от КТ, за времето през което Р. Р. М. е останал без работа за срок от 6 месеца, поради
незоконното му уволнение.
Настоящият въззивен състав на ОС Б., напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, следва да се приеме за установено, че трудовото правоотношение между
страните по делото е прекратено от въззивника Р. Р. М. по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с
изпращане на едностранно заявление до работодателя, получено според свидетелските
показания на свидетелката Г., в счетоводството на работодателя в пеириода от 02 до
07.05.2019г. Това изявление отправено до работодателя е основано на законово
регламентираното субективно преобразуващо право на работника да предизвика
едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото
правоотношение в посока към прекратяването му. Именно защото това право е субективно и
преобразуващо и може да бъде упражнено едностранно от работника, то и не са необходими
каквито и да било действия на работодателя, както и не е необходимо неговото съгласие
или мнение във връзка с това, поради което и с достигането на изявлението до последния то
е произвело целеното действие и трудовото правоотношение е било прекратено- аргумент от
чл. 335 ал. 1 т. 3 от КТ, която норма постановява, че моментът, в който трудовото
правоотношение се счита за прекратено е получаването на писменото изявление за
прекратяване. Трайно е установено от теорията и съдебната практика, че за настъпване на
последиците от прекратяването на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 ал.1 т. 2 от КТ,
при наличието на предпоставките визирани в цитираната законова норма, не е необходимо
изричното съгласие от страна на работодателя, нито издаването на нарочна заповед, въз
основа на която да се счита за настъпило прекратяването на трудовия договор между
14
страните, на посоченото законово основание. Следва изрично да се посочи, че дори в
рамките на вече започнала процедура по дисциплинарно уволнение, няма никаква пречка
правоотношението между страните да бъде прекратено на някое от законоустановените
основания, предвидени в КТ. В настоящия случай обаче установява се, че едностранното
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение поради неизплатени от
работодателят трудови възнаграждения на работника, е отправено от въззивника Р. Р. М.,
преди той да научи за започнатото срещу него дисциплинарно производство. След като ясно
и недвусмислено изявената воля на работника за едностранното прекратяване на трудовия
договор на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ е достигнало до работодателя преди прекратяване
на трудовото правоотношение на посоченото правно основание /чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ, във
вр. с чл. 188 т. 3 от КТ/, то следва да се приеме, че правоотношението е прекратено именно
на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, е не въз основа на наложеното дисциплинарно наказание
уволнение със Заповед № 001/07.05.2019г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД /в този
смисъл решение № 954 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 5375/2008 г. на ВКС, IV ГО; решение №
291 от 09.10.2013 г., по гр. д. № 1430/2012 г. на ВКС, IV ГО/.
В този смисъл законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, за
неоснователност на иска за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, поради което същият е
отхвърлен като неоснователен, още повече че с обжалваното съдебно решение, съдът е
увжил предявения иск по чл. 128 т. 2 от КТ, като е приел че са налице неизплатени от
работодателят на работника суми за неизплатени трудови възнаграждения, за периода от
29.10.2018г. до 01.05.2019г., за сумата 2 146.77лв./съобразно заключението на вещото лице/,
като е отхвърлил предявения иск над размера уважен от съда, до претендирания с исковата
молба размер от 3 060.00лв. като неоснователен.
По уважения насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД:
Въззивният съд намира за неоснователни доводите наведени с жалбата от Р. Р. М.,
чрез пълномощника му адв. А.И., за неоснователност на частично уважения и недопустим
насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД от „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД срещу Р. Р.
М., поради следните правни съображения:
Насрещният иск предявен и приет за разглеждане от първоинстанционния съд е
процесуално допустим, тъй като с оглед на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, всеки може да преди иск за неоснвателно обогатяване, основан на доводи за
частта от недължимо платеното, без правно основание за това. Установено е от събраните
писмени доказателства по делото по безспорен и несъмнен начин, че въззивника във връзка
с извършване на трудовоти му задължения по сключения между страните трудов договор, е
бил командирован от работодателя си за срок от 29.10.2018г. до 01.11.2020г., да извършва
пътувания в посочените в заповедта страни в Европа, за извършване на превози на товари и
хора, като е посочено че пътуването през време на командировката следва да се извършва
със служебен автомобил./ Заповед за командировка в чужбина № 1-040 от 29.10.2018г.,
издадена от Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, че на осн. Наредбата за служебни
командировки и специализации в чужбина, обн. в ДВ бр. 50 от 11.06.2004г./Установява се
въз основа на приетата като писмено доказателство от първоинстационния съд Заповед №
001/01.06.2015г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, с която на основание Наредбата за
служебни командировки и специализации в чужбина, обн. в ДВ бр. 50 от 11.06.2004г., е
определен размер на дневните пари за командировки в чужбина на работещите във фирмата-
35 евро за периода през който Р. Р. М. е бил командирован от работодателят си.
Не се установява и доказва по делото въз основа на събраните доказателства,
въззивникът да е изразходвал повече средства от тези отупснати му като командировачни
разходи за един ден, при извършване на служебните му задължения за процесния по делото
период. Неоснователни са доводите, че обжалваното първоинстационно решение в тази му
част е необосновано и постановени при непълнота на събраните доказателства, както и че
същото в тази му част е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение на
правилата на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, всяка от страните е длъжна
да докаже правнорелевантните факти от които се ползва, като в случай не нуспешно
доказване, всяка от страните поняса неблагоприятните последици от неизпълнение на
задълженията си във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест. След като
възивникът Р. Р. М. твърди че е изразходвал повече парични средства от одобрените от
15
неговия работодател дневни командировачни в размер на 35 евро, то същият е имал
процесуалното задължение да докаже това свое твърдение при условията на пълно и главно
доказване. Наистина ищецът е поискал съдът да задължи „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД на осн. чл. 190
от ГПК да представи по делото, отчети предствени от Р. Р. М. след извършените от него
пътувания, но от страна на ответното дружество е било заявено пред съда, че такива отчети
не се намират в деловодството на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, тъй като не са били представяни от Р.
Р. М. след всяко негово пътуване и по настояване на неговия работодател. Страната не може
да понесе неблагоприятните последици от непредставянето на относими писмени
доказателства по искане на другата страна, след като категорично заявява че такива писмени
доказателства не са представени и не се намират у нея. Работодателят не може да понесе
неблагоприятните процесуални последици от непредставянето на отчети за извършените
пътувания на Р. Р. М., след като в хода на процеса категорично е възразила че такива отчети
не са били представяни от работника пред неговия работодател, въпреки изричното
настояване за това. Недопустимо е и въззивникът да черпи права от своето бездействие и от
неизпалнението на задължения, вменени му по закон- след всяки превоз да представя пред
работодателя си отчет за извършените разходи. Не се установява и доказва от
доказателствата събрени пред първоинстанционния съд, че такива отчети са били
представяни от Р. Р. М. пред неговия работодател, поради което и не може да се иска от
страната по реда на чл. 190 от ГПК да представи по делото документи, за коит тя твърди че
на се били представяни от М. и не се намират при нея. Поради изложените съображения от
правна страна, следва да се приме че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд
е приел за доказано и установено, че същият е основателен за сумата от 2 481.14лв., за която
се установява че е платена без основание и като недължима и е осъдил въззивника да
заплати същата на въззиваемото дружество.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК, следва да бъде отменено обжалваното решение на РС Б. в частта му, в
която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 357 ал.
1, във вр. с чл. 358 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 188 ал.1 т. 2 КТ, като вместо това следва да бъде
отменена Заповед № 001/03.05.2019г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, с която на на
осн. чл. 190 ал. 1 т. 2 от КТ във вр. с чл. 188 т. 2 от КТ, на Р. Р. М. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за неявяването му на работа за
дните 02.052019г. и 03.05.2019г., поради неспазване на процедурата по чл. 193 от КТ.
В останалата обжалвана част Решение № 6701/10.08.2020г., постановено по гр.д. №
1170/2019г. по описа на РС Б., следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
Поради уважаването на предявения иск с правно основание чл. 357 ал. 1, във вр. с чл.
358 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 188 ал.1 т. 2 КТ, следва да бъде отменено Решение №
6701/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 1170/2019г. по описа на РС Б., в частта му за
разноските, като на осн чл. 78 ал.1 от ГПК следва да бъде осадено „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД да
заплати на Р. Р. М., сумата 1 100 лв. за сторените разноски пред първата съдебна инстанция,
а на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден Р. Р. М., да заплати на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД,
сумата 832.96лв. за сторените разноски пред РС Б..
Съобразно с изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, поради това че
съставът на ОС Б. е намерил въззивната жалба за частично основателна, следва на осн. чл. 78
ал. 3 от ГПК, да бъде осъден Р. Р. М. да заплати на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, сумата 866.60лв.,
съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени от въззиваемото
дружество, пред въззивната съдебна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6701/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 1170/2019г. по
описа на РС Б., в частта му, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 357
16
ал. 1, във вр. с чл. 358 ал. 1 т. 2, във вр. с чл. 188 ал.1 т. 2 КТ и в частта му за разноските,
като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Заповед № 001/03.05.2019г. на Управителят на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П.ш.“ № 15, с която на на осн. чл. 190 ал. 1
т. 2 от КТ във вр. с чл. 188 т. 2 от КТ, на Р. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К.,
ул. „Г.“ № 35, е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за
неявяването му на работа за дните 02.052019г. и 03.05.2019г., поради неспазване на
процедурата по чл. 193 от КТ, като НЕЗАКОННА.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6701/10.08.2020г., постановено по гр.д. № 1170/2019г.
по описа на РС Б., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „П.ш.“ № 15, представлявано от управителя Б.С., да заплати
на Р. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Г.“ № 35, разноски в размер на 1
100 лв. /хиляда и сто лева/, съобразно уважената част на предявените искове, пред първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, Р. Р. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. К., ул. „Г.“ № 35, да заплати на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „П.ш.“ № 15, представлявано от управителя Б.С., сумата от 832,96 лв.
/осемстотин и тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща общ
размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове, пред
първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Р. Р. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Г.“ № 35, да
заплати на „Е.Б.Д.Е.Т.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „П.ш.“
№ 15, представлявано от управителя Б.С., сумата 866.60лв./осемстотин шестдесет и шест
лева и шестдесет стотинки/,съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение,
направени от въззиваемото дружество, пред въззивната съдебна инстанция.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, само в частта му на
предявения за разглеждане иск по чл. 357 от КТ, с касационна жалба, в едномесечен срок от
съобщението на страните, пред ВКС на РБ.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17